Р
Е Ш Е Н
И Е №..................
град Свиленград, 12.10.2018година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на осми октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното
от Съдията
Административно наказателно дело №371 по описа
за 2018година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ №18-0351-000173 от 26.03.2018година на
Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на Й.С.Й. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева ; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на
основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на чл.87,т.3 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 20лева.
Жалбоподателят
Й.С.Й. в законопредвидения срок
обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Сочи
се в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения , както в акта за
установяване на административно нарушение,така и при издаване на НП. Имало
съществени противоречия в обжалваното НП при описанието на обстоятелствата, като
счита за неправилна въведената от АНО правна квалификация.Не била на налице
идентичност между деянието и фактите по АУАН
С оглед на изложеното моли съда
за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява ,за него се
явява адв.Ч. ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи,но уточнява,че
обжалва НП единствено в частта му ,в която са наложени наказания по пунктове 1
и 3,а относно пункт 2 не поддържа
същата,тъй като нарушението било доказано по безспорен и категоричен начин.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника
на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не
взема становище.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище по така постъпилата жалба.
Съдът, след като
прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
От
приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Н.П.К.
и Г.С.Т. се установява, че на 09.03.2018година свидетеля Н.П.К. и колегата му Г.С.Т.,***,
към ОД на МВР Хасково при изпълнение на служебните си задължения,съвместно с
други полицейски служители от ПУ Любимец и служители от жандармерията,били
изпратени в района на село Дъбовец и
село Вълчо поле за извършване на проверки на пътните превозни средства,за
нарушения по акцизите и на ЗДвП . Около 18,30часа на същата дата в село Дъбовец,общ.Любимец на улица
Без име забелязали ,че по улицата се движи
товарен автомобил марка Мерцедес 207Д с
рег.№ РВ 8007 ТМ,който товарен автомобил
спрели за проверка . При извършената проверка свидетелите установили,че товарният
автомобил е собственост на Т.Н.К.с ЕГН ********** от гр.Карлово,а се управлява
от водача-жалбоподател, който при поискване от страна на полицейските служители
не представил СУ на МПС и контролен талон към него. Установили също ,че на
товарния автомобил имало качено лек автомобил марка Рено и към товарният
автомобил било прикачено ремарке/самоделен колесар/върху ,който бил поставен и
се теглил лек автомобил Опел ,като предните гуми на лекия
автомобил Опел били на колесара,а задните се движели по пътното платно. След
като установили в полицейската база данни,че водача жалбоподател има
свидетелство за правоуправление от категория В, А М, решили да претеглят
композицията ,която жалбоподателя управлявал,но кантара се повредил,поради
което направили справка относно производствените характеристики на натоварените
МПС ,при което се установило ,че л.а. Рено е с тегло 870кг.,а л.а. Опел е с
тегло 1120кг.Полицейските служители приели,че има допуснати нарушения от страна
на жалбоподателя,а именно ,че упралява МПС ,без да притежава свидетелство за
управление ,валидно за категорията,към която спада управляваното от него
превозно средство,не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролния талон към него и тегли МПС с ремарке.
За
така възприетите нарушения на жалбоподателят
бил съставен,предявен и връчен лично акт за извършено административно
нарушение с бланков №077040 от 09.03.2018г. в
негово присъствие, като жалбоподателят вписал възражения по акта,а именно , че вписаното не
било ремарке,а го изпозвал като твърда връзка
.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150а,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП ,поради което е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева ; за нарушение на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.1,2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на
чл.87,т.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
По административно наказателната
преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач за категория
В и АМ , има множество издадени срещу него актове за установяване на
административни нарушение,НП, фишове и ЗППАМ-ве.
Видно от Заповед №8121з-952 от
20.07.2017година и Заповед №
8121з-1138/01.09.2017г.на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по
категоричен начин от свидетелските показания на К. - актосъставител/ и Т.
– свидетел при установяване на нарушението и по акт, така също и от приетите
писмени доказателства – Заповед №8121з-952
от 20.07.2017година и Заповед № 8121з-1138/01.09.2017г.на
Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач ,последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите К. и Т.,
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и
показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло
колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира
изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че същият не представя по време
на проверката СУ на МПС и контролен
талон към него ,съответно не притежава съответната категория за управляваният
от него пътен състав,както и че тегли МПС със самоделен колесар/ремарке.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по
делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха
от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни
и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-952 от 20.07.2017година
и Заповед №
8121з-1138/01.09.2017г.на Министъра на вътрешните работи и
справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на РУП към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото,
последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-952 от 20.07.2017година
и Заповед №
8121з-1138/01.09.2017г.на Министъра на вътрешните работи,
с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които
изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност
– обслужваната територия.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Извършвайки
служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП в обжалваните му
части и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци
във формата и съдържанието, които да
налагат неговата отмяна.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят
от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а
наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния
казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за
движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е
компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено
със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.Поради гореизложеното ,съдът прие,че същото
е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това
форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя
страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните
изисквания досежно неговото минимално
съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във
всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно
описание на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в
проявление на санкционната си власт в
издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен
–санкционен състав, чийто елементите се субсумират с неизпълнението на
предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание
и е наложил предвидените в тях административни наказания.
Налице е
пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и
да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ.
за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или
ограничено правото му на защита. Още повече,
последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна
квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно
оповестени.
Поради
това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и
минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно
съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на твърдяното
нарушение, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и
правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е
произнесъл и АНО подвеждайки нарушението
с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за него
санкционен -административнонаказателен
състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил
дейността по правното им квалифициране,
предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни
характеристики.
От материалноправна страна,
преценено с оглед приложението на
материалния закон, съдът намери обжалваното НП също за правилно и
законосъобразно,
І.Относно
визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.
В издаденото наказателно
постановление, респективно и в съставения АУАН на жалбоподателя са изяснени по
безспорен и категоричен начин обстоятелствата по извършеното административно
нарушение. На първо място изяснено е мястото на нарушението. Очертани са
изпълнителните деяния на всяко нарушение. По първото нарушение - управление на
състав от ППС без необходимата правоспособност за това.
Съгласно сочената за нарушена в
обжалваното НП разпоредба на чл.150а,ал.1 от ЗДвП -За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно ал.2 на същата
разпоредба- За определяне
правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните
категории, различни от тези по чл. 149,
обозначени с латински букви:т. 1 - категория АМ - мотопеди - двуколесни
или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не
по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4,
параграф 2, букви "а" и "б"
от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с
изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25
km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл. 4,
параграф 2, буква "е" и приложение I
от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e)...т.6 - категория В - моторни превозни средства с допустима
максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за
превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от
тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса,
която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за
одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства
от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална
маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава
не надвишава 4250 kg;
Един от критериите за категорията към
която спада управляваното от водача ППС е допустимата максимална маса.
Съгласно §6, т.35 от
ДР към ЗДвП "Допустима максимална маса" е разрешената
максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена
за допустима от компетентните органи. В конкретния случай за допустима
максимална маса на МПС управлявано от въззивника, спада към притежаваната от
жалбоподателя категория правоспособност "B" /моторни превозни
средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500кг./,което
обстоятелство не се спорно между страните. Същевременно обаче е констатирано от
актосъставителя в АУАН, че се касае до състав на ППС, който включва и натоварен
автомобил и самоделен колесар/ремарке/ с натоварен върху него лек автомобил ,като
според свидетлските показания теглото на лекият автомобил Рено е 870кг.,а
л.а. Опел е с тегло 1120кг,като по технически характеристики управлявания
Мерцедес е с тегло 1800кг./които характеристики не са оспорени от страна на
жалбоподателя ,т.к. са взети от данни в КАТ/ т.е. допустимата максимална маса на състава не
надвишава 4250 kg/1800+870+1120=3790кг/, но допустимата максимална маса
тегленото МПС,поставено върху самоделния колесар надвишава допустимата за това
от 750кг.,доколкото същото е 1120кг.. При това положение моторните превозни
средства от категория "B" / каквато притежава жалбоподателя/ могат да
образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750
кг . Следователно, за да управлява така посочения състав от ППС – товарен
автомобил и ремарке, жалбоподателят трябва да притежава категория
"BE", каквато в случая няма. Ето и защо нарушителят е санкциониран за нарушение на чл. 150а,
ал.1 ЗДвП като е без значение собствената маса на товарния автомобил,
л.ав Рено и на превозвания лекавтомобил Опел върху самоделния колесар/ ремарке/,
която възлиза на /1800+870+1120=3790кг /, тъй като собствената маса на състава
от ППС не е законов критерии за съответната категория към която спада
управлявания от него състав на пътно превозно средство. Този законов критерии е
ясно и недвусмислено въведен в чл. 150а, ал.2, т.6 ЗДвП – допустима максимална маса или брой
превозвани пътници. Ето и защо направеното възражение не намира опора в закона
поради което и не следва да бъде уважено. Не се споделя доводът на защитата,че
тъй като предните гуми били на самоделния колесар ,а задните били на пътното
платно, това обстоятелство оказвало влияние на допустимата максимална маса.
Физичната велична тегло не се променя от обстоятелството,че част от гумите са
на пътното платно,тъй като товарният автомобил тегли цялото пътно
съоражение,като това обстоятелство единствено влияе на триенето на гумите и
респективно на съпротивлението ,но не и
на неговата маса.
За да е валидно
свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря кумулативно на две
предпоставки – да е валидно както по отношение на срока, така и по отношение на
управляваната категория на МПС и само при едновременното наличие и на двете
предпоставки СУМПС ще е „съответното свидетелство за управление” по смисъла на
административно-наказателната разпоредба на чл.147 ал.1 т.2 предложение първо
от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, по който текст е
наложено наказанието на ответника по въззивната жалба, водач който управлява
МПС без съответното свидетелство за управление подлежи на административна
санкция. Правилно административно-наказващия орган е квалифицирал нарушението в
конкретния казус по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП,както се посочи по горе в мотивите на съда , поради
което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Налице е и субективният елемент
-вината.Поведението на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки
естеството на указаното задължение, произтичащото от нормата на чл. 150а,ал.1
от ЗДвП, чийто безспорен
субект е бил, той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да съзнава
общественоопасните последици на извършеното от него, като от волева страна е
искал неговото настъпване. Последното обосновава и извод за неговия пряк
умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи, решаващият
съдебен състав прие, че с деянието си Й.С.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна, състава на административното
нарушение от обжалваното НП, при възведената правна квалификация, визираща
административно-наказателният състав по чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Следователно напълно законосъобразно и правилно
същото му е било вменено и за същото е реализирана неговата административно
наказателна отговорност.
Административното наказание обаче е
определено при неспазване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като АНО не
се е съобразил с факта, че този вид
нарушение на жалбоподателя е извършено за първи път. Съдът намира,че при
индивидуалицазията на административната отговорност следва да се вземе впредвид
обществената опасност на дееца, неговото социално положение, материално и т.н.
,впредвид което съдът намира ,че превес имат смегчаващи пред отегчаващи вината
обстоятелства ,липсата на лоши
характеристични данни , сравнително младата възрастна на въззивника, социалното
му положение , като оттегчаващо се
констатираха предишните наложени административни наказания, поради което съдът
приема , че АНО е наложил едно явно несправедливо и несъответстващо на степента
на обществената опасност на деянието и дееца наказание.Размерът на
административното наказание “Глоба”/действала към датата на извършване на административното
нарушение,а и към настоящият момент/, което може да бъде наложено е от 100лв.
до 300лева и вземайки предвид изложеното
по – горе Съдът намира, че размерът на това наказание е неоправдано и
несправедливо завишен ,като счита че следва наложеното наказание да е в
минамалния размер, а именно 100лева,
който размер намира за справедлив и съобразен с икономическата обстановка в
страната и респективно с възможностите на жалбоподателя да заплати наложената
глоба.
Така намаленото по размер наказание,
Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
ІІ.Относно
визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба ,а именно чл.87,т.3 от ЗДвП -
Забранено е тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство
с ремарке или обратното.При така
възприетата по горе фактическа обстановка се установи ,че на процесната дата и
място жалбоподателя е теглил лек автомобил марка Опел,поставен на саморъчен колесар ,който е бил прикачен на
товарен автомобил марка Мерцедес, което обстоятелство се установи от събраните
по делото гласни доказателства.
При това положение следва да се
приеме,че въззивникът е нарушил горепосочената от закона забрана,тъй като е
осъществил от обективна страна признаците на чл.87,т.3 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент
-вината.Поведението на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки
естеството на указаното задължение, произтичащото от нормата на чл. 87,т.3
от ЗДвП, чийто безспорен
субект е бил, той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да съзнава
общественоопасните последици на извършеното от него, като от волева страна е
искал неговото настъпване. Последното обосновава и извод за неговия пряк
умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи, решаващият
съдебен състав прие, че с деянието си Й.С.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна, състава на административното
нарушение от обжалваното НП, при възведената правна квалификация. Следователно
напълно законосъобразно и правилно същото му е било вменено и за същото е
реализирана неговата административно наказателна отговорност.
Наложеното наказание, за посоченото
нарушение е законосъобразно по вид и размер, съгласно приложимата санкционна
норма - чл.185 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по размер не подлежи на
намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения
в закона размер-20 лв. По изложените съображения, НП в тази си част също следва да се потвърди.
По разбиране на настоящия съдебен
състав фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид
административни нарушения.Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №18-0351-000173 от
26.03.2018година на Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, в частта с което на Й.С.Й. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева
,като вместо това налага на същия
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №18-0351-000173 от 26.03.2018година на Началника на
РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,
в частта с което на Й.С.Й. с ЕГН
********** *** за нарушение на чл.87,т.3
от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 20лева .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му с касационна жалба на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................
/
Добринка Кирева /