Р
Е Ш Е
Н И
Е
№ 464
гр.Пловдив,
13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 145/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.С.Д. с ЕГН ********** с
адрес: *** в качеството му на собственик на самостоятелен обект с идентификатор
№ 56784.506.1034.1.50, чрез назначения
му особен представител адв. Е.У., против Решение № 2357/07.06.2019 г.,
постановено по гр.дело № 8116/2018 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ гр.с-в, с което е осъден да плати на Етажна собственост находяща се
в гр. Пловдив с административен адрес: ул. „**, с управител Й.Я.И. сумата от
500 лв., представляваща обезщетение - пропусната полза, от ползване на обща
част, а именно част от фасада на сграда с идентификатор 56784.506.1034.1 с площ
от 5.90 кв.м., за периода м.05.2017 г. – м.10.2017 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата
молба – 18.05.2018г. до окончателното й изплащане;
Въззиваемата
страна Етажна собственост находяща се в гр. Пловдив с административен адрес:
ул. „**** с управител Й.Я.И. чрез адв. Ст.М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира заплащането на разноски.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е
процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с обективно съединени искове при условията на
евентуалност, с правно основание
чл. 31, ал.2
ЗС и чл. 30, ал.3 ЗС, за осъждането на ответника П.С.Д. с ЕГН
********** в качеството му на собственик на самостоятелен обект с идентификатор
№ 56784.506.1034.1.50 да заплати на ищеца сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение - пропусната полза, от ползване на обща част, а
именно част от фасада на сграда с идентификатор 56784.506.1034.1, чрез поставяне
на рекламни елементи за рекламиравне на магазин 1 - хоризонтална рекламна
табела с размер 400/60см., вертикален надпис с размер 100/50см. и слънцезащитна
тента с размер 300/100см. – всички откъм ул. „**** за периода
м.05.2017 г. – м.10.2017 г., вкл., а при условията на евентуалност - като
такава представляваща реализирана полза като част от получени доходи от ползване на обща част, а именно част от фасада
на сграда с идентификатор 56784.506.1034.1, за периода м.05.2017 г. - м.10.2017
г., вкл., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба – 18.05.2018г. до окончателното й изплащане. С обжалваното
решение районният съд е уважил първият иск по чл. 31, ал.2 ЗС, като е приел за установено, че ответникът е собственик на СОС с идентификатор 56784.506.1034.1.50,
представляващ Магазин, с предназначение: за търговска дейност, с площ от 66.70
кв.м., както и че „притежава
1,90 % ид.ч. от общите части на
жилищната сграда, че през процесния период - м.05.2017 г. - м. 10.2017 г. от външната
страна на собствения на ответника недвижим имот, върху фасадата на сградата е имало разположени рекламни
елементи както следва:
хоризонтална рекламна табела с размер 400/60 см., вертикален надпис с размер
100/50 см. и слънцезащитна тента с размер на 300/100 см - всички откъм ул. „***“, както и че размерът на прирадпщата се на
ЕС част от ползите за поставените рекламни елементи за периода м.05.2017 г. -
м.10.2017 г. е в размер на 500 лв.
Тези факти и констатации не се оспорват пред
въззивната инстанция. С въззивната си жалба ответникът прави следните
възражения: че по делото не е установено, че ответникът е реализирал ползи от
„Булгарпродукт МТД“ ЕООД, тъй като сключеният с него договор за наем от
08.09.2011 г. е бил срочен за 24 месеца и срокът е изтекъл на 07.09.2013 г.; че
по делото не е установено кой, кога и с чие съгласие е поставил тези рекламни
елементи.
По делото пред
районния съд са приети като писмени доказателства протоколи от проведени общи събрания на ищцовата етажна
собственост. Видно от протокол от проведено ОС на ЕС от 31.03.2017 г. под т.3 от дневния
ред на същото е констатирано, че на фасадата на сградата откъм магазин 1 на
ответника са монтирани описаните в исковата молба и посочени по-горе в
решението рекламни елементи, без да е искано и получено съгласие от етажната
собственост, като изрично е взето решение собствениците на магазини /вкл. и
ответникът/ и други самостоятелни обекти, които /или чиито ползуватели или
наематели/ са монтирали описаните елементи, считано от 01.05.2017 г. да
заплащат месечно обезщетение за ползване на фасадата на ЕС. Видно от протокол за проведено на 22.11.2017
г. ОС на ЕС, със същото е констатира премахването на част от рекламните
елементи. Констатирано е, че наемател на магазин 1 на ответника е
„Булгарпродукт МТД“ ЕООД, като същият е поставил и РЕ; Прието е, че за магазин
1 с наемател „Булгарпродукт МТД“ ЕООД за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017
г. размерът на дължимото се обезщетение за ползването на фасадата е в размер на
531 лв. Няма твърдения, нито данни по делото тези решение на ОС на ЕС да са
били оспорвани по надлежния ред, поради което съдът приема, че същите са
произвели действие и са надлежно разгласени.
Обстоятелството, че през исковия период именно „Булгарпродукт МТД“ ЕООД е
ползвал под наем магазин 1 на ответника се установява и от представения договор
за наем от 08.11.2011 г., сключен като срочен за 24 месеца, считано от
01.10.2011 г., като съдът приема, че действието му е било продължено за
неопределено време на основание чл. 236 от ЗЗД, според направените констатации
от посочените общи събрания на ЕС, както и предвид показанията на свидетеля Г.
С., професионален домоуправител на процесната ЕС, която сочи, че през процесния
период ответникът като собственик на магазин 1 бил поставил голяма хоризонтална
табела, една вертикална табела и голяма слънцепредпазна тента, всички с
рекламно съдържание. През м.юни свидетелката се срещнала с ответника Д., за да
му обясни лично какви са претенциите на етажните собственици. Той и показал
договор за наем и и казал, че това е неговият наемател, парите да се търсят от
него.
При тези данни съдът споделя извода на районния съд, че
ответникът Д. дължи на етажната собственост заплащането на определената от ОС сума за ползването на фасадата на
сградата от неговия наемател, който е разположил рекламни елементи. Предявеният
иск е основателен и доказан, като размерът на дължимото обезщетение, определен
от районния съд на 500 лв. въз основа заключението на вещо лице по СТЕ пред тази инстанция не се оспорва.
Обжалваното
решение на районния съд е правилно и законосъобразно ще бъде
потвърдено.
С
оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ваззиваемата
страна и в тежест на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, в общ размер
от 602,20 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2357/07.06.2019 г., постановено по гр.дело № 8116/2018 г. по
описа на РС – Пловдив, ХVІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА
П.С.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Етажна
собственост находяща се в гр. Пловдив с административен адрес: ул. „** *, с
управител Й.Я.И. сумата от 602,20 /шестстотин и два лв. и 20 ст./ лв. разноски
пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: