Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
04.11.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и седми септември година 2022
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13920 по описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ, чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на Б. Б.С. ЕГН **********, чрез адв.
Т.Б. -пълномощник, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.558, ал. 5 във връзка с чл.
557, ал.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Г.ф.
да заплати на ищеца сума в размер на 65 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие
на ПТП настъпило на 26.06.2018г, ведно със законната лихва от 26.06.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се още сторените по делото
разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 26.06.2018 г., около 23:00 ч., в гр. С.,***, в
близост до кръстовището с ул. "Ягода" е настъпило ПТП, при което С.М.,
управлявайки лек автомобил марка „БМВ”, модел „530Д” с per. № *****нарушила
правилата за движение, визирани в ЗДвП и е причинила телесни вреди на ищцата, а
именно: травматична луксация на дясна
тазобедрена става с отчупване на костен фрагмент от главата на бедрената кост,
разположен извънставно и дорзокаудално; фрактура на гребена на крилото на
дясната илична кост. Заявява, че в резултат от причинените й травми са
последвалите трайно намалена работоспособност, интензивни болки и страдания за
продължителен период, силен стрес и душевен дискомфорт, затруднения при
самообслужване и спане, както и дълговременен страх от управление и возене на
моторни-превозни средства. Посочва, че първа медицинска помощ на С. е оказана в
УМБАЛ “Света Анна” - гр. С., в Клиника по ортопедия и травматология. От
30.10.2018 г. до 06.11.2018 г. е проведена 7-дневна стационарна рехабилитация в
Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация - гр. С.,
Отделение ОФРМ на заболяванията на нервната система.
Твърди,
че с Постановление за прекратяване на наказателното производство № ЗМ
11367/2018 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 31086/2018г. по описа на
Софийска районна прокуратура, досъдебното производство е прекратено. Заявява, че към момента на настъпване на
събитието гражданската отговорност на виновния водач, не е застрахована. Ищцата
сочи, че е предявена пред Г.ф. претенции за определяне на обезщетение за
нанесените неимуществени, като е образувана преписка по щета №
210444/26.11.2018 г. Твърди се, че с
писмо изх. № 24-01-882/18/30.05.2019 г. ответникът определил сума в общ размер
на 25 000 лв. обезщетение за неимуществените и свързаните с тях имуществени
вреди, разпределени както следва: 15 000 лв. за луксацията на дясна тазобедрена
става, лекувана консервативно със закрито наместване и строг постелен режим в
стационар и 30 дни у дома и 10 000 лв. за останалите 2 увреди, присъдружни
луксацията фрактури на главата на дясна бедрена кост /люсповиден костен
фрагмент / и на дясна илиачна криста, чието лечение е заедно с екстензията при
строг постелен режим, като заявява, че сумите са преведени по банкова сметка ***.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Г.ф.. Ответната страна оспорва исковата претенция по
основание и размер. Заявява, че за претърпените от ищцата неимуществени вреди
във връзка с процесното ПТП от страна на Г.ф. е определено и изплатено
обезщетение от 25 000 лева. Твърди, че обезщетението е платено на 31.05.2019г.,
като ищцата е уведомена, че същото не е частично. Ответникът навежда възражение
за прекомерност на исковата претенция спрямо действителните вреди и
задължителната съдебна практика по сходни дела. Заявява още, че с изплащането
на сумата страните са решили спора извънсъдбно по реда на чл. 558, ал.3, вр. с
ал. 1 КЗ. Оспорва началния момент на претендираната акцесорна претенция за
лихва, като поддържа, че задължението за лихва възниква от изтичане срока за
произнасяне по образуваната щета, като в случая ГФ се е произнесъл в
законоустановения срок. Прави искане за привличане на С.М.М.
като трето лице помагач.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната
на Г.ф., като трето лице помагач на ответника е конституирана С.М.М.
ЕГН **********, с адрес ***.
В
открито съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Т.Б.
поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание
ответника чрез юрк.К.Я. оспорва предявените искове.
Представя списък на разноски.
В открито с.з.
третото лице помагач, чрез адв. С. и адв.Х. оспорва
исковете, релевира възражение, че ответникът не носи отговорност съгласно
чл.557, ал.3, т.2 КЗ, поради факта, че пострадалата ищца е знаела, че за
автомобила няма валидно сключена гражданска отговорност.
Софийски градски съд, ГО,
І - 7 състав, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното досъдебно
производство № ЗМ 11367 /2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 31086/ 2018г. на СРП,
същото е образувано за това, че на 26.06.2018г. около 23:00 ч., в гр. С.,***, в близост до
кръстовището с ул. "Ягода", при управление на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „530Д” с per. № *****, водачът С.М.М.
нарушила правилата за двежение по ЗДвП и по непредпазливост принила средна
телесна повреда на Б. Б.С. - пътник в автомобила – пресъпление по чл.343, ал.1,
бук.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е образувано по
жалба от 29.07.2018г. на адв.Т.Б., като пълномощник
на пострадалата С., тъй като водачът и пътниците от лек автомобил „БМВ”, модел
„530Д” с peг. № *****по субективни причини не подали сигнал за случилото се
произшествие.
В хода на разследването е установено, че на
26.06.2018г. около 23:00 ч., в гр.С.,***, в близост до кръстовището с ул.
"Ягода", при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530Д” с
per. № *****, водачът С.М.М. след ляв завой на пътото
платно, загубила управление над автомобила, в следствие на което
самокатастрофила в крайпътно дърво. В управлявания от М. автомобил се намирала Б.
Б.С., която получила травматична луксация на дясна тазобедрена става с
отчупване на костен фрагмент от главата на бедрената кост, разположен
извънставно и дорзокаудално; фрактура на гребена на крилото на дясната илична
кост, реализираща медико –биологичния признак на средна телесна повреда по см.
на чл.129, ал.1 от НК. Установено било, че причините за настъпилото ПТП са
субективното поведение на водачаката на л.а. „БМВ”, модел „530Д” с per. № *****,
изразяващи се в загуба на контрол върху управлението на автомобила, както и
предприетите от нея действия и бездействия с уредите за управление, довели до
излизане на автомобила извън платното за движение и последвал удар в крайпътно
дърво.
С Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.04.2019г. на СРП, на основание чл.24, ал.1,
т.9 от НПК наказателното производсво по ДП №ЗМ 11367 /2018г. по описа на СДВР,
пр.пр.№ 31086/ 2018г. на СРП било прекратено, предвид
изявление на пострадалата Б. Б.С. по
смисъла на чл.343, ал.2 НК. Постановено е материалите от досъдебното
производство да се изпратят на Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР за преценка за
ангажиране административнонаказателната отговорност
на С.М.М../л.13
от делото/
С наказателно постановление №19-432-010172 от
31.05.2022г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ на С.М.М.
ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“, за това, че като
водач на лек автомобил „БМВ”, модел
„530Д” с per. № *****на 26.06.2018г. по гр. С.,*** нарушила чл.20, ал.2 ЗДП - не
избрала скорост съобразно атмосферните условия, релефа и условията на видимост,
за да спре при предвидимо препятсвие, при което загубила управление над автомобила,
следствие на което самокатастрофира в крайпътно дърво, като при ПТП пострадала
пътничката Б. Б.С../л.65 от приложеното ДП №ЗМ 11367 /2018г. по описа
на СДВР, пр.пр.№ 31086/ 2018г. на СРП/
От приетата Епикриза по ИЗ №15175/
2018г. на УМБАЛ „Света Анна“ гр.С., е видно, че Б. Б.С. на 21 год. е
приета по спешност на 27.06.2018г. в
00:50 ч. в клиниката по ортопедия, след като пострадала при ПТП като пасажер.
След извършено образно изследване е установено състояние след луксация и
репониране на дясна ТБ става, наличие на костен фрагмент от главата на бедрена
кост разположен извънставно, фрактура на илиачна кост вдясно. На 27.06.2018г.
на ищацата е извършена операция – закрито наместване на дислокация на
тазобедрена става. На 02.07.2018г. Б.С. е изписана от лечебното заведение с
препоръка за постелен режим за срок от 30 дни и назначена медикаментозна
терапия./л.7- л.8 от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ №2803/2018
издадена от Националната специализирана болница за физикална терапия и
рехабилитация ЕАД, Б. Б.С. на 21 год. е
хоспитализирана в периода 30.10.2018г. до 06.11.2018г. по КП №265 – физикална
терапия и рехабитация при болест на опорно двигателния апарат. Отразен е сатус:
ограничена и болезнена активност на дясна тазобедрена става във всички равнини,
положителен симптом на Патрик, хипотония и хитрофия за м.квадрицепс феморис
декс, болка в областа на дясна ингвинална гънка, походка затруднена, нестабилна с помощни средства./л.11-л.12 от делото/
От
приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно
медицинска експертиза с вещо лице д-р Б. Т. Б. – ортопед -травматолог, се
установява, че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
26.06.2018г. ищцата Б. Б.С. на 21г. от гр.С. е получила следните травматични
увреди: „Изкълчване на дясната тазобедрена става. Фрактура-откьс от главата на
дясната бедрена кост. Фрактура на гребена на дясната хълбочна кост на таза.“ Пояснено е, че механизмът за получаване на тази увреда е „внезапно нанесен удар в
областта на колянната става, когато тя е в свито положение. Силата на удара се
пренася нагоре по хода на бедрената кост, и поради удар на главата в горния ръб
на ставната ямка, главата на бедрената кост излиза от ямката. Това води до
видимо скъсяване на крака и вътрешна ротация на крайника. Обосновано е, че по своят вид описаната
по-горе травма е тежка и изисква
продължително лечение, още повече когато наред с изкълчването пострадалият е
получил и счупване на главата на бедрената кост. Сочи се, че увреждания в областта на
тазобедрената става водят до бъдещи тежки негативни последствия: трайно
нарушения на кръвоснабдяването на бедрената глава, зашипявания (косартроза),
затрудени движения, постоянни болки и скъсяване на крайника, което често налага
принудетелна подмяна на ставата с ендопротеза (изкуствена става). Изяснено е,
че в процесният случай, на 26.06.2018г. ищцата Б.С. е пътувала на задната дясна
седалка в лек автомобил и при самокатастрофирането му е последвал челен удар в
крайпътно дърво. Развилите се инерционни сили внезапно са предвижили тялото и
седалището в предна посока, като дясното
коляно е получило удар в предната си част от стоящата пред ищцата облегалка на
предната дясна седалка. Това е довело до описания механизъм за получаване
на уврежданията и. Според вещото лице
ортопед фрактурата на гребена на дясната хълбочна кост се дължи на внезапна
контракция на тазовите мускули след нанесеият удар вв областта на дясното
коляно. Обоснован е извод, че травматичните увреждания на ищцата са с доказан
произход, като същите са получени имат
пряка причинна възка с претърпяното от нея ПТП на 26.06.2018г. Полученото
изкълчване на дясната тазобедрена става в съчетание с фрактура-откъс от главата
на дясната бедрена кост са довели на ищцата - трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за срок от 6 месеца. Получената фрактура на гребена на
дясната хълбочна кост на таза е причинила - трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок до 2 месеца.
Относно
лечението, в СМЕ е проследено, че спешна медицинска помощ и болнично лечение
ищцата С. е получила в УМБАЛ „Света Анна“ гр.С. и където е настанена за лечение
в Клиниката по травматология. Пострадалата е постъпила контактна, адекватна,
със силни болки в дясната тазобедрена става и невъзможност да движи и стъпва на
десния си крак, скъсен десният крак, вътрешно ротиран. По спешност са били
извършени редица изследвания и консултации. Ищцата била оперирана по спешност, като под обща
анестезия е било извършено: „закрито наместване на изкълчената дясна
тазобедрена става, като след това десният долен крайник е бил поставен на
директна екстензия “. След стабилизиране на общото състояние, ищцата е била
изписана от клиниката на 02.07.2018г., като лечението и е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоа- гуланти и
обезболяващи лекарства. В продължение на първите 4 месеца на пострадалата е
било забранено да стъпва на десния си крак и тя се е предвижвала с помощта на
патерици. В началото на 5-ия месец тя е започнала рехабилитация на дясната
тазобедрена става и постепенно дозирано натоварванне на десния крак. Това
рехабилтационно лечение пострадалата е провела в СБФР-Овча Купел.Общо лечебният
и визстановителен период е приключил за 6 месеца, през който период ищцата е
била временно нетрудоспособна.
В СМЕ е обоснован извод, че полученото
изкълчване на дясната тазобедрена става и фрактурите на главата на бедрената
кост и дясната хълбочна кост на таза са довели на пострадалата Б.С. - болки и
страдания - за срок от 6 месеца, като през първите 30 дни след злополуката и
извършената манипулация по наместването и около 30 дни в началото на
проведената рехабилитация, болките при ищцата са били с интензивен характер.
Извън тези периоди, болките са били само периодично явяващи се и то най често
при обща преумора на дясната тазобедрената става, както и при рязка промяна на
времето - при студено и влажно време. През тези периоди пострадалата е била
принудена да приема седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, през първите 4 месеца пострадалата
не е можела да стъпва и натоварва десният си крак, предвижвала се е с помощта
на патерици, което е затруднявало предвижването и обслужването и в
ежедневието. Обосновано е, че към момента, състоянието на ищцата е
стабилизирано. При прегледа ищцата дала оплаквания от периодични болки при
промяна на времето, при при продължително натоварване на ставата, затруднение
при клякане и изкачване по стълби. Според д-р Б. Б. към настоящият момент,
дясната тазобедрена става е наместнена и лежи правилно в главулечната ямка. На
извършеното ЯМР изследване обаче се установили начални вътреставни зашипявания,
артрозни изменения и лека деформация на задната част на главата на бедрената
кост (сн.3 на лист 89), които обясняват периодично явяващите се болки при
преумора на ставата. Движенията на ставата като цяло са възстановени, но има
намаление на движението „отвеждане встрани“ (абдукция) с около 10 градуса.
Заключение на СМЕ с вещо лице д-р
Б. Т. Б., съдът възприема
като обективно и комппетентно дадено.
За
установяване на неимуществените вреди е допуснат един свидетел.
Разпитаната в о.с.з. на 13.04.2021г. свидетелка
Н.С.П./51 г., майка на ищеца/, сочи в показанията си, че след катастрофата видяла
дъщеря си в болницата с опънат крак и неподвижна. Била фиксирана на легло, с памперси
около един месец след ПТП. Свид.С.сочи, че дъщеря
отслабнала много, била зле. Лекарите се опасявали от некротизиране на ставата.
Обмисяли операция по смяна на става, но Б. била едва на 21 г. и решили да
изчакат. Притеснявали се, че ще има проблем при бъдеща бременност, защото
тазобедрената става вече е компроментирана. Свидетелката се спомня, че била
неотлъчно до дъщеря си, която стъпила на краката си след повече от два месеца.
Проходила с патерици след рехабилитация и ги ползвала около 6 месеца. ПТП
настъпило през юни, а през септември Б.
трябвало да ходи на лекции, защото била студентка. Налагало се да преодолява
стълби, защото нямало асансьор в учебното заведение. Поне една година след
инцидента имала болки, както и все още при натоварване я болял крака.
Показанията
на свидетелката Н.С., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на непосредствени впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
По
почин на третото лице помач е допуснат един свидетел присъствал на
произшествието.
Разпитан
в о.с.з. на 25.01.2022г. свидетелят И.Г.Г./26г., без
родство/ сочи в показанията си, че при инцидента през 2018г. станал на
бул.“Симеоновско шосе“, в неговия лек автомобил „БМВ” били той, Б., С. и Р.. Свидетелят сочи, че преди да се тръгнат били в
заведение в Студенски град /не си спомня кое/, но помни, че казал на другите,
че колата няма гражданска отговорност, а те отговорили, че няма проблем. По
пътя колата поднесла и се ударили в едно дърво. Шофирала приятелката му С.. Б.
била отзад, вдясно в колата. След инцидента Б. леко понакуцвала, но не била
толкова зле. Закарали я в болница с нейния приятел. След изписването и Б.
ставала сама, обслужвала се, но и помагали.
Разпитан
в о.с.з. на 27.09.2022г. свидетелят Р. Г.М. /25г./, сочи, че ищцата Б. му е
бивша приятелка, като през 2018г. били гаджета. Присъствал на ПТП, което
станало в кв.Симеоново, след хотел „Ж.“. Колата занесла и се ударили в едно
дърво. Не си спомня да са се обаждали на линейка и полиция. Преди това били на
кафе с Б., И.и С. *** казала, че колата няма гражданска отговорност. Свид. М. сочи, че
месец след катастрофата Б. отишла на море. След това Б. си хаванала друго гадже
и се разделили.
Показанията на свидетелите И.Г. Г. и Р. Г. М., съдът преценява по реда на чл.172
от ГПК, доколкото първият е приятел на деликвента М.,
а вторият е бивш партньор на ищцата Б.С..
Показанията им са тенденциозни, противоречиви, не съответстват на показанията
събрани в хода на досъдебното производство и конкретно на показанията на С.М.,
които е заявила, че лек автомобил „БМВ” има
валидна застраховка гражданска отговорност в ЗАД „Д.Б.Ж.и Здраве“/, и са в
разрез с медицинската документация и заключението на СМЕ относно състоянието на
пострадалата, поради което съдът не ги кредитира.
На 26.11.2018г.
от името на ищцата Б.С. е подадена претенция с вх. № 24-01-882/ 26.11.2018.г.,
по описа на Г.ф., с която е претендирано изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП, по която е
образувана щета 210444 /26.11.2018г.
С писмо изх.№24-01-882/30.05.2019г.
ответния ГФ уведомил ищцата, ще във връзка с предявента претенция, с решение на
Управителния съвет е определено обезщетение в размер на 25 000лв. за
неимуществените и свързаните с тях имуществени вреди, разпределени както
следва: 15 000 лв. за луксацията на дясна тазобедрена става, лекувана
консервативно със закрито наместване и строг постелен режим в стационар и 30
дни у дома и 10 000 лв. за останалите 2 увреди, присъдружни луксацията фрактури
на главата на дясна бедрена кост /люсповиден костен фрагмент / и на дясна
илиачна криста.
По делото с доклада е прието за безспорно,
че на 31.05.2019г. отевтникът е изплатил на ищцата Б.С. обезщетение в размер на
25 000лв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред Съда само ако Гаранционният фонд
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.Предявения иск е допустим, предвид подържаните твърдения, че
пострадалата не е съгласна с размера на определеното обезщетение, което счита
за занижено. Фактът на получаване на определена сума като обезщетение не е
достатъчен, за да се приеме, че ищцата е изразила съгласие с този размер, респ.
че ѝ е преградена възможността да претендира по-висок размер по съдебен
ред.
По същество:
Предявения
главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.558, ал.5 КЗ вр. чл.
557, ал.1, т.2, буква"а" от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от
Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение
и вината на водача С.М., както и причинно-следствената връзка между деянието и
причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие
получените травматични увреждания.
По възражението с правно основание чл.557,
ал.3, т.2 от КЗ:
Наведеното от
третото лице помагач възражение, че ответникът не носи отговорност съгласно
чл.557, ал.3, т.2 КЗ, тъй като пострадалата ищца е знаела, че за автомобила
няма валидно сключена гражданска отговорност не е въведено в преклузивния срок
за отговор по чл.131 от ГПК. Такова възражение липсва в отговора на ответника,
който е активно легитимиран да го наведе, поради което се явява недопустимо.
Дори да бъде прието за допустимо, възражението за
недължимост на обезщетение на осн. чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ е недоказано,
т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил Б.С. да е
знаела, че процесното МПС не е било застраховано. Разпоредбата на чл.557, ал.3,
т.2 от КЗ предвижда, че „Гаранционният фонд не извършва плащане от Фонда за
незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е
пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото не е
застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело това обстоятелство“.
От съдържанието на цитираната норма се установява, че законът е предвидил при
доказване на определени обстоятелства, които са свързани със знанието на
пострадалия, че водачът е нямал качеството на застраховано лице по договор за
задължиелна застраховка „ГО“ на автомобилистие да се изключва отговорността на
Гаранционния фонд. Основанието за изключване на отговорността на ответника
следва да бъде предявено в срока за отговор чрез възражение, а съобразно общите
правила за разпределение на доказателствената тежест установяването му следва
да бъде осъществено в условията на пълно доказване, каквото по делото не е
проведено от ответна страна и ТЛП. Извод в обратна посока не следва и от
събраните свидетелски показания. След преценка по реда на чл.172 ГПК, съдът не
кредитира показанията на свидетелите И.Г. Г. и Р. Г. М., които са противоречиви
и изхождат от лица, които не са уведомили компетентните органи за настъпилото
на 26.06.2018г. ПТП.
Относно размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва
да се определи, като се вземат
предвид всички релевантни към него обстоятелства, в съответствие със задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на Постановление на Пленума на ВС 4 от 23.12.1968 г., съгласно което понятието „
справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда, а също и с формираната по реда на действащия
Граждански процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващият състав, отчита активната възраст възраст на ищеца
към момента на настъпване на увреждането – 21 години, като отчита характера и тежестта на
уврежданията - изкълчване на дясната тазобедрена става, фрактура-откьс от главата
на дясната бедрена кост, фрактура на гребена на дясната хълбочна кост на таза,
проведеното лечение, вкл. извършената
операция на тазобедрена става, продължителността на възстановителния процес - 6
месеца, обстоятелството, че на ищцата е било забранено да стъпва на десния си
крак и тя се е предвижвала с помощта на патерици за срок от 4 месеца, необходимостта от чужда помощ в първите 2 месеца, след операцията, факта,
че към момента дясната тазобедрена става при ищцана е наместнена и лежи
правилно в главулечната ямка, но са установени начални вътреставни зашипявания
и артрозни изменения предизвикващи
периодичини болки.
Следва да се
вземат предвид обстоятелствата, категорично установени от заключението
на съдебно медицинската експертиза и от приетите медицински документи - епикризи:
че уврежданията са наложили двукратен престой в болнично заведение, както и
че
полученото изкълчване на дясната тазобедрена става и фрактурите на главата на
бедрената кост и дясната хълбочна кост на таза са довели на ищцата С. - болки и страдания - за срок от 6
месеца, като през първите 30 дни след злополуката и извършената манипулация по
наместването и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация, болките
при ищцата са били с интензивен характер, като извън тези периоди, болките са
били само периодично явяващи се.
При преценката за претърпените неимуществени
вреди, съдът съобразява и изживяната от ищцата емоционалната травма, както и
притесненията от травмата на дясна тазобедрена става при млада жена, с оглед
евентуална бъдеща бременност.
Съдът отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
2019 г., израз на която е и минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт. Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия,
чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост. От своя страна икономическите условия в страната към момента на настъпване
на застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 560.00лв.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както
и обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на 15 000
лв. представлява справедлив еквивалент на установените, че са претърпени от ищцата
неимуществени вреди.
От
така определената сума от 60 000 лв.,
която решаващият състав намира за справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение на процесните вреди, следва да се
приспадне и доброволно платеното от ответника обезщетение за неимуществени
вреди от 25 00 лв., като ответника Гапанционен фонд следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 35 000 лева,
за който размер е основателен предявения главен иск. За разликата от
присъдения до целия предявен размер
от 65 000 лв. искът с правно основание
чл. чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 КЗ Г.ф. дължи
лихва за забава при спазване на разпоредбата на чл. 497 КЗ, забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. Срокът
за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията - чл. 496, ал. 1 КЗ, като в случая претенцията на ищеца е била
заведена в ГФ на 26.11.2018 г., поради което срокът за произнасяне изтича на
26.02.2019 г., от която дата ответникът е в забава.
В случая претенциата за лихва е основателна от
27.02.2019г. до деня на окончателното плащане на
дължимото обезщетение, като претенцията за периода от 26.06.2018г. до
26.02.2019г., следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските :
Съразмерно с уважената част от иска /35 000лв./, ответникът
дължи да заплати на ищеца сумата от 107,69 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК./ Общо сторените от ищеца разноски, съгл. представения списък по чл.80 ГПК
възлиза на 200 лв., депозит за СМЕ.
На адв.Т.Б. следва
да се присъди възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство по реда на чл.38 от ЗАдв, което за настоящата инстанция в размер
на 1 335, 40лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 161,54 лв., която е съответна на
отхвърлената част от иска /30 000 лв./Общо сторените от ответника разноски са в
размер на 350лв., от които 200лв. депозит СМЕ 150лв.и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса от 4 % присъденото обезщетение, която
възлиза на 1400лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.ф., *** с ЕИК *****, да заплати на
Б. Б.С. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.558,
ал.5 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/лв., допълнително над доброволно платената сума от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 26.06.2018
год. по вина на водача на л.а. „БМВ”, модел „530Д” с
per. № *****, управляван без задължителна
застраховка „ГО“, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 27.02.2019г., до окончателното
плащане на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35000лв. до предявения
размер от 65 000лв., както и претецията за лихва от 26.06.2018г. до 26.02.2019 като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.ф., *** с ЕИК ***** да заплати на Б. Б.С. ЕГН **********, на основние чл.78, ал.1 ГПК, сумата 107,69лв. направени от ищеца разноски пред настоящата инстанция,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.ф., *** с ЕИК *****,
да заплати на адв. Т.Б., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1335,
40 лв. адвокатско възнаграждение
пред СГС.
ОСЪЖДА Г.ф., *** ЕИК ***** да заплати на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 1400 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Б. Б.С. ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.3
от ГПК на Г.ф., *** сумата от 161, 54лв. направени от ответника разноски
пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на С.М.М. ЕГН **********, с адрес *** в качеството и на трето лице помагач на
страната на ответника Г.ф..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: