РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. , 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20231220101076 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е о образувано по предявен от П. И. А., ЕГН
**********, от гр.Г. Д., ул.П. № **, ет.*, ап.*иск против„Ф..." ЕООД, с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С.. ж. к. „М.“. бул. „А.“ №
**, вх.*ет.*. офис №*. представлявано от И. В. Д. и Д.В. Н. . Иска се да бъде
прието, че Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит сключен
с „Ф...“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност се търди, че
клаузата на чл.5 от Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит
сключен с „Ф.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/ поръчателство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 н чл.146 от ЗЗП.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове.
Правна квалификация на предявенте искове – чл. 23 във вр. с чл.22 от
ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.20, чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.3 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ЗЗД.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор
за предоставяне на потребителски кредит №*****/01.11.2023 г., се
установява, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от ****
лева, при лихва в размер на*** лева, при лихвен процент 23.00 %.При
годишен процент на разходите по кредита в размер на ***Кредитът се
обезпечава с поръчителство предоставено от "M." в полза на дружеството.
По делото като писмени доказателства е предоставен погасителнен
план към договора за кредит и сключен между ищеца и "M." договор за
гаранция (поръчителство).
От заключението на вещото лице по възложената съдебно –
икономическа експертиза се установява, че при отпускане на потребителски
кредит, погасителния план може да бъде изработен в два варианта. Единият е
погасителен план с анюитетни вноски, размерът на месечната вноска е един и
същ за целия период на кредита, ако няма промени в лихвения процент. При
този погасителен план вноските по лихвите намаляват, но тези по главницата
растат със същия размер, поради което общия размер на месечната вноска е
една и съща за целия срок на договора. Вторият вариант на погасителния план
е с намаляващи вноски. При този вид погасителен план, месечната вноска
намалява пропорционално на лихвата, т.е. главницата се погасява всеки месец
с равна вноска, а лихвата се намалява пропорционално на погасителната
месечна вноска. Приложеният погасителен план не отговаря на нито едно от
двете условия. В приложения погасителен план вноската е увеличаваща, т.е. в
началото се плаща по-малка вноска, която във времето расте. Главницата не
се погасява на равни вноски, тя също е нараства за сметка на намаляващата
лихва. Използвайки различни независими калкулатори, както и приложения
калкулатор в Европейската комисия Насоки на «Европейския банков орган»
/ЕБО/, съгласно параметрите на кредита, т.е. съобразено с главницата на
кредита, срока на кредита и годишния лихвен процент,независимо от това
дали погасителния план е с анюитетни вноски или с намаляващи вноски,
изчисленото ГПР е 25,58 %. Използвайки калкулатор за изчиляване на ГПР
при кредит с параметри: -Сума *** лв. -Срок12мес. - Годишен лихвен
2
процент - 23 % Общата лихва, която би следвало да плати Кредитоискателя е
*** лв. /**/ В предоговорената информация, приложена към договора за
потребителски кредит в част 3. Разходи по кредит: е посочено, че годишния
лихвен процент по кредита е 40,61 %. Тогава при кредит със следните
параметри: -Сума **** лв. - Срок 12 мес. - Годишен лихвен процент - 40,61 %
изчисленото ГПР в този случай е 49,09%, и общата лихва, която трябва да се
плати от Кредитополучателя е*** лв. /*****./ така както е посочено в
договора за потребителски кредит с номер ***** При изчисляване на ГПР-то
не е включена такса за поръчителство /гаранция/ Ако при изчисляване на
ГПР-то се въведе и таксата за гаранция съгласно приложен погасителен план
към договор за гаранция, тогава ГПР-то би било 427,75 %. Изискана е справка
от Ф. България ЕООД за извършениете плащания от страна на
Кредитоискателя П. И. А., като беше предоставена справка от програмния
продукт на Ф. България ЕООД от която се вижда, че плащания от
Кредитоискателя П. И. А. не са правени. Плащанията по гаранцията могат да
се извършват по предоставената сметка от Гаранта или по сметката
обсулжваща кредита. Видно от предоставената справка от Ф. България
ЕООД, не са извършвани и плащания по договора за поръчителство, При
кандидатстване на он-лайн кредит от «Ф. България» ЕООД, когато
Кредитоискателя избере, че обезпечението на кредита ще бъде с
поръчителство на две или повече физически лица, отговарящи на условия
определени от «Ф.България» ЕООД, то такса за поръчителство не се дължи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен цитирания и
по-горе и представен по делото Договор за предоставяне на потребителски
кредит №*****/01.11.2023 г., при условията посочени в него.Също така
кредитополучателят е сключил с "M." договор за гаранция /поръчителство/, с
който дружеството е поело задължение да обезпечи задълженията по
договора за кредит срещу възнаграждение в размер на*** лева.Този договор е
сключен на основание чл.5 от Договора за кредит, в който изрично е вменено
задължение на кредитополучателя, че кредита е се обезпечава с
поръчителство предоставено именно от "M.", в полза на дружеството
кредитор. Съдът намира за нужно да посочи, че липсва основание за
механично добавяне в общите разходи по кредита на възнаграждението по
3
договора за предоставяне на поръчителство – първо поради липсата на
идентичност на страните по двете правоотношения и второ доколкото
вземанията по нищожни клаузи са изначално недължими. Клаузата на чл. 5 от
договора за кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за
учредяване на обезпечение, съдът намира за нищожна като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е
този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към
момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително
одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от
неизпълнение на горното задължение. Посочените в чл. 5 алтернативи само
привидно предоставят на потребителя право на избор, но на практика само
водят до неоправдано засягане на интересите му. Възможността за ползване
на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е
свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че
гарантът е предварително посочен от кредитора. От друга страна
принципната възможност за избор на физическо лице, вместо предложеното
юридическо лице, е ограничена от поставени от кредитора условия, който не е
длъжен да одобри избрания от потребителя гарант, респ. да отпусне искания
кредит, поради което на практика за потребителя не е осигурена реална
алтернатива. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за
поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива.
Изложеното съпоставено с факта, че предложението за предоставяне на личен
поръчител не е обвързващо за кредитора и не е достатъчно условие за
отпускане на заема, за разлика от ползването на доверен на заемодателят
професионален гарант, то очевидно е, че единствената фактическа
възможност за получаване на кредит, е избор на обезпечение чрез възмезден
договор за гаранция. В допълнение, следва да се има предвид, че тълкуването
на чл. 5 от договора за кредит води до извод, че договорът за поръчителство,
следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен
договорът за кредит /както фактически се е случило в настоящия случай -
договора за кредит и договора за гаранция са с една и съща дата/, т. е.
потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то
такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция.
Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за
отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да
4
ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант. Налага
се изводът, че уговорките за поръчителство по Договора за кредит и
респективно свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство
противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя с цена, близка по размер
предоставената в заем сума. Тази конструкция от сделки води до скрито
оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно самостоятелен договор за
поръчка, при незачитане на правото на избор на потребителя относно
личността на поръчителя. След като възнаграждението за поръчителство е
уговорено въз основа на нищожни клаузи, същото е недължимо, поради което
не е налице основание за включването му в ГПР.
Също така в случая клаузата на чл. 4 от договора не съответства на
законовите изисквания, тъй като съдържа противоречие относно начина на
формиране на ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 1 и сл. от Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК са посочени формулата и параметрите, които участват в
изчисленията на годишния процент на разходите по кредита. В разглеждания
случай посоченият в договора размер на ГПР (49, 11%) не кореспондира на
словесното разяснение, че разходите по кредита се свеждат до лихва от 23%.
Относно взетите предвид допускания е налице взаимно препращане между
договора и общите условия, без обаче на практика такива да са формулирани
в нито една от релевантните клаузи. Ответникът, в чиято тежест е било, не е
ангажирал доказателства, че посоченият в договора ГПР (49, 11%) е изчислен
по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула.
Последната не е инкорпорирана в договора, нито е налице препращане към
правната норма, която я предвижда. Този извод не се разколебава от
заключението на вещото лице по възложената съдебно – икономическа
експертиза.С оглед изложеното следва да се приеме, че договорът страда от
липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване е сред лимитативно
5
изброените в чл. 22 от ЗПК пороци, водещи до недействителност на договора.
Предвид на горното се налага се извод за основателност на
предявения ис, поради което същият следва да бъде уважен.Поради
уважането му, съдът не следва да се произнася по иска, предявен при
условията на евентуалност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се дължат
сторените от него разноски в общ размер на**** лева, включващо заплатена
държавна такса и размер на адвокатско възнаграждение, определени на
осномвание разпоредбата на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, съгласно представен списък
за разноски и приложен договор за правна защита и съдействие/л.58/.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. И. А., ЕГН
**********, от гр.Г. Д., ул.П.№ **, ет.*, ап.* иск против „Ф." ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.. ж. к. „М.“. бул. „А.“ № **, вх.
* ет.*. офис № **, представлявано от И. В.Д. и Д. В. Н., че Договор за
предоставяне на потребителски кредит №***/01.11.2023 г., е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф. 8" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.. ж. к. „М.“. бул. „А.“ № **, вх.* ет.*. офис № **,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на П. И. А., ЕГН **********,
от гр.Г.Д., ул.П. № **, ет.*, ап.* сторените съдебни и деловодни разноски в
общ размер на *** лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете
страни
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6