РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Благоевград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210100873 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Б." № ,
представлявано от С. Н. Н. Ц. Г. С.и Я. К. Ч., чрез пълномощник юрисконсулт Т. Д. К.
срещу Ц. А. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ бл.
С исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, с които се
иска:
- да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу ответницата, представляващо главница в размер на 3000,04 лв. /три хиляди
лева и четири стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 894, 71 лв. /осемстотин
деветдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, дължимо за периода от 10.07.2019
г. до 11.08.2020 г., лихва за забава в размер на 655, 40 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/, дължима за периода от 11.09.2018 г. - дата на изпадане на длъжника
в забава до 11.08.2020 г. - дата на предсрочна изискуемост (като за периода 13.03-13.07.2020
г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП) и законна
лихва в размер на 364, 39 лв. /триста шестдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/
дължима за периода от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г. ,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
- да се осъди ответницата да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1960, 83 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева и
осемдесет и три стотинки/.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 593/2021 г. по описа на Районен
съд - гр. Радомир, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 17.11.2021 г., се
предявява настоящия иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т. 3 и
ал. 3 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу ответницата в общ размер на 6875.37
1
лв. /шест хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, от
които: главница в размер на 3000.04 лв. /три хиляди лева и четири стотинки/, договорно
възнаграждение в размер на 894.71 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и
една стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги вП размер на
1960.83 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки/, лихва за
забава в размер на 655.40 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
законна лихва в размер на 364.39 лв. /триста шестдесет и четири лева и тридесет и девет
стотинки/, дължима от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********.
Твърди се в исковата молба, че на 03.08.2018 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, Ю.Л. И. и
Ц. А. Ч. като солидарни длъжници. Сочи се, че договорът е сключен при следните
параметри: - Сума на кредита: 4200 лв.; - Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската:
259.65 лв.; - Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17
%; - Лихвен процент на ден: 0.11 %; - Общо задължение по кредита: 6231.60 лв. По избран
и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 3150.00 лв.; - Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 131.25 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: - Общо задължение:
9381.60 лв.; - Общ размер на вноска: 390.90 лв.; - Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Поддържа се от ищеца, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди
подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват,
за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на
клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на
него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клинетът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 390.90 лв. и падежна дата всяко 10-то число на
месеца.
Твърди се, че на основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл.
121- чл. 127 от Закона за задълженията и договорите Ц. А. Ч., в качеството си на съдлъжник
поП договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря солидарно с Юлиана
Любомиров Иванова за задължението по договора при условията, посочени в договора.
Твърди се, че ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията
си по договора, като на 06.08.2018 г. превежда парична сума в размер на 4200.00 лв. по
посочена от длъжника Ю. Л.И.банкова сметка (документ за кредитен превод с референция:
067029970035949 от дата 06.08.2018 г.). На 31.05.2019г. Ю. Л.И.е подала Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде отложена
една погасителна вноска. На 05.06.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, Ю.Л.
И. и Ц. А. Ч. е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се договарят
да бъде отложена погасителна вноска № 9 като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия към
ДПК № ********** длъжниците дължат на дружеството договорно възнаграадение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи
2
във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Поддържа се, че
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника е в размер на 894.71 лв.
/осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, дължимо от 10.07.2019
г. до 11.08.2020 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 3150.00 лв. /три хиляди сто и петдесет лева/, като длъжникът е
заплатил сума в размер на 1189.17 лв. /хиляда сто осемдесет и девет лева и седемнадесет
стотинки/ и остават да бъдат заплатени 1960.83 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева и
осемдесет и три стотинки/.
Твърди се, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най- кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане
на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Предметът на
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за
потребителски кредит е следният:
Кредиторът са задължава да предостави на КЛ по негово искане и при изпълнението на
посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК са ОУ,
погасителен план и евентуално други приложения, като, но не само Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова.“
Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги
заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или
отнасящи се до тях.
Сочи се, че всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае
да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит.
Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не
са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане
на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него.
Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен
брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични
средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя
купища документи. Всички тези възможности, които длъжника е получил и все още
3
получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави
със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се
определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно,
предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и
възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Поддържа се, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко
свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. Твърди се, че с оглед на
гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко
свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без
договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на
споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита.
Поддържа се в исковата молба, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни
задължения и след като са направили девет пълни и една частична погасителни вноски, като
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите
условия към Договора за потребителски кредит: “Кредиторът може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните
наследници, настойници или попечители просрочат две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер.“, на 01.08.2020г. ДПК № ********** е обявен за предсрочно
изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Твърди се, че на длъжниците е
изпратено уведомително писмо, с което са информирани, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка уведомителното
писмо е получено от майката на длъжника Ц. А. Ч.. Предсрочната изискуемост е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е
бил уведомен.
Твърди се, че размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДПК № ********** е
в общ размер на 3856.00 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и шест лева/. С плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на
3526.02 лв. Сумата от 159.98 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на
основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска,
кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане/. Сумата от 170.00 лв. е отишла за
погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за
извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение
за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други
съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към датата на
подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се
дължи в размер според актуалната към момента на възникване на задължението Тарифа..“.
Твърди се още, че Ц. А. Ч. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер
6875.37 лв. /шест хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/,
от които: главница в размер на 3000.04 лв. /три хиляди лева и четири стотинки/, договорно
възнаграждение в размер на 894.71 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и
една стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1960.83 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки/, лихва за
забава в размер на 655.40 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ и
законна лихва в размер на 364.39 лв. /триста шестдесет и четири лева и тридесет и девет
4
стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********.
Сочи се, че в съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт
/КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С
помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и
данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се
задължава да да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри
на договора за потребителски кредит. Поддържа, че ако потребителят е желал, той е могъл
да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в
заем сума, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения ДОГОВОР, така и с погасяването на
кредита.
Твърди се, че поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд - гр. Р.. По заявлението е
образувано ч. гр. д. № 593/2021 г. След като длъжникът е подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване
на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 17.11.2021 г. Съдът е
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, сП която се претендира възнаграждение по
сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подава
настоящия осъдителен иск. За останалата част от заявените вземания на ищецът е указано да
подаде установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т.1.
С Разпореждане № 1646/16.06.2022г. съдът е разпоредил да се изпълни процедурата по чл.
131 от ГПК, като съобщение ведно с книжата по делото е връчено на 22.06.2022г. чрез
пълномощник адвокат Б..
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 20.07.2022г. е постъпил
писмен отговор, като на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът е указал да се отстранят
нередовности по подадения отговор. На 04.08.2022г. в указания срок са отстранени
нередовностите по подаване на писмен отговор.
В писмения си отговор ответницата Ч. поддържа становище за неоснователност на
предявените искове, сторени са възражения за неравноправни клаузи, като се иска
отхвърляне на исковете. Сторено е и и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главница, лихвите и договореното възнаграждение. Сторено е и искане на
осн.чл. 241,ал.1 от ГПК, в случай на постановяване на отрицателно решение за ответницата,
да се постанови разсрочване на вземането, като се постанови заплащане на вземането на
равни месечни вноски, считано от влизане в сила на постановеното решение до
окончателното изплащане на тези задължения.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се в отговора на исковата молба, че иска е неоснователен и като такъв го оспорват
изцяло, както пo основание,така и пo размер.
В отговора на исковата молба е посочено, че искът е с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр.с чл.415 от ГПК, но в същият не са наведени конкретни основания и обстоятелства
водещи до твърденията за неговата основателност и дължимост на посочените суми.
Искът се основава на сключен между Ю.Л. И. и Ц. А. Ч. и "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, договор за потребителски кредит № **********/ 03.08.2018г.
Твърди се, че същият съдържа погасителен план, от който обаче единствено се
5
установява, броят на вноските, периодичността, датите на които се дължи плащане, но от
същият по никакъв начин не може да се установят разходи, лихви, какви задължения и в
какъв размер от тях се покриват със всяка посочена вноските. Посочено е само общата
стойност на плащанията по размер, без да е уточнен техният вид, основание, размер, не са
определени и в така представеният договор. Посочено е единствено размер на вноска.
Относно твърденията на ищцовото дружество за изпращане на уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита до ответника Ц. А. Ч., твърди, че такова уведомяване не е
извършено от страна на ищеца, в качеството му на кредитор.
Твърди се още, че от представените от ищеца писмени доказателства липсват такива, от
които да се установи реално получаване на паричната сума от ответника Ц. Ч.. От
представеното преводно нареждане с данни на ищеца и Ю. Л. И. е видно, че на 06.08.2018г.,
ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е наредил сума, в размер на 4 200,00 лева,
която освен преводното нареждане за плащане на сумата, няма представени, каквито и да е
доказателства дали тази сума е постъпила реално в банковата сметка на Иванова и по
какъвто и да е начин за получаване на сумата от нея. Поддържа се на следващо място, че
наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не изясняват в
пълна степен обстоятелства, които биха касаели законността на сключения между страните
договор, към кой момент е станало изискуемо вземането, информиран ли е за това ответника
Ч., изпаднал ли е в забава при неизпълнение, за да се квалифицира обективното състояние на
ответника като неизправна страна по съглашението, ведно с произтичащите от това правни
последици. Така посочените твърдения и от приложените писмени доказателства по
никакъв начин не изясняват налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно
облигационно обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на задължението на
ответника към определен момент, според договорките на страните. Не е налице
информиране за изискуемостта на вземането.
Оспорва, че е налице уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост- Поддържа, че
няма приложени към исковата молба доказателства за доказване на фактът -уведомяването
на кредитополучателя /заемател- ответник по делото за настъпилата изискуемост на
кредита. В случая е представено ИД № PS 173400PRUZ5, с получател Ц. А. Ч. и подател
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, без да е ясно на първо място какво е съдържанието
на пратката, не е ясно лицето което е получило същата дали е уведомила Ц. А. Ч. за него и
дали това въобще е лице от кръга на домакинството на Ч.. Въпреки постановяване на
Тълкувателно решение по т.д.№8/2017г. на ВКС счита, че не следва да се прима, че е налице
твърдението на ищеца, че е налице обявена предсрочна изискуемост считано от 10.08.2020г.
Възразява, да се приеме като годно писмено доказателство, приложения към исковата
молба Договор за потребителски кредит № **********/ 03.08.2018г , както и приложените
към него Анекс №1, ведно със съответните към тях погасителни планове. Неясно е кой и в
какво качество е подписал договора от името на „Кредитор”, договора не съдържа печата на
фирмата, съгласно бланката. Не се установява подписа за „кредитополучател” положен ли е
от ответника Ч.. Договорът в частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно
изискванията им за съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
В отговора се поддържа становище, че така представеният към исковата молба европейски
формуляр е изготвен за целите на производството или е изготвен предварително по
следните съображения: Твърди се, че договорът е сключен с ищцовото дружество, като
видно от същият е, че за „кредитор” подпис е положен от неизвестно лице, без да бъде ясно,
в какво й качество се е подписал. На следващо място липсва информация за сравняване на
различни предложения във формата на стандартен европейски формуляр съгласно чл. 5 ал.2
във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗПК. В представеният формуляр, не е ясно кой е поставил подпис,
не е посочена и „длъжност”, неясно остава кой е изготвил предложението. Липсва подпис на
ответника Ц. А. Ч., т.е. същата не е запозната със съдържанието на Стандартен европейски
формуляр към Договор за потребителски кредит№ № **********/ 03.08.2018 и каквато и да
била за информация за потребителските кредита, съобразно чл. 5 ал.2 във връзка с ал.1 от
6
ЗПК.
Представената бланка - екземпляр от формуляра е без посочени данни на потребител в
него. От изложеното следва, че преди подписването на договора /ако е подписан от
ответника/ на потребителя не е бил предоставена информация за сравняване на различни
предложения във формата на стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5 ал.2 във
връзка с ал.1 от ЗПК, което е в противоречие със сочената правна норма. Неясни са посочите
в т. 3 Условия за усвояване на кредита. Неясни са условията посочени в т.5. В точка 6 е
посочено, че общата сума по кредита, общият размер на кредита/главница/, заедно с лихвите
и разходите, които могат да възникнат във връзка с вашия кредит като е посочен размер -4
500,00 лв. т.е. кредитора не може да претендира, сума различна от посочената. Договорът в
частта за лихвите и таксите не е сключен съгласно изискванията им за съдържание според
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗПК и в част III - разходи по кредита 1.
Лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му и ако е приложимо за
съответния вид кредит, различните лихвени проценти, които са относими за кредита не е
ясно начина на формулиране на лихвата, посочено е само 41.17% фиксиран, период на
олихвяване 24 месеца. В т. 2 също не е посочен размер като е неясно отразено ГПР 49.90%,
24 МПВ 61.80лв., 49.90% лихва и лихвен % на ден - 0,11. ГПР се изчислява за всеки
конкретен договор за кредит и зависи от избраният лихвен процент, размер на кредита,
гратисен период и матуритет. Поддържа се и че не е ясно, какви са отделните размери на
двата вида лихви, които са начислени като вземане. Сочи се, че в иска се претендират
няколко вида лихви, с оглед и на което иска и в тази му част не се доказва по основание и
по размер и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Този начин на представяне на
преддоговорната информация изключва възможността за потребителя да възприеме
икономическите последици от договора, какъв ще е размера на главницата, какъв ще е
размера на лихвата, видовете лихва не са обявени и не е разяснено, какви ще са последиците
при неизпълнение. Това е най-съществената за интересите на потребителя информация
относно разходите по кредитирането и неблагоприятните за длъжника последици от
просрочие на плащанията, а те не са били оповестени по начина, изискван от закона. / чл. 19
от ЗПК./
Изразява се становище, че несъобразените с императивни изисквания части от договора,
не следва да обвързват страните ответника се ползва от предвидената в същия закон
закрила, изключваща валидност на неравноправно договорени клаузи. Поддържа се, че от
изложеното е безспорно, че ответника Ч., не е запозната със съдържанието на формуляра и
не е получил екземпляр от него. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9.
Поддържа се в отговора на ответника Ч., че за процесния договор е неприложим чл. 12 от
ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт. По отношение на него
не се установява, че са спазени изискванията на чл. 11. Твърди, че в случая ответникът не е
получил преддоговорна информация от кредитора за конкретните параметрите на кредита и
не е представен стандартен европейски формуляр - предложение за сключване договор за
паричен заем, съгласно изискванията на чл. 5 ал.2, във връзка с чл. 5 ал.1 от ЗПК, в което да
съдържа информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и относно други важни
условия, които са посочени в процесния договор. Не са изпълнение и изискванията на чл. 6.
от ЗПК, тъй като кредиторът, съответно кредитният посредник, не е предоставил подходящи
разяснения на потребителя, позволяващи му да прецени доколко предлаганият договор за
кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние, и не е разяснена
преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху
потребителя, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на
потребителя, налице и неизпълнение на чл.7,ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не е
предоставил на потребителя пълната преддоговорна информация.
7
Твърди се, че договорът не може да се приеме за редовен и валиден, счита че същият не е
породил своето действие, тъй като се касае за нищожност на клаузите посочени в Условия
на договора, като противоречащи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и Законът за
защита на потребителите в текстовете му на чл. 143, т.2,т. 3, т.5,т.7,т.9,т. 10, т.
12,т.13,т.14,т.15,т.17,т.18 и т. 19. Представеният по делото договор е нищожен и поради
обстоятелството, че е договорен размер на лихви многократно по-висок от този, определен
от БНБ към датата на договора, което е забранено. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания - чл.19, ал.2 от ЗПК.
Посочено е само ГПР- 49.90%, без да се посочва как е формиран и какво точно се включва в
него, т.е какви компоненти включва. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да
разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от
клаузите в условията и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК, поради което
процесният договор следва да се счете за недействителен на това основание съгласно
изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК. В договора следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска между
различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват,
което в случая не е сторено, тъй като подобна информация в договора за кредит изобщо
липсва, нито потребителят би могъл да я извлече от съдържанието му. Изразено е
становище, че съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК и същият следва да се приеме недействителен. Съгласно чл. 143. от ЗЗП
„Неравноправна клауза в договор, сключен е потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Сочи се, че в
чл.19,ал.4, ЗПК е прието че „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В Чл.(5)
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В Чл. 21, ал.1
е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 2, е посочено, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение
за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Поддържа се, че не става
ясно как е определен соченият процент и как ще се изчисли тази лихва, на базата на каква
сума ще се дължат така посочените ГПР 49,90 % и лихвен процент 41.17% и каква е тяхната
реална левова стойност, че така уговорените в договора клаузи са в противоречие и с
изискванията посочени в чл. 10, ал.1 от ЗПК като изрично е посочено ’’Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. Както и с чл. 10а, ал.4, където е посочено, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая, не са спазени и изискванията на чл. 11 от ЗПК.
С оглед постановеното и съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Сочи се и че не е налице индивидуално уговаряне на клаузите от страна на
ответника по процесния Договор. Налице са противоречия е чл.10,чл.10а,11,чл.19,чл.22,
чл.26,33,33а от ЗКП. В договора и анексите към него, не е посочено разпределението на
вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска, следва
да се посочи какво включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Липсата на тази
информация, съгласно чл.22 ЗПК е санкционирано от закона с неговата недействителност. В
договора не се съдържат конкретните параметри не е ясно какъв е размерът в лева на
възнаградителната лихва и на ГПР. Липсата на тази яснота води до това, че в договора няма
разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от
8
потребителя и от какви пера съответно е съставена.
Поддържа се в отговора, че договорът е недействителен, с оглед разпоредбата на чл. 22
ЗПК. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, приложим в
настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Процесният договор за потребителски кредит е недействителен
по смисъла на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, т. 24, чл. 11, ал. 2 от ЗПК досежно
описаната в договора обща стойност на плащанията, годишен процент на разходите и
лихвен процент. Заемополучателят не би могъл да разбере какъв е конкретният лихвен
процент, приложим към неговите вноски. От така посочен годишен лихвен процент, не
става ясно по какъв начин се отразява в размера на погасителните вноски. Не би следвало, а
и законът, с изискването си не допуска, заемателят да извършва математически изчисления,
чрез които да установява, каква част от погасителна вноска се отнася към главницата и каква
- към лихва или други плащания.
Твърди, че в настоящия случай като поръчител по договор за кредит е освободена от
отговорност за неизпълнение задълженията на главния длъжник към кредитора, тъй като
последният не е предявил вземането си в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в
каквато насока е и Тълкувателно Решение № 4/2013г. от 18.06.2014г.. т.4, б.”б” на BKC.
Твърди се още в писмения отговор, че като поръчител по договор за банков кредит, видно
от приложените от ищеца документи, на 23.09.2020г., нейната майка е получила от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД уведомително писмо без Изх. №..., с което я уведомяват за
обстоятелството, че банката- кредитор е упражнила предвиденото в договора право да
превърне кредита в предсрочно изискуем на 23.09.2020г. В настоящия случай, доколкото
банката е осъществила волеизявление, с което е обявила кредита за изискуем и това
волеизявление е достигнало до адресата, преклузивният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД е изтекъл
на 23.03.2021г.
В закона е предвидено отпадане на отговорността на поръчителя при бездействие на
кредитора при обективирана от длъжника неизправност в рамките на шестмесечен срок от
падежа на задължението. Шестмесечният срок се приема, че е преклузивен и за него съдът
следи служебно. Шестмесечното бездействие на кредитора прегражда възможността му да
реализира вземането си срещу поръчителя. В Заявлението за Издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК /стр. 3/ кредиторът е посочил, че ..предсрочната изискуемост
на вземането е настъпила по силата на 11.08.2020г.., Същевременно е посочено, че ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, пред СРС на 24.03.2021г.. т.е. след изтичането на преклузивния шестмесечен
срок.
На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата, лихвите и договорното възнаграждение, което се претендира от ищеца ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
С Определение № 1169/29.08.2022г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно
призовани, не се явява законният представител, не се явява и процесуален представител.
Депозирана е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба, оспорва отговора на ответницата, както и изразява становище по
същество на делото. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответницата Ц. А. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния
представител - адвокат Б.. Оспорват се предявените искове, поддържа подадения отговор, по
същество изразява становище за неоснователност, като се иска отхвърляне на предявените
9
искове. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от
ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушани са и
приети основно и допълнително заключение по допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № 16480/2021 година по описа на Районен съд София
„Профи Кредит България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, с вх. № 23021618/24.03.2021 г. срещу длъжниците Ю. Л. И. и Ц. А. Ч. за
издаване на заповед за изпълнение за солидарно заплащане на суми. Съдът с Определение №
20082553/31.03.2021 година е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по
подсъдност на Районен съд Р..
В Районен съд Р. по така депозираното заявление е образувано ч.гр.д. № 593/2021 година
по описа на Районен съд Р., като съдът с Разпореждане № 297/05.07.2021г. е отхвърлил
подаденото заявление в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1960, 83 лв. /хиляда деветстотин
и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, произтичащо от договор за потребителски кредит с №
********** от 04.08.2018г. и е издал Заповед № 151/05.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжниците Ю.Л. И., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Г. Д. общ. Р., обл. П. и Ц. А. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б. ж. к. .Е., бл. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Б.“ бл. , вх. „, сумата от
3000,04 лева (три хиляди лева и четири стотинки) - остатъчна предсрочно изискуема
главница по договор за потребителски кредит № **********/04.08.2018 г., 894,71 лева
(осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки) - непогасено
падежирало договорно възнаграждение за периода от 10.07.2019 г. до 11.08.2020 г., лихва за
забава в размер на 655,40 лева (шестстотин петдесет и пет лева и четиридесет стотинки) за
периода от 11.09.2018 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020 г. - дата на
предсрочна изискуемост, законна лихва в размер на 364,39 лева (триста шестдесет и четири
лева и тридесет и девет стотинки) за периода от 11.08.2020 г. - дата на предсрочна и: както и
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 24.03.2021
г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 98,29 лева (деветдесет и осем
лева и двадесет и девет стотинки) - държавна такса и 35,74 лева (тридесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки) - юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението, ведно с Разпореждането в частта за отхвърляне на заявлението е връчено
на заявитля на 15.07.2021г. Липсват дадени указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Изпратеното съобщение до длъжника Ц. А. Ч. със заверено копие от издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчено на длъжника на 23.07.2021
г. чрез нейната майка Й. Г. /в едно домакинство/, като в указания едномесечен срок е
постъпило от същия възражение на 28.07.2021г.
С Разпореждане от 05.11.2021г. съдът е указал на заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, че може да предяви иск срещу длъжника Ц. А. Ч. за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че
следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в противен
случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение. Съобщението за постановеното
разпореждане на съда е връчено на 17.11.2021г. на юрисконсулт К..
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
10
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 593/2021г. по описа на Районен съд - гр. Р..
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявените установителен иск по
чл. 422 от ГПК и осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК са допустими и за ищеца е
налице правен интерес от търсената защита.
Установява се от искане за отпускане на потребителски кредит № **********, че е
отправено на 03.08.2018 г. от Ю.Л. И. - клиент до „Профи Кредит България“ ЕООД, като са
посочени параметрите на желания заем, с посочен и Ц. А. Ч. - солидарен длъжник. Искането
съдържа подпис на Ю. И. и на ответницата Ц. Ч..
От приобщения по делото договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
**********/03.08.2018 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на
кредитор - от една страна, Ю. Л. И. в качеството му на клиент и Ц. А. Ч. - в качеството на
солидарен длъжник - от друга страна се установява, че по силата на така сключения договор,
кредиторът е предоставил кредит в общ размер на 4 200,00 лева, срещу задължението на
клиента, респ. солидарния длъжник, да върнат получения потребителски кредит в срок от 24
месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е 259,65 лева, платима на 10-то число от
съответния месец. На следващо място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 49,
89 % и ГЛП от 41, 17%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В договора е
отразено още- дължима сума по кредита – 6231,60 лв.
Съгласно т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 3150,00 лева с уговорен размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги 131,25 лева, или общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза в размер на 9381,60 лева, общ размер на вноската
390,90 лева, дата на погасяване – 10-то число на месеца.
Към договора са приложени декларации от длъжника и солидарния длъжник,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общи условия на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към договор за потребителски кредит, всички подписани
от Ю. Л. И.и Ц. А. Ч.. Видно от погасителен план към потребителски кредит № **********
и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, първата
погасителна вноска е с дата 10.09.2018 г., а последната – 10.08.2020 г., като погасителния
план е подписан единствено от клиента Ю. И..
Видно от банково извлечение от разплащателна сметка на ищеца на дата 06.08.2018
година „Профи Кредит България“ ЕООД е превело по посочената от Ю.И.банкова сметка
сумата в размер на 4200,00 лева.
Съгласно буква „А” от договора за потребителски кредит, неразделна част от процесния
договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при подписването на
договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със същите и ги приемат,
след като внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписването на договора
за кредит. Видно е, че на клиента и на солидарния длъжник е предоставена информация,
касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр, в
който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит
- по аргумент на буква „Г”, т. 1 от договора.
Приобщена по делото е Декларация във връзка с обработката на личните данни на клиента
и на солидарния длъжник от дата 03.08.2018г., както и Стандартен европейски формат за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите
на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента Ю. И. на 03.08.2018 г. във връзка с
поисканото в договора за потребителски кредит именно от нея да получи екземпляр в офис
на кредитора.
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента/солидарния длъжник.
В този смисъл е уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна
11
лихва, чийто процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е
посочено, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за
периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.
На следващо място съгласно т. 10.1 и 2от Общите условия, на основание чл. 121 – чл. 127
от ЗЗД, солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задължения на клиента,
свързани с погасяване на кредита, като задълженията му спрямо кредитора са поети при
условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение, от който и да е от
тях.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са
описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а
именно: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски;Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски;Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. В 15.2 Отлагане на вноски от Общите
условия е посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок от 3,6 или 9
месеца - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една погасителна вноска след
платена първа вноска по ДПК. Ако е 12 месеца-две вноски след платена трета, ако ДПК е със
срок от 18 м.-3 погасителни вноски след платена трета, ако е със срок от 24 месеца може да
поиска да отложи 4 погасителни вноски след платена трета вноска по ДПК“. По долу в
същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който
важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му
отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска
отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени
причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой
погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици.- т.е. при неработоспособност продължила но-малко от три седмици
клиента няма право ла поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска,прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството
му,Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. В подточка б/ е посочена
процедурата - клиента е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие
от изброените документи: - лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на
вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на
отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на
погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
На следващо място видно от Анекс № 1 към процесния договор за отлагане на вноски от
05.06.2019г., съгласно същия на дата 31.05.2019г. Клиентът е помолил писмено за отлагане
на вноски по погасителния си план, като с посочения анекс, подписан от единствено от
12
клиента Ю. Л. И. е уговорена промяна на вноските, изразяваща се в отлагане на вноска № 9,
поради което със сключването на Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов
погасителен план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 46, 9 %, а ГЛП става в
размер на 41, 17%. Към Анекс № 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договора за
потребителски кредит, от който се установява, че заемът се състои от 25 месечни
погасителни вноски, с краен падеж 10.09.2020 година. Отново погасителния план е
подписан само от Ю. И..
Установява се от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № **********, че общата платена сума по договора към дата 16.12.2021
година е в размер на 3856,00 лева, а остатъчното задължение по договора към 16.12.2021
година е в размер на 5855,58 лева.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. От приетото
заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
установява, че отпуснатия кредит в размер на 4200,00 лева е усвоен по следния начин: на
дата 06.08.2018г по сметка на Ю. Л. И. с IBAN: в Банка ДСК ЕАД е преведена от „Профи
Кредит България” ЕАД сумата от 4 200,00 лева. Преводът е извършен от банкова сметка на
наредителя - „Профи Кредит България” ЕАД с IBAN:
BG82STSA93000022726781.Отпуснатият кредит е усвоен по банков път по разплащателна
сметка на Ю. Л. И. не на Ц. А. Ч..
Вещото лице е посочило, че усвоена главница е в размер на 4 200,00 лева, платена
главница 1 199,96 лева, или общо 3 000,04 лева остатъчна главница за плащане. Размерът на
месечната погасителна вноска е 390,90 лева и включва по Договора за кредит: главница и
договорна лихва по погасителен план в общ размер на 259,65 лева; по пакет за
допълнителни услуги - 131,25 лева.
Според заключението на вещото лице в счетоводството на „Профи Кредит България”
ЕООД са осчетоводени плащания, извършени по процесния Договор за кредит в общ размер
на 3 856,00 лева. Внесената от страна на ответника сума в размер на 3 856,00 лева е отнесена
за погасяване на следните задължения:-за главница - 1 199,96 лева;-за договорна
възнаградителна лихва - 1 180,07 лева; -за закупен пакет допълнителни услуги - 1 136,89
лева; и -за наказателна лихва (лихва за забава) - 159,98 лева; -за платена такса по тарифа -
170,00 лв.
В справка вещото лице е извършило обвързване между дължимите суми за главница и
договорна лихва с извършените плащания и установява непогасеният остатък, както следва:
по отношение на главница в размер на 3000,04 лева, като сумата е разлика между отпуснат
кредит от 4 200 лева и погасени задължения в размер на 1 199,96 лева; по отношение на
договорна лихва в размер на 894,71 лева за периода от 10.07.2019г до 11.08.2020г., като
крайната дата по погасителен план е 10.08.2020г, поради което договорна лихва не се дължи
до 11.08.2020г. Дължимата договорна лихва за периода от 10.06.2019г до 10.08.2020г е в
размер на 856,73 лева. За претендирания от ищеца период - от 10.07.2019г до 10.08.2020г
договорната лихва е в размер на 786,41 лева.; по отношение на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1 960,83 лева - сумата е получена като от цената
на пакета - 3 150 лева е приспадната платената сума от 1 189,17 лева; по отношение на лихва
за забава за периода от 11.09.2018г до /дата на изпадане в забава/ до 11.08.2020г /дата на
предсрочна изискуемост, без периода 13.03-13.07.2020г. - за цитирания период от време
ищецът е изчислил лихва за забава в размер на 815,38 лева, като платена лихва - 159,98 лева,
а остатък за плащане по счетоводни книги на ищеца - 665,40 лева; Експертизата е изчислила
лихвата за забава в справка № 05 - в размер на 100,08 лева. По отношение на законовата
лихва, изчислена от експертизата също в справка № 05 в размер на 187,50 лева. По
изчисления на ищеца е в размер на 364,39 лева - не е предоставена справка или лихвен лист
от които да са видни период на начисляване и олихвена сума, поради което експертизата не
може да установи как същата е получена. Според експертното заключение лихвата за забава
е платена и няма непогасен остатък.
13
Експертизата дава отговор как са формирани вземанията в табличен вид - начин на
формиране на спорните вземания по счетоводни книги на ищеца и по изчисления на
експертизата в справка № 6.
Вещото лице е посочило в заключението си, че по сключеният между страните Договор за
потребителски кредит Профи Кредит, годишният лихвен процент (ГЛП) за изчисляване на
договорна лихва е в размер на 49,89 % и същият е изчислен при ваириант, в който в
разходите е включено единствено договорната лихва от 20 31,60 лева /оскъпяване на
кредита от 48,37-4200 лв*100/. При включване към разходите на сумата от 3 150,00 лева -
стойността на пакет за допълнителни услуги, разходите по кредита стават 5 181,60 лева (2
031,60 лв + 3 150,00 лв), оскъпяването се променя на 123,37 %, а ГПР става 145,14 %.
При допуснатата и назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вещото лице
е дало и вариант, при който внесената сума по кредита да бъде отнесена и разпределена само
по вноски по заема, без да бъдат отнесени към допълнителния пакет услуги, според който
непогасеният остатък е както следва: По отношение на главницата – дължима главница 4200
лева, платена главница е в размер на 2499,50 лева, неплатена главница 1700,50 лева (от 17-та
вноска с дата на падеж 10.01.2020г до 24-та вноска с дата на падеж 10.08.20206г). Колони от
№ 1 до № 6 на справка № 02; По отношение на договорната лихва - дължимата сума в
размер на 2031,60 лева, платена сума – 1355,19 лева, остатък за плащане – 676,41 лева за
периода от 10.08.20219г до 10.08.2020г. Колони от № 7 до № 11 на справка №02. В справка
№ 03 е изчислена лихвата за забава до 10.08.2020г (крайна дата по погасителен план) - в
размер на 45,67 лева. Платени - 1,31 лева. Остатък за плащане - 44,36 лева. Дължимата лихва
за забава от 11.08.2020г - датата, следваща последната дата по погасителен план до
24.03.2021г (датата на Заявлението по чл.410 от ГПК) е в размер на 106,76 лева. Общо
дължима законова лихва -151,12 лева.
При така извършеното изчисляване вещото лице е дало заключение, че наказателна лихва
не се дължи.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното основно и допълнително
писмено заключение.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано, компетентно
и пълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД; осъдителен иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД;
От ответницата са сторени възражения за нищожност чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и
възражение за неравноправни клаузи. Възражение за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно и субективно съединени искове – установителните искове и
осъдителния иск са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 593/2021г. по описа на РС-Р. по което с
Разпореждане № 297/05.07.2021 г. е отхвърлено заявление, подадено от заявителя „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Б.“ №
бл. вх. “, срещу Ю.Л. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г. Д., общ. Р., обл. П. и Ц. А. Ч., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ЖК „Е.“, бл. , ет. , ап. , в частта, в която е поискано да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер
на 1960,83 лева (хиляда деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, произтичащо от
договор за потребителски кредит с № ********** от 04.08.2018 г. и е издадена Заповед №
151 от 05.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която са
осъдени Ю.Л. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г. Д., общ. Р., обл. П. и Ц. А. Ч. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ЖК Е., бл. ет. , ап. да заплатят на „Профи Кредит България“
14
ЕООД следните суми: 3000,04 лева (три хиляди лева и четири стотинки) - главница,
непогасено договорно възнаграждение в размер на 894,71 лева (осемстотин деветдесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки) за периода от 10.07.2019 г. до 11.08.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 655,40 лева (шестстотин петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки) за периода от 11.09.2018 г. до 11.08.2020 г„ законна лихва в размер
на 364,39 лева (триста шестдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) за периода от
11.08.2020 г. до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в
размер на 98,29 лева (деветдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) - държавна такса
и 35,74 лева (тридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) - юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение основателността на установителните искове.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника на съдлъжник.
- реалното предоставяне от кредитодателя на заемополучателя-ответник на сумата,
претендирана като главница по договора;
- размер на претендираната главница,
- настъпване на условията за обявяване на предсрочна изискуамост, уведомяването на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
По иска за договорно възнаграждение ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена
клауза за дължимост на такова, както и настъпване на основанията за неговата изискуемост,
размер на същото.
По иска за лихва за забава периода и размера на забавата.
За ответника - следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от ищеца
вземане, представляващо главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Ю.Л.И.,
като длъжник и солидарния длъжник Ц. А. Ч. е сключен Договор за потребителски кредит
№ **********/03.08.2018г., като няма спор че ответницата Ч. е подписала договора.
Установи се по делото от писмените доказателства и приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че кредитът в размер на 4200,00 лева е усвоен по следния начин: на
дата 06.08.2018г по сметка на Ю. Л. И. с IBAN: в Банка ДСК ЕАД е преведена от „Профи
Кредит България” ЕАД сумата от 4 200,00 лева. Преводът е извършен от банкова сметка на
наредителя - „Профи Кредит България” ЕАД с IBAN: BG82STSA93000022726781.
Следователно сумата по кредита в размер на 4200 лева е усвоен изцяло от
Кредитополучателя Ю. Л. И..
В светлината на гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че ищцовото
дружество, позовавайки се на разпоредби от Общите условия, сочи, че отговорността на
ответника Ц. А. Ч. е на плоскостта на солидарната отговорност, доколкото неговата
отговорност за изпълнение на задължението е възникнала от един и същ юридически факт с
тази на кредитополучателя и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл. 121 –
чл. 127 от ЗЗД. В тази връзка съдът намира, че за определяне вида на отговорността на
лицата по един договор следва да се изследва тяхната функция и конкретните уговорки и
условия в договора, както и конкретно поетите задължения и тяхното съдържание, предвид
на което, съдът излага следните съображения:
Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на уговорките в
неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни уговорки –
двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор. Правният режим на тълкуването е
изразен в чл. 20 от ЗЗД, уреждащ три критерия: (1) да се търси действителната обща воля на
15
страните, (2) отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла,
който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/, (3) тълкуването да е
съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът намира,
че разпоредбата на т. 10.1 от Общите условия към договора за кредит се явява спорна, като
същата гласи, че „На основание чл. 121 до чл. 127 от ЗЗД солидарният длъжник се
задължава да отговаря за всички задълженията на клиента за погасяване на кредита,
евентуално наложените договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от
договора за потребителски кредит и Общите условия”. СД се съгласява да поеме солидарна
отговорност за задълженията на клиента за погасяване на възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги. В т. 10.2 от Общите условия е записано, че задълженията на
солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът
има право да изисква изпълнение както от кредитополучателя, така и от солидарния
длъжник.
При тълкуване на тези разпоредби, съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, съдът счита, че
подписвайки договора за ответника Ц. А. Ч. е възникнала пасивна солидарност за
задълженията по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на
солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и не е
достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника,
доколкото солидарна отговорност по принцип не съществува, от където възниква
необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 от ЗЗД. В този
смисъл е Решение № 213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 5864/2015г., IV г. о., ГК.
Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява
дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 от ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121
– чл. 127 от ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност,
стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите
към Решение № 24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно
чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден
е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната
сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния
размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря
пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за
кредит, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът Ц. А.
Ч. не е съдлъжник по договора за потребителски кредит, доколкото от договора е видно, че
кредитополучател/клиент, съгласно терминологията в договора, е само Ю. Л. И. не и
ответникът, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане
на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по
договора. Не са налице другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг,
авал, делкредере, извън поръчителството. Този извод се налага, както от представения
стандартен европейски сертификат, в който в т. 8 е посочено, „обезпечение „да“ солидарен
длъжник, така и от установеното, че единствения който е получил сумите по кредита е Ю.Л.
И..
В т. 8.1 от Общите условия към договора е посочено, че задължение на
кредитополучателя/клиента, но не и на солидарния длъжник, е да погаси всички задължения
във връзка с договора за кредит, т.е. задължение на Ю. Л. И. е било връщане на заемната
сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната солидарност на ответника не
16
произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство. При солидарната задълженост
съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото,
всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от
задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от
съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание,
по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на т. 7 от Общите условия, макар и озаглавена „Права на КЛ/СД”,
са уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от
договора, т.е. едно от основните права по основното правоотношение /договора за
потребителски кредит/ е предоставено единствено на кредитополучателя/клиента.
Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в писмения
договор и Общите условия права и задължения на страните по него, на съществените
уговорки в договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на
кредитополучателя И. и очакването тя да погаси дълга, съдът намира, че намерението на
страните по договора и преследваната от тях цел е ответникът Ч. да обезпечи дълга на И..
Задължението му е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като
поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД.
С оглед на изложеното по-горе в случая от данните по делото следва изводът, че
ответната страна Ц. А. Ч. се е задължила по договора като поръчител, а не като съдлъжник.
Съгласно трайната съдебна практика, еднозначно и категорично се приема, че отговорността
на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя
от датата, на която волеизявлението на кредитодателя, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател или от датата на падежа на
задължението.
В конкретния случай, съдът намира, че е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.08.2020
година, въпреки, че липсват доказателства в тази насока. Липсват доказателства обявяването
на предсрочната изискуемост да е стигнала до знанието на кредитополучателя Иванова, а от
друга страна видно от приложеното по делото уведомително писмо адресирано до Ц. Ч., с
което уведомяват същата, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, писмото е
изготвено на 04.03.2021 година, а известието за доставяне, с което се твърди, че Ч. е
уведомена за предсрочната изискуемост с № ИД PS 1734 00PRUZ 5, от една страна липсва
информация именно това писмо да е връчено чрез тази обратна разписка, от друга обратната
разписка е получена на 23.09.2020 година от майката на Ч. – Й. Г., докато видно от
уведомителното писмо, същото е изготвено на 04.03.2021 година, т.е. месеци след
изпращане на обратната разписка.
Но дори и да се приеме, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.08.2020
година, кредиторът е следвало да предяви иск в предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД
шестмесечен срок по отношение на поръчителя. В случая този срок е изтекъл, тъй като
Заявлението на кредитора по чл. 410 от ГПК е подадено пред Районен съд – гр. С.на
24.03.2021г., т.е. след изтичането на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, с
което отговорността на поръчителя е отпаднала.
Дори и да се приеме, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и срокът по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД следва да се изчислява от датата когато кредитът е падежирал, а именно 10.09.2020
година, то отново е изтекъл предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, с което отговорността на
поръчителя е отпаднала.
По изложените съображения така предявената искова претенция срещу ответника Ц. А. Ч.
17
се явява изцяло неоснователна, поради невъзможността на кредитора да ангажира
отговорността на ответника, и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно предявения осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с
чл. 79 от ЗЗД.
Със същия се претендира да бъде осъдена ответницата Ц.А. Ч. да заплати на ищеца сумата
в размер на 1960,83 лева (хиляда деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, произтичащо от
договор за потребителски кредит с № ********** от 04.08.2018 г.
По изложените по-горе съображения за качеството на ответницата на поръчител и за
изтеклия преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД искът е неоснователен.
В допълнение съдът намира за нужно да отбележи и следното.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Ю.Л.И.
качеството му на длъжник и Ц. А. Ч. - в качеството на солидарен длъжник - от друга страна
е сключен Договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018 г., по силата на
който е предоставена сума в размер на 4200 лв., като няма спор че и ответницата е
подписала договора.
Към договора е сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, като съобразно договора по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги
дължимата сума е в размер на 3150 лв., размер на вноската по закупен пекат от
допълнителни услуги – 131,25 лв.
В случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона
за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя и солидарния
длъжник на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност
на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3150,00 лв. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за
тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът н действието, за което се събират такси и/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в
размер на 3150 лв. или вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 131,25 лв. Наред с
това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителският кредит /ЗПК/.
Следва да се посочи, че използване на графа за допълнителни плащания, която да
18
активира допълнителни услуги е явно противоречие с изискванията на принципа за
добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на
уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.
Установи се, че в Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД
съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на
раздел 15.1 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да
се възползва от допълнителни услуги. Според същите за ползването от потребителя на
услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е установена
процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да
ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена процедурата - клиента е
длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените
документи: - лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността;
документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение
за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово
правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или
забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ,
доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно съссъответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски
съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено. Само по себе си такава уговорка е нищожна, тъй като води до
неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 3150, 00 лв. Нейното
заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като
той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че този вид договорки, които са
несъстоятелни от правна гледна точка – потребител заплаща цена близка на отпуснатия
заем, за да придобие правото да иска при опредени условия, доста тясно формулирани и
неизпълними практически, да му се измени договора. И без да плаща и без наличие на
условия потребителят може да иска да му се измени договора, но дали това ще стане зависи
от насрещно съгласие на заемодателя, което не се променя от тези уговорки, защото никъде
не е посечено, че заемодателят е задължен да измени договора. Смисъла на тези уговорки е
19
да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, която предвижда ,че
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. По тези съображения налице
е и основанието на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД – заобикаляне на закона. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая включените във
въпросния пакет т.нар. „допълнителни услуги“, представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите
попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Регламентираните в последната норма
допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че осъдителния иск, с която се иска
присъждане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ще следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Доколкото всички предявени искове срещу ответницата Ч. са отхвърлени, то на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените
разноски. Видно от данните по делото същият е сторил разноски в размер на 900, 00 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 50,00 лева – за заплатено възнаграждение на вещо
лице. От страна на ищцовото дружество в писмено становище е сторено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част. Видно от чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към датата на заплащане на адвокатското възнаграждение минималния
размер на същото по предявените два иска-установителен и осъдителен е общо в размер на
941, 28 лв. Предвид изложеното заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а
дори е под минимално предвиденото. В тази връзка същите са дължими от ищеца в пълен
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Б. № бл., вх. представлявано
от С.в Н. Н. Ц. Г. С.и Я. К. Ч. чрез пълномощник юрисконсулт Т. Д. К. срещу Ц. А. Ч. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ж.к. „Е.бл. , ет. ап. искове за признаване за установено
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника
Ц. А. Ч. с ЕГН ********** възникнало на основание Договор за потребителски кредит №
********** от 03.08.2018 година, представляващо главница в размер на 3000,04 лв. /три
хиляди лева и четири стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 894, 71 лв.
/осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, дължимо за периода от
10.07.2019 г. до 11.08.2020 г., лихва за забава в размер на 655, 40 лв. /шестстотин петдесет и
пет лева и четиридесет стотинки/, дължима за периода от 11.09.2018 г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 11.08.2020 г. - дата на предсрочна изискуемост (като за периода 13.03-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП) и законна лихва в размер на 364, 39 лв. /триста шестдесет и четири лева и
тридесет и девет стотинки/ дължима за периода от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането-24.03.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
20
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 151 от 05.07.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № 593/2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Б." № , бл.вх., представлявано
от С.Н. Н., Ц. Г. С.и Я. К. Ч., чрез пълномощник юрисконсулт Т. Д. К. срещу Ц. А. Ч. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ бл. , ет. , ап. иск за осъждане на ответницата Ц. А. Ч. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б. ж.к. „Е.“ бл. , ет. , ап. да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, с ЕИК сумата в размер на 1960, 83 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща не заплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ********** от
03.08.2018 година.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."Б.я" №, бл вх., представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С.и Я. К.Ч., чрез
пълномощник юрисконсулт Т. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. А. Ч. с ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ж.к. „Е.“ бл. , ет. , ап. сумата в размер общо на 950, 00 лв. /деветстотин и петдесет
стотинки/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 593/2021г. по описа на РС-Р.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21