№ 551
гр. С., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Инд екс трейд 2“ ЕООД срещу
решение № 83 от 17.02.2025г. по гр.д. № 71/24г. по описа на СОС, с което е уважен
предявеният установителен иск от ищеца – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, и чл. 86 ЗЗД, за главница в
размер на 64 042,58 лева и законна лихва върху главницата в размер на 2 777,07 лева за
периода от 30.05.2023г. до 02.10.2023г., ведно с мораторна лихва за периода от 02.11.2013г.
до окончателно изплащане на вземането по главницата, както и сумата от 1 386,39 лева
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1033/2023г. на РС-Ихтиман и сумата от
1 288,20 лева разноски за производството пред СОС.
Въззивникът/ответникът - „Инд екс трейд 2“ ЕООД счита, че обжалваното решението е
неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй
като не били обсъдени събраните в хода на производството писмени доказателства. Според
въззивника, СОС не е разпределил в доклада по делото доказателствената тежест между
страните, както и кои обстоятелства подлежат на доказване от ответника – досежно
наличието на договор за наем с трето лице за спора. По делото не били събрани
доказателства, каква била предоставената мощност на обекта, доколкото ищецът не е
представил договора си с ответника. Въззивникът твърди, че вещото лице е посочило, че по
процесния проводник не можело да премине изчисленото количество енергия, което
1
означавало, че незаконосъобразно е изчислено количеството на допълнително начислената
ел. енергия. На следващо място се твърди, че посочените от съда обстоятелства не се
установявали от показанията на св. Т., който при разпита си изрично е посочил, че не е ходил
на място лично. След като полицейският служител не е присъствал по време на проверката
и на съставянето на процесния констативен протокол, същият не се ползвал с формална и
материална доказателствена сила. Първоинстанционният съд неправилно приел, че по
делото не било установено по несъмнен начин ползването на имота от трето лице, което
обстоятелство се установявало от представените по делото договор за наем и фактура. На
последно място се твърди, че предвидената в ЗЕ възможност за корекция на сметки на
потребителите, можело да бъде извършена само след доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в чл. 48, ал. 1, чл. 47 и чл. 45 ПИКЕЕ.
Въззивникът счита, че само когато е установена виновно поведение на клиента относно
грешката в отчитането на ел. енергия, можело да се ангажира безвиновната му отговорност
за заплащането на тази ел. енергия. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решението и да постанови решение по същество на правния спор, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, е подал в срок
отговор на въззивната жалба, чрез юр. Й.. Излага подробни доводи за неоснователност на
въззивната жалба, които ще бъдат разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Моли
въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение, което счита за правилно и
законосъобразно.Претендира юр. възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото и срещу
подлежащо на въззивно обжалване решение, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Видно от прието и приложено от първоинстанционния съд ч.гр.д. № 1033/23г. по описа на
РС-Ихтиман, се установява, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на 02.11.2023г.
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу „Инд екс трейд 2“ ЕООД, за сумата от 64 042,58 лева главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.11.2023г. до окончателното й заплащане, ведно със
законната лихва в размер на 2 777,07 лева за периода от 30.05.2023г. до 02.11.2023г. и
1 386,39 лева разноски. Съобщението на длъжника е връчено лично на управителя на
длъжника на 07.12.2023г., който е подал възражение на 03.01.2024г. Заповедният съд е дал
указания на кредитора да предяви иск срещу длъжника, който е предявен на 05.02.2024г. и в
срока по чл. 415, ал. 4 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, и в законоустановения срок е представил пред
заповедния съд доказателства за това обстоятелство.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между тях са налице облигационни
2
правоотношения за доставка на ел. енергия за ползвания обект от ответното дружество. Този
факт се установява и от договор за снабдяване с електрическа енергия № 12179591-0002. На
13.04.2023 година служители на ищеца извършили проверка на обекта, собственост на
ответника. За проверката било уведомено МВР, с оглед данни за неправомерно
присъединяване или намеса в измервателната система. Бил съставен Констативен протокол
№ 2002423/13.04.2023 г./протокола/ в присъствието на свидетелите: В. Н., В. Т. и Г. Н..
Направени са констатации, че е установена промяна в схемата на свързване на
измервателната система. Шунтирани били вторичните токови вериги на фаза “R” (първа),
„S”(втора) и “Т”(трета), като е нарушена изолацията на вторична токова комутация и били
поставени допълнителни проводници. На ответника било изпратено писмо с изх. №
NTZ186187/18.04.2023 г., ведно със съставения констативен протокол. Ищецът извършил
преизчисление по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от 14.01.2023 г. до 13.04.2023 г.
и за допълнително начисленото количество ел. енергия издал фактура №
**********/15.05.2023 г. на стойност 64 042,58 лева.
От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел В. Н. Г., (член
на Федерацията на потребителите), се установява, че е присъствал на проверката за
констатирани нарушения при свързване на електромера на ответното търговско дружество.
Според този свидетел, били шунтирани кабелите под трифазния електромер, който измервал
частично консумираната ел. енергия. В случая не бил манипулиран електромера и всички
точки били пломбирани, но свързването било под ел. таблото и с кабел покрай стената. От
показанията на свидетеля В. Т. (дежурен служител в РУ Ихтиман) се установява, че същият
не е присъствал на проверката, а само е изпратил на място патрул от служители на РУ-
Ихтиман, след което е подписал протокола. От показанията на свидетеля Г. Н. (служител в
ЕРМ Запад), се установява, че при извършване на техническа проверка на процесния обект
на 13.04.2023 година било констатирано, че са шунтирани вторичните токови вериги на
електромера и били допълнително поставени проводници, и по този начин не се измервала
консумираната ел. енергия.
От заключението на вещото лице К. Т., изготвила приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, се установява, че посочените в протокола констатации представляват промяна на
схемата на свързване на ел. измервателната система и водят до непълно отчитане на
потребената електрическа енергия. Преизчисляването на консумираната електрическа
енергия било извършено математически правилно, при спазване на методиката по реда на
чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ и отговаряло
на посочения в тях период. Преизчисляването на сметката било сторено по действащите към
момента на корекцията цени, утвърдени с решение № Ц - 19 от 01.07.2022г. на КЕВР,
съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Съгласно клиентската информационна
система на електроразпределителното дружество, обект с абонатен № 08600045, находящ се
на адрес: *** е с предоставена мощност 100 kW. За изходящия предпазител в констативния
протокол от 13.04.2023 г. било записано: тип - АП, ток на защита - група. Групата изходящи
предпазители били извън електромерното табло - намирали се в главното разпределително
3
табло на обекта и не били описани в Констативния протокол от 13.04.2023 г. Съгласно
информация, предоставена от представител на ответното дружество към 23.07.2024 година,
изходящият предпазител бил с номинален ток – 4 x 25 ампера. Преизчисляването на
количеството електрическа енергия било извършено на база половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения - токови измервателни трансформатори -
400А, т.е. не било съобразено с предоставената мощност на обекта и с номинален ток на
изходящия предпазител. Според вещото лице, било възможно да се извърши промяна в
схемата на свързване на измервателната система и да не се отчита или да се отчита
неправилно/неточно потребяваната електрическа енергия без да се компрометират
холограмните стикери и пломбите на таблото и електромера, включително капачката на
клемния блок на СТИ и капака на електромера. В случая, промяната била извършена между
токови измервателни трансформатори и електромер, извън електромерното табло.
Консумираната електрическа енергия от обекта се отчитала от система за дистанционно
отчитане „Converge” и в периода 01.01.2023г. - 13.04.2023г. показанията за процесния обект
били снети три пъти - в края на всеки месец. През периода 01.01.2023г. - 13.04.2023г друга
техническа проверка на средството за търговско измерване не била извършвана.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
ищецът е доказал извършеното неправомерно присъединяване от имота на ответника, преди
електромера на обекта, представляващо нерегламентиран достъп. С разпоредбите на чл. 98а
ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ЗИДЗЕ и ПИКЕЕ била предвидена възможността за
извършване на корекция за потребена ел. енергия в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения
или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1, ПИКЕЕ сумата се дължала на
оператора на електроснабдителната мрежа. Приел, че отговорността е договорна и когато
била отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, потребителят дължи доплащане на разликата на реално доставената му
електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на действително доставената
електрическа енергия. В този смисъл била и съдебната практика по аналогични случай,
включително и на ВКС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца срещу ответника - по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 52, ал. 2 и чл.
56 ПИКЕЕ за претендираната главница и чл. 86 ЗЗД за претендираното обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата, искът е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предмет на правния спор по делото е установяване съществуване на вземането на ищеца
срещу ответника, за допълнително начислена ел. енергия, поради неправомерно
4
присъединяване от ответното търговско дружество.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд не е разпределил
в доклада по делото доказателствената тежест между страните, както и кои обстоятелства
подлежат на доказване. Доказателствената тежест за установяване на всички относими
факти по делото е на ищеца, а не на ответника. Отговорността на ответника за заплащане на
допълнително начислената ел. енергия от нормативната уредба. Ирелевантно за ангажиране
на отговорността на ответника са твърденията, че той е предоставил имота за ползване на
трето лице и обстоятелството, че последното евентуално е извършил действия по
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, който биха имали
значение за установяване на неговата наказателна отговорност по реда на чл. 234в от НК.
Принципно е основателно твърдението на въззивника, че неправилно са кредитирани
показанията на св. Т., който не е присъствал по време на проверката и на съставянето на
процесния констативен протокол. В сега действащата разпоредба на чл. 49, ал. 3 от
ПИККЕ/ДВ. бр. 35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2018г./ е предвидено, че констативният
протокол се разписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който
не е негов служител. Този протокол не се ползва с формална и материална доказателствена
сила, а ищецът е доказал констатираните в него обстоятелства със свидетелските показания
на останалите двама свидетели и със заключението на вещо лице.
Невярно е твърдението във въззивната жалба, че по делото не били събрани доказателства,
каква била предоставената мощност на обекта, доколкото ищецът не е представил договора
си с ответника.
Заверен препис от договор за снабдяване с електрическа енергия № 12179591-0002 е
представен от ищеца и приет от съда в открито съдебно заседание на 05.09.2024г. На л. 117
гръб е представено двустранно подписано споразумение на списък с обекти, в което изрично
е посочено, че предоставената мощност на процесния обект е 100 КВт.
Неоснователно е твърдените във въззивната жалба, че само когато е установена виновно
поведение на клиента относно грешката в отчитането на ел. енергия, можело да се ангажира
безвиновната отговорност на потребителя на тази ел. енергия, регламентирани в чл. 48, ал. 1,
чл. 47 е чл. 45 ПИКЕЕ.
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС,
която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, с разпоредбите на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, и за периода след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ/обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./,
законодателят е предвидил основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ
5
корекционна процедура се отнася за процесния случай, при които при
проверка на измервателната система е установена промяна на схемата за
свързване. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия,
като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. В тежест на потребителя е при
оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства
за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. В
този смисъл са: решение № 198 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1061/2023 г., III г. о., ГК, решение № 71 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2816/2020 г., III г. о., ГК, решение № 67 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1939/2020 г., IV г. о., ГК и много други.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че вещото лице е посочило, че по процесния
проводник не можело да премине изчисленото количество енергия, което означавало, че
незаконосъобразно е изчислено количеството на допълнително начислената ел. енергия.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице и от дадените показания в съдебно
заседание, се установява, че ответникът е осъществил нерегламентиран достъп на свързване
с ел. измервателната система, спазена е формулата по чл. 50, ал. 2 вр. с чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ и правилно е изчислено количеството ел. енергия и дължимата цена по констативния
протокол.
Не следва да се кредитира заключението на вещото лице, в частта, с която е прието, че
изходящият за обекта проводник е СВТ със сечение 4х25 кв.мм. и по него не можело да
премине изчисленото количество енергия. Тази информация е предоставена от Р. Т., който е
*** на ответното дружество и се отнася към дата 23.07.2024г. Това представлява твърдение
за изгоден факт за ответника, поради което не е доказателствено средство и няма никаква
доказателствена стойност. Освен това, релевантния момент за изходящия проводник е датата
на констатиране на незаконосъобразно присъединяване - 13.04.2023г., а не 23.07.2024г. Още
6
повече, че при съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото, може да се обоснове
извод, че в обекта на ответното търговско дружество има лице, което може да поставя
всякакви кабели за нерегламентирано свързване с ел. преносната мрежа.
Предвид основателността на иска за главница, досежно своята акцесорност, основателен е
искът за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 2 777,07 лева,
считано от падежа на главното задължение от 30.05.2023г. до 02.10.2023г.
Предвид основателността на иска за главница, досежно своята акцесорност, основателно е и
искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й заплащане.
Въззиваемият/ищецът се представлява от юрисконсулт, поради което неговото
възнаграждение следва да се определи от въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Законодателят е предоставил на съда правото на преценка, като е определил минимум от 200
лева и максимум от 450 лева, който може да се увеличи от съда до 50 на сто от горната сума,
ако материалният интерес е над 10 000 лева, в случая е за сумата от 66 819,65 лева. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ/изм. и в сила от 01.10.2025г/, съдът определя размер на
юрисконсултско възнаграждение от 675 лева за въззивното производство.
Предвид изхода на правния спор, неоснователно е искането на въззивника за присъждане на
разноски за двете инстанции в исковото производство.
Първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа/техническа/ грешка при
определяне на началния периода за законна лихва, считано от подаване на заявлението,
вместо 02.11.2023г. е посочил 02.11.2013г., която следва да се поправи от
първоинстанционния съд, на основание чл. 247 ГПК.
На основание т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса се дължи в размерите по чл. 1 от
Тарифата за държавна такса и за всеки един обективно и кумулативно съединен иск, като от
общия сбор се приспада вече платената такса за заповедното производство. Таксата за
първоинстанционното производство е в размер на дължимата такса за заповедното
производство/2% за заповедното + 2% за исковото/.
Първоинстанционният съд не е събрал в пълен размер дължимата държавна такса по
предявения иск, поради което въззивният съд следва да постанови определение за събиране
на сумата от 668,20 лева, на основание чл. 77 от ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 17.02.2025г. постановено по гр.д. № 20241800100071 по
описа на Софийски окръжен съд за 2024г., с което е признато за установено съществуването
на вземането на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ********* от „Инд екс
трейд 2“ ЕООД, ЕИК *********, по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ПИКЕ, и чл. 86 ЗЗД, за главница в размер на 64 042,58 лева по
фактура от 15.05.2023г., ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 02.11.2023г.
до окончателното й заплащане, и за сумата от 2 777,07 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 30.05.2023г. до 02.10.2023г., както и сумата от 1 386,39 лева
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1033/2023г. на РС-Ихтиман и сумата от
1 288,20 лева разноски за производството пред СОС.
ОСЪЖДА „Инд екс трейд 2“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 675/шестстотин
седемдесет и пет/ лева, представляваща юр. възнаграждение на ищеца за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Апелативен съд С., сумата от 668,20 лева, представляваща държавна такса за
исковото производство пред Софийски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8