гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в
публично
заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина Станчева
при
участието на секретаря Алина К. Тодорова
като
разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 1057 по описа
за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на М.Б. Ч.-Д., ЕГН **********, с която се иска от съда да отмени влязлото в сила
решение №379020/04.04.2018 г. по гр. д. № 16179/2017 г., 124 състав на Софийски
районен съд, постановено по реда на чл. 239 ГПК (неприсъствено решение). С посоченото
решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че М.Б. Ч.-Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********,
сумата от 1712,78 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. за аб.№ 235806, ведно със законна
лихва за периода от 18.10.2016 г. до
изплащане на вземането, както и лихва в размер на 244,91 лв. за периода от
31.12.2013 г. до 5.10.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр. д. № 58329/2016 г. на СРС, 124 с-в.
Молителят твърди, че не е разбрал за образуването и
воденето на процесното гражданско дело срещу него. Поддържа, че процесният
топлоснабден имот се полза от друго лице, което е носител на учередено в негова
полза пожизнено вещно право на ползане върху апартамента, и следва да носи
отговорност за процесните задължения. Изтъква , че не е бил надлежно уведомяван
за осъществените от съда процесуални действия по делото, не са му били
изпращани и връчвани каквито и да било съдебни книжа. В тази връзка молителят
счита, че след като не са му връчили съдебните книжа, същият е бил лишен от
възможността за пълноценна защита, което е съществено процесуално нарушение.
Поради това, моли съда да отмени неприсъственото решение. Към молбата са
представени писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.
Ответникът по молбата –„Топлофикация София” ЕАД е
депозирал отговор в предоставения срок, в който е взето становище за
неоснователност на същата и се моли за оставянето й без уважение. Моли за оставяне
без уважение на молбата.
С оглед
изложените в молбата доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Софийски градски съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема, че молбата за отмяна на решението по чл.
240, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА:
Производството по гр. д. № 16179/2017 г., 124 състав
на Софийски районен съд, е било образувано по исковата молба по реда на чл. 422 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД против М.Б.
Ч.-Д. с посочен адрес гр. София, ул. „********партер, ап. 37, за приемане за
установено съществуването на вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
58329/2016 г. на СРС, 124 с-в.
Видно от данните по делото, препис от исковата молба с
приложенията и разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 23.10.2017 г., са били
изпратени за връчване на ответника на посочения от ищеца адрес в гр. София, ул.
„********партер, ап. 37, като книжата са се върнали по делото като невръчени,
поради липсата на такова лице на този адрес. Това е наложило районният съд
извърши справка за регистриран на М.Б. Ч.-Д. постоянен и настоящ адрес в НБД.
От справката става ясно, че постоянния адрес на лицето е в гр. София, ж. к.********,
а настоящия адрес е в гр. София, ул. „*************. Съдебните книжа по
разпореждане на районния съд са изпратени за връчване и на двата адреса, като
от настоящия адрес са се върнали като невръчени поради липсата на открито
такова лице, а те са връчени на постоянния адрес на М.Б. Ч.-Д. – приети са със
задължение за предаване от пълнолетно лице от адреса –Н.Г.Д.– свекърва на
09.01.2018 г., като същата се подписала за получаването на съдебните книжа. Ето
защо в разглеждания случай е изпълнена надлежно процедурата по чл. 46, ал. 1 –
ал. 4 ГПК. М.Б. Ч.-Д. не е искала възстановяване на срока съгласно чл. 46, ал.
4 вр. с чл. 64 ГПК.
С връчения препис от разпореждането по чл. 131 ГПК на
ответника М.Б. Ч.-Д. е дадена възможност
да представи в законовия срок отговор на исковата молба, да ангажира
доказателства и да приложи писмените такива, с които разполага. Със същото
разпореждане ответникът е изрично предупреден за последиците от неподаването на
отговор, невземането на становище по иска, недепозирането на възражения и
неоспорването на истинността на представен от ищеца документ, респективно от
непредявяването в срок на инцидентен установителен иск. Също така той е изрично
предупреден, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото съдебно заседание без да е поискал провеждането му в негово
отсъствие, по искане на другата страна, срещу него може да бъде постановено
неприсъствено съдебно решение по чл. 239 ГПК. На ответника е изрично указано от
СРС и за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41 ГПК, че ако
отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж вече му е връчено
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес, защото при неизпълнение
на това задължение всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се считат за
редовно връчени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника М.Б.
Ч.-Д..
С определение по чл. 140 ГПК от 26.02.2018 г.
районният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.03.2018 г., като е изготвил и проекта си за доклад по делото. За насроченото
съдебно заседание ответникът М.Б. Ч.-Д. е уведомена на адреса в гр. София, ул.
„********партер, ап. 37, на който се помещава адвокатска кантора, като съдебните
книжа са получени от адвокатския сътрудник В.С., която ги е получила срещу
подпис и задължение за предаване на 14.03.2018 г. На лист 66 от гр. д. №
16179/2017 г. е приложено пълномощно от М.Б. Ч.-Д. в полза на адв. М.М.от САК,
с което този адвокат е упълномощен да представлява ответника по делото.
На проведеното на 27.03.2018 г. открито съдебно
заседание ответникът не се е явил, редовно призован, нито е бил представляван
от адв. М.М.от САК, не е постъпвало и искане от същия за разглеждане на делото
в негово отсъствие. В залата се е била явила В.С., която като адвокатски сътрудник
само е представила пълномощното в полза
на адв. М.М.от САК, намиращо се на лист 66 от делото. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение, което искане е уважено, поради наличието на
предпоставките по чл. 239 ГПК.
При горните данни, Софийски градски съд намира, че в
случая не са налице предпоставките по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на
неприсъственото решение. Посочената разпоредба допуска три хипотези, при които
страната може да поиска от въззивния съд отмяна на неприсъственото решение: т.
1 – ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно
заседание; т. 2 – невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание, поради особени
непредвидени обстоятелства и т. 3 – невъзможност да се яви лично или чрез
повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
В настоящия случай не се установява наличие на нито
една от описаните хипотези в нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК. От данните по
делото е видно, че ответникът е бил надлежно уведомен за образуваното гр. д. №
16179/2017 г. на СРС, като препис от исковата молба с приложенията и
разпореждането по чл. 131 ГПК са му били връчени по реда на чл. 46, ал. 1 - ал.
4 ГПК на 09.01.2018 г. Също така ответникът е бил надлежно призован за
насроченото първо по делото съдебно заседание на 14.03.2018 г., като
съобщението с препис от определението на съда по чл. 140 ГПК му е било връчено на
адреса, на който се намира канцеларията на упълномощеният от него адв. М.М.от САК съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
1, изр. 2 ГПК. Ето защо не са налице хипотезите на чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и твърденията в молбата за нередовно връчване на исковата молба, на
съдебните книжа и на призовката за заседание са изцяло неверни, като от данните
по делото явно става точно обратното. Действително адресът - гр. София, ул. „********партер,
ап. 37, където се помещава канцеларията на адв. М.М.от САК, не е посочен от
М.Б. Ч.-Д. по гр. д. № 16179/2017 г. на СРС,
като съдебен адрес по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК. Но това обстоятелства не
опорочава осъществената по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК процедура по
призоваване на ответника за насроченото открито съдебно заседание по делото.
Освен това адрес - гр. София, ул. „********партер, ап. 37, е посочен в
депозираното възражение от М.Б. Ч.-Д. по реда на чл. 414 ГПК в заповедното
производство по гр. д. № 58329/2016 г. на СРС, 124 с-в.
Не е налице и хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК,
тъй като по делото липсват твърдения за обективна невъзможност за лично явяване
или за липсата на представителство на ответника от процесуален представител в
съдебното производство, поради настъпването на особени непредвидени обстоятелства.
А изложените доводи в молбата, че трето лице – вещен
ползвател на процесния апартамент следва да отговаря за задълженията към „Топлофикация
София” ЕАД, са неотносими в настоящото производство и не следва да се обсъждат.
Само за яснота може да бъде посочено, че ако тези твърдения са истина, то М.Б. Ч.-Д.
разполага с възможността за предяви иск за неоснователно обогатяване (за
сумите, които е заплатила на „Топлофикация София” ЕАД) срещу това трето за
настоящото производство лице.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че
настоящата молба по чл. 240, ал. 1 ГПК е неоснователна, доколкото от така
установените факти следва, че първоинстанционният съд не е извършил процесуално
нарушение при връчване препис от исковата молба и на призовката за съдебното
заседание, а същите съдебни книжа са били надлежно и редовно връчени на
молителя съответно по реда на чл. 46, ал. 1 - ал. 4 ГПК и чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК. Ето защо молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното,
Софийски градски съд
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК на М.Б.
Ч.-Д., ЕГН:**********, за отмяна на неприсъствено решение №379020/04.04.2018 г.
по гр. д. № 16179/2017 г., 124 състав на Софийски районен съд, постановено по
реда на чл. 239 ГПК.
.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.