О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 30
21.01.2020г., гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Стара
Загора на двадесет и първи януари през две хиляди
и двадесета година, в закрито заседание, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ДИНКОВА
2. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Костова-Грозева к.ч.а.д. №727
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.281, ал.2 от ЗИНЗС, вр. с чл.229 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С разпореждане № 344
от 20.09.2019 г., постановено по адм. дело № 669/2019 г. състав на АС-Стара Загора отхвърлил жалбата на Г.М. Панаойтов, ЕГН-**********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, обективираща искане да се разпореди
на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействие, изразяващо се в
не осигуряване на медицинско обслужване като неоснователна.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от съдебният акт останал молителят, който обжалва разпореждането. В
частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост, тъй
като доказателствата били измислени и скалъпени и не отговаряла на обективната
истина. В с.з. съдът не дал възможност на жалбоподателят лично ясно и конкретно
да обясни. Настоява за разглеждане в открито с.з.
В срока по чл. 232 АПК ответната стана не подава възражение.
Настоящият касационен състав, след запознаване с доказателствата по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Настоящият състав е процесуално задължен да съобрази произнасянето на състав на трето отд. на ВАС, което се обективира в Определение № 17510/19.12.2019г., по а.д. №13872/2019г., докладчик Св. Борисова, с оглед на което следва да се възприеме, че частната жалба се определя като процесуално допустима, вкл. и като депозирана от надлежна страна, в 3-дневния срок по чл. 281 ЗИНЗС, срещу подлежащ на касационно обжалване неблагоприятен за страната съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.
Производството пред АС-Стара загора е образувано по жалба от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на лице, излежаващо присъда „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора и обективира искане за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС, изразяващи се в неосигуряван на медицинска помощ, съответстваща на здравословното му състояние.
Пред настоящата инстанция не са ангажират нови писмени доказателства, каквито единствено са допустими. Доказателствените исканията за разпит на
свидетели и за даване на лични обяснения от частният жалбоподател се явяват
процесуално недопустими.
С обжалваното разпореждане състав на този съд отхвърлил искането по чл. 276 ЗИНЗС на частния жалбоподател като лице излежаващо присъда „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара Загора за прекратяване действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, съгласно която осъдените и задържаните под стража да не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко или унизително отношение.
При касационната проверка се установява, че приетата от съда фактическа обстановка правилно е изяснена и съответства на събраните по делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство Съдът приел редица писмени доказателства, касаещи фактите относно претенцията на настоящ частен жалбоподател. Чрез тях Съдът установил данни за наличие на болков синдром от обостряне на хронично заболяване на лишения от свобода, извършени прегледи от медицинския център на затвора, назначено медикаоментозно лечение във връзка конкретните оплаквания от силни болки в кръста.
След анализ на така събраните
по делото доказателства, с оглед твърденията на жалбоподателя и съответните
приложими разпоредби на нормативните актове, посочени в обжалваното
разпореждане, Съдът приел, че не било налице твърдяното от жалбоподателя
нарушение на чл.
3, ал. 1 ЗИНЗС и отхвърлил искането като неоснователно. Конкретно изложените съображения във връзка със заявеното искане на жалбоподателя, обосновани на приетите писмени доказателства, се свеждат до това, че още при предходен
престой на лицето в затвора в град Стара Загора, на същия било установено
неврологично заболяване – лумбосакрален радикулит, на което било проведено
медикаментозно лечение с подобряващ ефект. Настоящите оплаквания датирали от м.
август на 2019г., на които било назначено също медикаментозно лечение от МЦ на
Затвора, като там бил отчетен хроничният характер на заболяването и че при
периодичното обостряне на същото не била необходимост от извършване на
консултативни прегледи или специализирани изследвания, като данните сочели, че
в случай на персистиране на оплакванията щяла да бъде извършена корекция на
терапията и да се потърси консултация с невролог. На следващо място, Съдът
приел, че от данните по делото /обяснения на други лишени от свобода в
затвора/, се установявало, че Панаойтов след приема на назначените му лекарства
подобрил състоянието си и дори извършвал физически натоварвания.
Тези доводи на Съда обобщавали у
него извод, че лишеният от свобода не бил подложен на нечовешко и/или
унизително отношение при осигуряване на медицинска помощ, че същият не доказвал
необходимостта от изпращане за преглед пред друг специалист извън затвора, че
твърденията за неадекватно медицинско обслужване били недоказани, поради което
искането за прекратяване на конкретното бездействие, изразяващо се в липса на
осигуряване на медицинско обслужване било отхвърлено като неиоснователно.
При проведения контрол на обжалваното разпореждане, настоящата касационна инстанция намира същото за правилно и не са налице релевираните в частната жалба основания за неговата отмяна – неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Преди всичко следва да се посочи, че Съдът правилно установява фактическата обстановка по спора, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на частния жалбоподател, в съдебния акт има изложени фактическите и правни доводи, чрез които се обосновава и крайния правен извод за неоснователност. Същите в този случай се явяват обосновани и правилни, поради което се споделят от тази инстанция.
Искането, по което е постановено обжалваното разпореждане, е на основание чл. 276, ал. 1 ЗИНС, според
която всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска по т. 1 -
прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията
или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от
закона; по т. 2 - извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване
на нарушение на забраната по чл. 3. Тази разпоредба е част от част Шеста на
ЗИНС, озаглавена "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или
унизително отношение". Нормата на член
3, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че затворниците не могат да бъдат подлагани на
изтезания или на жестоко или нечовешко отношение.
Този текст на чл. 3, ал. 1 от националния ни закон съответства на нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /накратко ЕКПЧ/.
По аргумент от чл. 1, § 1, изр. второ от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за забрана на изтезанията, в понятието "изтезание" за целите на конвенцията не се включват болката и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях. Тази конвенция е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет, обн. ДВ бр. 80/1986 г. а конвенцията е обнародвана ДВ бр. 42/88 г. изменена и допълнена ДВ бр. 19/1995 г. Нормите на тази конвенция, както и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, се ползват с предимството по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Същото правно положение има изведено
и в съдебната практика на Съда по правата на човека по чл. 3
ЕКПЧ, дадено в решенията им по тълкуването на чл. 3 от
ЕКПЧ. Така в решение по делото И.
срещу Великобритания - I. v. the U. K., judgment of 18 J. 1978, § 162, Съдът по
правата на човека счита, че: лошото отнасяне трябва да достигне минимално
равнище на суровост, за да попадне в приложното поле на чл. 3 от Конвенцията.
Преценката на това минимално равнище на суровост е относителна; тя зависи от
всички обстоятелства по делото - времетраене на отнасянето, неговото физическо
и психическо отражение, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно
състояние на пострадалия. Отделно и в Решение на ЕСПЧ
от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България се приема също, че "мерките
за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата
трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на
мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му
състояние са адекватно осигурени". Т.е. според последователната
практика на СПЧ, изразявана в неговите решения, неизменно се подчертава, че
претърпените страдания и унижение трябва да превишават неизбежния елемент на
страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне
или наказание, че Мерките, които лишават едно лице от свободата му, често
съдържат такъв елемент и че Държавата трябва да гарантира, че лицето ще бъде
държано при условия, съвместими с
уважението към човешкото достойнство, че начинът и способът на изпълнение на
мярката не подлагат лицето на стрес или затруднения, чиято интензивност
превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на задържането, че
здравословното състояние и благополучието на лицето са осигурени в достатъчна
степен (така и в решението по делото К. срещу Полша §§ 93-94). СПЧ обаче прави
разграничение между понятията по чл. 3 "изтезание" и "нечовешко
и унизително отношение", с помощта на което се формира извод, че
Конвенцията заклеймява най-вече
умишленото нечовешко отношение, причинило тежки страдания (делото И. с/у О.
кралство, цитирано по-горе). Съдът смята третирането за нечовешко, защото наред
с другото, то е предумишлено, прилагано е с часове наред и е причинило
действителна телесна повреда или интензивно физическо или психическо страдание.
Той смята третирането за унизително, защото причинява у жертвата чувства на
страх, терзание и малоценност, които ги унизяват или опозоряват.
Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода намира правна регламентация в глава десета на ЗИНЗС. Съгласно чл. 128 и чл. 129 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба. За всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.
Следва да се отчита безспорното обстоятелство, че дейността на лекарите, работещи в лечебните заведения към Министерство на правосъдието, не представлява административна дейност, а по съществото си е вид експертна дейност по диагностика, лечение и рехабилитация на болни лица, осъществявана при спазване на медицински стандарти и на Правилата на добрата медицинска практика, утвърдени от Министъра на здравеопазването. Предписанията на медицинските специалисти имат експертен характер, като обаче са задължителни за началниците на затворите, поправителните домове и арестите.
Ето защо правилно Съдът приема извод, че пред него не се доказва твърдяното бездействие на ответника, което да е в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и съотв. да попада в обхвата на защитата по чл. 276, ал. 1 от закона. От доказателствата по делото няма установено неизпълнение на предписания, дадени от медицински орган във връзка с лечението на хронично заболяване на жалбоподателя.
Правилни и обосновани са изводите на едноличния съдеибен състав, както и същите се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства, че в м. август – м. септември 2019г. по отношение на жалбоподателя има предприети медицински прегледи, както и е предписано медикаментозно лечение за обострено хронично заболяване на лишения от свобода частен жалбоподател. Нещо повече, налични са и данни, че след прием на предписано лекарство за съпъстващия заболяването болков синдром, лицето е повлияно благоприятно.
Нито една от данните по делото не
сочи на извод, че спрямо жалбоподателя е извършвано незаконосъобразно
бездействие, което да е в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и да се налага неговото преустановяване. Напротив налични са данни именно в насока
предприети действия от администрацията на затвора в насока облекчаване на
хроничните страдания на лишения от свобода, като повлияването на болковия
синдром не е във възможностите на ответника. От друга страна няма нито едно
доказателство, което да обосновава извод, че за конкретните страдания на г-н П.
се е налагало към онзи момент, същият да бъде изведен от затвора и настанен в
лечебно заведение извън, това което е към затвора в град Стара Загора.
Изпълнението на всяко едно наказание има насоченост към постигане на целите на закона, като се въвеждат изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят предвижда, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето. Следователно на осъдените лица при изпълнение на наказанията следва да бъдат осигурявани необходимите и достатъчни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството на такива лица /чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/.
В този случай настоящата инстанция намира, че Съдът правилно извежда извода си, че има спазване на изискването за хуманно и неунизително отношение от страна на ответника, тъй като се доказва да има проведено надлежно и навременно осигуряване на нужно за моментното здравословно състояние на лишения от свобода медицинско обслужване, поради което не е налице претендираното нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, както и правилно се приема, че не се доказва наличие на бездействия на ответника, които да се обхваща от нормата на чл. 3 ЗИНЗС. В заключение е и извода, че жалбоподателят не е бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително отношение от страна на задължения орган, а напротив установяват се действия по оказване на адекватна за състоянието му медицинска помощ.
При извършения контрол по реда на чл. 236, във вр. с чл. 218, ал. 2 АПК, вр. с чл. 281, ал. 2 ЗИНЗС, настоящият състав намира, че обжалването разпореждане е валидно, като постановено от законен състав, допустимо като поставено в съответствие със заявеното искане и при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236
от АПК, Административен съд-
Стара Загора, в настоящия си състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 344 от 20.09.2019 г. на Административен съд-Стара Загора, осми състав, постановено по адм. дело № 669/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.