Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 07.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година,
в състав :
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова , като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 13 502 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.А.П. излага в исковата си молба, че с ответника
са бивши съпрузи и бракът им е прекратен с влязло в сила на 06.08.2018 г.
съдебно решение. Твърди се, че по време на брака им, на 19.12.2006 г., двамата
сключили целеви договор за банков кредит с „Р.Б.“ ЕАД, предназначен за
закупуване и довършителни работи на семейното им жилище, находящо се в гр.
София, район „Лозенец“, ул. „********, сграда А, и с административен адрес: бл.
12А, на втори етаж, представляващо ап. 6 с площ от 100, 5 кв.м., заедно с мазе
№ 7 с площ от 3,1 кв.м. Твърди се, че съгласно договора двамата били солидарни
длъжници и като такива усвоили главница в размер на 110 000 лв. Твърди се,
че от момента на усвояване на сумата по кредита само ищцата изплащала вноските
по него респ. извършила и предсрочно погасяване. Изложени са твърдения, че
заплатила сума в размер на 172 924, 11 лв., поради което претендира от
ответника сума в размер на ½ от дълга, неговата припадаща се част, а
именно 86 462, 05 лв. Твърди се, че ответникът бил поканен да й възстанови
сумата с връчена нотариална покана, в която бил определен 14-дневен срок за
изпълнение на задължението. Предоставеният срок изтекъл на 06.09.2018 г. без да
бъде реализирано изпълнение, поради което претендира и сумата от 842, 42 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 07.09.2018 г. – 12.10.2018 г.
Твърди се в исковата молба, че по време на брака между
страните бил сключен и втори договор за кредит от 03.01.2007 г. с „Р.Б.“ ЕАД за
финансиране на проекти по кредитна линия за енергийна ефективност като
усвоената главница по договора била в размер на 3 120, 68 лв., която
отново била заплатена еднолично от ищцата на 15.12.2008 г.
При тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и е сезирала съдът с искане да осъди
ответника да й заплати сумата от 86 462, 05 лв. , представляваща
припадащата му се ½ част като солидарен длъжник по договор за банков
кредит от 19.12.2006 г., ведно със сумата от 842, 42 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 07.09.2018 г. – 12.10.2018 г., както и сумата от
1 633, 11 лв. - представляваща припадащата му се ½ част като
солидарен длъжник по договор за банков кредит от 03.01.2007 г. Претендира се
законна лихва върху двете главници и сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът К.Ц.П., редовно уведомен, оспорва исковете по
съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено
от фактическа страна
следното:
По делото е представено съдебно решение 10940/13.07.2016 г., постановено
гр.д. 74764/2015 г. на СРС, 117 състав. Видно от съдържанието на решението със
същото е прекратен брака между К.Ц.П. и С.А.П., сключен на 22.03.2003 г.
Решението в частта за развода е влязло в сила на 06.08.2016 г., видно от стореното
отбелязване.
Представен е договор за банков кредит от 19.12.2006 г., сключен между „Р.Б.“
ЕАД, от една страна, и солидарните длъжници С.А.П. и К.Ц.П.. Съгласно договора,
банката е предоставила кредит в размер на 120 000 лв. с цел: лимит І- сума
в размер на 39 366 лв. – за закупуване на недвижим имот ап. 6, в сграда
„А“, на втори етаж, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „******** и
лимит ІІ - сумата от 80 634 лв. – потребителски лимит за довършителни
работи на имота.
Представена е нотариална покана рег. № 3381, том ІІІ, акт №12 на нотариус С.З.с
рег. № 150 и район на действие – СРС, с която С.А.П. е поканила К.Ц.П. да й
заплати сумата от 86 462, 06 лв. – припадащата му се част от заплатената
от нея сума по договор за кредит от 19.12.2006 г. в 14-дневен срок от
получаване на поканата.
Видно от представената разписка № 13, поканата е връчена лично на адресата
на 23.08.2018 г.
Представен е договор за банков
кредит от 03.01.2007 г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД, от една страна, и
солидарните длъжници С.А.П. и К.Ц.П.. Съгласно договора, банката е предоставила
кредит в размер на 3 120, 68 лв., който да бъде използван за финансиране
на проекти по кредитната линия за енергийна ефективност на ЕБВР.
По делото е представена банкова референция от 21.04.2017 г. на „Р.Б.“ ЕАД,
съгласно която потребителският кредит в размер на 3 120, 68 лв. е изцяло
погасен на 15.12.2008 г.
По делото е изготвена и приета ССчЕ на вещото лице С.А.М.. В заключението
си вещото лице е посочило в табличен вид платените суми по двата процесни
договора с индивидуализиране на сумата на всяка една от вноските за тяхното
погасяване респ. датите, на които същите са извършвани.
Представени са и други писмени доказателства, които настоящият съдебен
състав намира за неотносими към предмета на заявените в настоящото производство
искове, поради които намира за безпредметно да обсъжда.
При тези ангажирани от страните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира следното от правна
страна:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 32 ал.2 от СК,
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия
от тях за задоволяване на нужди на семейството. Дефинитивно,
понятието "нужди на семейството" включва общите
потребности на членовете на семейството за снабдяване с храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи за задоволяването, на които произтичат
от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се,
че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването
на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството / в този смисъл решение 293/19.11.2013 г.
по гр.д. 32267/2013 г. на Трето ГО на ВКС/. Дори когато
едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в
заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите,
удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на
чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да
бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите или от двамата. Видно от съдържанието на двата договора за кредит, от
които ищцата черпи права, същите са сключени за закупуване на недвижим имот,
съставляващ семейно жилище на страните, по време на тяхната брачна връзка респ.
за подобряване на неговата енергийна ефективност. Поради което, настоящият
съдебен състав намира, че двата договора за кредит са сключени с оглед
удовлетворяване нужди на семейството.
Когато един
от солидарните длъжници удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той
придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното
имуществено равновестие т.е. между бившите
съпрузи възникват облигационни отношения /в този смисъл решение
342/04.01.2013 г. по гр.д. 1358/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение
139/24.10.2018 г. по гр.д. 4625/2017 г.
на Първо ГО на ВКС и др./. Погасяването на тези задължения от единия
съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да
бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака т.е. ако целият
кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични
средства, след прекратяване на брака на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД този съпруг
може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното
съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Същото е относимо и когато заемът
е платен по време на фактическата раздяла, тъй като се приема, че е заплатен с лични средства на съпруга. Горното съображение се
обосновава с обстоятелството, че фактическата раздяла е обективно състояние в
отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква
духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да
се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно
придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични /в този смисъл решение
143/06.02.2017 г. по търг. дело 2693/2014 г. на Второ ТО на ВКС/.
По така изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира заявената претенция, касаеща вземане от
договора, сключен на 03.01.2007 г. за изцяло неоснователна, тъй като задълженията
по договора са погасени чрез плащане по време, когато страните по спора са
валидно обвързани в брачно правоотношение, а задължението е поето за
задоволяване на общи нужди на семейството. Аргумент в тази насока са и
представените от страните писмени доказателства, от които се установява, че и
двамата бивши съпрузи активно са допринасяли по време на брачната им връзка за
удодовлетворяване на общите им семейни нужди.
Частично основателна е другата
претенция, касаеща договора от 19.12.2006 г. Видно от мотивите на решението на
СРС, с което е прекратена брачната връзка на страните, които имат установително
действие, същите са били във фактическа раздяла от месец април 2015 г. /“трайно
разделени от април миналата година“/. От заключението на вещото лице по
изслушаната по делото ССчЕ се установява,
че в периода 15.05.2015 г. – 06.08.2018 г. ищцата е извършвала еднолично
погашения по повод процесния договор. Заплатената от нея сума в посочения
по-горе времеви отрязък като аритметичен сбор възлиза на сумата от 61 116,
78 лв., изчислена съобразно отразеното в Таблица 1 от заключението на ССчЕ. С оглед
прекратяване на имуществената общност между съпрузите с прекратяването на брака
им, съгласно чл. 127 ал.1 от ЗЗД тази част
от платеното на кредитора следва да се понесе от тях по равно с оглед липсата на установени по
делото други уговорки във вътрешните им отношения. Поради
това и на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД ищцата има
право да претендира от ответника сумата, която е платила над припадащата й се
част от дълга и която част възлиза
на сума в размер на 30 558, 39 лв., до която сума заявеният иск е
основателен, а за горницата над него до пълния заявен размер подлежи на
отхвърляне.
Частично основателна е и
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху горната главница с оглед
валидно получената от ответника покана за плащане и липсата на данни същият да
е изплатил задължението си в предоставения му срок. Размерът на задължението за
мораторна лихва за периода 07.09.2018 г. /датата на изпадане в забава/ до
12.10.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, изчислена върху
главница от 30 558, 39 лв. по правилото на чл. 162 от ГПК възлиза на 305,
58 лв. и до този размер акцесорния иск е основателен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид
депозирания списък по чл. 80 от ГПК на ищцата се следват разноски в размер на 2 560,
22 лв., а на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в
размер на 2 089, 50 лв. – припадащата се част от заплатеното адвокатско
възнаграждение / пълномощно, находящо се между стр. 35 и стр. 36/, съответно на
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното СГС, I – 19 състав:
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Ц.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. В.Г. да заплати на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД на С.А.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. С.Д. сумата
от 30 558,
39 лв. - представляваща
припадащата му се ½ част като солидарен длъжник по договор за банков
кредит от 19.12.2006 г., сключен с „Р.Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 86 462, 05
лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД
сумата от 305, 58 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 07.09.2018 г. – 12.10.2018 г. като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер на 842, 42 лв., както и
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 560,
22 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. С.Д. иск с
правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД срещу К.Ц.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. В.Г. за заплащане на сумата от да заплати на основание чл.
127 ал.2 от ЗЗД на С.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Д. сумата от 1 633, 11 лв. - представляваща
припадащата му се ½ част като солидарен длъжник по договор за банков
кредит от 03.01.2007 г., сключен с „Р.Б.“ ЕАД като неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. С.Д. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на К.Ц.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.Г.
сумата от 2 089, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: