МОТИВИ на КРС
По
АНД №1476 по описа на КРС за 2019
г.
гр.Кюстендил, 30.07.2021 г.
В Кюстендилски районен съд,
на 22.10.2019 г. е постъпило Постановление от РП – гр. Кюстендил, по което е образувано
настоящото производство по реда на чл.375 и сл.от НПК. С постановлението
Районна прокуратура гр.Кюстендил предлага да бъде освободена от наказателна
отговорност обвиняемата Ц.П.С., с ЕГН – ********** *** за извършено престъпление от общ характер по чл. 131,
ал.1, т.1 вр. с чл. 130, ал.2 от НК, при фактическа и правна обстановка,
подробно изложени в постановлението.
Прокурорът поддържа обвинението
и пледира за признаване обвиняемата за виновна по повдигнатото обвинение, за освобождаването й от
наказателна отговорност и налагане на
административно наказание около
средния ,предвиден в чл. 78А от НК, размер.
Обвиняемата се явява в съдебните заседания ,
дава обяснения и не се признава за виновна Защитникът й пледира за
постановяване на оправдателно решение,
като твърди недоказаност на обвинението.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди
събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, приема следното:
Обвиняемата Ц.П.С. е родена
на *** ***. Жител ***. Българка, българска гражданка, неосъждана, разведена,
със средно образование. Пенсионер по болест е.
Пострадалата Б.С., към
21.07.2019 г. била на стаж в РУ при ОДМВР гр. Кюстендил, като в това си
качество давала дежурства на редовни смени с колеги, които са на работа като
автопатрул. По време на изпълнение на
служебните си задължение св. С. носела
полицейска униформа, с отличителни знаци.
На 20 срещу 21.07.2019 обв. С.
се намирала на кафе „Църна маца“, находящо се на „Гаров площад“ в гр.
Кюстендил. Компанията, в която била, празнувала рожден ден на техен близък.
Поради силната музика, нарушаваща нощната тишина, бил подаден сигнал в РУ гр.
Кюстендил. На място, около 01:15 ч. ,
бил изпратен дежурен патрул на РУ , в състав Д.К., М.К. и стажант-полицай Б.С..
Патрулът пристигнал на
място пред заведение „Църна маца“ около 01,15
ч. Полицейските служители установили, че заведението наистина работи и от него се чува силна музика. Около масите
, пред заведението седели клиенти. До една от масите, в близост до входната
врата за заведението седяла обв. Ц.С. С.
била облечена с жълта рокля. Точно до
нея се намирала озвучителна колона, от
която се чувала музиката. Минавайки край масата, до която седяла компанията св. В. отправил обща забележка , че музиката е силна
и са изпратени по такъв сигнал. Тримата полицаи влезли в заведението , за да
разберат кой е управителя. Вътре по това
време били свидетелите К.Х. и Е.Г., които почиствали. Св. К. попитал кой е
управител на заведението и те посочили
обв. С./ определяйки я като „ жената
отвън, с жълтата рокля/ . Още докато
полицаите разговаряли със свидетелите Х. и Г. , обвиняемата застанала на
вратата на заведението, представила се за собственик или управител и на отправената към
нея молба да спре музиката, тя отговорила, че заведението има удължено работно
време и в рамките на това време може да
си прави каквото поиска.
След като отправила тези
думи към полицаите, обв. С. излязла и
седнала отново на мястото си, в близост до озвучителната колона. При излизането
си от заведението св. К. отново разпоредил отново на обвиняемата да спре музиката,
но тя категорично отказала, твърдейки,
че има право да си слуша силна музика до
01,30 ч. държанието й било арогантно.
Псувала и обиждала полицаите. Тъй като музиката не била намалена св. К., В. и С. напуснали заведението , за да поискат съдействие от свои колеги, с оглед по-големия
брой хора в компанията и най-вече с оглед факта, че лицата били видимо повлияни
от алкохола. Св. В. поискал съдействие
по радиостанцията и до няколко минути на мястото пристигнал втори патрул
на РУ „Полиция“, в състав свидетелите М.П. и М.К..
Полицаите от двата патрула
отново се насочили към празнуващата пред
заведението група. Отново към обвиняемата било отправено разпореждане да спре
силната музика. Ц.С. не обърнала
внимание на това поредно разпореждане.
По тази причина полицай В. се
доближил до нея, пресегнал се към колоната, за да я спре, но обвиняемата
отблъснала грубо ръката му. При опита да удари полицая, обв.С. залитнала. За да
я предпази от падане намиращия се близо до нея св. К. я подхванал и я изправил.
Св. Б.с. стояла непосредствено до Д.к. и в момента, в койт той изправил
обвиняемата тя се протегнала и ударила в
областта на лицето стажант-полицай С.. Ударът
бил с долната част на дланта. След удара обвиняемата сграбчила полицай С. за
лявата ръка в областта на подмишницата. Междувременно на място пристигнал още
един полицейски автомобил, от който слязъл св. З.. Виждайки суматохата, той се
насочил към мястото , на което били
обвиняемата и полицай С.. Не видял нанасянето на удара, но застанал между двете
и ги разделил. Агресивното поведение на обв. С. наложило да бъде задържана. Тъй
като се съпротивлявала, на място й били поставени белезници и била закарана в
сградата на РУ“Полиция“ гр.Кюстендил. на
мястото на инцидента останала св. с., която снела обяснения от очевидците. Обвиняемата
била закарана в ОД МВР Кюстендил.
Същата вечер св. С. *** Спешен център,където била
освидетелствана.
От произшествието са
свалени записи от видеокамери на РУ МВР и е извършена техническа експертиза със
снимков материал.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза,от която се установяваме при извършения преглед
на Б.И.С. са налице две кръвонасядания по кожата на лява мишница.Данни за
възможна лекостепенна контузия/натъртване на меки тъкани и палпаторна болка/ в
дясна челнотеменна слепоочна област на главата -наличието на това увреждане
следва да се приеме при доказване на нанесен удар на пострадалата в тази
област. Тези увреждания са причинени по механизма на удар или натиск с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да се причинят по съобщените от
прегледаната време и начин-удар с ръка по главата и стискане с ръка в областта
на лява мишница .Тези увреждания са причинили поотделно и в съвкупност болка и
страдание.
В хода на съдебното следствие са
разпитани голям брой свидетели, които
съдът условно групира в две групи.
Свидетелите на обвинението, всички полицейски служители, които са
присъствали на място, безспорно е безпротиворечиво се установи изложеното
по-горе като фактическа обстановка.
Между показанията няма противоречие в
основните твърдени факти. Незначителни са разминаванията и съдът ги
отдава от една страна на изминалия дълъг
период от време, а от друга страна на
различният ъгъл, от който всеки от очевидците е възприел нанасянето на
удара от обвиняемата на св. С.. Тези показания съдът кредитира изцяло като
обективни, последователни и логични.
Втората група свидетелски
показания са тези на лицата, присъствали на мястото като гости на
тържеството. Относно основния факт, който е предмет на разследване, а именно
нанасянето на удар от обвиняемата на полицейския служител С.
показанията на свидетелите от
тази група са противоречиви. Свидетелите
Х. и Г. заявяват, че в момента, в който са излезли от заведението полицаите вече са отвеждали С. към патрулния
автомобил. Случилото се преди задържането не са възприели. Тези свидетели
наблягат в показанията си на факти,
които не касаят обвинението и се явяват
последващи спрямо момента на извършване на престъплението ,за което С. е
привлечена да отговаря. Тези факти съдът
няма да обсъжда, доколкото са
ирелевантни а предмета на делото. От
значение в тези показания е това дали
обвиняемата е била повлияна от алкохола, което би могло да се анализира като
причина за по-агресивното й поведение.
Според св. Х. – Ц.С. не е била пияна, а според св. Г. е била употребила
алкохол. Според св. Н.Г., който също е
бил на мястото, като гост на тържеството, Ц. С. е била повлияна от алкохола.
Той също е видял С. да нанася удар на полицайката. Свидетелите И.В. и А.Ч. също твърдят, по различни причини, че не са били точно на
мястото, когато е станал конфликта/ единият твърди, че е бил в тоалетната, а
другият – е отишъл до колата си/ , а са се приближили в момента, в който
полицаите са отвеждали С. към патрулния автомобил. Единствено св. Е.И. потвърждава
обясненията на обвиняемата в частта, в която твърди, че не е нанасяла
удар на полицай С. , а поради залитане се е подпряла на нея. Показанията на
тази св. съдът не кредитира , намирайки ги за изолирани и противоречащи на целия съвкупен
доказателствен материал.
По-голямата част от
свидетелите, които са очевидци и са били гости на тържеството, залагат в
показанията си на детайлно описание на
самото задържане на лицето, а не на
причините наложили го, в частност
нанасянето на удар , каквото е и обвинението , за което е привлечена да
отговаря обв. С.. Показанията относно тези факти, както вече бе посочено, се
явяват ирелевантни за обвинението и
съдът няма да ги обсъжда, той като и не ги е взел предвид при постановяване на
своя акт.
В хода на досъдебното
производство е назначена, изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, от
която се установява, че у пострадалата Б.И.С. са били налице две кръвонасядания
по кожата на лява мишница. Данни за възможна лекостепенна контузия/натъртване
на меки тъкани и палпаторна болка/ в дясна челнотеменна слепоочна област на
главата. Тези увреждания са причинени по механизма на удар или натиск с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да се причинят по съобщените от
прегледаната време и начин-удар с ръка по главата и стискане с ръка в областта
на лява мишница. Тези увреждания са причинили поотделно и в съвкупност болка и
страдание.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва по несъмнен и категоричен начин от
фактическа и правна страна от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, анализирани по-горе, в
смисъла в който съдът ги възприе като обективни и достатъчни
за изясняване на делото от фактическа страна.
С оглед изложеното считам,
че с деянието си обвиняемата Ц.С. е осъществила състава на престъпление по
смисъла на чл 131, ал.1, т.1, пр.1, вр. с чл.130, ал.2 от НК за това, че на 21.07.2019
г. в гр. Кюстендил, в градинката пред заведение „Църна маца“, находящо се на
Гаров площад е причинила лека телесна повреда
на длъжностно лице – стажант в ОДМВР Кюстендил Б.И.С., при изпълнение на
службата му и функциите по охрана на
обществения ред, като телесната повреда се изразява в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето.
От обективна страна –
налице е действие от страна на обвиняемата, насочено срещу пострадалата, с
което действие е причинено описаното телесно увреждане. От значение за
квалифицирането на престъплението в случая е качеството на пострадалото лице.
От събраните по делото писмени доказателствени средства се установи по несъмнен
начин, че Б.С. е назначена за държавен служител в МВР на младши изпълнителска длъжност , съгласно
ЗМВР, стажант в участък Изток към Районно управление гр.Кюстендил при ОДМВР
Кюстнедил Със заповед№8121К-6544/28.02.201г. на главния секретар на МВР е изпратена на курс за
първоначално професионално обучение в
ЦСМП- Пазарджик при Академията на МВР, за срок от 28 седмици. За периода от 08.07.2019
г. до 26.07.2019 г. , съгласно Заповед№4582з-459/10.06.2019 г. на директора на ЦСПП-Пазарджик и заповед$277з-1137/03.07.2019 г. на
директора на ОДМВР Кюстендил С. е на
практически стаж в ОДМВР Кюстендил.
Съгласно приложен график и
информационна карта на нарядите за
времето от 19:00 ч. на 20.07.2019 г. до 07:00 ч. а 21.07.2019 г. стажант
–полицай С. е била на работа в патрул с полицай В. и полицай К.. Стажант-полицай
С. е носела полицейска униформа, което за
обвиняемата С. е означавало , че
лицето спрямо което е нанесла удар е полицейски служител.
От субективна страна обвиняемата
е извършила престъпното деяние при форма на вина - пряк умисъл. Съзнавала
е, че нанася удар на полицай, той като стажант-полицай С. е носела
полицейска униформа. Обвиняемата е
съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Наличието на обективните и
субективните признаци на престъплението, за което С. е привлечена да отговаря ,
мотивираха съда да приеме, че обвиняемата е виновна за извършването на престъпление от общ
характер по чл. 131, ал.1, т.1 , пр.1, вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
По отношение на обвиняемата Ц.П.С. са
налице законоустановените предпоставки за освобождаването й от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, тъй като:
За престъплението, за което
е привлечена да отговаря се предвижда наказание „ лишаване от свобода“ до една година или пробация. Лицето не е осъждано за престъпление от общ характер
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава
VIII на НК; от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди – налице
са едновременно всички условия предвидени в чл. 78а от НК за освобождаването й
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
По тези съображения и на основание чл.
378, ал.4 от НПК, съдът призна обвиняемата
за виновна в извършването на престъплението, за което е привлечен да отговаря.
На основание чл. 78а от НК, съдът я
освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание глоба.
При определяне размера
на административната санкция съдът взе
предвид обстоятелството, че обвиняемата е с намалена работоспособност, поради
инвалидност, което ограничава значително възможността й да се издържа.
Предвиденият от закона
размер на приложимото административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът
намери, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция, в случая е административно наказание глоба в минимално
предвидения размер от 1000 /хиляда/
лева.
Обвиняемата бе осъдена да
заплати сторените деловодни разноски в размер на 197,64 лева по сметка на РУ
МВР Кюстендил.
По горните мотиви съдът постанови
решението си .
Районен съдия :