Решение по дело №326/2023 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ
към решение № 124 по НОХД №326 по описа на КРС за 2023г.

В Районен съд гр.Кюстендил е внесен обвинителен акт от КРП срещу В.
К. К. от с.Сапарево за престъпление по чл316 вр.чл.308, ал.1 НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание, при обсъждане
въпросите по чл.248 НПК за съда се наложи извод, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото по реда на гл.28 НПК.За
престъплението по чл.316 вр.чл.308, ал.1 НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 3 години, подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност и от престъплението не са
причинени имуществени вреди.В този смисъл и предвид задължението на
съда да приложи при наличие на предпоставките за това чл.78а НК и съгласно
правилото на чл.252, ал.1 НКП и по изрично искане на страните, съдът
премина в производство по чл.378 НПК и незабавно разгледа делото.
Представителят на Районна прокуратура гр.Кюстендил поддържа
внесеното обвинение, претендира да се признаят подсъдимата за виновна,
като й се наложат предвидените в закона наказания.
Подсъдимата се призна за виновна, като призна и описаната в
обвинителния акт фактическа обстанвока.

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

На 24.08.2021г. В. К. подала в ТП на НОИ гр.Кюстендил, пред
свидетеля В. С., в качеството й на специалист „Пенсионно обслужване“,
заявление за отпускане на пенсия.Към подаденото заявление К. представи и в
оригинал трудова книжка №138/18.07.1979г., издадена от РПК „Наркооп“
гр.Станке Димитров.
На 04.10.2021г. обвиняемата К. подала пред св.П. С., в качеството й на
специалист „пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ гр.Кюстендил, в оригинал
удостоверение обр. УП-3 с изх.№37/28.06.1998г., издадено от ППЗК
„Съединение“ с.Дяково, общ.Дупница, което било прието и предадено в
отдел „Пенсии“ за прилагане към вече подаденото заявление за отпускане на
пенсия.
Подаденото заявление било възложено за проверка на св.И. К.-експерт
по осигуряване в отдел „Пенсии“.При извършената проверка св.К.
установила, че подаденото УП-3 е на бланка, утвърдена през 2011г., поради
което било изискано от обединен осигурителен архив с.Невестино да
1

представи УП-13 за периода.Такова не било представено, тъй като
предадените от осигурителя ТКЗС „Пиперево“ с.Дяково ведомости за заплати
и книги за лични сметки били с крайна дата 31.12.1993г.Такъв стаж липсва и
в трудовата книжка на обвиняемата.
По делото се установи, че подаденото от обвиняемата В. К. УП-3 е
попълнено върху бланка, утвърдена през 2011г.К. е работила в ППЗК
„Съединение“ след 2000 г. като касиер, като преди това не е работила, нито е
работила като „работник селско стопанство“.Към 1998г. председател на ППЗК
Съединение е бил К. Р., като положения подпис в УП-3 не е негов, видно от
изготвената в хода на досъдебното производство експертиза на подпис.
Описаната фактическа обстановка се установява от всички събрани в
хода на наказателното производство доказателства, ценени от съда по реда на
чл.378, ал.1 НПК.Обяснеията на обвиняемата, дадени в хода на досъдебното
производство изцяло кореспондират с показанията на св.В. С., П.С., И. К. и Д.
К.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

При така описаната фактическа обстановка съдът намери, че деянието,
извършено от обвиняемата К. осъществява обективните и субективните
признаци на престъплението по чл.316 пр.1 вр.чл.308, ал.1 пр.1 НК, като на
04.10.2021г. в гр.Кюстендил, съзнателно се е ползвала през П. Д. С., в
качеството й на специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ
гр.Кюстендил от от неистински официален документ-удостоверение УП-3 с
изх.№37, издадено на 28.06.1998г. от ППЗК „Съединение“ с.Дяково на името
на В. К. К. от с.Сапарево, в което е вписано прослужено време като работник
в ППЗК „Съединение“ с.Дяково, като от нея за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
Налице са всички признаци от обективна и субективна страна на
престъплението по чл.316 НК.
От обективна страна деянието е посочено като ползва от неистински
документ.В посочената по-горе удостоверение УП-3 представлява неистински
официален документ по смисъла на чл.93 т.5 и т.6 НК.На удостоверението е
придаден вид, че изхожда от длъжностно лице-ръководител и главен
счетоводител.Безспорно е по делото, че документа е неистински-в тази насока
показанията на К. и обясненията на обвиняемата, както и приетатата съдебно-
почеркова експертиза са изцяло еднопосочни, като и двамата са категорични,
че подписа в удостоверението не е ръководителя на кооперацията през
периода.Свидетелят К. твърди, че К. е работила като касиер-счетоводител,
като в тази насока са и нейните обяснения, като преди 2000г. не е работила
там, нито е работила като „Работник селско стопанство“.
В този смисъл К. се е снабдила с посоченото удостоверение по
неустановен по делото начин, като го е представила пред служителите на ТП
2

на НОИ гр.Кюстендил.
От субективна страна деянието е извършено умишлено с форма на вина
пряк умисъл К. “съзнателно” се е ползвала от този докумен.Същата е
съзнавала, че удостоверението е неистинско, като го е представил пред
служителите с цел да докаже осигурителен стаж и право на пенсия за
осигурителен стаж.
Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6
НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този
документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно
съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение е дали
авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът
свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на
документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно
съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.Различието
между неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо
документиране) се заключва в това, че неистинността при първия се отнася
само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото
документиране се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от
лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства
или изявления не отговарят на обективната действителност.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от В. К. престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.1 пр.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.Видно от
приложените по делото бюлетини за съдимост на К. към момента на
извършване на деянието му 04.10.2021г. не е осъждана, нито е прилаган по
отношение на нея чл.78а НК и от престъплението по чл.316 НК не са
причинени имуществени вреди.С оглед изложеното, съдът счита, че са налице
всички предпоставки за освобождаване на К. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание.При индивидуализиране размера на
наказанието по този ред, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство
дългия период от време от извършване на деянието, до постановяване на
присъдата, изразеното разкаяние и съдействие в хода на досъдебното
производствои наложи административно наказание “глоба” в размер на 1000
лв.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Разноските по делото са направени по изготвените в хода на
3

досъдебното производство графически експеризи.Посочените експертизи
съдът счита, че са относими изцяло по обвинението, поради което и с оглед
извода на съда, то същите в размер на 188.79 лв. следва да се възложат на
обвиняемата, която да заплати сумата по сметка на ОДМВР Кюстендил.

03.05.2023г. Председател:

4

Номер на акта:	124
Дата:	2 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия:	Чавдар Андреев Тодоров

Дело:	20231520200326
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 март 2023 г.

Решение по дело №326/2023 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите