Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. В.
Търново, 31.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.и
с участието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
- ВТОП
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно АНД
№ 10 167/2022г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба, подадена от името на дружеството
„СИАНА-18“ЕООД с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 217/ 28.05.2022г., постановено по
АНД № 1569/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново. С този съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 606148F629097/ 14.10.2021г. на директора на
ТД на НАП-В. Търново, с което на дружеството „СИАНА-18“ЕООД за нарушение на чл.4,
ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, на
основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО е наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 600 лв.
В касационната
жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушаване на закона. Освен
това сочи, че РС не е изложил мотиви защо приема, че АНО е приложил правилно
закона. Касаторът изтъква, че от събраните доказателства не се установява
наличието на трудово правоотношение между дружеството и М. М.. Последният е бил
ангажиран по граждански договор за превоз на стоки с неговия собствен
автомобил. Органите на НАП са препратили въпроса по компетентност на Дирекция
„Инспекция по труда“, чиято проверка не
е установила нарушение в тази връзка, а за да възникне задължение за осигуряване трябва да е
налице ТПО. Актосъставителят не се е запознал с резултата от проверката на ДИТ.
Всъщност указанията на НАП за подаване на Декларация обр.1 е безпредметна, т.к.
не е регистриран трудов договор по предписание на ДИТ. Касаторът настоява, че
няма задължение да подава такава декларация в случая. Поради което не може да
отговаря за закъсняло изпълнение на задължение, каквото всъщност няма.
Евентуално моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски за
производството пред двете инстанции.
В открито с.з. касаторът редовно призован се представлява от упълномощения ПП, който
поддържа КЖ и пледира за отмяна на Решението на РС.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща
представител. От упълномощения юрисконсулт е постъпило писмено становище. Последният
определя решението на РС като правилно. Поддържа, че дружеството само е подало
декларация, в която е посочило, че М. М. е осигурен за всички социални рискове.
Декларацията не е подадена в срок.
Нарушението е формално. Моли АСВТ да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира присъждането
на ЮК възнаграждение и възразява за прекомерност на платеното АВ.
Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново
дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че
Решението на РС е постановено, без да е изяснено налице ли са били основанията
за подаване на Декларация обр.№1. Дружеството е подало такава по указания на
органите на НАП, но ДИТ не е констатирала наличието на трудов договор. Поради
това предлага решението на РС да бъде отменено
както и самото НП.
Административният
съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността
на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, която разкри следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с ал.2 и ал.3 на с.р. – неправилно приложение на
закона и съществено нарушение на процесуални правила.
Разгледана по същество КЖ е ОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС приел от фактическа страна, че дружеството не е
спазило законовия срок, за да подаде Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното
лице“ относно М.В.М.. Декларацията се отнася за месец юли и е следвало да бъде подадена до
25.08.2021г., а е подадена на 23.09.2021г. За да потвърди издаденото в тази
връзка НП, РС приел, че сочените от АНО факти са се осъществили, а наказанието
е съответно по закон на установеното нарушение. При издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на
защита на жалбоподателя.
Касационната инстанция не сподели тези изводи и намери
Решението на РС за неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени
нарушения при преценка на доказателствата и неправилно тълкуване на приложимия материален
и процесуален закон. Съображенията за този резултат от касационната проверка са
следните:
Вместо да изложи адекватни мотиви относно преценката
на наличните по делото доказателства, РС формално е посочил, че констатациите
на АНО са подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, нарушението е
правилно квалифицирано, а наказанието по вид и размер съответства на
санкционната норма на чл.355, ал.1, пр.3
от КСО. Освен съвкупна самостоятелна преценка на доказателствените
средства липсва и отговор на въззивния
съд по ключово за спора възражение на наказаното лице, а именно: за липсата на
ТПО и оттам задължение за осигуряване, съответно задължение за подаване на
декларация. С това си поведение РС е нарушил съществено процесуални правила, с
което е осуетил правото на защита на наказаното лице. Аргументите за този извод
са следните:
Органите на НАП извършват контрол на стоки с висок
фискален риск на 28.07.2021г. В тази връзка дружеството касатор представя
сключен с лицето М. М. Договор от 27.07.2021г. за транспорт, с негов - на М.,
собствен превоз на пъпеши от Румъния на конкретно посочена дата. При това ОП
настояват, че този граждански договор прикрива трудов и дружеството като
осигурител следва да подаде Декларация обр. №1 за осигуряването на същото лице.
Дадени са указания и покана по чл.103 от ДОПК дружеството да подаде Декларация
обр. №1, с предупреждение за извършване на ревизия при неизпълнение. Освен
това, за случая е сигнализирана Дирекция
„Инспекция по труда“. Последната се произнася, че не е налице нарушение на
трудовото законодателство по повод М.. Безспорно е, че от ДИТ не е обявено
съществуването на ТПО между дружеството и превозвача. Макар и след
произнасянето на ДИТ, АНО не се е съобразил с тяхното становище и е издал
процесното НП. При това без да обсъди този въпрос, изрично повдигнат в
подадените в срока възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.405а от КТ, само органите на ИТ, а не НАП
са компетентни да обявяват съществуването на ТПО. Това в случая не се е състояло,
защото действително няма основания за това. Между страните по Договора липсва
уговорка за работно място, за предоставяне на средства на труда, работно време,
ТВ и подчинение на трудова
дисциплина и др., които да сочат наличие
на престиране на труд, на жива работна сила. Договорено е извършването на
еднократна услуга – превоз на товар в рамките на един ден. Категорично в
рамките на фискалния контрол ОП не са разполагали с правомощие да обявят
съществуването на ТПО и необходимостта
да се сключи ТД. Но само осъществяването на трудова дейност в този случай би
била основание за възникване на задължение за осигуряване на лицето, съгласно §1,
т.3 от ДР на КСО. По делото липсват доказателства за наличие на основание за
осигуряване. Подаването на Декларация обр. № 1 под натиска на органите на НАП
не е доказателство за противното. Това не е резултат на свободна воля, а на
провокация, изпълнение на неправомерни указания на органите на НАП. Дружеството
„СИАНА-18“ЕООД няма качеството на осигурител, а М.М. не подлежи на осигуряване по така
представения граждански договор за превоз на товари. Следователно за дружеството не е
възникнало задължение да подаде тази декларация, свързана с данни за
лицето подлежащо на осигуряване. Доколкото не е било налице задължение за
подаването й изобщо, то по-късното депозиране на същата не съставлява административно нарушение по чл.4,
ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.
Поради това деянието не е съставомерно по чл.355, ал.1, пр.3 от КСО.
Във връзка с горното като не е изложил мотиви за
съдържанието и характера на правоотношението и последиците във връзка с
осигуряването РС е нарушил съществено процесуалните правила. Не е изпълнил задължението
си да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и да изясни
действителните факти от значение за случая, на основание чл.13, ал.1 и чл.14,
ал.1 от НПК. АНО няма компетентност да се произнесе по обуславящото възникването на задължение за
деклариране правоотношение/дали е ТПО или пък не/, но РС в рамките на
наказателния процес е длъжен да изясни всички факти. „Съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.“ В този смисъл вж. ТР № № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В тази връзка като е игнорирал
основното възражение на ПП на жалбоподателя РС е нарушил и правото на защита на
страната. Очевидно е, че ако не бе допуснато това нарушение се очертава фактическа
обстановка съществено различна от посочената от АНО и възприета безкритично от
съда.
По изложените мотиви, като съобрази действително установените
факти от значение за случая и приложимия закон, касационната инстанция намери,
че следва да отмени решението на РС и самото НП. Допуснатите от РС нарушения са
такива, че не налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. В заключение, настоящата
инстанция намери, че РС е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен, както и самото НП.
При този изход на спора на касационния жалбоподател се
следват разноски за двете инстанции в
общ размер на 600,00лв., на основание чл.63д от ЗАНН. На основание §1, т.6 от
ДР на АПК същите следва да бъдат възложени в тежест на НАП. Доколкото
договореното и платено АВ по ДПЗС е на минимума по чл.18, ал.2, във вр с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран така
и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът,
действащ в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 217/ 28.05.2022г., постановено по АНД № 1569/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 606148F629097/ 14.10.2021г. на директора на ТД на НАП-В. Търново и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 606148F629097/ 14.10.2021г. на директора на ТД на НАП-В.
Търново, с
което на дружеството „СИАНА-18“ЕООД с
ЕИК ********* за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба
Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, на
основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО е наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на дружеството „СИАНА-18“ЕООД В. Търново, с ЕИК ********* разноски за двете инстанции в
общ размер на 600,00лв./шестстотин лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :