Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N4557 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.12.2018год., СРС, 45-ти състав, постановено по гр.дело №30001/2017год. е признал за установено в отношенията между страните по предявения от „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П.К.срещу А.НА М.НА В.Р., представлявана от Ректора доц.д-р Н.Л.С., с адрес в гр.София, бул. „*********иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че „Е.” ЕООД, е собственик на 1 брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 160x160x200 и на 1 брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 2 х (160x160x200), находящи се на територията наА.на МВР. Осъдена е А.НА М.НА В.Р. да предаде на „Е.” ЕООД, владението върху 1брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 160x160x200 и на 1 брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 2 х (160x160x200). Осъдена е А.НА М.НА В.Р. да заплати на „Е.” ЕООД сумата от 502,90 лева, разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника А.НА М.НА В.Р., с която обжалва така постановеното решение като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че процесните кабини са именно кабините, собственост на ищеца и, че именно тях владее ответникът, още повече, че самите преводачески кабини имат сходен строеж, форма, цвят и още с отговора на исковата молба е оспорена идентичността между кабините, собственост на ищеца и кабините, които се намират в Академията на МВР. Смята, че независимо, че е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в Академията на МВР се намират две преводачески кабини и те са заприходени, не се установява, че те са идентични с тези на ищеца и което е в неговата доказателствена тежест. Също така посочва, че неправилно първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелите на ищеца и е приел за установена една фактическа обстановка, в която две външни за МВР търговски дружества изпълняват на територията на Академията на МВР договор за изработка по поръчка на трето лице, също външно за МВР дружество, а и показанията на втория свидетел Ж. по никакъв начин не допринасят за доказване на твърдяното право на собственост на ищеца. Смята, че въпреки неяснотата и противоречивостта в показанията на свидетелите на ищеца, те са и откъслечни, неясни, неправдоподобни, но също така не са кредитирани и не са обсъждани показанията на свидетелите Х.. и П., свидетели на ответника. Посочва, че въпреки своевременното направено от страна на ответника искане ректорът на Академията да бъде допуснат като свидетел, по неясни причини съдът не го е уважил, а е уважено искането за даване на обяснения. Посочва, че по делото не са правени твърдения, че кабините са физически свързани с дограмата в залите, но с показанията на свидетелите Х.. и П. се доказва, че са изработени заедно с дограмата и са приети. В съдебно заседание пред въззивния съд юрк. К., пълномощник на въззивника ответник поддържа въззивната жалба, не оспорва, че кабините са от алуминиеви профили и че в Академията има две кабини-единична и двойна, но оспорва, те да са идентични с тези за които ищецът претендира да е собственик и не оспорва, че могат да се демонтират и са самостоятелни вещи. Претендира за присъждане на разноски по делото и е представена писмена защита по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ищец „Е.“ ЕООД, подаден чрез адв. К., в който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и представя списък на разноските.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, същото е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се има в предвид и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Е.“ ЕООД с искова молба от 12.05.2017год., с която срещу ответникаА.на МВР е предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на следните движими вещи: 1 брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 160x160x200 и на 1 брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 2 х (160x160x200), находящи се на територията наА.на МВР и осъждане на ответника да предаде владението върху същите.
В исковата молба ищецът посочва, че през 2008год. на територията на ответника, зала Европа с цел подпомагане на дейността е монтирана 1бр. кабина за преводачи “евростандарнт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 2 х (160x160x200), като монтажът е по искане и за сметка на ищеца и е извършен от „СД Д.И.“. Също така посочва, че и преди това отново на територията на ответника е изработена, доставена и монтирана от „АВП.“ ЕООД 1 бр. брой Кабина за преводачи “евростандарт 160x160x200”, алуминиева конструкция, с размери 160x160x200 и за което е съставена фактура №16/30.03.2007год. на стойност 2 800лв. с ДДС, която прилага, като и двете преводачески кабини са собственост на ищеца по силата на търговски сделки и са посочени в приемо-предавателен протокол от 10.02.2015год. и в инвентарната книга на ищеца. Смята, че е собственик на процесиите вещи по силата на договори за изработка, доставка и монтаж, сключени с трети за спора лица и при условията на евентуалност навежда да е придобил процесните вещи след изтичане на петгодишна придобивна давност, съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС, и евентуално на основание чл. 78, ал. 1 ЗС от монтиране на кабините на територията на ответника до 2016год. За този период сочи, че е заплащан наем от Американското посолство при ползването им, както и от Академията на МВР при провеждане на семинари. Посочва, че от началото на 2016г. е възпрепятстван да използва собствените си два броя кабинки, да ги стопанисва, поддържа и да ги отдава под наем, тъй като същите се ползвали от ответника за собствени нужди, като дори са заприходени от него, поради което поддържа да има правен интерес от предявяването на иска за установяване правото на собственост и предаване владението върху горепосочените вещи.
В отговор на
исковата молба ответникътА.на МВР е оспорил исковата
претенция и ищецът да е собственик на процесните вещи, като излага, че
последните са неделима част от намиращата се на територията на Академията зала
„Европа“, направени са заедно с нея и са част от дограмата, тъй като са
изработени от едни и същи алуминиеви профили и са във вида, формата и на
мястото си още от приемането на залата, независимо, че са заприходени в
последствие. Не оспорва, че има плащане от Академията на МВР към фирма „Е.“ЕООД,
като наемна цена, но смята, че това не доказва, че плащането е наем за същите
кабинки, тъй като няма договор за наем и, че кабинките на ищеца не са идентични
с тези, които са намират при ответника.
Първоинстанционният
съд, за да уважи исковете е приел, че ищецът е доказал, че е собственик на
вещите на първото основание което е посочил в исковата молба и след като е
представена фактура №16/30.03.2007год. от „АВП.“ ЕООД за изработката на една преводаческа кабинка, както и с оглед на
свидетелските показания на свидетеля В. и Ж., които е приел, че са достоверни,
логични и съответстват и на останалите доказателства по делото се установява,
че и двете преводачески кабинки са
поръчани, изработени и монтирани
за сметка на ищеца по договор за изработка с две търговски дружества
първата през 2007год. и за която е приложената фактурата, а втората, изработена
и монтирана от „СИ Д.И.“ ООД и които са монтирани на територията на ответника.
Прието е, че ответникът не е доказал, че двете преводачески кабинки са
негова собственост, както е твърдял, че са изработени по негова поръчка
и във връзка с възложеното изработване на алуминиева дограма и след като не е
установено те да са част от офертата и
договора за изработка и монтаж на алуминиева дограма с оглед на приложените
договор от 27.08.2008год. и приемо предавателен протокол и в тази връзка не са
кредитирани показанията на свидетелите на ответника Х.. и П.. Също така съдът е приел, че
процесните вещи са отделни движими вещи, не са част от дограмата на ответника, могат да се демонтират и
позиционират на друго място и след като не се оспорва фактът, че се намират на
територията на ответника е уважил иска като е осъдил ответника да предаде
владението върху същите на ищеца, който е техен собственик.
С молба от 24.06.2019год. ищецът допълнително
е уточнил и индивидуализирал процесните движими вещи, чието предаване се иска.
Приложена е фактура №16/30.03.2007год.,
издадена от „АВП.“ ЕООД за изработка и доставка на 1бр. кабина за преводачи-
евростандарт-160/160/2000, алуминиева конструкция на стойност с ДДС от 2800лв.
с получател на стоката „Е.“ЕООД.
Представени
са извлечения от 2007-2015год. от инвентарна книга на „Е.“ ООД, в които има
отбелязване за заприходени вещи и между които
са посочени кабина за преводачи по фактура от 30.03.2007год., с
въвеждане в експлоатация 2007год. на
стойност 2800лв. и на кабина за преводачи
евростандарт с размери 160/160/200 по договор от 10.01.2008год.
Приложени са
фактури от 24.06.2014год., 25.09.2016год., 13.07.2015год., с посочен доставчик „Е.“ ЕООД и основание-
за наем на кабина на симултантен превод за посочен период 15.09.-19.09.2014год.,
02.06.-20.06.2014год., 30.06.-02.07.2014год., със задължено лице по тях
Посолството на САЩ и извлечения за
заплащане на сумите за наем по сметка на „Е.“ЕООД.
Приложени са
фактури №102/22.06.2007год., №105/02.10.2007год., и №111/05.03.2009год.,
издадени от „Е.“ ЕООД като доставчик,
основание за издаване- наем на кабини за симултантен превод, евростандарт и
размери, с посочен получател на услугатаА.на МВР и подпис на служител за
получил услугата и извлечения за заплащане на наем кабинка за симултантен
превод отА.на МВР на името на „Е.“ЕООД.
От договор
за поръчка на алуминиева РVC дограма от 27.08.2008год. се установява, че е възложено отА.на МВР на изпълнителя „СИ Д.И.“ЕООД, представлявано
от К.Т.В.да проектира, изработи, достави
и монтира поръчкова алуминиева РVCдограма в сградата наА.на МВР, конферентна зала, с посочена квадратура и
цена. С протокол от 11.09.2008год. комисия от представители на възложителя, в
която като председател е включен Пламен Коларски е приета изработената,
доставената и монтирана алуминиева дограма, съгласно договор от 27.08.2008год.
за обект зала за конференции.
Установява се от показанията на свидетеля В., че през 2008год. фирмата на ищеца е възложила на фирмата му „СИ Д.И.“ и чиито управител е да се изработи кабинка за преводачи, която на практика е една кабинка, разделена на две части, с възможност двама човека да стоят в нея. Посочва, че изработили и монтирали кабината, така, че да може да се разглоби и постави на друго място, тя била от алуминиева дограма, с пълнеж от БДЧ плоскости и покрив, като самостоятелен обект и я предали на управителя на ищеца, който се казвал Ч.. Сочи, че в съседна зала имало и друга кабинка. Посочва, че кабинката, която изработили за ищеца по негова поръчка и която е платена от него не е част от дограмата на сградата. Сочи, че имали отношения и с ответника, като правили едно фоайе, преградили го и го обособили да стане зала, изработили и монтирали дограмата за ответника, като работата била приета от ответника и приключили отношения с него, а след това и по-късно, може би месец след това монтирали кабинката и я предали на ищеца. Сочи, че представител на ищцовото дружество им е осигурявал достъп до сградата на ответника, за да монтират и предадат кабинката по договор с ищеца.
Свидетелят Х.., посочва, че е помощник ректор при ответника от 2015год., а преди това от 2001год. е комендант. Сочи, че зала Европа в Академията била направена като от етажа и коридорите част била преградена с алуминиева дограма и се изградили и кабинките, които били захванати за пода. Кабинките били използвани като собственост на Академията и през 2016год. при ревизия им дали нареждания да се заприходят. Посочва, че лично не е присъствал на изграждането на залата и на монтиране на кабинките и е издавал като длъжностно лице съответните разрешителни за влизане на хора, които извършват дейности в Академията. Посочва, че в мраморната зала, кабинката била поставена преди тази в зала Европа, но не знае кой я е доставил, както и не знае ответникът да е заплащал наем за процесните кабинки.
Свидетелката Ж.-Р., посочва, че е работила при ответника през периода 2012-2017год. и знае, че на територията на Академията се намират две кабинки, едната в зала Европа-по голямата, сива, другата в Мраморна зала е по-малка и бяла и не са свързани и част от дограмата, а са самостоятелни. Като сертифициран вътрешен одитор, и във връзка с включването й в екип за изпълнение на проект и във връзка с който е следвало да се провеждат семинари и преводи в двете зали посочва, че и направило впечатление, че кабинките в двете зали не са собственост на Академията, а са предоставени за ползване от фирма „Е.“ и това й направило впечатление и като одитор и обърнала внимание за това с докладна записка. При периодичните проверки от външни органи нямало данни тези кабинки да са заведени.
Свидетелката П., която работи и в момента на разпита при ответника, посочва, че в Академията съществуват две кабинки на две места в т.нар зала Европа и в Мраморна зала и няма други кабинки на територията на Академията. През 2008год. е придобита кабинката в зала Европа, когато била обособена самата зала и тя е част от дограмата от която е изградена залата и е т.н. бонус, но не може да каже кой е изпълнител на дограмата. С договорите се запознала през 2016год. и при една финансова проверка трябвало да заведат като активи кабинките, които не смята, че били ползвани като чужди.
Представени са оферта от „СИ Д.И.” ЕООД към Академията на МВР от 05.08.2008год. и оферта от „С.С.“ ООД, и от „Ф.“ООД, които касаят само изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма с посочена квадратура и обща цена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на претендираните движими вещи, същите да се владеят или държат от ответника-да се намират във фактическата му власт и ответникът да владее или държи вещите без правно основание.
В случая по предявения иск за собственост ищецът дължи да установи чрез пълно и главно доказване материално-правната си легитимация, че е собственик на процесните движими вещи на основание на посочените в исковата молба придобивни основания. В тази връзка при обсъждане на приетите по делото доказателства, включително и свидетелските показания се установява, че ищецът „Е.“ ЕООД е поръчал изработването на две кабини на преводачи, първата през 2007год. на изпълнителя „АВП.“ЕООД- една кабина за преводачи „евростандарт 160х160х200“, алуминиева конструкция, за което е приложена фактура №16/30.03.2007год., в който е обективиран договора и през 2008 год. на „СИ Д.И.“ ЕООД- една кабина за преводачи „евростандарт 160х 160х200“, алуминиева конструкция с размери 2х 2 х (160x160x200), установено с показанията на свидетелят В., управител на дружеството изпълнител. Установява се от показанията на свидетеля В., че преводаческите кабините са изработени, монтирани на поръчаното място в сградата наА.на МВР и приети от възложителя, който ги е и заплатил, като с изработването и приемането им вещите са станали собственост на възложителя. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че вещите не са индивидуализирани, след като е направено конкретното им описание, година на производство, размерите и материала от който са изградени, като страните не спорят, че са самостоятелни вещи, а също и неоснователно е възражението, че неправилно първоинстанционният съд е дял вяра на показанията на свидетелите на ищеца В. и Ж., но не и на показанията на свидетелите на ответника Х.. и П.. При обсъждане на свидетелските показания, следва да се вземе в предвид, че показанията на свидетеля В., отразяват неговите непосредствени възприятия от времето и начина на изграждане на преводаческите кабинки, още повече, че свидетел е участвал при възлагане на изграждането, монтирането и заплащането на преводаческата кабина, възложена за изработване на „СИ Д.И.“ЕООД с размери 2 х (160x160x200) монтирана в зала Европа, както и при сключването на договора за проектиране, изработка, доставка и монтаж на РVC дограма в сградата на ответника. В подкрепа на показанията на свидетеля В. са и писмените доказателства, както и показанията на свидетелката Ж.. При съпоставка на двете групи свидетелски показания с представените по делото писмени доказателства, правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца В. и Ж., като достоверни, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото. По отношение на свидетелските показания на свидетеля на ответника Х.., същия изрично е заявил, че не е присъствал и лично не е възприел как и от кого са изграждани кабинките и не знае да е заплащан наем, а заявеното от свидетелката П., служител на ответника, че кабинката в зала Европа е част от дограмата от която е изградена залата и е изработена като бонус, но не може да каже кой е изпълнител на дограмата се опровергава категорично от показанията на свидетеля В. с преки впечатления за изграждането на кабинките, както и от приложените оферти, договор за поръчка на алуминиева дограма от 27.08.2008год. и приемо-предавателен протокол за приемане от 11.09.2008год., който се отнася до приемане на алуминиева дограма и от които не може да се обоснове извод, че кабинките са част от дограмата и са изработени по поръчка на ответника.
С оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и „АВП.” ЕООД и „СИ Д.И.” е бил налице валидно сключен договор за изработка и монтаж, по силата на който двете дружества са изработили и монтирали преводаческите кабинки по възлагане и за сметка на ищеца и монтирани в сградата на ответника и след като за договора за изработка не се изисква специална форма за действителност на договора. С изработването на преводаческите кабинки и предаването им на ищеца по силата на тези възмездни сделки ищецът е придобил собствеността върху процесните движими вещи, които се установява, че са монтирани в сградата на ответника. След като в случая по делото не е спорно, че в сградата на ответника съществуват само две преводачески кабини с посочените размери и вид, като процесните и в същите зали на сградата, за които сочат свидетелите В. и Ж., че са изработените и монтирани и преводачески кабинки, собственост на ищеца, изработени от „АВП.“ЕООД и от СИ Д.И.“ЕООД и след като ответникът не противопоставя свои права върху същите, неоснователно е възражението на ответника, че не е налице идентичност между преводаческите кабинки. Още повече, че ответникът не е установил правно основание за осъществяваната от него фактическа власт върху същите, като възражението за давностно владение не е направено своевременно и е преклудирано, поради което не следва да се разглежда, а също така ответникът не е доказал твърденията си, че преводаческите кабинки са изработени по негова поръчка при изработване на алуминиевата дограмата на сградата и са негова собственост, поради което основателен и доказан е предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че ищецът е собственик на процесните две преводачески кабинки и осъждане на ответника да предаде владението върху същите.
С оглед на изложеното и тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец и с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019год., в който е обективиро и заплащане на сума за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция от 800лв. следва да бъдат присъдени същите в полза на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.12.2018год. на СРС, 45-ти състав, постановено по гр.дело №30001/2017год.
ОСЪЖДА А.НА М.НА В.Р., представлявана от Ректора доц.д-р Н.Л.С., с адрес в гр.София, бул. „********да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.П.К.сумата от 800лв.- адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Настоящото решение може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.