РЕШЕНИЕ
№
536
гр. Враца 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.11.2019г., през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря даниела МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 631 по описа на АдмС – Враца за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна
жалба, предявена от А.П. *** против РЕШЕНИЕ № 230 от 17.06.2019г. , постановено по анд №180 по
описа за 2019г. на РАЙОНЕН СЪД ВРАЦА, с което е потвърдено издаденото от Зам.директор на РДГ –Берковица Наказателно постановление №48/29.01.2019г. за налагане на
административно наказание глоба в
размер на 200 лв. на основание чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/ , лишаване от право за ловуване за срок от три
години на основание чл.94 ал.1 от с.з. и отнемане в полза на държавата на
основание чл.95 ал.1 от с.з. на вещите, послужили за извършване на нарушението
– един брой ловно оръжие * и 4 броя боеприпаси тип „бренеке“, за нарушение на
чл.84 ал.1 пр.2 от закона.
В жалбата като касационно
основание, довело до неправилност на решението, се сочи неговата незаконосъобразност. Твърди
се, че въззивният съд немотивирано е направил правни изводи за доказаност на нарушението,
които не съответстват на установените факти,
както и че не е установено мястото на извършването му, тъй като същото
не е посочено в АУАН и НП, а само
най-общо е вписано „землището на с.З.“, което въззивният съд е възприел
като несъществено обстоятелство. Заявява се, че
съдът не е отчел непълната
квалификация на нарушението, поради
непосочването на текст от закона,
показващ формата на ловуване на лицето, което е ограничило неговото право на защита. Изтъква се, че незаконосъобразно е прието, че
актосъставителят и административнонаказващият орган са имали
съответната компетентност да издадат актовете си. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго,с
което да бъде потвърдено изцяло
атакуваното наказателно постановление или делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав . Идентични съображения се развиват и в съдебно заседание от пълномощника на касатора адв.Т.З..
Ответникът по касационната жалба чрез
пълномощника си юрисконсулт М. я оспорва и
заявява, че решението на въззивния съд е правилно и изводът, че
извършването на нарушението и неговото
авторство са безспорно доказани, кореспондира
с установените факти.Прави искане за отхвърляне на жалбата.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение за основателност на жалбата и нейното уважаване като
основателна и доказана.Изтъква съображения, че
не е доказан един от елементите на фактическия състав на нарушението –
сглобено оръжие, не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като
то се различава от мястото на извършване на проверката, а също така правната
квалификация на извършеното деяние е
неточна.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, въззивният съд е приел, че извършването на нарушението, за което
ответникът по касация е наказан, е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Приел е, че липсата на конкретика на мястото на извършване на нарушението
с посочването, че това е станало в
„землището на с.З., край селото на земен път“ не е съществен пропуск, тъй като
от събраните доказателства безспорно се установява, че наказаното лице е
слизало от балкана с извадено от калъфа
оръжие. Също като несъществен пропуск
съдът е приел и обстоятелството, че в
АУАН и НП не е посочено дали е
имало улов или не, тъй като санкционната
норма не изисква изпълнението на такова условие.Първостепенният
съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат задължителните реквизити.
Мотивиран от тези съображения, Районният съд е приел оспореното пред него НП
за законосъобразно и го е потвърдил с постановения от него съдебен акт.
Касационната инстанция не възприема
тези изводи на въззивния съд. На първо място, не е доказана компетентността
на издателите на АУАН и НП. АУАН е съставен от
горски инспектор при ИАГ гр.София, който съгласно представената пред
въззивната инстанция Заповед
№БГ-751/28.12.2018г. е командирован на
територията на страната да извършва контролни проверки по опазване на горските
територии, а съгласно представената длъжностна характеристика за заеманата от
него длъжност има правомощието да съставя
АУАН. В представената заповед е вписано, че командированите лица работят
по определен график, неразделна част от нея, който обаче не е представен и не е
изискан от съда. Такъв график е представен и приет като доказателство пред
касационната инстанция, тъй като е свързан
с възражението на касатора за липса на компетентност на съставителя на
АУАН. От графика е видно, че на датата 02.01.2019г., когато е съставен АУАН за
извършеното от касатора нарушение, актосъставителят С.С. е следвало да
осъществява дейността си на територията на ТП ДГС Мездра, а по делото не е
спорно, че землището на с.З., където се
твърди, че е извършено нарушението, е в на територията на ТП ДГС Враца. При
така установеното следва да се направи
извода, че този актосъставител не е бил компетентен да състави АУАН за
нарушение на територията на горско
стопанство, в което не е бил командирован. Касационният състав счита също, че и
НП е издадено от некомпетентен административнонаказващ орган. Видно от
представената пред въззивната инстанция Заповед №РД 49-199/16.09.2011г.
правомощие да издават НП имат директорите на РДГ, е при невъзможност това може да стане и от
техните заместници. В случая компетентен да издаде оспореното пред съда НП е имал Директора на РДГ Берковица. По делото не са представени
доказателства, че на посочената в НП дата на издаването му Директорът на РДГ Берковица е бил в
невъзможност да стори това. В заповедта не са изрично посочени случаите на
невъзможност, но с оглед на обстоятелството, че става дума за изпълнение на
служебно задължение, тази невъзможност
следва да бъде свързана с изпълнението на тези му задължения. Няма доказателства на тази
дата оправомощеното лице да е било в
отпуск от какъвто и да било характер или в командировка, или да е било служебно
ангажирано по друг начин. След като тези предпоставки не са налице, издаването на
НП от заместника на Директора на РДГ Берковица, води до заключението на съда , че това е сторил некомпетентен административнонаказващ
орган. Липсата на компетентност за
съставяне на АУАН и за издаване на НП
прави последното незаконосъобразно и само това основание е достатъчно същото да бъде
отменено.
Освен това, НП не съдържа и всички
задължителни реквизити, тъй като мястото на извършване на нарушението не е конкретизирано. Дори да се приеме, че мястото
на нарушението е мястото на извършване на проверката, неизяснен е останал
въпроса дали това е станало в чертите на населеното място или извън него, който
факт е от значение при определяне на изпълнителното деяние
„ловуване“. Също така, никъде в
АУАН и в НП не е посочено, че изваденото от калъфа оръжие е сглобено,
тъй като законът определя като
„ловуване“ не само изваждането от оръжието от калъфа, но и сглобяването му,
които елементи следва да са налице кумулативно.В съдебната фаза на
производството отразените от контролните органи факти, повторени в НП, не могат
да се допълват и за първи път да се изяснява фактическата обстановка. Липсата на пълно
описание на изпълнителното деяние,
осъществено от санкционираното лице, е ограничило правото му на защита, тъй
като то не е разбрало точно в какво е
обвинено, което е съществено нарушение
на административно-производствените правила и винаги сочи на
незаконосъобразност на издаденото НП.
Като не е констатирал допуснатите
нарушения в административно-наказателното производство и е потвърдил оспореното
пред него НП, Районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяната му касационният състав следва да се произнесе по
съществото на спора, тъй като при постановяване на въззивното решение не са
допуснати съществени процесуални
нарушения и не се налага установяването
на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По
изложените по-горе съображения
оспореното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№230/17.06.2019г.,
постановено по анд №180/2019г. на РАЙОНЕН СЪД
ВРАЦА, с което е потвърдено изцяло НП №48/29.01.2019г. на Зам.Директора
на РДГ Берковица и вместо него
П О С Т
А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ
изцяло НП №48/29.01.2019г. на Зам.Директора на РДГ Берковица.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.