№ 453
гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000555 по описа за 2023 година
С решение № 170 от 25.05.23 г., постановено по т.д. № 369/22 г.
на Окръжен съд С. З., „Д** - О*“ ЕАД ЕИК ********* е осъдено да заплати
на Г. С. И. ЕГН ********** 200 000 лв. - частично от общо претендиран
размер от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата майка Я. К. С.а ЕГН
**********, б.ж. на с. З., общ. Ч., настъпила в резултат на ПТП от 01.04.2022
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2022 г. до
окончателното изплащате на сумата.
„Д** - О*“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. С. И. 8 500 лв. -
разноски пред първа инстанция.а на адв. М. И. З. сумата от 5 530 лв. -
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Въззивна жалба против против горното решение за разликата
над 120 000 лв. до пълния присъден размер от 200 000 лв. е подадена от
„Д** - О*“ ЕАД. В тази част решението се оспорва като незаконосъобразно,
несъобразено с прицнипа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Иска се в
1
обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се
отхвърли за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. ведно със законните
последици от това. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Г. С. И. оспорва жалбата като
неоснователна. Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния
му представител адв. З.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Г. И. вследствие
смъртта на неговата майка Я. К. С.а, настъпила в резултат на ПТП от
01.04.2022 г. Прието е за установено, че процесното ПТП е виновно
причинено от В. Д. Т. като водач на л.а. „А.“ с рег № ********, за което
МПС е била налице валидна към датата на произшествието застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена с ответното
застрахователно дружество, при което е налице основание за ангажиране на
неговата отговорност по отношение настъпилите вреди.
Горните изводи не се оспорват във въззивната жалба на
дружеството-застраховател. Изложените оплаквания касаят единствено
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се счита,
че същото е прекомерно завишено и не отговаря на принципа за
справедливост във връзка с конкретните обстоятелства по делото, възрастта
на ищеца и неговата майка, конкретната икономическа обстановка в страната
към момента на настъпване на ПТП и последвалата смърт на пострадалата.
За установяване на съществуващите преживе отношения между
2
ищеца и неговата майка и претърпените от ищеца морални болки и страдания
вследствие на нейната загуба съдът се е позовал на показанията на
свидетелите И. Г. Г., без родство, съсед на ищеца и Н. Г. И. - негова съпруга.
Свид. Г. е заявил, че че познава Г. и майка му, тъй като са
съседи и са израснали заедно; след ПТП пострадалата била хоспитализирана
в болницата в гр. С. З. в болницата, починала около 7 дни след това; през това
време Г. не бил добре; брат му бил починал по-рано; след смъртта на майка
си започнал да се отчайва, прибягнал към алкохола; с майка си били близки,
живеели заедно в една къща, грижели се един за друг, имали нормални
отношения; пострадалата участвала дейно в селото, пеела в хора, гледала
внуците - децата на Н. - брата на Г.; физически била в добра активност; всяка
сутрин пазарувала, пеела до последно в хора на селото; съпругът й бил
починал много рано; по време на инцидента пътувала с комшията си към Ч.,
за да си купи лекарства; със сина си Г. живеели в една къща цял живот; синът
на ищеца бил в И., където работел и живеел; Г. и съпругата му живеели
заедно с майка му в една къща; не бил ходил в чужбина да работи, нито да
живее.
Според показанията на съпругата на ищеца Н. И.а от
сключването на брака си през 1982 г. те живеели в с. З. заедно с майка му;
свекър й бил починал още през 1986 година и оттогава пострадалата; и
понастоящем живеели в същата къща; никога не са били в пререкания,
пострадалата винаги помагала, разбирали се, живеели задружно; била здрава
жена за възрастта си;помагала в домакинството - готвела, докато свидетелката
ходела на работа; полагали грижи един за друг, помагали си взаимно; за
период от 6 месеца помагала при отглеждането на внука на свидетелката в
И., където било родено детето; била много щастлива да ходи там, да го гледа,
с голямо желание тръгнала; не е имала болки, вдигала кръвно; след инцидента
на 1 април била хоспитализирана за около 10 дни и починала на 11 април;
трябвало да бъде раздвижвана, свидетелката останала при нея, имала
известно подобрение, купили корсет с надежда, че ще се възстанови; именно
свидетелката съобщила на ищеца, че майка му е починала, тъй като кметът на
селото се обадил първо на нея, тъй като знаел, че Г. получил лек инсулт; той
приел много тежко новината - баща му си бил отишъл твърде рано, бил
привързан към майка си.
3
При така събраните доказателства е установено, че при
настъпване на ПТП пострадалата е пътувала заедно със свой съсед до гр. Ч. за
закупуване на лекарства; била е хоспитилазирина в болнично заведение в
гр.С. З., като смъртта е настъпила 10 дни след това, когато пострадалата е
била почти на 81 години, а нейният син - на 68 години. Ищецът и съпругата
му живеели заедно, в една къща още от началото на техния брак - 1982 г.,
като баща му е починал през 1986 г. Майка му била в добро физическо
състояние, помагала в домакинството, участвала активно в хора на селото,
минал период, за шест месеца, гледала правнук в И., където детето било
родено; живеели задружно, нямали пререкания; ищецът приел тежко загубата
на майка си, към която бил привързан, още повече че бил загубил баща си
много рано, започнал да се отчайва и да прибягва към алкохола.
При определяне на справедливото обезщетение следва да бъдат
съобразени така доказаните конкретни обстоятелства относно начина на
настъпване на вредоносния резултат и установените действителни отношения
между ищеца и неговата майка, както и начина, по който случилото се е
повлияло върху живота и психиката на ищеца. Преждевременната загуба на
родител, настъпила внезапно, при това по такъв нелеп и неочакван начин, по
принцип води до сериозни морални страдания на детето. В случая е доказано
дългогодишно съвместно съжителство, при това в обстановка на рано
починал съпруг /за починалата/, респ. баща за ищеца, съществуването на
много добри, хармонични отношения преживе при оказване на взаимна
помощ и подкрепа между лицата. Ищецът тежко е приел загубата, като
неговата скръб и мъка не могат да бъдат подценявани единствено поради
обстоятелството, че майка му е била на 81 г., а самият той – на 68 години към
момента на настъпване на ПТП. Конкретиката в казуса сочи, че въпреки
възрастта си, майката на ищеца е била физически добре, водела е активен
живот, пеела е в хора на селото, активно е участвала и в поддържането на
домакинството, участвала е и в отглеждането на детето на внука, като за това
е заминала за определен период в И., т.е. водела е активен живот, при което
случилото представлява рязка и неочаквана промяна за ищеца и негово
семейството му. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен и с
4
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в
страната към момента на възникване на вредите - април 2022 г.,, ориентир за
който са и нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на средна работна заплата за този месец по
даннни на НСИ - 1730 лв.; общ доход средно на лице от домакинство - 2207
лв., общ разход средно на лице от домакинство - 1962 лв. Оплакванията във
въззивната жалба, че определеният като справедлив размер от 200 000 лв. се
отклонява съществено от обичайно присъжданието от съдебната практика
обезщетения при подобни случаи към посочения правнорелевантен момент, е
голословно и не е продкрепено с конкретно посочване на съдебни актове.
Напротив, в отговора на въззивната жалба противната страна сочи влезли в
сила съдебни актове, с които са присъдени обезщетения в аналогични казуси
до размер на 160 000 лв., които обаче са към произшествия, настъпили поне
7-8 години по-рано., т.е. в период, спрямо който към м. април 2022 г. вече са
налице съществени различия в икономическата обстановка.
Предвид посоченото съставът на ПАС не споделя оплакванията
във въззивната жалба на застрахователното дружество за изключителна
завишеност на присъденото обезщетение и нарушаване на принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционното решение в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно, като с оглед този изход на делото в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 6250 лв.,
изчислено по правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /при обжалваем интерес от 80 000
лв./
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170 от 25.05.23 г., постановено по
т.д. № 369/22 г. на Окръжен съд С. З., В ЧАСТТА МУ, с която „Д** - О*“
5
ЕАД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Г. С. И. ЕГН **********
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
неговата майка Я. К. С.а ЕГН **********, б.ж. на с. З., общ. Ч., настъпила в
резултат на ПТП от 01.04.2022 г., за разликата над 120 000 лв. до
присъдения размер от 200 000 лв. , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.04.2022 г. до окончателното изплащате на сумата.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д** - О*“ ЕАД да заплати на на адв. М. И. З. сумата
от 6230 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6