РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110136202 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗАД ФИРМА срещу СО, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 205.24 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470420212113505
за настъпило на 22.03.2021 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.06.2021 г.,
до окончателното плащане на сумата, както и иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2.39 лева - обезщетение за забава за периода от 12.05.2021 до 22.06.2021г.
С определение от 07.12.2021 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ФИРМА ТЛП АД, ЕИК ЕИК,
и е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в
условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД ФИРМА основава претенцията си на твърдения, че на 22.03.2021 г. в
град София, при движение по бул. „Александър Малинов“ в посока бул. „Околовръстен
път“, преди включването му към бул. „Околовръстен път“ в посока ИКЕА, водачът на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Т Крос“, с рег. № №, попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени
вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена
имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № 4704200281003036 с
валидност от 10.09.2020 до 09.09.2021 г. По заведената пред ищеца преписка по щета и след
направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 205,24 лева, което
застрахователят е заплатил на 24.03.2021 г. Поддържа, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното
обезщетение ведно с обезщетението за забава срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
1
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата 205,24 лева, но претенцията останала незаплатена. Претендира заплащане на
обезщетение за забава за периода 12.05.2021 г. до 22.06.2021 г. в размер на 2.36 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Счита, че липсват
доказателства за уведомяване на КАТ, за наличието на правоспособност у водача, за
изправността на лекия автомобил , както и за точното място на процесното ПТП. Поддържа,
че не са налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва
настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи
застрахователно обезщетение. Не оспорва заплащането на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца, но счита, че няма правно основнаие за това. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Навежда твърдения, че има сключен с ФИРМА ТЛП АД, ЕИК ЕИК Договор
№СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. за дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територията на СО - VII зона, включваща райони
Панчарево, Младост и Студентски, по който той е възложител. Претендира разноски.
Ответникът по предявения обратен иск е депозирал отговор, в който излага
съобразения за неоснователност на предявения обратен иск като аргументите му са, че въз
основа на сключен със СО Договор №СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. за дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на
СО - VII зона е изпълнил качествено възложените ремонтни работи, като работата е била
приета без забележки на 09.03.2021 г. Евентуално посочва, че процесното ПТП е настъпило
в участък,чииторемонт не ебил възложен от възложителя СО или е станал опасен
непосредствено преди реализиране на ПТП. Счита, че не са налице доказателства от които
да се установява бездействие от страна на изпълнителя по договора и причинно – следствена
връзка с процесния случай.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №4704200281003036 от 10.09.2020 г.
за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ с валидност от 10.09.2020 г. до 09.09.2021 г.
сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на
обекта на застраховката лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“ с рег. №№. Собствеността
2
върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се установява от представеното
по делото свидетелство за регистрация - част II. Предвид изложеното съдът прави извод, че
е налице валидно застрахователно правоотношение със срок на застрахователно,
обективирано в застрахователна полица №4704200281003036 от 10.09.2020 г.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Д. СТ. и Н. Д. ИВ., както и е изслушано и
прието без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза,
според които при движение на 22.03.2021 г. в град София, по бул. „Александър Малинов“ в
посока от ул. „Сахара“ към ул. „Околовръстен път“ в района на Бизнес парк София, лек
автомобил „Фолксваген Т-Крос“ с рег. №№ попада в дупка на пътното платно, в който
смисъл е и представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от
23.03.2021 г. Вещото лице посочва, че щетата по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“ с рег.
№№ - увреждане на предна лява гума и предна лява джанта се намира в пряка – причинно
следствена връзка с настъпилото на 22.03.2021 г. произшествие. В подкрепа на горния извод
следва да се ценят и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Д. СТ. -
водач на увредения автомобил, който посочва, че преди да се включат в движението по
Околовръсното е попаднал в дупка и се е спукала гумата, която са сменили на място.
Свидетелят Н. Д. ИВ. заявява, че са попаднали в дупка, която не е била малка, но за която не
е имало обозначения. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. При установена на пътното
платно необезопасена дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез
възлагането на тази дейност на друго лице.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“ с
рег. №№ при ищеца е била заведена щета с №470420212113505, по която след направена
оценка на уврежданията е заплатено застрахователното обезщетение в размер на 205.24
лева. За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от ответника, платежно
нареждане от 24.03.2021 г. След плащането на застрахователно обезщетение правата на
застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на
регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
3
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя. Наведените
възражения за липса на правоспособност на водача се опровергават от представеното по
делото копие на свидетелство за управление на МПС.
Не е спорно, че с регресна покана от 07.05.2021 г., получена от ответника на 12.05.2021
г. видно от приобщеното по делото известие за доставяне, ищецът е предявил
извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не
е последвало.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „Фолксваген Т-Крос“ с рег. №№
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 212.54 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 205.24 лева,
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да
бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 12.05.2021 г. регресната покана, поради което и предвид
липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 12.05.2021 г. до 22.06.2021 г., за който
дължи обезщетение в размер на 2.39 лева, която сума следва да се присъди в полза на
ищцовото дружество.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявените искове за заплащане на
застрахователно обезщетение и обезщетение за забава съдът дължи произнасяне и по
предявения в условията на евентуалност обратен иск на ответника СО против третото лице
4
– помагач ФИРМА ТЛП АД, ЕИК ЕИК с правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята
процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от СО на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост СО е
възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на общината - Зона I на ФИРМА ТЛП АД, на основание сключен договор за
обществена поръчка Договор №СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. Съгласно представения
договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на територията на
СО - Зона VII, включваща райони „Панчарево“, „Младост“ и „Студентски“, дейностите по
поддържане и текущ ремонт уличната мрежа и пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в
дейностите се включват дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на
цялата улична мрежа в границите на определената в договора зона. Страните по този иск не
спорят, че участъкът от пътя, където е настъпило процесното транспортно произшествие
попада в обхвата на договора, като време на действие (48 месеца, считано от
регистрационни индекс) и място на действие. Наличието на необезопасена дупка на пътното
платно навежда на извода за неточно или лошо изпълнение на задълженията по договора от
страна на ответника, независимо от наведените от отвтеника по този иск довод, че работата
е била приета без забележки от възложителя на 09.03.2021 г. Ето защо за претърпяната от
водача на лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“ с рег. №№ вреда, която е последица от
поведението на изпълнителя ФИРМА ТЛП АД, чрез който СО осъществява поддръжката на
пътя като негов собственик, последният има право на вземане от виновния изпълнител.
Следователно са налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД.
Доколкото главната претенция следва да бъде уважена за сумите от 205.24 лева и 2.39 лева
обезщетение за забава, то и обратният иск се явява основателен до този размер, с оглед
обема на регресното вземане, а именно стойността на вредите, заплатени от възложителя
като обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54 ЗЗД се разпростира и върху
мораторната лихва, която ответникът по главния иск следва да заплати.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани разноски в общ размер на 810.00 лева за платена държавна такса, депозити за
вещо лице и свидетели и за адвокатско възнаграждение.
Ищецът по обратния иск е реализирал разноски в общ размер на 50.00 за платена
държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответника по него в цялост.
Останалите претендирани разноски като сторени по главния осъдителен иск, който е уважен
изцяло, следва да останат в тежест на ответника по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати „ЗАД ФИРМА, ЕИК ЕИК със
седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 205.24 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470420212113505
за настъпило на 22.03.2021 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.06.2021 г.,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2.39 лева -
обезщетение за забава за периода от 12.05.2021 до 22.06.2021г, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 810.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ФИРМА ТЛП, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 205.24
лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което СО е осъдена да
заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и сумата 2.39 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 12.05.2021 г. до 22.06.2021, ПРИ
УСЛОВИЕ, че тази сума бъде заплатена от СО, ЕИК ЕИК на „ЗАД ФИРМА, ЕИК 0ЕИК.
ОСЪЖДА ФИРМА ТЛП, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50.00 лева
– държавна такса.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - ФИРМА ТЛП, ЕИК ЕИК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6