№ 6694
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100512855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, срещу
решение № 14841/08.09.2023г., постановено по гр.д. № 28463/2022г. по описа на СРС,
54-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца „Д.з.“ АД иск с правно основание
чл. 411 КЗ, за сумата 1 249.13 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек
автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ВТ **** КС, следствие на ПТП от
03.01.2022г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег. №
ВТ **** КР, чиято отговорност по задължителна застраховка ГО на автомобилистите
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането и на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение поради допуснати от съда процесуални нарушения, неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост. СРС обсъдил доказателствата избирателно,
възприел неправилно механизма на ПТП, не отчел наличието на съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ВТ **** КС,
установено от гласните доказателства по делото и достигнал до неправилен извод за
изключителна вина на застрахования при ответника водач. Водачът на лек автомобил
марка „Алфа Ромео“ управлявал автомобила с висока и несъобразена с пътните
1
условия скорост, отдалече видял, че застрахованото при ответника МПС подало сигнал
за изменение на посоката си, но въпреки това пресветвал и премигвал на автомобила
отпред и предприел неправилна маневра изпреварване без да осигури достатъчно
странично разстояние между управляваното от него и маневриращото изпреварвано
ППС. Пресветването, премигването, звуковите сигнали и притискането на застиганото
МПС не давало изключително предимство на водача и не задължавало настигания
автомобил да освободи заеманата пътна лента, за да може „бързащият“ да премине без
да отпуска газта. С това си поведение водачът на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с
рег. № ВТ **** КС допринесъл за реализирането на ПТП и настъпването на вредите.
Отделно в ДКП за ПТП в графа А, където се попълвали данните за виновния водач,
били попълнени тези на водача на л.а. „Алфа Ромео“, който положил подпис в
протокола и така се съгласил да бъде вписан като виновен водач. Неправилно СРС
кредитирал САТЕ, вещото лице по която се водело от изложеното в исковата молба и
не дало категоричен отговор досежно механизма на настъпване на ПТП. Така по
делото останал неизяснен механизмът на ПТП, не се доказала изключителната вина на
застрахования при ответника водач, предвид на което предявеният от ищеца иск
следвало да бъде отхвърлен, евентуално – размерът на обезщетението намален с
отчетеното съпричиняване на застрахования при ищеца водач. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен, респ. –
присъденото обезщетение намалено наполовина. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Д.з.“ АД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. СРС се произнесъл по
механизма на инцидента, обстойно обсъждайки събраните доказателства. ПТП
настъпило на републикански път Е-772 в района на отбивката за с. Шереметя, където
нямало пътни знаци за ограничение на скоростта, предвид на което твърденията на
въззивника за превишена скорост от страна на застрахования при ищеца водач не
съответствали на действителната обстановка. Не отговаряли на събраните гласни
доказателства твърденията на въззивника, че водачът на л.а. „Алфа Ромео“ отдалече
видял подаден мигач. Напротив – в показанията си свидетелят посочил, че не видял
водачът на л.а. „Пежо 207“ да подава мигач. Въззивникът изложил неверни твърдения
и „изопачил“ доказателствения материал, събран по делото, за да доказва
несъществуващ принос за инцидента от страна на застрахования при ищеца водач.
Инцидентът съставлявал „класически пример“, когато трайно установилият се в лява
лента водач бива „засечен“ от внезапно предприел маневра изпреварване водач. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
2
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания, а въведените със жалбата
твърдения – за напълно неоснователни, по следните мотиви:
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за
ПТП от 03.01.2022г., искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
05.01.2022г., анкетна карта от същата дата, опис-заключение за вреди на МПС, и
гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на св. И.М.И. и св. И.Х., както
и от неоспореното заключение на САТЕ, се установява, че в срока на
застрахователното покритие на имуществената застраховка, на 03.01.2022г., в тъмната
част от денонощието, около 21.00 часа, на ул. „Магистрална“, гр. Велико Търново,
изход Варна, към с. Шереметя, в района на бензиностанция „Лук Ойл“, преди разклона
за с. Малки чифлик, л.а. марка „Пежо 207“, с рег. № ВТ **** КР, управляван от св. Х.,
предприел отклонение наляво за изпреварване на движещ се пред него автомобил, при
което реализирал ПТП в попътно движещия се в крайна лява лента л.а. марка „Алфа
Ромео“, с рег. № ВТ **** КС, управляван от св. И..
Разпитан св. И. излага, че управлявал л.а. марка „Алфа Ромео“ в лявата лента от
платното за движение с около 90 км/ч. ПТП настъпило в района на бензиностанция
„Лук Ойл“, която се намирала преди разклона за с. Малки чифлик. Вече се било
стъмнило, но видимостта била отлична, тъй като мястото било добре осветено. В
конкретния участък нямало ограничение на скоростта, хоризонталната маркировка
била прекъсната линия. Свидетелят И. виждал двата движещи се пред него в същата
посока в дясната част на платното автомобили още от разстояние 200-300 метра преди
настъпването на ПТП. Те се движели с по-малка скорост от неговата. Когато
управляваният от свидетеля И. автомобил настигнал и се изравнил със задния от тях,
без да подаде мигач и без да се убеди, че лявата лента е свободна, другият водач
предприел изпреварване. Когато възприел изменението на посоката, свидетелят И.
започнал премигване с фаровете, подал звуков сигнал и намалил скоростта, но другият
водач не реагирал и в крайна сметка между двата автомобила настъпил удар. Увредени
били предна лява част на управлявания от св. И. автомобил – накрайник напредна
дясна гума, спукана предна дясна гума, изкривена лята джанта, преден десен калник, а
другият автомобил получил увреди отзад вляво. Св. И. пътувал сам, докато при другия
водач имало още няколко човека. На място другият водач казал на св. И., че не го
видял, че И. карал много бързо. Накрая се разбрали да попълнят ДКП за ПТП.
При преценката си по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира
показанията на св. И.. Същите са детайлни, изложени при ясни спомени за фактите
преди и по време на инцидента. Показанията на св. И. са непосредствени, логични и
3
безпротиворечиви и напълно кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, вкл. с отразеното в съставения от участниците двустранен констативен
протокол за ПТП и неоспореното заключение на САТЕ.
Разпитан св. Х. излага, че ПТП настъпило в района на бензиностанция „Лук
Ойл“ по пътя за с. Шереметя, посока гр. Варна. Той изпреварвал друг автомобил –
„Ауди“ или „Фолксваген“ и когато вече изпреварил и почти се прибрал в дясната
лента бил ударен от въпросния автомобил „Алфа Ромео“ в задната лява част. Излага,
че било тъмно през нощта, около 23.00 – 00.00 часа, не бил сигурен за поставените
пътни знаци в района, но смята, че разрешената скорост била 60 км/ч. Били две ленти
в едната посока и изпреварването било разрешено. Св. Х. видял автомобила „Алфа
Ромео“ едва след настъпването на удара. Предполага, че той се намирал отляво. Х. се
движил със скорост 70-80 км/ч и понеже изпреварвал, след като бил ударен не
натиснал спирачката. Питали другия водач за скоростта. Била висока 120-140 км/ч,
спрял на 100-200 метра напред. Свидетелят Х. описва вредите по автомобила си –
задна лява джанта, задна врата, праг, за предна врата не бил сигурен. Другият
автомобил имал увреди по кормилен накрайник отпред, за фара не бил сигурен.
При преценката си по чл. 172 ГПК съдът не кредитира показанията на св. Х. в
частта относно механизма на ПТП. На първо място същите не са непосредствени –
свидетелят Х. не излага лични възприятия преди настъпването на ПТП. Показанията
не кореспондират и със съдържанието на двустранно подписания от участниците
констативен протокол за ПТП и изчертаната от водачите в документа схема. Видно от
изчертаната от участниците схема, досежно механизма на ПТП, за което и двамата
водачи положили подпис в документа, инцидентът настъпил при маневра наляво от
страна на св. Х., чийто автомобил „Пежо“, е отбелязан на схемата с „Б“, като
изпреварваният от него автомобил, отбелязан на схемата с „1“ се намира пред него,
което противоречи на изложеното от свидетеля Х., че вече извършил маневрата
изпреварване и се прибирал в дясната лента, когато бил застигнат и ударен отзад от
управлявания от св. И. автомобил.
От ДКП за ПТП от 03.01.2022г., от приетото по делото заключение на САТЕ и
събраните по делото гласни доказателства се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка „Пежо 207“, с рег. №
ВТ **** КР – св. Х.. С поведението си водачът Х. нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1
и чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е предприел изпреварване без да се убеди, че не го
изпреварва друго ППС и причинил щети на процесното МПС. От събраните по делото
доказателства и неоспореното заключение на САТЕ настоящият съдебен състав
намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе
противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 207“ са настъпили описаните в
преписката на ищеца по щета № ********* вреди на л.а. марка „Алфа Ромео“, модел
4
„147“, с рег. № ВТ **** КС.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника да
е налице вина, респ. съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а.
марка „Алфа Ромео“, модел „147“, с рег. № ВТ **** КС, св. И.. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите.
Не се установяват твърденията на въззивника, че св. И. управлявал л.а. „Алфа
Ромео“ с висока и несъобразена с пътните условия скорост. Твърденията, че св. Х.
подал светлинен сигнал за изменение на посоката си на движение не се подкрепят от
никое от доказателствата по делото. Напълно необосновани и неподкрепени от никое
от доказателствата по делото са и твърденията в жалбата, че св. И. пресветвал и
премигвал на автомобила отпред, за да го „притиска“ да освободи пътя му. От
събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП, заключение на САТЕ, и
гласните доказателства възраженията на ответника за съпричиняване не се
установяват. Обстоятелството в кое от полетата на ДКП за ПТП водачите попълнили
данните си не обосновава извод в обратен смисъл щом от доказателствата по делото
не се установява вина на водача И. за настъпване на процесното ПТП.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната
норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство, което съдът определя в минимален размер от 100 лева.
Същото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 14841/08.09.2023г., постановено по гр.д.
№ 28463/2022г. по описа на СРС, 54-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****,
да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ****, сумата 100 лева – разноски по делото, сторени във
въззивното производство пред СГС.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6