№ 127
гр. Ловеч, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500212 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258, във връзка с чл.350 и чл.351 от ГПК .
С Решение № 255/20.11.2024г.,пост.по гр.д.№920/2021г. РС-Тетевен,по реда на чл.350 от
ГПК, е обявил за окончателен съставения и предявен на страните: Г. В. Г. от ***, В. В. Г. от *** и А.
И. И. от ***, проект за разделителен протокол, изготвен в съдебното заседание на 30.09.2024г., по
първия вариант от заключението на СТЕ на в.л.инж.К.К.,като подробно е описал как се групират
имотите съгласно избрания вариант.Постановено е съделителите,които получават дял І да имат
задължение да заплатят на съделителите,получаващи дял ІІ сумата 60лв. С Решението А. И. е
осъден да заплати на Г. Г. и В. Г. ,на основание чл.30,ал.3 от ЗС общо сумата
1380.83лв.,представляваща съразмерно с частта им в съсобствеността участие в ползите от общите
вещи- ½ част от ползата от пазарната стойност на принадлежащи им добиви от гражданските
плодови-наем за имотите за периода 2019г.-2022г. На основание чл.355,ал.2 от ГПК А. И. е осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху цената на иска с правно
основание чл.346 от ГПК,вр.с чл.30,ал.3 от ЗС, в размер на 55.23лв.
Постъпила е въззивна жалба от А. И. И. от *** срещу решението,с искане да се
отмени.Счита,че с решение по чл.350 от ГПК съдът не може да се поизнесе по сметките и
държавната такса.По тези въпроси следва да се разпореди с решението,с което приключва делото
по същество,а именно като разпредели дяловете между съделителите. Твърди,че решението не е
мотивирано,тъй като не е ясно защо съдът е приел І вместо ІІ вариант от съдебната експертиза.
Решението е и неправилно,тъй като не е присъден конкретен дял на всеки съделител. Сочи,че в
съдебно-оценителната експертиза е допусната грешка,за което е подал молба до
първоинстанционния съд, но няма произнасяне.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от другите страни-Г. В. Г. и В. В. Г..
По допустимостта.
Въззивната жалба е допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в
рамките на срока по чл.259 от ГПК-уведомен е на 06.01.2025г.,а жалбата е подадена на
03.12.2024г.,съотв.и на 17.01.2025г.Отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от
1
ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци,
водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по делото,че страните са съсобственици на поземлени имоти, възстановени
на наследодателите им- Ц. И. Ц.в(Малкия),б.ж.на с.Батулци, Лов.област, и В.В.(В.) Н.-б.ж.на
с.Дъбравата,Лов.област, намиращи се в землището на с.Дъбрава и с.Батулци,Ловешка област, общо
28 броя имота.
С Решение №193/20.12.2022г.по І фаза,съдът е допуснал делбата на описаните 28 бр.
имота, определил е дяловете на страните,като се е съобразил с изричното желание на ищците и
непротивопоставяне от ответника делбата да се допусне по колена,определяйки на Г. В. Г. и В. В. Г.
½ ид.ч.от имотите,а останалата ½ ид.ч.е за А. И. И..
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Във втората фаза на делбата ищците са предявили претенция по чл.346 от ГПК,вр.с
чл.30,ал.3 от ЗС- по сметките,с искане ответникът А. И. да им заплати полагащия им се дял от
получените от него добиви от отдаването под наем на съсобствените имоти, за стопанските 2019-
2020г., 2020г.-2021г., 2022г.-2023г. Определят своя дял на стойност 1380.83лв.
По делото са назначени съдебни експертизи. Със СТЕ,изготвена от в.л. инж.К.К.,
експертът е определил варианти за разпределение на имотите. Във вариант І предлага
разпределението да е по колена като един дял за ищците-съвместно и един дял за ответника. Във
вариант ІІ е предвиден отделен дял на всеки съделител.
В съдебното заседание,в което е изслушано това заключение(23.07.2024г.), ищците са
заявили,че желаят да получат своя дял общо,т.е. да получат 1 дял,а ответникът да получи другия
дял от имотите.Ответникът А. И. изрично,е заявил, че е съгласен разпределението да е по колена и
един общ дял да получат ищците,както се предлага в СТЕ на инж.К.К..
В следващото съдебно заседание(30.09.2024г.) по изслушване становищата на страните
е докладван проект за разделителен протокол съгласно описания Вариант І от СТЕ.А. И. е заявил
желание за изплати стойността на дължимите на ищците подобрения(1380.83лв.) доброволно,без да
се образува производство по принудително изпълнение.
В проведеното на 30.10.2024г. съдебно заседание по чл.350 от ГПК, съдът е предявил
проекта за разделителен протокол и страните не са заявили възражения. Съгласили са се
разпределението да е по по Вариант І. А. Ив.И. е заявил „..Да, един общ дял за ищците и другата
½ част за мен..“.
Съдът е констатирал,че няма възражения по проекта за разделителен протокол. В
пледоарията по същество страните са потвърдили приемането на този вариант-конкретно
становището на А. И. отово е да се обяви за окончателен проектът за разделителен протокол.
С обжалваното Решение №255/20.11.2024г.,пост.по гр.д.№920/2021г. РС-Тетевен, по
реда на чл.350 от ГПК, е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол, изготвен в
съдебното заседание от 30.09.2024г.,съгласно Вариант І от заключението на СТЕ,изготвено от
в.л.инж.К. К..
Със същото решение съдът се е произнесъл и по претенцията по сметки на ищците,като
я уважил и осъдил ответника да заплати полагащата им се част от добивите от съсобствените им
поземлени имоти. Осъдил е ответника А. И. да заплати дължимата държавна такса за разгледаната
претенция по сметки по чл.346 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка и с оглед въведените с въззивната жалба
оплаквания,съставът намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При точно
спазване на правилата на делбения процес и желанието на съделителите, при наличието на реална
възможност,с оглед имотите-като вид и стойност, първоинстанционния съд е приел, че може и е
2
съставил проект за разделителен протокол. Проектът е обявен на страните и те единодушно са се
съгласили и обединили за прилагане именно на Вариант І от СТЕ на в.л.инж. К.К.. В този вариант
се предлага ищците да получат своите имоти в общ дял,каквото е и изричното им желание,заявено
при представяне на заключението.Това им желание е споделено изцяло и от А. И.. С оглед това
съдът е обявил за окончателен разделителния протокол по Вариант І от СТЕ, в съответствие с
желанието на всички страни.Този избор на съда е мотивиран и като вариант, отговарящ най-пълно
на действителните им отношения и възможности за служене с имотите. В постановеното решение
по чл.350 от ГПК се съдържат всички задължителни реквизити- конкретно са посочени кои имоти
се включват в дяловете, каква е стойността на всеки от дяловете и каква сума за уравнение са
дължими между получателите на отделните дялове(в.т.см. Реш.№296/29.11.2011г., пост.по гр.д.
№442/2011г., II ГО на ВКС).
Правилно,с оглед уважаването на претенцията за сметки и липсата на оспорване
помежду им,съдът се е произнесъл и по претенциите по чл.346 от ГПК. Не са нарушени правата на
страните с произнасянето на съда по този въпрос с решението по чл.350 от ГПК. На този етап вече
са ясни и определени със сила на присъдено нещо деловете на страните и съсобствените имоти.
Самият ответник, сега въззивник, е заявил и по този въпрос изрично съгласието си с размера на
претенцията-1380.83лв. Нещо повече- поискал е банковите сметки на другите съделители, за да им
изплати сумата доброволно и без да се прибягва до принудително изпълнение. В този смисъл
съставът не открива да е налице нарушение на процесуалните правила и накърняване на правата на
страните при произнасянето на съда по реда на чл.350 и чл.346 от ГПК.
Неоснователно е и възражението ,че не е определен конкретен дял на всеки
съделител,тъй като това ще стане след извършване на жребия по реда на чл.352 от ГПК.
Въззивникът твърди за допусната грешка в съдебно-оценителната експертиза, която е
видно,че е отстранена в съдебното заседание на 23.07.2024г. при представяне на заключението.Това
възражение също е неоснователно.
Съставът намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло на основание чл.272 от ГПК.
Затова, ОС- Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/20.11.2024г.,постановено по гр.д.№920/2021. на
РС- Тетевен, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3