Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр.Плевен, 23.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело № 1118 по описа на Административен съд-Плевен за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 172, ал. 5,
вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.Д. ***, с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-3391-000039/9.12.2020 год., издадена от Началник сектор към ОД на
МВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по
чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДП-прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Сочи се, че жалбоподателят притежава недвижим имот в
с.Николаево-къща с двор и зимният период преимуществено пребивава там, тъй като
е пенсионер и няма възможност да заплаща за отопление на апартамента си в
гр.Плевен Вдовец е и живее сам. Не отрича, че на посочената в заповедта
дата е срещнал А.Б. в центъра на селото,
за когото знае, че се занимава с поправка на автомобили. С него имали уговорка
да му предостави собствения си автомобил за поправка на предна лява врата,
която била повредена, както и за проверка на газовата уредба. Не знаел, че този човек не притежава
свидетелство за управление на МПС, тъй като многократно го е виждал да
управлява негови МПС. Отделно от това, автомобилът си предоставил на Б. не за
ползване, а за ремонт. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
моли съда да му бъдат върнати номерата,
наказанието му да отпадне. Заявява, че не знае, че А. Б. няма
книжка, ако знаел, нямало да му даде автомобила. Заявява, че свидетелят му
правил ремонти по автомобила.
Ответникът-Началник сектор „Охранителна полиция“ във
Второ РУ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А. с
пълномощно на л.57 от делото, която моли съда да потвърди заповед за прилагане на ПАМ № 20-3391-000039
от 09.12.2020 г. Счита същата за правилна и законосъобразна, издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Твърди, че нарушението е
безспорно установено и не се оспорва. Сочи, че на посочената дата и час А. П.Б., като неправоспособен водач, никога
непритежавал свидетелство за управление на МПС, е управлявал лекия автомобил,
собственост на жалбоподателя М.Д.Д., който в качеството си на собственик е
длъжен, преди да предостави управлението на МПС да бъде сигурен, че водачът,
който ще го управлява, е правоспособен. Счита, че незнанието на закона не го
оправдава в конкретния случай, още повече предвид лошата статистика на
извършени ПТП-та от неправоспособни водачи, в много случаи завършили с трагичен
край. Счита, че заповедта, с която е приложена ПАМ е правилна и целесъобразна и
моли да бъде потвърдена.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Със Заповед №20-3391-000039/9.12.2020 год. , издадена
от Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, спрямо жалбоподателя
е приложена ПАМ по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДП-прекратяване регистрацията на ППС
за срок от шест месеца. За да приложи
мярката, административният орган е взел
предвид, че на 9.12.2020 год., около
11,00 часа в с.Николаево, обл.Плевенска, на ул.“Хаджи Димитър“ пред №12, по
посока кръстовището с ул. „Иван Вазов“, е предоставил управлението си на
собственото си МПС „Хонда Акорд“ с рег.№****** на неправоспособния А.П.Б. с ЕГН
********** ***.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира за установено следното:
На първо място и видно от оспорената заповед, в нея е
посочено , че се издава от С.С.С. на длъжност Началник сектор към ОД на
МВР-Плевен, РУ 02 Плевен, без да е посочено началник на какъв сектор е Стоянов.
С Определение №1945/22.12.2020 год. и Разпореждане №21/4.01.2021 год. и предвид
неяснотата относно издателя на оспорената заповед и по-конкретно качеството, в
което съответното длъжностно лице е издало същата, съдът е изискал от Началника
на Второ РУ-Плевен писмено уточнение и доказателства Началник на какъв сектор
във Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен е издателят на заповедта и съгласно
коя оправомощителна заповед, както и доказателства за заеманата от С.С.С.
длъжност в системата на МВР към 9.12.2020 год. С писмо вх.№139/11.01.2021 год.
е представена Заповед №316з-3985/7.12.2020 год. на Директора на ОД на
МВР-Плевен, съгласно която , считано от 7.12.2020 год., на главен инспектор С.С.С.-Началник
на сектор „Охранителна полиция“ към Второ Районно управление –Плевен при ОД на
МВР-Плевен, е възложено да осъществява функциите на Началник на Второ Районно
управление-Плевен. По делото е представена и Заповед №8121к-459/22.01.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи, по силата на която старши инспектор М. М.
временно е преназначен на длъжност Началник на сектор „Охранителна
полиция“ във Второ РУ-Плевен, за срок от
една година, считано от датата на встъпване в длъжност. Няма доказателства
относно датата на встъпване в длъжност на М., но тя не може да бъда по-ранна от
22.01.2021 го., когато е издадена заповедта
за преназначаване от Министъра на МВР. Следователно, към датата на издаване на
оспорената в настоящото производство заповед-9.12.2020 год., нейният
издател С.С.С., е съвместявал
едновременно две длъжностни качества - Началник сектор „Охранителна полиция“
като титуляр, и Началник Второ РУ-Плевен, по съвместителство. Предвид че в
оспорената заповед едновременно е посочено за издателя на заповедта и
длъжността Началник сектор, и е посочено след запетаята - РУ 02 Плевен, каквито
към датата на издаване на оспорената заповед две длъжности-Началник сектор
„Охранителна полиция“ във Второ РУ Плевен и Началник Второ РУ-Плевен С. С.е
съвместявал, не става ясно в какво качество С.С. е издал оспорената заповед. Неяснотата
относно издателя на заповедта в случая съставлява съществено нарушение,
доколкото издателят на същата от една страна е съвместявал две длъжностни
качества, без изрично да е посочено в кое от двете качества е издал заповедта.
От друга страна , е посочено , че издателят на заповедта е „упълномощен със
заповед номер…“, без да е посочено какъвто и да е номер на оправомощителна
заповед. Действително, по делото след неколкократно изискване от страна на
съда, беше представена Заповед №316з-27/3.01.2020 год., по силата на която и
Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен, и началниците на сектори „Охранителна
полиция“ в РУ имат правомощия да прилагат ПАМ, включително от вида на
процесната. Това прави издадената заповед валиден административен акт, но не
опровергава извода на съда за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, доколкото
непосочването на длъжността на издателя на заповедта, който е съвместявал две
длъжностни качества и непосочването на оправомощителната заповед, по силата на
която е имал правомощие на прилага ПАМ, са нарушили правото на защита на
адресата на заповедта. Последният не е бил наясно относно действителните факти
в тази насока-относно компетентността на издателя на заповедта, тъй като
доказателства в тази насока не са се съдържали и в административната преписка,
такива са представени едва пред съда.
На следващо
място съдът намира, че оспорената заповед
е издадена и в нарушение на изискването за форма , поради следните
съображения:
Не се спори и се установява от оспорената заповед, че
мярката е приложена заради това, че МПС
е управлявано от А.П.Б., който не притежава свидетелство за управление на МПС, и
никога не е притежавал такова. Управлението на ППС от неправоспособния водач Б.,
е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен
приложеният на л.7 от делото акт за нарушение фабр.№256268/9.12.2020 год. Този
акт обаче не е вписан като фактическо
основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа
позоваване и на акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл.172, ал.4
от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т. 2,
букви "в", "к",
"л",
"м", "н" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.
2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във
всички случаи следва да има съставен акт
за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички
случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало
основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за
нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за
нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и
този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа,
компетентен да приложи ПАМ. Защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ
установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката
не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той
се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този
акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание
извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта
за нарушение. Именно поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в
оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение на формата, обосноваващо
отмяна на заповедта. Това прави оспорената заповед издадена в нарушение на
изискванията за форма- чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, тъй като липсват относими към диспозитива на акта мотиви.
Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на
принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лицето А.Б., който не
притежава валидно СУМПС. В мотивите към така издадената заповед не е посочено,
съставен ли е АУАН за това нарушение, с кой номер, от коя дата, от кого и срещу
кое лице, т. е. заповедта, както беше посочено, не се позова, нито препраща към
съставен акт за установяване на административно нарушение. Такъв няма съставен
и по отношение на жалбоподателя, например за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от
ЗДП. Съдът счита, че във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение
срещу неправоспособния водач и във всички случаи в издадената заповед освен
отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката,
следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в
оспорената заповед липсва. Липсата на препратка или позоваване от страна на
издателя на оспорената заповед към съставения АУАН не може да се преодолее по
пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се
подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била
да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице
без валидно свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде
изразена еднозначно, а не съдът да предполага, че именно този АУАН е относим
към процесната ЗППАМ. Вярно е, че описаното в ЗППАМ фактическо основание за
прилагането й съответства на описаното в приложения по делото АУАН. Но тъй като
последният не е посочен в нея, не може да се приеме, че е приобщен към
административната преписка и има обвързваща доказателствена сила в административното
производство по издаване на процесната ПАМ. Затова, макар да е приложен по
делото и доколкото липсват други доказателства, установяващи фактическото
обстоятелство, съставляващо възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на мярката, съдът приема, че
нарушението, за което е издадена ПАМ, не е доказано. Поради тези съображения съдът приема, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 2
и т. 3 от АПК.
Ето защо съдът намира, че
заповедта следва да бъде отменена на посочените основания.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на М.Д. ***, с ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-3391-000039/9.12.2020 год., издадена от Началник
сектор към ОД на МВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е
приложена ПАМ по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДП-прекратяване регистрацията на ППС
за срок от шест месеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/