Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16 31.01.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 773 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на А.И.С. ***, с допълнително уточнение
към жалбата вх. № 5901/ 06.11.2019г., срещу Виза за проектиране на „поставяем обект –
слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен
обект в сграда“ в УПИ ХІІІ
3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора,
ул. „Васил Левски“ № 29, издадена от Главния архитект на Община Стара
Загора.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по
съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неспазване на императивните
законови изисквания досежно неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че в
оспорената виза за проектиране не са отразени никакви параметри на
съоръжението, за което е издадена визата, вкл. от гл.т на неговия вид, размери,
местоположение, къде и по какъв начин същото ще бъде поставено, съотв.
закрепено на покрива или на фасадата на жилищната сграда и т.н. Твърди, че
доколкото в обжалвания акт се сочи, че със същият се допуска проектиране на
преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, липсва каквото и да е основание за издадената
виза за проектиране, тъй като законът регламентира като изискване за поставяне
на преместваеми обекти издаването на разрешение от Главния архитект на
общината, а не виза за проектиране. Оспорва се приетото от решаващия
административен орган, че слънцезащитното съоръжение би могло да има статут на
преместваем обект по см. на § 80 от ДР на ЗУТ и съответно за прилагането на
реда по чл.56 от ЗУТ. Твърди, че с оспорената виза за проектиране се цели да се
прикрие незаконно изпълнено строителство. Счита, че представеният Протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда с административен
адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29, не изпълнява изискването на
закона за нотариално заверена декларация за съгласие на всички собственици на
обекти в сградата в режим на етажна собственост. С подробно изложени в жалбата и
в представеното по делото писмено становище съображения от пълномощника на
оспорващия, е направено искане издадената от Главния архитект на Община Стара
Загора Виза за проектиране
на „поставяем
обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 –
самостоятелен обект в сграда“, да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Главен архитект
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният акт
е правилен и законосъобразен.
Заинтересованата
страна – И.В.Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че за този тип остъкляване на терасата не е необходимо разрешение,
като поставеното съоръжение е изработено от термо панел със закрепена покривна
конструкция върху него.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С подадено от И.В.Т. Заявление рег. № 20-03-358/
24.09.2019г. до Главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане на
основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране на
„слънцезащитно покритие към ап. № 9 на основание чл.56 от ЗУТ“ в УПИ № ХІІІ
3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара
Загора, ул. „Васил Левски“ № 29. Към заявлението са приложени: нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 15/ 09.06.2014г., вписан в Службата по
вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 6089/ 09.06.2014г., Акт №113, том VІІІ,
дело № 3403/2014г. (легитимиращ заявителя И.Т. като собственик на самостоятелен
обект в сграда – апартамент № 9, разположен на V етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29, с идентификатор №
68850.503.143.1.10, заедно със съответния процент идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо ПИ с
идентификатор 68850.503.143 по КККР); Скица – предложение № 1475/ 12.06.2019г.;
Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда с
административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29 и Схема № 15-447887/
22.05.2019г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – Стара Загора.
По подаденото заявление на 26.09.2019г.
от Главния архитект на Община Стара Загора е издадена оспорената в настоящото
съдебно производство Виза за проектиране на „поставяем обект – слънцезащитно
съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в
сграда“ в УПИ ХІІІ
3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара
Загора, ул. „Васил Левски“ № 29 /л.13 по делото/.
За
издадената виза за проектиране е съобщено на основание чл.131 във вр. с чл.140,
ал.3 от ЗУТ на заинтересуваните лица, вкл. на 01.10.2019г. на жалбоподателя А.И.С.
/л.7 по делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспорената Виза за проектиране от 26.09.2019г.
за „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на
апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит в качеството на свидетел на лицата Б.П.Н. и Г.С.Н. – собственици на
обект в жилищна сграда с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“
№ 29. Свидетелят Б.Н.заявява, че терасата на апартамента – собственост на И.Т.,
е остъклена с алуминиева дограма и поликарбонатен /според свидетеля/ покрив.
Остъклението било направено от около преди три години, като отстрани било иззидано
с итонг. Свидетелката Г.Н. сочи, че И.Т.
през 2017г. е остъклил терасата си, като изграденото представлявало ограждане
на терасата със стени и покрив от поликарбонат. И двамата свидетели заявяват,
че тяхното съгласие за така изпълненото на терасата не е искано, съответно
давано.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено срещу акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по
реда на АПК, съгласно чл.215, ал.1 във вр. с чл.214 и чл.213 от ЗУТ, в законово
регламентирания срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от процесуално легитимирано
лице с правен интерес, в качеството му на собственик на обекти в жилищна сграда
с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29, за обект в
която сграда е и издадена обжалваната виза за проектиране, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената
виза за проектиране за „поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно
чл.56 от ЗУТ на апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“ в УПИ ХІІІ 3143, кв.2802 по плана на
гр. Стара Загора, е
издадена от Главния архитект на Община Стара Загора т.е от административния
орган, в чиято материална и териториална компетентност, съгласно чл.140, ал.7
от ЗУТ, е произнасянето по подадени заявления за издаване на визи за
проектиране.
Обжалваният
акт обаче е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон, при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото
съдържание и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като съображенията за това са
следните:
Визата за
проектиране по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от
действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36. Следователно с визата за проектиране се посочва допустимото застрояване
съобразно действащия ПУП. В случая
издадената виза за проектиране се явява необоснована от фактическа и от правна
страна, както от гл.т на конкретната законова хипотеза, така и от гл.т на
релевантните факти за съществуването на предпоставките за нейното издаване -
очевидно позоваването на чл.56 от ЗУТ е неотносимо към нито едно от законовите
основания за издаването на визата за проектиране, доколкото посочената разпоредба
регламентира реда и условията за поставяне
на преместваеми обекти. Не са спазени и законово установените изисквания
досежно съдържанието на визата от гл.т на параметрите на обекта, проектирането
на който е допуснато.
Оспореният акт е издаден и в несъответствие и при
неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено визата за проектиране по дефиницията на чл.140,
ал.2 от ЗУТ представлява извадка от действащия ПУП, с която се допуска проектиране на строителство т.е издаването на
виза за проектиране се свързва с изграждането на строеж по см. на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ. „Поставяеми обекти“ не могат да бъда предмет на виза за проектиране
– поставянето на такива обекти се извършва след издаване на разрешение за
поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния
архитект на общината, като условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация, се определят с наредба на съответния общинския съвет.
Нито в Закона за устройство на територията, нито в подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане, е предвидена хипотеза, в която за поставянето на
преместваем обект по чл.56 от ЗУТ да се следва издаването на виза за
проектиране. Доколкото с обжалваната виза не се допуска проектиране на строеж,
а поставянето на обект по чл.56 от ЗУТ – слънцезащитно съоръжение, очевидно в
процесния случай издадената виза е лишена от основание. След като
административният орган е квалифицирал обекта, за който е заявено искане за
издаване на виза за проектиране, като „поставяем“ такъв съгласно чл.56 от ЗУТ,
е било недопустимо издаването на виза за проектиране. По аргумент от
нормативната регламентация, съдържаща се в глава осма „Инвестиционно
проектиране и разрешаване на строителството, раздел І и раздел ІІ от ЗУТ, инвестиционното
проектиране /за което се издава визата за проектиране/ се свърза единствено и
само със строителството т.е с изграждането на обекти, представляващи строежи по
см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
При издаването на обжалвания акт са допуснати
и съществени нарушения на административно-производствените правила – не са изяснени
всички факти и обстоятелства, релевантни както за квалификацията на заявеното от
И.В.Т.
искане на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране, така и за
процесуалния ред, по който да бъде разгледано. Правната квалификация на
подаденото искане и определянето на приложимия материален и процесуален закон
за разглеждането и произнасянето по искането, е задължение на сезирания
административен орган, а не на лицето, направило искането. Квалифицирането на
искането и определянето на приложимата нормативна регламентация се извършва въз
основа на посочените от заявителя фактически основания за сезирането на органа
и от предмета на искането. В случая, с подаденото от И.Т. Заявление рег. № 20-03-358/ 24.09.2019г. до
Главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане на основание
чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране на „слънцезащитно покритие към ап. № 9 на основание чл.56
от ЗУТ“ в УПИ № ХІІІ 3143, кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с
административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29. Независимо от
позоваването на заявителя на чл.56, от ЗУТ, с оглед посочването, че издаването
на визата се иска за изграждането на слънцезащитно покритие /а не съоръжение/, решаващият административен орган – Главният
архитект на Община Стара Загора, въз основа на предмета на искането, с което е
бил сезиран, е следвало да извърши преценка дали искането касае пристрояване
и/или надстрояване
на съществуваща сграда, без да се променят начинът и характерът на застрояването
и правилата и нормативите за съответната устройствена зона и съответно да
издаде виза за проектиране, определяща конкретното застрояване в хипотезата на
чл.140, ал.3 във вр. с чл. чл.134, ал.6 от ЗУТ; или е относно изграждане на
съоръжение, за което не се изисква одобрение на инвестиционен проект за
издаване на разрешение за строеж в хипотезата на чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ т.е
не се изисква проектиране и съотв. допускането му с виза за проектиране; или е само
за вътрешно преустройство на собствен обект; или касае остъкляване на балкон,
за което не се изисква издаването на разрешение, или заявеното е свързано с
поставяне на леко слънцезащитно устройство на балкон /тераса/, което също не подлежи
на разрешителен режим /чл. 93, ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройства на отделните видове територии и устройствени зони/ и т.н. Без
извършването на такава преценка административният орган не би могъл да определи
нито кои са приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, нито
какви са нормативно регламентираните изисквания за разглеждането и произнасяне
по заявеното искане с издаването на съответния акт, вкл. дали е допустимо и
необходимо издаването на виза за проектиране.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната Виза за проектиране на
„поставяем обект – слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ на
апартамент 9 – самостоятелен обект в сграда“ в УПИ ХІІІ 3143, кв.2802 по плана
на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил
Левски“ № 29, издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, като
необоснована от фактическа и правна страна, издадена в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде
върната на Главния архитект на Община Стара Загора, за разглеждане и ново
произнасяне по подаденото от И.В.Т. Заявление рег. № 20-03-358/ 24.09.2019г.
При новото разглеждане на заявлението и направеното с него искане, водещият
производството административен орган следва да извърши преценка /при
необходимост и след изискване на уточнение от заявителя/ за изграждането
/поставянето/ на какъв точно обект е искането и в зависимост от това да се
произнесе със съответния акт по подаденото заявление, при съобразяване с
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя
за присъждане на направените от него разноски в производството следва да бъде
уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на А.С. сумата от 510лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. - договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ и чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.С. ***, Виза за проектиране на „Поставяем
обект - слънцезащитно съоръжение, съгласно чл.56 от ЗУТ, на апартамент 9 –
самостоятелен обект в сграда“ в УПИ ХІІІ 3143, кв.2802 по плана на гр. Стара
Загора, с
административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 29, издадена от Главния архитект
на Община Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на Главния
архитект на Община Стара Загора за
ново разглеждане и произнасяне по подаденото от И.В.Т. Заявление рег. № 20-03-358/
24.09.2019г. до Главния архитект на Община Стара Загора с искане за издаване на
виза за проектиране на слънцезащитно покритие към ап. № 9 в УПИ № ХІІІ 3143,
кв.2802 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора,
ул. „Васил Левски“ № 29, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на А.И.С. ***, сумата от 510 /петстотин
и десет/ лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: