Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производство по чл.243 ал.7 НК. С определение № 389 от 15.11.2011 година, постановено по ЧНД № 1261/2011 година Горнооряховският районен съд е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Г. С. Ц. от с.Д. против постановление на Районна прокуратура гр.Г.Оряховица от 26.10.2011г. по ДП № ЗМ-456/2011 година по описа на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица, за прекратяване на наказателното производство, образувано и водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 ал.2, във вр.с ал.1 от НК и прекратил производството по ЧНД № 1261/2011 година. Недоволен от определението останал Г. С. Ц., който като пострадал го обжалва чрез процесуалният си представител, адв.П.С. от ВТАК. В жалбата си той твърди, че същото е неправилно и необосновано, съдържащо в себе си явни пороци понеже не е изяснено нито възприета от съда някаква фактология нито пък са били обсъдени събраните по делото доказателства. Излага съображения за това, че разследването не е водено задълбочено, всестранно и правилно. Това опорочавало и направеният от прокуратурата извод, че жалбоподателя е причинил телесни увреждания на другият пострадал И. П.. По този начин Ц. моли Въззивният съд да отмени съдебният акт на ГОРС и даде необходимите указания на Горнооряховската районна прокуратура да разгледа делото след като повдигне обвинение на лицата И. П. и П. П.. Великотърновският окръжен съд, в настоящият си състав след като провери определението по повод жалбата, взе предвид исканията и доводите, намери за установено следното: ДП № ЗМ-456/2011 година по описа на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица е започнало на основание чл.212 ал.1 от НПК със Постановление за образуване от 17.05.2011 г. на прокурора във ГОРП, Т. Б.. Тогава прокурорът се и разпоредил да се проведе разследване срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 129 ал.2, във вр.с ал.1 от НК, извършено на 27.04.2011 г. в с.Д. и изразило се в причиняване на средна телесна повреда на Г. С. Ц. и на И. П. А. проявили се в причиняване на временно разстройство на здравето изразяващо се в болка и страдание, неопасно за живота. По делото не са били повдигани и предявявани обвинения. За да остави жалбата на Г. Ц. против прекратяването на наказателното производство по горното ДП без уважение районният съд е приел, че престъплението по чл. 129 ал.2, във вр.с ал.1 от НК, по повод на което се е водило то, не е осъществено тъй като характера на телесните увреждания не водели до извода за наличие на съставомерна средна телесна повреда. Видно от заключенията на съдебно медицинските експертизи изготвени от д-р Б. Г. Г., на Ц. и А. са били причинени разстройство на здравето, временно и неопасно за живота изразяващо се в болки и страдания за срок между 15 и 20 дни, необходим за възстановяване от травматичните увреждания. Настоящата инстанция споделя изводите не само на районния съд но и на решилият ДП наблюдаващ прокурор, макар и последният да се е произнесъл доста пестеливо откъм мотиви.. В заключенията по двете съдебно медицински експертизи единични такива, се установява, че причинените на пострадалите телесни увреждания съобразно техните медико биологични характеризиращи признаци съставляват лека телесна повреда, причиняването на която обаче се преследва и санкционира по друг ред. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено , тъй като пред него е налице възможността да реализира правата си по реда на чл.161 от НК. Жалбата е процесуално допустима но разгледана по същество се явява неоснователна. Формата на съдебен контрол по чл.243 ал.3 и следващите от НПК е специфична защото допуска намеса в правомощията на прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери че са налице предпоставките за това. В случай на обжалване прекратяването на наказателното производство, първоинстанционния съд еднолично първо проверява възникнало ли е правото на жалба на всички заинтересовани лица и изтекъл ли е срокът за упражняването му от всеки един от тях. И по принцип, след като делото правилно е било администрирано от страна на прокуратурата по чл.243 ал.3 от НПК и всички указани там лица са получили преписи/в настоящия случай има такива доказателства/,тогава съдът проверява дали жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна.Това са обвиняемият,пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице. По конкретното досъдебно производство не е имало повдигане и предявяване на обвинения, въпреки, че е имало легитимирани пострадали лица, което произтича от наличието на такова качество съгласно чл.74 ал.1 от НПК – има лице което е претърпяло неимуществени щети от престъпление. Това обаче е така не за деянието по повод на което е образувано наказателното производство, тъй като то се явява несъставомерно по този текст от НК. Кои са процесуално легитимирани страни да поискат от съда отмяната на постановлението за прекратяване се решава от него най-напред, като първа проверка която той трябва да направи. Разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите да са настъпили от престъплението,т.е.не от деянието в широк смисъл. Пострадали, респективно ощетени ЮЛ могат да бъдат само такива лица, понесли вреди, които са съставомерни, т.е. вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението. (Решение № 500 от 04.12.2009 г. на ВКС по н.д. № 458/2009 г. на ІІ НО). Жалбоподателят е понесъл вреда от нанесеният му побой но фактологията с оглед на резултата от медицинска гледна точка не води до извършено престъпление от общ характер. В този смисъл и следва да се потвърди определението на ГОРС. Няма законова пречка обаче съгÙасно разпоредбите на чл.161 от НК да се образува наказателно производство пред съответния съд с частна тъжба подадена от пострадалия по указания в закона ред. Съдът не приема доводите на Г. Ц., направени чрез процесуалният му представител, адв.П. С., че са били извършени и други престъпления от общ характер – напр. такова по чл. 131 ал.1, т.12 и по чл.170 ал.2 от НК. Напротив липсват каквито и да било факти, да е налице съставомерно поведение на лицата И. П. и П. П. свързано с влизане в чуждо жилище, чрез употреба на сила, заплашване, хитрост и т.н. според разпоредбата на ал.1. В показанията както на самия жалбоподател така и на останалите свидетели, напр.съпругата му В. Г. е посочено, че инцидентът е възникнал и се е развил в двора на къщата, което е нещо по различно. Твърденията на адвокат С. изложени във въззивната жалба са по-скоро негова интерпретация на желаната правна квалификация отколкото на реално съществуващата. Така, че тези възражения за промяна в квалификацията на извършеното са неоснователни и неточни. С оглед гореизложеното съдът намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Великотърновски окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция и на основание чл.243 ал.7 НПК О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 15.11.2011 година, постановено по ЧНД № 1261/2011 година на Горнооряховският районен съд, като правилно и законосъобразно. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |