№ 723
гр. София , 17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Частно наказателно
дело № 20211110210715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.
С Постановление от 14.07.2021 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6
НПК е спряно наказателното производство по ДП № 847/2021 г. по описа на
01 РУ-СДВР, респективно пр. пр. № 19427/2021 г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК,
поради обстоятелството, че се касае за престъпление от частен характер по
чл. 130, ал. 1 НК и е указано, съгласно чл. 81, ал. 3 НПК, че пострадалият
разполага с правна възможност да депозира тъжба пред компетентния
районен съд.
Срещу постановения прокурорски акт, в законоустановения срок, е
постъпила жалба от СВ. Т. Ц., в качеството му пострадало лице, която
съдържа недоволство от спирането на наказателното производство, поради
некоректно установените обстоятелства от събитието на твърдяното
престъпление, довели наблюдаващия делото прокурор до формиране на
неправилни по вътрешно убеждение фактически и правни изводи. Отправена
е молба за цялостна отмяна на процесното постановление и за връщане на
делото на СРП с конкретни указния по приложението на закона.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна
1
преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и след като
провери законосъобразността на атакуваното постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на
подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от
оспорването му, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебният контрол върху постановленията за спиране на
наказателното производство обхваща тяхната законосъобразност и
обоснованост и следва да даде отговор на въпросите изяснени ли са
обстоятелствата по делото, предприети ли са всички относими и необходими
действия по разследването за разкриване на обективната истина и налице ли е
някоя от изчерпателно изброените в процесуалния наказателен закон
предпоставки за спиране на производството.
При извършената цялостна служебна проверка на обосноваността и
законосъобразността на оспорения прокурорски акт, с който е спряно
наказателното производство по ДП № 847/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР,
респективно пр. пр. № 19427/2021 г. по описа на СРП, настоящият съдебен
състав намира, че постановлението на СРП е постановено в разрез с
основните принципи на наказания процес по чл. 13, ал. 1 НПК и чл. 14, ал. 1
НПК, което закономерно е довело до накърняване правата на пострадалото
лице от страна на органите, осъществяващи наказателната политика в
страната, лишавайки го от дължимата защита при накърняване на телесния му
интегритет.
За този съдебен състав остава загадка кое обстоятелство е
мотивирало наблюдаващия делото прокурор да приеме, че в случая
пострадалият Ц. не притежава качеството на „длъжностно лице“, имайки
предвид липсата на обсъждане на приобщените по делото трудов договор и
длъжностна характеристика, от които е повече от очевидно, че на същия е
било възложено по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК да изпълнява със заплата
постоянно работа като „инспектор пазари“, свързана с пазене на чуждо
имущество в юридическо лице – търговско дружество „П. З.“ ЕАД,
2
изразяваща се в ежедневно таксуване на търговците на пазарите, ежедневно
таксуване на посетителите на паркинга и отчитане на събраните суми,
ежедневно отчитане на събраните суми от ежедневните приходи лично на
касиера на дружеството, както и опазване на повереното му имущество и
използването му предназначение /вж. т. 4.3., т. 5.13. и т. 6.7. от длъжностната
характеристика/. Напълно необосновани са и пространните правни изводи,
досежно липсата на „хулигански подбуди“, които контрастират твърде
осезателно с наличните, но пренебрегнати от прокурора фактически данни в
разказа на пострадалия за безпричинно проявена вербална агресия спрямо
него, единствено поради отказа му да напусне служебното помещение, за да
обслужи нападателя си, каквито задължения не са вменени на Ц., прераснала
в недопустима демонстрация на надмощие спрямо служителя и нанасянето на
побой в разрез с установените обществени норми на благоприличие и
зачитане на телесната неприкосновеност на гражданите.
Проявеният волунтаристичен подход при формиране на вътрешното
убеждение на решаващия орган в досъдебната фаза се конфронтира с
обективната истина по делото и е проекция от преекспонирането на
относимия доказателствен материал. Съдебната практика е константна в
разбирането си, че свободната оценка на доказателствата не е произволна и
интуитивна, а винаги следва да се базира на коректен прочит на релевантните
източници на информация. Действащият процесуален наказателен закон не
толерира подобни форми на избирателност, тенденциозност, приоритетното
изтъкване и неглижиране, тъй като същите са несъвместими със
задължението на прокурора да прецени всички доказателства внимателно,
поотделно и в тяхната взаимна връзка. Отчетените фрагментарност и
изопачаване при обсъждане съдържанието на доказателствените материали
закономерно опорочават крайните правни изводи за липсата на осъществено
престъпление от общ характер и на практика осуетяват постигането на
непосредствената задача на наказателния процес по чл. 1, ал. 1 НПК за
разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилното
прилагане на закона.
Изтъкнатите съображения експлицират становището на този съдебен
състав, че атакуваният прокурорски акт следва да бъде отменен изцяло като
необоснован, а делото - върнато на СРП за изпълнение на задължителните
3
указания по прилагане на процесуалния наказателен закон, досежно
необходимостта от добросъвестно обсъждане и оценка на доказателствените
материали, съобразно тяхното действително съдържание. Едва след това,
представителят на държавното обвинение следва да упражни по вътрешно
убеждение суверенните си правомощия по чл. 242, ал. 1 НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 5 НПК, Софийски
районен съд, НО, 106 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Постановление от 14.07.2021 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. чл. 244, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК е спряно наказателното производство по ДП №
847/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР, респективно пр. пр. № 19427/2021 г. по
описа на СРП, като необосновано.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за изпълнение
на задължителните указания по прилагане на процесуалния наказателен
закон.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на Софийска районна
прокуратура и на пострадалия СВ. Т. Ц. за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4