Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Елин Пелин, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА Н. и при участието на прокурор М. СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от председателя ЧНД № 36/2020 г. по описа на РС Елин Пелин
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА, на основание чл. 155 ЗЗ, М.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на задължително лечение в „Център за психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, като ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението – ДВА МЕСЕЦА при СТАЦИОНАРНА ФОРМА на провеждане на лечението.
НАЗНАЧАВА С.Б.Г., с адрес: ***, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на сестра си М.Б.В., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в седмодневен срок от днес пред Софийски окръжен съд.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението на основание чл. 163, ал. 2 ЗЗ, като обжалването на решението не спира изпълнението му.
ВЪЗЛАГА привеждането на решението в изпълнение на „Център за психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, като при необходимост да се ползва съдействие на органите на МВР.
Препис от решението незабавно да се изпрати на „Център за психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ по решение от 15.04.2020 г. по ЧНД № 36/2020 по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на прокурор от Районна прокуратура – гр. Елин Пелин за настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на М.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***. В искането се твърди, че М.Б.В. се водила на отчет в Център за психично здраве София от 08.08.2008 г. и страдала от шизофрения, параноидна форма. Твърди се, че М.Б.В. нямала критично отношение към психичното си здраве, отказвала да се лекува, ставала агресивна, употребявала алкохол и не приемала предписаните й лекарства.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. В хода на съдебните прения прокурорът сочи, че М.Б.В. страда от биполярно афективно разстойство и е опасна най-вече за собственото й здраве, като моли за постановяване на решение, с което да бъде настанена за задължително лечение за срок от два месеца.
Защитникът адв. П. сочи, че М.Б.В. следва да се настани на лечение съобразно становището на вещото лице.
В съдебно заседание М.Б.В. оспорва направеното искане. В хода на съдебните прения заявява, че може да се лекува амбулаторно. В последната си дума моли сочи, че ще се съобрази със съдебното решение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Освидетелстваната М.Б.В. е родена на *** г. в гр. Мездра, с адрес: ***, общ. Елин Пелин, ул.„Райна Княгиня”, бл. 7, ет. 2, ап. 76, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, безработна и с ЕГН **********.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че М.Б.В. била изписана от болница през 2016 г. с диагноза параноидна шизофрения. М.Б.В. живеела при майка си С.П.К., но от дълго време не се прибирала, като пиела непрекъснато и спяла по къщи на хора, които й давали алкохол. М.Б.В. тормозила майка си С.П.К. за пари, не искала да работи и пенсия не взимала. Преди това получавала пари въз основа на решение на ТЕЛК, което било изтекло. Синът на М. Симон прибирал майка си, когато се напивала. М.Б.В. не пиела никакви лекарства.
Видно от заключението на вещото лице д-р М.В.Н., специалност – психиатър, по назначената съдебно – психиатрична експертиза, че М.Б.В. - страда от „Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод маниен без психотични симптоми. Вредна употреба на алкохол“. Под влияние на заболяването си би могла да бъде опасна за своето здраве и живот. Налага се задължително стационарно лечение за срок от 2 /два/ месеца в ЦПЗ София ЕООД. Не може дава информирано съгласие за лечението си. Информирано съгласие във връзка с чл. 162, ал. 3 ЗЗ, може да даде сестра й С.Г.. Посочено е, че заболяването й е с неясно начало, като първата хоспитализация в психиатричен стационар е през 2006г. и протича с обостряния с предимно маниина симптоматика и вредна употреба на алкохол. В домашни условия не приема редовно поддържаща терапия и не се явява на контролни прегледи. Повод за изготвянето на експертизата е поредно влошаване на психичното й състояние с вредна употреба на алкохол и несъответно поведение. До момента лечение е провеждано, но М.Б.В. несистемно е приемала медикаментите, поради което съществено подобрение в състоянието й не се отбеляза. Декларативно е критична към заболяването и поведението си. По отношение на диагнозата- първоначално през 2006г. е поставена диагноза „Параноидна шизофрения“, като към онзи момент тя е била в процедура по развод и е имала притеснения дали съдът ще й определи тя да се грижи за детето си. Тогава е имала параноидни интерпретации. При следващата хоспитализация е диагностично уточнено състоянието след проведен лекарски колегиум като БАР, мания. При проследяването независимо от нередовните прегледи при психиатър, са отчетени ясни манийни фази със сезонна пролет- есен зависимост, с повишено настроение, намалена нужда от сън, ускорено мислене, вредна алкохолна употреба както и необмислени контакти. Така изброените симптоми позволяват да се постави по категоричен начин диагнозата „Биполярно афективно разстройство“. Психотични симптоми при последните две хоспитализации, както и при прегледа за изготвянето на експертизата не са наблюдавани. Отбелязано е, че М.Б.В. е психично - говорно оживена, на моменти изобщо не може да бъде прекъсната. В ясно съзнание, всестранно добре ориентирана, абсолютно некритична към заболяването и поведението си. Ускорен мисловен процес, достигащ на моменти до фуга идеарум. Без параноидни интерпретации. Хипертимна, хипербулична. Действено улеснена, недооценъчна, с намалена нужда от сън. Памет и интелект - болестно ангажирани.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на М.Б.В., показанията на свидетелката С.Б.Г. и заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р М.В.Н.. Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно обстоятелствата, релевантни за настоящото производство.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна.
Съгласно чл. 155 ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ са психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установи наличието на медицинския критерий за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната М.Б.В., а именно че същата страда от „Биполярно афективно разстройство. Сегашен епизод маниен без психотични симптоми. Вредна употреба на алкохол“.
От събрания по делото доказателствен материал се установи наличието и на юридическия критерий за задължително лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваната М.Б.В. представлява опасност за себе си или за околните.
С оглед изложеното по-горе, след придобиване на непосредствено впечатление за състоянието на освидетелстваната М.Б.В. и като взе предвид становището на вещото лице, съдът намира, че М.Б.В. следва да бъде настанена на задължително лечение в „Център за психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, като се определи срок на настаняването и лечението от два месеца при стационарна форма на провеждане на лечението.
Вещото лице е установило, че освидетелстваната М.Б.В. не е способна да дава информирано съгласие за лечението си, поради което е необходимо определянето на лице по чл. 162, ал. 3 ЗЗ, а именно: сестра й С.Б.Г., с адрес: ***.
Съдът намира, че на основание чл. 163, ал. 2 ЗЗ следва да постанови, че обжалването на решението не спира изпълнението му.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: