№ 2490
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214476 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. Й. Р., ЕГН **********, чрез адв. В. Б. от
САК против електронен фиш серия К № 7888506, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката прави искане за отмяна на електронния фиш поради
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага доводи, че не е осъществила
административното нарушение, за което й е наложено административно
наказание, тъй като на посочената в електронния фиш дата не е управлявала
автомобила. Сочи, че е предоставила автомобила на друго лице, за да го
управлява, но същият отказал да й предостави копие от свидетелството си за
правоуправление, за да попълни декларация и да я представи пред СДВР.
В съдебно заседание жалбоподателката Г. Р., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. В. Б. от САК,
който пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш. Изтъква, че от
гласните доказателствени средства се установява, че на датата, посочена в
електронния фиш, автомобилът се е намирал във владение на друго лице, а не
на доверителката му.
1
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. М. Д., с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт
по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха представени доказателства за датата, на която
електронният фиш е връчен на жалбоподателката, поради което съдът намира,
че жалбата следва да се счете и подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като
допустима да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 2023 г. жалбоподателката Г. Й. Р. била собственик на лек
автомобил марка "БМВ", модел "Х3" с рег. № хххххххххххх.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №
2927/30.03.2023 г. на нотариус с рег. № 539 в регистъра на Нотариалната
камара жалбоподателката Р. упълномощила свидетеля Ц. С. Б. да управлява
горепосочения автомобил в страната и в чужбина и да извърши промяна на
регистрацията на автомобила. На 02.06.2023 г. свидетелят Б. подал заявление
за промяна на регистрацията на автомобила, въз основа на което били
издадени табели с нов регистрационен номер, а именно ххххххх.
На 02.08.2023 г. в 20:34 часа лек автомобил марка "БМВ", модел "Х3"
с рег. № ххххххх се движел по бул. "Софийски околовръстен път" с посока на
движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" до
бензиностанция "Шел" - Казичене. Участъкът на бул. "Софийски
околовръстен път" до бензиностанция "Шел" - Казичене попада извън
границите на населеното място гр. София. Към 02.08.2023 г. максимално
разрешената скорост за движение за пътни превозни средства от категория
"В" в този пътен участък в посока на движение от бул. "Ботевградско шосе"
2
към бул. "Цариградско шосе" била 50 км/ч, като ограничението било
въведено с пътен знак "В26". Независимо от това автомобилът марка "БМВ",
модел "Х3" с рег. № ххххххх се движел със скорост от 67 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 14.03.2023 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
След установяване на собственика на лекия автомобил на 08.08.2023 г.
от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 7888506, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателката Г. Р. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката и в 14 - дневен
срок от връчването му същата не подала пред СДВР декларация с данни за
лицето, управлявало автомобила на 02.08.2023 г. в 20:34 часа, заедно с копие
от свидетелството му за правоуправление на МПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– гласни - показанията на свидетелите Ц. Б., А. П.; писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК - пълномощно от 30.03.2023 г., схема
за организация на движението на път II - 18, Софийски околовръстен път в
участъка от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" в района
на бензиностанция "Шел" - Казичене, отговор от СДВР, ОПП, рег. № УРИ
433200-130881/07.12.2023 г., ръководство за работа със стационарно
преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение
CORDON - M2, справка за собствеността на автомобил с рег. № ххххххх
/стар регистрационен номер хххххххххххх/,заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 019 - СГ -
ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
3
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1193, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, ежедневна
форма на отчет от 02.08.2023 г., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-51718/03.08.2023 г.,
сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON - M2
20200826/25, справка за нарушител/водач, вещественото доказателствено
средство – снимка към електронен фиш серия К № 7888506, веществените
доказателства – снимка на разположението на уреда и снимка на
разположението на пътен знак "В26".
Съдът кредитира частично показанията на свидетелите Ц. Б. и А. П.,
като им даде вяра в частта, че жалбоподателката Р. е упълномощила
свидетеля Б. да регистрира автомобила, тъй като по отношение на това
обстоятелство показанията на двамата свидетели са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондират на писмените доказателства -
представеното с жалбата пълномощно от 30.03.2023 г., както и на справката
за собственост на МПС с рег. № ххххххх, от която се установява старият му
регистрационен номер - хххххххххххх, както и че през месец юни 2023 г. е
подадено заявление за промяна на регистрацията. По отношение на това обаче
кой от кого е придобил автомобила показанията на двамата свидетели са
диаметрално противоположни и съдът не ги възприе с доверие. На първо
място, установява се, че когато говорят за "купуване" на автомобила и
двамата свидетели имат предвид предаване на владението върху превозното
средство, а не прехвърляне на собствеността върху него при спазване на
предвидената форма за действителност. Така свидетелят Б. дава показания, че
е "купил" колата от свидетеля П., регистрирал я е и след като е разбрал, че не
може да бъде прехвърлена собствеността върху автомобила, го е върнал
обратно на свидетеля П.. Свидетелят П. твърди, че е "купил" колата от
свидетеля Б. и след като е разбрал, че не може да бъде прехвърлена
собствеността върху автомобила, е "продал" автомобила на неустановено по
делото лице с малко име "Роман".
4
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство и на веществените доказателства. От
същите се установява техническата пригодност на видео-радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, с която е осъществяван
контрола на скоростта в конкретния пътен участък на 02.08.2023 г. От
писмените доказателства - представената от ОПУ - София схема на
организацията на движението се установява и действащото в процесния пътен
участък ограничение на скоростта.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 7888506 като
годно веществено доказателствено средство. От същaта се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, както и
снимката на разположението на пътен знак "В26".
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на
ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
5
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 7888506 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението - 02.08.2023 г. в 20:34 часа, пътя, отворен за
обществено ползване, и конкретното място, където е установено
превишението на скоростта – бул. "Софийски околовръстен път" до
бензиностанция "Шел" - Казичене, посочена е посоката на движение на
автомобила – от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе",
посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч извън населено
място, въведено с пътен знак "В26". Посочена е регистрираната скорост,
както и установеното превишение. Действително, при описание на мястото на
извършване на нарушението в електронния фиш, първоначално е посочено "в
гр. София", а след това са изложени твърдения за нарушение на скоростния
режим извън населено място, но доколкото мястото на извършване на
нарушението е посочено с посочване на пътя, по който се е движел
автомобилът, посочено е до кой търговски обект конкретно се е намирал,
както и посоката му на движение, съдът намира, че коментираното
противоречие не е съществено и по никакъв начин не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателката.
6
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г.). В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-51718/03.08.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, режима на измерване - стационарен, посоката на
задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили, както
и номера на първото и последното статично изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
7
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-51718/03.08.2023 г., се
установява, че за времето от 19:20 часа до 21:30 часа на 02.08.2023 г.
спазването на режима на скоростта в участъка на кръстовището на бул.
"Софийски околовръстен път" до бензиностанция "Шел" - Казичене, в посока
на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№ 019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1193 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност за времето от 13-ти до
14.03.2023 г. със заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От отговора от ОПУ - София, схемата за организация на движението в
процесния пътен участък, както и от вещественото доказателство - снимка на
разположението на пътен знак "В26", се установява и ограничението на
скоростта в участъка - 50 км/ч, сигнализирано с пътен знак "В26".
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че лекият автомобил марка "БМВ", модел "Х3" с
рег. № ххххххх се движел със скорост от 67 км/ч при въведеното ограничение
от 50 км/ч. От вещественото доказателствено средство се установява, че
измерената скорост на движение на лекия автомобил е 70 км/ч. От протокола
за проверка № 019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е
приспадната в полза на жалбоподателката, като при измерена скорост от 70
км/ч административнонаказателната й отговорност е ангажирана за движение
със скорост 67 км/ч.
Предвид изложеното съдът намери, че от събраните в съдебното
следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 21
8
ал. 1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на пътни превозни
средства от категория "В" извън населено място е 90 км/ч, а когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна, това се
сигнализира с пътен знак (чл. 21 ал. 2 ЗДвП). От отговора от ОПУ - София, от
схемата за организация на движението, както и от снимката на
разположението на пътен знак "В26" се установява, че в процесния пътен
участък с пътен знак "В26" е въведено ограничение на максималната
разрешена скорост, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, а именно 50
км/ч.
Предвид горното съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин извършването на нарушение по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, тъй като при
ограничение на скоростта от 50 км/ч извън населено място, въведено с пътен
знак В26, автомобилът се е движел с превишена скорост от 67 км/ч.
Основното възражение на жалбоподателката е свързано с това, че не
са налице основания за ангажиране на административнонаказателната й
отговорност, тъй като на посочената в електронния фиш дата и време, не тя е
управлявала автомобила. Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП „Собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство“. От писмените доказателства се установява, че
към 02.08.2023 г. именно жалбоподателката Г. Р. е бил собственик на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Видно от
отговора от СДВР, ОПП, Р. не е подала декларация по чл. 189 ал. 5 ЗДвП с
данни за лицето, управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за
управление на МПС. Предвид горното съдът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателката Р. като собственик на
автомобила за извършеното с него нарушение. Собственикът на автомобила
може да се освободи от отговорност за извършеното с него нарушение само
по реда на чл. 189 ал. 5 ЗДвП, като с подадена в срок декларация посочи
данни за лицето, управлявало автомобила, и представи копие на
свидетелството му за правоуправление. Не го ли стори, отговорността за
извършеното с пътното превозно средство нарушение, носи неговият
собственик (в същия смисъл и Решение № 6877 от 17.11.2022 г. по адм. д. №
7124/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 2405 от
9
13.04.2022 г. по адм. д. № 1172/2022 г. на Административен съд - София-град,
Решение № 4793 от 14.07.2023 г. по адм. д. № 5386/2023 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 1294 от 01.03.2021 г. по адм.
д. № 12595/2020 г. на Административен съд - София-град). Жалбоподателката
като собственик на пътно превозно средство е длъжна, полагайки дължимата
грижа на стопанин, да осъществява контрол и да знае във всеки един момент
кое лице управлява автомобила й, най-малкото защото собственикът е длъжен
да не предоставя автомобила си на водач, който е с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
се отнася моторното превозно средство (чл. 102 ал. 1 т. 1 ЗДвП). Ето защо
жалбоподателката е била длъжна да знае в чие владение се намира
автомобила й и в случай, че не тя, а друго лице, е управлявало автомобила
при извършване на нарушението по обжалвания електронен фиш, да го
посочи по реда на чл. 189 ал. 5 ЗДвП. Доколкото жалбоподателката не е
сторила това, правилно е ангажирана отговорността й като собственик на
моторното превозно средство.
Само за пълнота съдът ще посочи, че дори и да се приеме, че е
допустимо собственикът на автомобила да навежда за първи път пред съда в
производството по обжалване на издадения електронен фиш твърдения, че
друго лице е управлявало автомобила му, то в настоящия случай
жалбоподателката не успя да докаже по убедителен начин, че друго лице е
управлявало автомобила, още по - малко - кое е това лице. Едва във
въззивната жалба се излагат твърдения, че автомобила е бил предаден и се е
управлявал от свидетеля Б.. Тези твърдения обаче не се подкрепят от
събраните в съдебното следствие гласни доказателствени средства, макар да
бяха уважени исканията на жалбоподателя за разпит на свидетели, тъй като
показанията на свидетелите Б. и П. са противоречиви по отношение на това
кой от кого е закупил автомобила и кой на кого го е върнал. Свидетелят Б.
твърди, че е купил автомобила от свидетеля П., но след това му го е върнал, а
свидетелят П. на свой ред твърди, че е купил автомобила от свидетеля Б., а
след това го е предал на трето лице с малко име "Роман".
Предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП не може да се
10
обсъжда маловажност на нарушението.
Съгласно чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение извън населено място, за
превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч се налага административно наказание
„глоба“ размер на 50, 00 лева, каквото наказание е наложено на
жалбоподателката Р.. Административното наказание "глоба" е предвидено в
абсолютно определен размер, като предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН
размерът на глобата не може да бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
въззиваемата страна в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване на процесуален представител в
съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение,
което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7888506, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на Г. Й. Р.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Г. Й. Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
11
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12