Решение по дело №143/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 101/28.07.2015 година, постановена по НОХ дело № 158/2015 год., М.районен съд е признал подсъдимия Б. Ф. М., живущ в Г.М., обл.К., с ЕГН *, за виновен в това, че за периода от 10.03.14 г. до 24.03.14 г. в Г.М. на два пъти при условията на повторност при немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал в Б. Н. Х. от Г.М. заблуждение, че ще му продаде земеделски имоти, находящи се в землището на Г.М. и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 250.00 лв. като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.4, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1, във връзка с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 12 месеца, като на основание чл.61 във връзка с чл.60 от ЗИНН е постановил наказанието да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 от НК, съдът е постановил да бъде изтърпяно и наложеното наказание с Присъда № 25/27.02.2014 год. по НОХД № 1094/13 год. на РС-Х., в сила от 14.03.2014 год., с която на Б. Ф. М. е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 месеца за престъпление по чл.209 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 във връзка с чл.60 от ЗИНН.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Б. Ф. М., който чрез защитника си – А. Х. от АК- К. я обжалва като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че от мотивите към присъдата не ставало ясно дали в случая Б. Ф. М. е обещал да продаде на Б. Н. Х. собствен имот или да му посредничи за закупуване на конкретен имот и по никакъв начин не можело да се направи заключение, че Б. М. е обещал да продаде свой собствен имот на Б. Х.. Сочи се, че за да е налице обективната страна на престъплението по чл.209, респ. чл.210 от НК следвало да е налице конкретен период на неизпълнение на поето задължение, за да можело да се направи извод за изпълнение на критериите в състава на посочените членове, следователно да е налице престъпление. В конкретния случай нямало посочен падеж за изпълнение на обещаното, за да може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия. Следвало също да се има предвид, че както в обвинителния акт, така и в присъдата липсвала информация за конкретните имоти, по отношение на които съдът да формира обоснован извод, че подсъдимия е изпълнил състава на чл.209 от НК. От цялостният анализ на установените факти и на доказателствата следвал извода, че неизпълнението не се дължи на изначална невъзможност на Б. Ф. М. да го изпълни и че договорът не бил сключен с измамливи намерения. Видно било още от мотивите на процесната присъда, че било налице само едно отегчаващо обстоятелство, а били налице множество смекчаващи обстоятелства – бил баща на две малки деца, а съпругата му била безработна, намирал се в тежко финансово положение, налице били множество доказателства, установяващи негови заболявания. С оглед изложеното при формиране на крайния си акт първоинстанционният съд следвало да определи наказанието под законовия предел. Освен това следвало да изследва извършеното деяние конкретно с оглед неговата маловажност и да обсъди възможностите за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, съобразявай всички фактически обстоятелства, които се отнасят до конкретното деяние и за достигнатата степен на обществена опасност. Несъобразяването с конкретните обстоятелства в случая, както и с целите на наказанието по чл. 36 от НК водело до незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, поради което следвало да бъде отменен с всички законови последици от това.

В съдебно заседание лично и чрез защитника си, подсъдимият поддържа жалбата си. Алтернативно желае да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде оправдан, да му се наложи по-леко наказание като се измени присъдата или преписката да бъде върната, за да се отстранят съществените нарушения, ако се налице отстраними такива. Представят се като доказателства - заверени ксерокопия от Удостоверение за изследване на здравословното състояние на Б. Ф. М. от 07.09.1994 г., издадено от ВМА-С.; Удостоверение от 02.08.1994 г. за изследване на здравословното състояние на Б. Ф. М., издадено от ВВМИ Г.С.; Епикриза № 795/2009г. от МБАЛ „Проф. Д-р Ст. К." , С. З.; Епикриза от 2009 г. от МБАЛ - С. - „С." № 67A II Хирургично отделение; Епикриза от 2009 г. от МБАЛ „Д-р С. Р." ЕООД, Г.М..

Прокурора от О. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна. При постановяване на присъдата М.районен съд бил обсъдил всички налични доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Тези доказателства водели до извод, че деянието е съставомерно, така както е внесено по обвинителния акт и е доказано по несъмнен начин. Определеното наказание съответствало на тежестта на извършеното, както и на личността на дееца. Счита, че не били налице условия за приложение на чл.9 от НК, така както се изтъквало в жалбата на процесуалния представител на подсъдимия. Намира също, че нямало никакви данни и за наличие на множество или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд-М., като правилна и законосъобразна. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извъ­ши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата на подсъдимия, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Б. Ф. М. обвинение. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Б. Ф. М. и св. Б. Х. от Г.М. се запознали по повод желанието на последния да закупи голям недвижим поземлен имот в землището на Г.М., за да участва в проекти свързани със земеделието. Св. Б. Х. бил студент в Аграрния университет – П. по същото време. В тази връзка през м.февруари 2014г. той ходил в Агенция за недвижими имоти „А.” – К., като собственичката на агенцията – В. А. се свързала със свой колега - св.К. М., който имал познати, които продавали земи в землището на Г.М.. А., св.М. и св.Х., заедно с майката на последния – св.С. Х. и нейния баща отишли да огледат продавания недвижим имот, който се намирал под бившето военно поделение между реката и поделението. Св.М. обяснил, че собствениците на имота се намирали в Република Турция и поради това било необходимо технологично време за оформяне на документите за евентуална бъдеща сделка. Първоначално св.Б. Х. харесал имота, но след няколко дни отишъл в агенцията за недвижими имоти и заявил, че се отказва от закупуването на имота. След този отказ Х. получил телефонно обаждане от подс.Б. М., който му заявил, че реалната цена на имота предложен му от агенцията била в размер на 12000 лева, на което Х. му заявил, че се е отказал от имота и ако има други земеделски имоти за продаване да му се обади.

На 10.03.2014г., прибирайки се от Г.П., св.Б. Х. се срещнал и се запознал с подсъдимия Б. М. пред дома му в Г.М.. Подс.М. предложил на св.Х. да закупи недвижим имот намиращ се след табелата на М., на 500 метра вдясно, посока с.П., общ.М., под асфалтовата база. Свидетелят видял и харесал недвижимия имот, след което подс.М. му казал, че имота е 25 декара и цената му е 19000 лева. Св.Х. предложил на подсъдимия да му заплати първоначално половината от цената на имота, а другата половина да му я заплати, след като бъде одобрен проекта му свързан със земеделието. След като се договорили за цената, св.Х. попитал подс.М. дали има необходимите документи за собственост и скици на имота, на което М. му заявил, че нужните документи са при сестра му А. С. С., която живеела в Р.Т., поради което са му необходими 1000 лева, за да отиде при сестра си в Р.Т. и да вземе необходимите документи, като тези 1000 лева впоследствие ще бъде приспадната от цената на имота. Св.Б. Х. се съгласил с това предложение, след което се прибрал в дома си, взел сумата от 1000 лева и заедно с майка си – св.Х. отишли в дома на подс.Б. М. в Г.М.. Там св.Х. и подс.М. съставили разписка, в която посочили, че св.Б. Х. е дал капаро 1000 лева за земеделска земя на подс.Б. М.. След това двамата подписали разписката и Х. дал на подсъдимия сумата от 1000 лв., като последният му заявил, че след седмица-две ще му се обади. Две седмици по-късно подсъдимият се обадил отново на св.Б. Х. и му предложил да му продаде още един имот, намиращ се до неговия, като му заявил, че собственика на имот бил в Р.Т. и му трябвали 250 лева, за да може да дойде в Република България.

На 24.03.2014г. в Г.М. св.Б. Х. дал на подс.Б. М. сумата от 250 лв., която била за разходи по пътуването от Р.Т. във връзка със закупуването на другия земеделски имот. Впоследствие след като покупко-продажбата на договорените недвижими имоти не била осъществена, св. Х. се усъмнил в достоверността на предложената продажба от подсъдимия и през м.април сам направил проверка в Областна служба ”Земеделие”-К. и установил, че подсъдимия Б. М. и сестра му, не притежават никакви земеделски земи на територията на Община –М., както и че имот от около 25 дка. не съществува на мястото, за което се били разбрали и уговорили с подсъдимия. Последният отлагал връщането на парите дадени от св.Х. за закупуване на недвижимите имоти, отказал да приеме и изпратена му в тази връзка от свидетеля нотариална покана, поради което свидетелят подал жалба до РП- М..

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от покÓзанията на свидетелите Б. Х., К. М. и С. Х., отчасти от обясненията на подсъдимия Б. М., както и от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебно производство – протокол за доброволно предаване, разписка за получена сума, нотариална покана, писма от МЗХ Областна дирекция „Земеделие” К., удостоверения за родствени връзки и за идентичност на лице с различни имена, справка за съдимост, характеристична справка на подсъдимия, декларация за СМПИС и др. Настоящия съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Х. и С. Х., тъй като същите са последователни, логични и кореспондират както едни спрямо други, така и с другите събрани по делото писмени доказателства и няма данни, които да внасят съмнение в достоверността им. Всъщност подсъдимият не оспорва установеното по делото от фактическа страна. Той не отрича вземането на въпросните общо 1250 лева, нито с каква цел - за какво ги е взел, като заявява и желание да върне парите, когато ги събере. В същото време твърди, че притежава наследствени земи от баба си и дядо си в Г.М., без обаче да представя каквито и да било доказателства в тази насока. Напротив, по делото са събрани доказателства – писма- справки от Областна дирекция „Земеделие” К., от които се установява, че нито той, нито сестра му А. С. /А. М./, нито брат му, нито пък родителите му притежават земеделски земи на територията на Община М.. С оглед безспорно установеното, че подсъдимият не притежава земеделски земи на територията на Община М. и събраните в тази връзка доказателства, съдът не кредитира обясненията му, в частта в която твърди, че имал наследствени земи от баба си и дядо си в Г.М..

Видно от приложената справка за съдимост, рег. № 408/10.11.2014 г., издадена от РС- М., подс.Б. Ф. М. е бил осъждан с присъда № 25/27.02.2014 г. по НОХД № 1094/2013г. по описа на РС- Х., в сила от 14.03.2014г. за извършено на 01.06.2013 г. престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс.Б. Ф. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както е приел и първоинстанционният съд. Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на извършителя по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящия случай от обективна страна е налице възбуждането и поддържането на невярна представа в пострадалия свидетел относно обстоятелството, че подсъдимият ще му продаде негова и на сестра му, и на още едно лице земеделска земя, находяща се в землището на Г.М., каквато земя Б. М. не е притежавал. Именно невярната представа относно това обстоятелство, е мотивирала св.Б. Х. да се разпореди със свое имущество – парични средства /представляващи капаро за бъдещата продажба/ в интерес на подсъдимия, с което на свидетеля му е била причинена имотна вреда. Действията на подсъдимия са били насочени с цел набавяне на имотна облага в своя собствена полза. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, т.к. законът изисква в следствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда, каквато в настоящия случай безспорно се установи, че е настъпила за пострадалия свидетел. Подсъдимият е действал с пряк умисъл и специална цел, обективирани в действията му, обсъдени по-горе. Безспорно е установено също така, че деянието се явява повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК в немаловажен случай, с оглед осъждането на подс.М. за друго такова престъпление: с присъда № 25/27.02.2014 г. по НОХД № 1094/2013г. по описа на РС- Хасково, в сила от 14.03.2014г. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК; както и разглежданото деяние представлява немаловажен случай с оглед на настъпилите общественоопасни последици – причинената имуществена вреда на пострадалото лице е три пъти над минималната за страната работна заплата, поради което настоящото деяние е квалифицирано и осъществява състава по чл.210, ал.1, т.4 от НК.

Описаната престъпна деятелност на подсъдимия е извършена при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като отделните две деяния осъществяват поотделно съставът на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Предвид установената по делото фактическа обстановка на база събраните по делото доказателства, настоящият състав намира за неоснователно оплакването на подс.М., изложено във въззивната му жалба – че не били събрани несъмнени доказателства, че е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, както и направеното в тази връзка искане – да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Това е така, тъй като по делото е безспорно установено, че неизпълнението на договорите за покупко-продажба на земеделска земя в землището на Г.М. се дължи именно на изначална невъзможност подсъдимият да ги изпълни и същите за уговорени с измамливи намерения. Необосновано е и направеното искане за приложението на чл.9, ал.2 от НК с оглед маловажността на конкретно извършеното деяние. Абсурдно е да се приеме, че конкретното деяние извършено от подсъдимия, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, за да намери приложение чл.9, ал.2 от НК. В случая нито липсват, нито установените вредните последици са незначителни, сумата от 1250 лева не е неизначителна, като се касае за две деяния осъществени в рамките на две седмици – на 10 и 24.03.2014г., което говори за престъпна упоритост у дееца за облагодетелстване по неправомерен начин. Отделно от изложеното за преценката на обществена опасност на деянието и дееца, съдът съобрази и обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимият е извършил деянието, след като е бил осъждан за друго такова престъпление, при това в изпитателния срок на това друго осъждане. Тези обстоятелства в никакъв случай не сочат, че конкретно извършеното деяние от подсъдимия, поради своята малозначителност не е общественоопасно или че неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

При определяне на наказанието на подс.Б. М., първоинстанционният съд е приел, че е налице едно отегчаващо вината обстоятелство – предишното осъждане на подсъдимия и многобройни смекчаващите отговорността му обстоятелства – затрудненото му финансово състояние, предвид, че е баща на две деца и съпругата му е безработна, критично отношение на дееца към стореното и неголемия размер на имотната вреда. С оглед така приетото, решаващия съд е определил наказание в минималния законов размер от 12 месеца лишаване от свобода. Към така приетите обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието следва да се добави и недоброто здравословно състояние на подсъдимия, за което се представиха доказателства във въззивната инстанция, макар представените медицински документи да датират от 1994 г. и от 2009 г., съдът приема с оглед описаните в тях диагнози, че се касае за хронични заболявания, за които обаче няма данни, че са такива, при които лицето не може да пребивава в затворническо заведение. Настоящия състав приема, че обществената опасност на дееца е по-скоро завишена с оглед предходното му осъждане за друга измама, а обществената опасност на деянието е типична за този вид престъпления. Предвид изложеното, не може да се приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелство, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона за това престъпление наказание от 1 година „лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко, за да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и се определи наказание под законовия минимум. При определяне на конкретния размер, районния съд е проявил максимално възможната снизходителност определяйки наказание в законовия минимум и не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят наложеното наказание като прекомерно завишено и несправедливо. Или, така наложеното наказание на подсъдимия по вид и размер напълно отговаря на извършеното от него деяние и ще осъществи целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. С оглед предходното осъждане на подсъдимия правилно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е определен и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а именно – „строг” и типа на затворническо заведение - затворническо общежитие от закрит тип.

След като районния съд е констатирал, че разглежданото деяние е осъществено в изпитателния срок на друго осъждане на „лишаване от свобода”, то правилно на основание чл.68, ал.1 от НК е постановил да изтърпи и това условно наказание, а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, наложено му по НОХД № 1094/2013 г. по описа на РС - Х., при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед всичко изложено, настоящата въззивна инстанция намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 101/28.07.2015 год. по НОХ дело № 158/2015 г. по описа на Районен съд - М.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.