Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 04,06,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесета
и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12962 по описа за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С. А.С., Е.П.
С. и В.С.С.-Г.
срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на по 150
000,00лв. за С.С. и Е.С. и 60000,00лв. за В.Г., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е.С.С.,
ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 01.04.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на
21.10.2019г. пътнотранспортно произшествие.
Излагат се съображения, че на 21.10.2019г., около 23,35часа, в гр. София,
на ул. „Поп Грую ", в района на
кръстовището с ул.“Без име“ и жилищен блок №7, се движил лек автомобил, с марка
„Мерцедес", модел „Ц250 ”, с peг.
№ *******, управляван от Д. Г.Г.,*** отнема
предимство на мотоциклет Ямаха, модел ХТ
600, с рег.№*******, управляван от Ю.П.Й..
Произшествието настъпило изцяло по вина на водача на процесния автомобил.
Вследствие на произшествието за Е.С.С. са настъпили
травматични увреждания, несъвместими с живота. От смъртта на пострадалия за ищците/роднини на починалото лице-родители и сестра/ са
настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил е застрахована при ответното дружество, като е предявена
извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение, но застрахователят
не е заплатил такова.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-ЗАД ОЗК застраховане в указания законоустановен срок по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на
предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност. Оспорва вината на водача на процесният
автомобил. Оспорва претендирания от ищеца механизъм на процесното пътнотранспортно
произшествие. Релевира доводи за наличие на независимо съизвършителство от
страна на водача на мотоциклет Ямаха, тъй като
МПС не е било предназначено за
движение по пътищата отворени за обществено ползване, не е било
застраховано със задължителна застраховка ГО, не е било технически изправно,
водачът не е бил правоспособен към
момента на настъпване на процесното събитие и поради липса на ценз е
причина за произшествието. Водачът не е
използвал необходимите светлинни сигнали за обозначаване на ППС,
предприел е управление на мотоциклета след употреба на алкохол и/или упойващи вещества, както и със скорост
над допустимата за процесния пътен участък. Релевира възражение за
съпричиняване от страна пострадалия,
който предприел пътуване с мотоциклет без предпазна екипировка/
шлем-каска/, предприел пътуване с
водач, за който е знаел да не
притежава правоспособност да управлява
мотоциклет, предприел пътуване с МПС, за което е знаел да не е предназначено за движение по
пътищата за обществено ползване, което не е
било технически изправно, което не е
имало техническо оборудване-светлинни сигнали за обозначаване на ППС,
след като е знаел, че водачът на мотоциклета
е употребил алкохол и/или упойващи вещества, движейки се със скорост над
допустимата по закон.
Твърди се, че не всички претърпени болки и страдания се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В същото време, ищците не са
представили поискани от дружеството-ответник документи и доказателства, за
изясняване на съществени обстоятелства, във връзка с настъпването на ПТП. Сочи
на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
дължимостта на законна лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Третото лице помагач- Ю.П. Й. не
оспорва исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните да е настъпило ПТП на 21,10,2019год., около 23,35часа,
в гр.София, на ул. „Поп Грую“, в района на кръстовище с ул.“Без име“ и жилищен
блок №7, между лек автомобил Мерцедес, модел Ц250, с ДКН *******, управляван
от Д.
Г.Г. и мотоциклет Ямаха,
модел ХТ 600, с ДКН *******, управляван от Ю.П.Й.. Образувано е ДП №11377/2019
по описа на СГП. /Констативен протокол №К-628-представена е само първа
страница-стр.64/. При произшествието е пострадал Е.С.С.,
пътник на мотоциклета, който впоследствие е починал.
Не е спорно
и от акт за смърт, издаден от Столична община, район Подуяне се установява да е
настъпила смъртта на Е.С.С. на 09,11,2019год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №012366/18,11,2019год.
на Столична Община, ищците Е.П.С. и С.А.С. са родители на починалото лице.
От удостоверение за родствени връзки на Столична община от 20,02,2020год. е видно В.С.С.-Г. да е сестра на Е.С.С..
В закрито съдебно заседание проведено на 04,03,2021год.,
на осн.чл.146 от ГПК, е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност между ответното дружество и водача на лек автомобил Мерцедес към
датата на ПТП- 21,10,2019год.
От заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на ПТП, а
именно: Пътнотранспортното произшествие
е настъпило в гр. София, на
ул.Поп Грую, в района на кръстовището с безименна улица. Ул. Поп Грую се състои
от едно платно и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока
има по една пътна лента с обща широчина
8 метра. Произшествието е настъпило
в тъмната част от денонощието с
добра метрологична видимост. Кръстовището е Т-образно и е регулирано с пътни
знаци като за посоката на движение на лек автомобил Мерцедес е монтиран пътен
знак Б1 от ЗДВП-„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Процесният
мотоциклет се е движил по ул.Поп Грую върху дясната пътна лента с посока от бул.
Владимир Вазов към ул.Летоструй, със скорост на
движение от 45км.ч.. Приближавайки към кръстовището с безименната улица, в
същото време лек автомобил Мерцедес се е движил върху ул. Без име от дясно
наляво за посоката на движение на мотоциклета. Преди кръстовището за
посоката на движение на лек автомобил е
монтиран пътен знак Б1,“Пропусни движещия се по път с предимство“. Водачът на
лек автомобил Мерцедес, без да спира е предприел маневра ляв завой, за да се
включи в движението на ул.Поп Грую. В
същото време мотоциклет Ямаха го
приближава от лявата му страна като водачът не е имал време да реагира със
задействане на спирачната система на
мотоциклета в авариен режим. След като е видял навлизащия на пътното платно
автомобил водачът на мотоциклета е отклонил на ляво, с цел избягване на удар с
него, но е настъпил удар в предната дясна част на лек автомобил Мерцедес.
Водачът на мотоциклета и пътника са прелетели над капака на лек автомобил и са
се установили на платното за движение.
Скоростта
на движение на лекия автомобил е 20км.ч., а скоростта на движение на
мотоциклета е около 45км.ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета при
установената скорост е 32,3м., а
разстоянието между двете МПС, когато лек автомобил е навлязъл в кръстовището е
около 15,8м. Т.е произшествието е било непредотвратимо за водача на
мотоциклета. Би могъл да предотврати произшествието в случай, че се е движил
със скорост 26,7 км.ч. или по-ниска. Причините за произшествието са от
субективните действия на водача на лек автомобил Мерцедес със системите за
управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището от път без предимство
в момент, в който мотоциклет „Ямаха“ го е приближавал от лявата му страна като
е навлязъл в опасната му зона за спиране. Няма данни за техническа неизправност
на мотоциклета.
От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт
се установява, че в резултат на пътното
произшествие Е.С. е получил съчетана
тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота, която е в пряка
причинно-следствена връзка с
настъпилото на 21,10,2019год.
произшествие. От характера на травматичните увреждания се обосновава извод за липса
на поставена предпазна каска. В случай, че такава е ползвана от пострадалото
лице биха се получили контузии по главата
в зависимост от посоката на удара, с евентуално мозъчно сътресение,
както и повърхностни рани и охлузвания
от ръба на каската в зоната на челото
над веждите, но не и описаната тежка черепно-мозъчна травма довела до летален
изход.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св. Р.Р.В.и Е.В.Й., от които се установяват
отношенията между починалият и ищците и неимуществените вреди.
Изслушани са и показанията на св.Д.Г.-водач на лек
автомобил Мерцедес, които съдът не кредитира относно изложеното от свидетелката
да е навлязла на около половин метър в кръстовището като е била в статично
положение. Тези показания се опровергават от заключението на САТЕ и изложеното
в съдебно заседание, в което се установява, че мястото на удара е определено
съобразно парчета пластмаса от мотора, които определят къде е настъпил удара.
От същите се установява автомобилът да е навлязъл в средата на кръстовището
изцяло под ъгъл, напречно на пътната лента. Мястото където е констатирано петно
от кръв/ където се е установил пострадалия/ също не кореспондира с показанията
на свидетелката.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено наличието на осъществено
противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Мерцедес, който
нарушил разпоредбата на чл.50, ал.(1) от ЗДВП, съгласно който на кръстовище,
на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища
са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат
по пътя с предимство. Установи се водачът на лекия
автомобил да не се е съобразил с
пътен знак за предимство на движещите се по ул.Поп Грую като е навлязъл в
опасната зона за спиране на мотоциклет Ямаха.
Съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване на произшествието по вина на водача на мотоциклет
Ямаха за неоснователно. От заключението на САТЕ се установи мотоциклетът да се
е движил с разрешена за населеното място скорост от 45км.ч. по път с
предимство. Причина за настъпване на произшествието е навлизане на лекия
автомобил в пътната лента за движение на мотоциклета и в опасната му зона за
спиране, с което е станал причина за реализиране на произшествието. Според
настоящият състав водачът на мотоциклет Ямаха не е бил длъжен да се движи със
скорост 26км.ч. или по-ниска, с оглед
възможността да предприеме аварийно спиране, тъй като опасността за него
настъпва от момента, в който е възприел лек автомобил Мерцедес, от който момент,
с оглед отстоянието до автомобила от около 15метра не
е имал възможност да реагира с аварийно спиране. Свидетелските показания на водача на лек
автомобил опровергават твърдението на ответника да не са използвани светлинни
сигнали на мотоциклета по време на движение. Не са ангажирани доказателства
сочещи на употреба на алкохол от страна на Ю.Й. или данни да е неправоспособен.
Възражението за съпричиняване поради управление на мотоциклет, който е
технически неизправен също е неоснователно. Заключението на САТЕ сочи да няма
данни за преминат технически преглед на мотоциклета, но този факт не налага
извод МПС да е неизправно, което обстоятелство
да е допринесло за настъпване на произшествието. Презумпцията на чл.45, ал.2
от ЗДВП не е оборена.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищците С.С. и Е.С., в качеството на родители са активно
материалноправно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на родното им дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и
продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на по 120 000,00лв.
за родителите на Е.С.. При определяне на същите
съдът съобрази младата възраст на починалият -26години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалата /родител-дете/,
близките отношения между родителите и починалото лице, които са живели в отделни
домакинства, но са се виждали всеки ден. Установи
се, че ищците са претърпели много тежко загубата на родното си дете, като и към
настоящия момент същата не е преодоляна. С настъпването на ненавременната смърт на сина им родителите са лишени от
опора в негово лице за в бъдеще, от възможността да проследят житейският му път
и споделят емоционални моменти заедно. Смъртта на дете на всякаква
възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките
удари, които човек може да
преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен
товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно
и болезнено.
Установи се събитието да е причинило остра
стресова реакция при родителите, състояние на субективен дистрес
и емоционална лабилност нарушаваща социалното функциониране.
Съобразявайки горните критерии и налични факти,
лимитите на ГО за релевирания период и икономическата обстановка в страната към
датата на събитието, съдът определи размера на обезщетението от по 120 000,00лв.
за родителите.
По отношение на исковата претенция на В.С.С.- Г..
В този смисъл съдът е обвързан от
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №1/21,06,2018год., по
т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно
разясненията на същото материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В
конкретната хипотеза ищцата е сестра на
починалия като за изясняване на отношенията между тях съдът следва да цени
ангажираните по делото гласни доказателства. От същите се установява ищцата и Е.С.
да са били в особено близки отношения, характеризиращи се с взаимна обич,
морална подкрепа и емоционална близост. Налице е била топла връзка и
емоционална привързаност, подлежаща на
изследване в контекста на традиционните за българското общество семейни
ценности. От друга страна силната привързаност е допринесла
за това при смъртта на Е.С. за ищцата да са възникнали морални болки и страдания, но същите съдът намира да не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ето защо съдът намира
ищцата да не е активно материално правно легитимирана по претенцията за
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради което същата
подлежи на отхвърляне.
Възражението за съпричиняване от
страна на пострадалото лице поради предприето
пътуване с водач който не притежава правоспособност е неоснователно. По делото
няма данни, както за това дали лицето притежава свидетелство за управление на
МПС от посочената категория, така и евентуално пострадалият да е знаел за този факт и въпреки това да е
предприел пътуване с водача, с което да се е поставил в риск.
Неоснователно е и релевираното
възражение за съпричиняване, поради предприето пътуване на пострадалия с лице
употребило алкохол. Не са ангажирани доказателства, както за употреба на
алкохол от водача, така и такива сочещи на това Е.С.С.
да е знаел за това обстоятелство.
За основателно съдът намира
релевираното възражение за съпричиняване поради предприето от Е.С. пътуване в
нарушение на чл.137е от ЗДВП, без поставена предпазна каска. От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установи, че основната причина за смъртта е
тежка черепно-мозъчна травма довела до фрактури на черепа и травматично
увреждане на всички дялове на мозъка и мозъчните обвивки със засягане на
жизненоважни центрове. Същевременно в случай, че е ползвана предпазна каска
уврежданията биха били по-леки по степен и би се стигнало до избягване на
летален изход. Предвид изложеното с оглед основателност на възражението се
следва приложение на чл.51, ал.2 от ГПК. Така установеното съпричиняване съдът
определя на 40%, с оглед обстоятелството, че все пак отговорността на водача на
лек автомобил и нарушение на правилата за движение по пътищата, е с по-висока обществена
опасност спрямо нарушение осъществено от пътник на МПС. От друга страна, с
оглед характера на травматичните увреждания, предимно в областта на главата, то
приносът на пострадалия също е съществен за настъпване на вредоносния резултат.
Ето защо дължимото обезщетение е в размер на 72000,00лв. за всеки от родителите
като до пълния предявен размер от 150000,00лв. исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 31,01,2020год. е дължима от 01,05,2020год. до
изплащане на вземането. Неоснователни са
доводите на ответника да не е представил необходимите документи съставляващо основание за отказ, доколкото
съгласно чл.107 от КЗ застрахователят разполага с възможност да изисква
съдействие от всички държавни органи, включително да се снабди с документите от
досъдебно производство. Отделно от това с писмо
от 03,02,2020год. от ищците са изискани документи, които са представени
с молбата за доброволно плащане на обезщетение /констативен протокол за ПТП с
пострадали лица/.
По
разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане на държавна
такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на общо 5920,00лв., от които 5760,00лв.- държавна
такса и 160,00лв.от общо 400,00лв.-разноски за вещи лица/200,00лв.-СМЕ, 200,00лв.-САТЕ
/.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците С.С. и Е.С. се дължат разноски в размер
на 80,00лв. от общо 200,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 6432,60лв. от общо 10721,00лв., от които
10476,00лв.-адв. възнаграждение, 200,00лв.-СМЕ и
САТЕ, 40,00лв.-свидетел и 5,00лв.-СУ. /Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, с оглед данните договореното и платено адв.
възнаграждение да е съобразно минимума по НМРАВ и с начислено ДДС в размер на
20%, предвид регистрация по ЗДДС/.
На основание чл.38, ал.2 от Задв. не се
присъжда адвокатско възнаграждение за адв.Т.П., тъй
като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който
да е видно как е уговореното адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК застраховане“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на С.А.С., с
ЕГН **********, със съд.адрес ***-13, офис 5 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 72000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 21,10,2019год., във връзка с което е
настъпила смъртта на Е.С.С., ведно със законната
лихва върху тази сума от 01,05,2020год. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 72000,00лв.
до пълния предявен размер от 150000,00лв., както и за законна лихва за периода
от 01,04,2020год. до 30,04,2020год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК застраховане“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на Е.П.С., с
ЕГН **********, със съд.адрес ***-13, офис 5 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 72000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 21,10,2019год., във връзка с което е
настъпила смъртта на Е.С.С., ведно със законната
лихва върху тази сума от 01,05,2020год. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
72000,00лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв., както и за законна лихва
за периода от 01,04,2020год. до 30,04,2020год. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявен от В.С.С.-Г.,
с ЕГН **********, със съд. адрес ***-13, офис 5 срещу ЗАД“ОЗК застраховане“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******иск с пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 60000,00лв.-обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на Е.С.С. по повод
пътно произшествие от 21,10,2019год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 01,04,2020год. до изплащане
на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК застраховане“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 5920,00лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК застраховане“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******да заплати на С.А.С., с
ЕГН ********** и Е.П.С., с ЕГН **********, двамата със съд.адрес ***-13, офис
5 на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 80,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН ********** и Е.П.С., с ЕГН **********,
двамата със съд.адрес ***-13, офис 5 да заплатят на ЗАД“ОЗК застраховане“АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 6432,60лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на ТЛП Ю.П.Й..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: