ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32539
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110157009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Д., чрез адв. Д.,
срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за признаване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 1023428 от
23.02.2024 г., сключен между страните, и при условията на евентуалност – на отделни клаузи
от него.
С Решение № 10178 от 31.05.2025 г. съдът е прогласил нищожността на сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 1023428 от 23.02.2024 г. на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК.
Постъпила е молба от адвокат А. З. Д., пълномощник на ищцата М. И. Д. за
изменение на решение № 10178 от 31.05.2025 г., постановено по гр.д. № 57009/2024 г. по
описа на СРС, 154 състав в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно
определено възнаграждението от съда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 400,00 лева. Твърди,
че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, то следва да включва и ДДС. Моли съда да
измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди адвокатско
възнаграждение в справедлив размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, включващ ДДС.
Насрещната страна е взела становище за неоснователност на молбата. Моли съда да
спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 631 вр. чл. 633 ГПК поради
висящо производство пред Съда на ЕС, решението по което би имало значение за
правилното решаване на настоящия спор за разноски.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от
ГПК и е спазено изискването на чл. 80 от ГПК.
Производството не следва да бъде спирано. Съгласно чл. 631, ал. 1 и 2 ГПК с
отправянето на преюдициално запитване пред Съда на ЕС, съдът, отправил запитването,
спира производството, като то се възобновява едва след произнасянето на СЕС. В ГПК не се
съдържа специално основание за спиране на производство от съд, който не е отправил
преюдициално запитване, нито такова задължение произтича от правото на ЕС или
практиката на СЕС. Освен това с решението на СЕС по отправено до него преюдициално
запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава
1
правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което не е налице обуславящо спорно
преюдициално правоотношение. Макар решението на Съда да е задължително за всички
национални съдилища, този факт не води до приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е
така, тъй като съдържанието на тази разпоредба не представлява обща норма, която
позволява спиране на гражданско производство, когато съдебен акт на съд по друго дело би
имал каквото и да било правно действие, което да обвързва съда по спираното дело, а е
необходима връзка на обусловеност между две спорни правоотношения.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева, като е съобразил неговата фактическа и правна сложност, както и
реално осъществените процесуални действия от адв. А. З. Д.. Както е посочено в решението
по настоящото дело, с оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не
е обвързан в преценката си от критериите на Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г.). Доколкото тя служи единствено за ориентир
при определяне на размера на разноските, съдът я е взел предвид и не счита, че следва да
изменя определения размер на възнаграждението. Освен това съгласно формирана практика
на ВКС с Определение № 284 от 06.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на ВКС, на ІV г.о. и
Определение № 150 от 24.04.2020 г. по ч.т.д. № 2924 от 2019 г. на ВКС когато между същите
страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското
възнаграждение е едно. При преценката на минималното адвокатско възнаграждение следва
да се съобрази стойността на защитаваното материално благо – тоест цената само на един от
евентуално, респ. алтернативно предявените искове. Съобразявайки тази практика съдът не е
присъдил отделно възнаграждение за всеки предявен от иск, както е поискал ищеца, а е
определил възнаграждението върху стойността на защитавания интерес и в съответствие с
по-ниската фактическата и правна сложност на делото.
При определяне на възнаграждението обаче съдът не е съобразил регистрацията на
адвоката по ЗДДС. До произнасянето на СЕС по дело C-744/23, настоящият съдебен състав
прилага действащото законодателство и съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно
§2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение
следва да се прибавят 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите,
когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна
услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8
ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС (относно дължимостта на ДДС - определение №
988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че адвокатът е
регистриран по ЗДДС, съдът намира, че към определеното адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева следва да се прибавят и 20% ДДС.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателно, поради
което решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. Д., с
личен № ********** сумата 480,00 лв. с включен ДДС - разноски по делото за адвокатско
2
възнаграждение /400,00 лева + 20% ДДС/, вместо присъдената с решението сума в размер на
400,00 лева.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 10178 от 31.05.2025 г., постановено по гр.д. № 57009/2024 г.
по описа на СРС, 154 състав, в частта относно присъдените на А. Д., член на САК, с личен
№ **********, разноски, като вместо присъденото с решението, постановява следното:
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.., да заплати на А. Д., член на САК, с личен № **********, с адрес: гр. С..,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3