Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Велико
Търново, 25.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и
прокурора от ВТОП Илиан Благоев разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10249/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на И.В.М. ***, чрез ***С.Г., срещу Решение № 260101/23.07.2020 г. по НАХД № 771/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0014283 от 09.04.2020 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът излага доводи, че в обжалваното решение изобщо не са обсъдени възраженията му, че административнонаказващият орган е следвало да направи преценка дали нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не бил уважил доказателственото му искане за събиране на доказателства относно размера на доходите му. Счита, че в случая категорично са касаело за маловажен случай, тъй като не бил професионален шофьор, шофирал автомобила си само в градски условия и поради своята млада възраст пропуснал да закупи винетен стикер. Самата винетна такса била заплатена по време на самата проверка след констатиране на този му пропуск, което показвало критично отношение към извършеното. Налагането на глоба в размер на 300 лв. се явявало несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението, тъй като касаторът бил в тежко финансово състояние като получавал доходи в размер, недостатъчен за самостоятелен живот на млад човек в гр. София. Неясно защо касаторът бил задължен да заплати и такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10 лв., като се стигало до неколкократно заплащане на тази такса за едно ползване на републиканската пътна мрежа. По тези съображения от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 260101/27.07.2020 г. по НАХД № 771/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0014283 от 09.04.2020 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. С НП на И.В.М. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., като с диспозитива е постановено и нарушителят да заплати таксата по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10 лв. на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Вмененото нарушение се изразява в това, че на 16.11.2019 г., около 16:15 часа, жалбоподателят в качеството си на водач, е управлявал пътно превозно средство (ППС) вид лек автомобил с регистрационен № СВ3741НТ, марка Мазда, модел модел 121, категория М1, на републикански път І-4, посока Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
За да формира краен извод за неоснователност
на разглежданата от него жалба, районният съд е преценил, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в законоустановените срокове и при издаването им
не са допуснати нарушения от формална страна. Приел е, че описаната в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка е правилно установена и доказана, и към датата и часът на проверката
не е налице валидна електронна винетка. Счел е, че обстоятелството, че водачът
е закупил електронна винетка след извършване на проверката – на същата дата в
16:21 часа, не е съставомерно обстоятелство или такова изключващо наказуемостта,
защото съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП задължението на водача да заплати
дължимата такса предхожда ползването на пътната мрежа. Установено е също така,
че за съответното ППС не е заплатена предвидената по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП,
вр. чл. 10, ал. 2 от ЗП компенсаторна такса, което да доведе до освобождаване
от административнонаказателна отговорност на лицето.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Мотивите му изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователно е основното възражение на касатора, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28, б. „а“ от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност, т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. За да обяви формалните деяния за наказуеми, законодателят е приел, че те накърняват установения ред на държавното управление в значителна степен, което обосновава нуждата от защита на обществените отношения на един по-ранен етап преди настъпването на допълнителни вредни последици. Следователно за да се достигне до извод за маловажност на този вид нарушения, следва са се установят особени допълнителни обстоятелства, които да налагат извода за по-ниската им степен на обществена опасност, в сравнения с общите случаи на деяния от същия вид. Такива обстоятелства в случая не се разкриват. Въпреки младата си възраст касаторът следва да е наясно с правилата за движение по пътищата, вкл. със задължението за заплащане на винетна такса. Не се установява същият да е в толкова тежко финансово състояние, което да доведе до преценка на случая като маловажен, като следва да се посочи, че лицето е можело да се снабди безпроблемно с необходимите му доказателства от съответните институции. Освен това възрастта на нарушителя, тежестта на нарушението, подбудите на неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя са обстоятелства, които са от значение при индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 27 от ЗАНН, но не са такива, които да аргументират определяне на нарушението като маловажно. Що се отнася до незабавното закупуване на винетен стикер при проверката, то несъмнено е било мотивирано от желанието на водача да осуети резултатите от проверката /виж вписаното възражение в АУАН/ и в много по-малка степен от негово критично отношение към извършеното. В случая не се касае за деяние, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид и като се е произнесъл в този смисъл административнонаказващият орган правилно е приложил закона.
Неоснователно е и възражението на касатора срещу частта от НП, с която същият е задължен да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10 лв., тъй като се стигало да неколкократно плащане на такса за едно ползване на републиканската пътна мрежа. Чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП изрично регламентира, че независимо от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на пътното превозно средство. Задължението се счита за изпълнено при заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. По делото е безспорно, че не е заплатена компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260101/23.07.2020 г. по НАХД № 771/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :