Протокол по дело №992/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 814
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Христо Георгиев
Дело: 20215220100992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 814
гр. Пазарджик , 27.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20215220100992 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата С. Г. Б., редовно призована, се явява лично и с пълномощника
си адв. Е. Б., редовно упълномощена да я представлява с пълномощно
приложено по делото.
Ответникът СТ. Н. Д., редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв. М.Т., редовно упълномощен да го представлява с
пълномощно по делото.
За Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, редовно уведомена
не изпраща представител.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП гр. Пазарджик.

АДВ. Б.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: - Няма пречка. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на
фактическата страна на делото.

АДВ. Б.: - Поддържам подадената искова молба.
АДВ. Т.: - Поддържаме отговора на исковата молба. Оспорваме
исковата молба, включително и отговора.

На основание чл. 145 от ГПК съдът приканва страните към спогодба.

АДВ. Б.: - Господин съдия, макар че се заяви, че се оспорва исковата
молба, реално в отговора не се оспорва родителските права да бъдат
предоставени на майката, което пък поставя под въпрос дали трябва да
изслушваме детето щом бащата не оспорва това обстоятелство – родителски
права и местоживеене. Направено е едно предложение относно режима на
лични отношения, което може да обдъдим. Доверителката ми е запозната, че
бащата работи извън населеното място, но за да се съгласи доверителката ми,
това означава тя да бъде своевременно и предварително осведомявана кои ще
са почивните дни. Бащата трябва да поеме задължението своевременно да
уведомява майката и в такъв случай няма да има спор. Те живеят в едно
населено място и няма да има проблем. По отношение заплащането на
издръжката – оспорено е без да е казано нищо конкетно. Казва се, че не е
доказано защо се иска такъв размер, напротив, и двамата родители знаят, че
детето има сериозен здравословен проблем, поради което и доверителката ми
е напуснала и работата си. Това не е нещо, което се е случило преди
предявяване на иска, това е от години. Ето защо, ако получим предложение от
тяхна страна можем да го обсъдим. Това е моето становище.

2
АДВ. Т.: - Аз считам, че относно личните отношения няма да има
проблем, може да стане безспорно и това, както и местоживеенето и
родителките права, но считам, че относно издръжката съм мотивирал
оспорването на исковата молба, защо, и доверителят ми в това положение се
явява като материално затруднено лице, и затова е затруднен, мотивирал съм
се в отговора. Посочили сме конкретната сума, която ще бъде възможна и
което ще отговаря на неговото финансово съС.ие в момента, което не е
розово, а именно 180 лева. По делото има достатъчно представени писмени
доказателства, които считам, че достатъчно доказват какво е финансовото
съС.ие и на доверителя ми, и исканата издръжка в размер на 400 лв. е
абсолютно неоснователно.

АДВ. Б.: - Господин съдия, посочили сме 400 лева, защото
доверителката ми знае, съжителството им е било дълго време, и фактически
тя е наясно, и знае, че той взима над 1200 лева месечно възнаграждение.
Обстоятелството, че това е посочено в трудовия договор не е единствено
доказателство, и аз съм подготвила молба по чл. 190 ГПК, до трето
неучастващо по делото лице, имали сме вече подобни случаи, да изпратят
данни за това, дали като служител във фирмата, дали освен месечното
трудово възнаграждение му се изплаща и друго възнаграждение и под каква
форма. Това не е нещо, което е неизвестно за нея и затова съм поискала този
размер. От една страна съобразявайки здравословното съС.ие и нуждите от
лечение на детето, а друга страна е и възможностите на бащата. Докато са
живяли съвместно той е взимал около 1200 лева казва доверителката ми. И
малко трудно бихме приели, че едно лице, което работи по начина по който
сам твърди ответникът получава тази – това е обичайно за нас. Няма как да се
съгласим на 180 лв. издръжка за десет годишно дете и то със здравословен
проблем – това няма как да се случи.

С оглед липсата на постигната спогодба между страните съдът счита,
че на основание чл. 146 от ГПК следва да докладва делото.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
3
Делото е образувано и водено по подадена искова молба от ищцата С. Г.
Б. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК срещу ответникът СТ. Н. Д., и
двамата от с. П., обл. Пазарджик. В подадената искова молба се твърди, че г-
жа Б. и г-н Д. са имали фактическо съжителство, което е било продължително
около 14 години по време на което страните са живяли в дома на Д.. По време
на фактическото им съжителство им се е родило общо дете Г. С. Д., който е
роден на 1**** Твърди се в исковата молба, че през месец март 2020 г. Б. и Д.
са взели решение да се разделят, като ищцата и роденото дете са отишли да
живеят в дома на родителите на ищцата, който също се намира в с. П.. Сочи
се, че в края на месец август 2020 г. за около месец ищцата и детето отново са
се върнали в дома на ответинка, но и този път родителите на детето не са
успяли да изгладят противоречията помжду си. Съгласно изложеното в
исковата молба детето Г. С. Д. е ученик в трети клас в ОУ „****” в с. П., обл.
Пазарджик. Сочи се в исковата молба, че не еднократно ответникът се е
обаждал вечер и е изявявал желание да се види с детето, но ищцата е оказвала
поради неподходящия час. Сочи се също така по отношение здравословното
съС.ие на детето, че същото има здравословни проблеми, тъй като от около
две-три години е започнало да е оплаква от болки в мускулите на
подбедриците на краката, и след извършване на необходимите медицински
прегледи било установено, че детето има скъсяване на Ахилесовото
сухожилие и на двата крака, което го принуждава да стъпва на пръсти. От
края на месец февруари 2021 г. ищцата твърди, че води детето в гр. В. при
кинезитерапевт, който да помогне на детето при справяне с този здравословен
проблем, което се случва три пъти седмично. Съгласно изложеното в исковата
молба, от края на месец септември 2020 година ответникът не е заплащал
издръжка за детето, като се твърди, че ответникът работи като строителен
работник с получаван среден месечен доход около 1200 лв. Оформен е
петитум на исковата молба, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да предостави на ищцата С. Г. Б. упражняването на родителските права
върху детето Г. С. Д., както и да определи местоживеенето на детето на адреса
на майката, а именно в с. П., ул. „**** № **, обл. Пазарджик. Моли се, Съдът,
също така да определи подходящ режим на лични отношения между детето и
неговия баща, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от събота в
10.00 до неделя до 17.00 часа с преспиване в дома на бащата, през лятото два
пъти по десет дни, като бащата предварително трябва да уведомява майката за
4
това, както и по всяко друго време, когато двамата родители постигнат
съгласие; както и съдът да осъди ответника Д. да заплаща месечна издръжа
на детето в размер на 400 лв., неговата майка и законен представител С. Г. Б.,
считано от деня на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва при
просрочие, до настъпване основание за изменение или прекратяване, по
посочена в исковата молба банкова сметка. Претендира се също така
заплащането на издръжка за минало време, а именно от 01.10.2020 г., до деня
на подаване на исковата молба – 17.03.2021 г. в размер на 300 лева месечно.
Към исковата молба са представени съотвените доказателства и са направени
доказателствени искания.
В законно установения срок е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез неговия адвокат М.Т. от АК Пазарджик, с който писмен отговор не се
оспорва обстоятелството, че страните са живели във фактическо съжителство
почти 14 години по време на което им се е родило и общо дете Г. С. Д.. Сочи
се, че през месец октомври 2020 г. родителите на детето окончателно са се
разделили, като ответникът оспорова обстоятелството, че причина за това е
злоупотребата с алкохол от негова страна, както и заявява също така, че
полага грижи и финансово подпомага детето според възможностите си. Не
възразява родителските права да бъдат предоставени на майката както и да
бъде определено местоживеенето на детето на адреса на майката. Сочи, че с
оглед характера на работата му счита за неуместно предложението на
ищцовата страна за определяне на стандартен режим нали от на като заявява,
че във времето когато е петдневна почивка желае в два от дните детето да е
при него с преспиване, както и по всяко друго време след предварително
съгласие между страните. Относно заплащането на издръжка не оспорва
обстоятелството, че дължи заплащането на такава, но оспорва претендирания
от ищцата размер на издръжката като прекомерен. Сочи, че основното му
месечно възнаграждение е в размер на минималната работна заплата, а в
същото време има други задължения по договор за потребителски кредит от
2018 година. Представя писмени доказателства с отговора на исковата молба
и прави съответните искания.
По отношение на доказателствена тежест съдът УКАЗВА на страните,
че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата на които основава своите искания и възражения, като всяка
5
от страните носи тежест по отношение доказването на обстоятелствата, които
се твърдят в исковата молба, съответно в отговора на исковата молба.

АДВ. Б.: - Нямам възражения по доклада. Имам доказателствено
искане. Представям молба с препис за връчване на трето неучастващо по
делото лице, да се изискат данни изплащат ли се други суми на ответника
извън трудовото възнаграждение.
АДВ. Т.: - Нямам възражения по доклада. Нямаме други
доказателствени искания.

Съдът дава възможност на адв. Т. да се запознае с представената молба
и да вземе становище по същата.

АДВ. Т.: - Не възразявам.

По отношение на доказателствата съдът се е произнесъл с Определение
№ 1251/08.07.2021 г., с което са приети представените от страните писмени
доказателства и е допуснал до разпит двама свидетели при режим на
довеждане от ищцовата страна и един свидетел от страна на отвника, които са
доведени в днешното съдебно заседание. Изискан е и доклад от ДСП гр.
Пазарджик, който е изготвен и представен по делото. Съдът
следдоказателствено искане от ищцовата страна с правно основание чл. 192
от ГПК, като счита, че същото е допустимо и основателно, и следва да се
уважи като такова. Безспорно размерът на доходите на ответника са от
съществено значение при определяне на дължимата издръжка, поради което
следва да бъде изискана и съответната информация от работодателя на
ответника касателно получаваните от него възнаграждения.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
6

На осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо в делото
лице „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.”, бул.
„П.Д. **, с ЕИК: ***, да представи намиращите се у него документи и
информация относно служителя СТ. Н. Д. и получаваните от него
допълнителни възнаграждения освен посоченото в трудовия договор.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице неучастващо по делото да предостави
необходимата на съда информация относно това дали СТ. Н. Д. получава
допълнително възнаграждение освен посоченото в трудовия договор и ако
получава такова в какъв размер е същото?
На основание чл. 192, ал. 2 от ГПК препис от подадената молба ДА СЕ
ИЗПРАТИ на третото лице, като съдът определя срок за предоставяне на
изисканите документи и информация, а именно двуседмичен, считано от
получаване на съобщението.
На основание чл. 192, ал. 3 от ГПК, ПРЕДУПРЕЖДАВА третото лице,
че в случай на неоснователно непредставяне на исканите документи и
информация същото ще носи отговорност по чл. 87 от ГПК, както и ще носи
отговорност и пред страните за причинените им вреди.

Съдът ДОКЛАДВА на страните постъпилия по делото социален доклад
от ДСП гр. Пазарджик с вх. № 14481/05.08.2021 г.

АДВ. Б.: - Господин съдия, запозната съм с доклада, взела съм си го
своевременно, и във вр. с този социален доклад, моля Ви, вижте на втората
страница, при „трудова заетост, работно време и доходи” – този абзац, като г-
жа Б. е казала, че е регистрирана сега в Бюрото по труда след прекратяване на
трудовия договор, а г-н Д. работи по трудов договор към фирма „Р.”, назначен
е на длъжност строителен работник с работна заплата 1000 лева, има обекти
из цялата страна, работното му време е десет дни, ползва квартира, пет дни
почива”.
7

ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Аз по принцип, социалните служители като
ни викнаха, 1000 лв. ги връзвам трудно като доработвам след пет часа,
примерно от осем до девет, и зависи колко дни съм работил в месеца. Може
да са осемнадесет. Аз им казах, че трудно ги взимам и те така са ги описали.
С извънреден труд.

АДВ. Т.: - Запознати сме със социалния доклад. Да се приеме.

Съдът счита, че изготвеният социален доклад отговаря на изскванията
за пълнота и в него са засегнати въпросите, които са относими, към предмета
на правния спор. Същият е изготвен от служителите на ДСП гр. Пазарджик, и
следва да бъде приет по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА изготвения от Дирекция „Социално Подпомагане” гр.
Пазарджик социален доклад с вх. № 14481/05.08.2021 г.

СЪДЪТ счита, че следва да пристъпи към разпит на допуснатите
свидетели.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА ИЩЕЦА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
ИЩЦОВАТА СТРАНА, КАКТО СЛЕДВА:
8
Й. М. Б.: – ЕГН: **********, на 52 години, българка, български
гражданин, със средно образование, работеща в „К.” като оператор, омъжена,
неосъждана, аз съм майка на ищцата.

СВ. Й. Б.: – Ако трябва, да, ако се налага. Да, желая да свидетелствам.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Й. Б.: – Разбрах отговорността. Майка съм на ищцата С. Г. Б.. Тя
има едно дете, момченце. Детето се казва Г. С. Д.. Детето е родено на 1****.
Според мен, причината дъщеря ми и бащата на детето да влошат
отношенията си, беше алкохолът, който употребяваше зет ми. Това мисля, че
е най-важната причина, която беше, поради която дъщеря ми реши да напусне
семейното жилище – ами алкохолът, и след алкохолът той й посягаше,
удряше я, биеше я, гонеше я. След като двамата се разделиха, дъщеря ми и
детето дойдоха да живеят при мен, у нас, в нашата къща. Аз живея в П.. След
раздялата им, бащата, когато е поискал да види детето, винаги е отишло
детето без проблеми. Той – бащата, не се обажда, той направо идва вкъщи без
да се обижда и да взима детето – без да предупреждава. Скоро беше, към
десет часа вечерта, той не се обади, само по телефона каза на Ж. – на детето,
да не казва на никой, да не се обажда на никой, да тръгне направо – да си
тръгне без да се обажда да иде при него. Ама аз чух разговора им и казах, че
няма да излезне, обаче той дойде в десет часа и си го взема. То не мога да
направя нищо, защото му е син, нормално. Мисля, че от преди една година
вече е при нас С., не помня точно датата, но мисля, че от преди една година
вече е при нас. Значи тя – С., си дойде, мина там – два месеца ли, не помня
точно, събраха се пак за малко, защото пак да даде шанс семейството да е
добре, отиде, и след един месец пак се прояви пиянство, бой и тя се прибра. И
тя се прибра и окончателно вече една година е при нас. Аз не знам бащата да
е давал издръжка на детето, не знам. Знам, че има, което е скоро, той му
подари едно колело, подари му също телефон, и това е. Наскоро – ами не знам
точно кой месец, той му подари колело, телефон, това се случи сега, докато
9
детето е във ваканция. Значи, детето има проблем с крачетата – ходи на
пръсти. Дъщеря ми напусна работа, защото мислехме да го водим нещо на
доктор, на хирург да го видят. Води го, напусна работа. В С. ходихме, там ни
казаха, че трябва да правим едни изследвания, след това казаха, че става
въпрос за операция, обаче баща му не е съгласен да се оперира. След това го
води в П. и след това ходихме на физиотерапевти, където на упражнения, да
може да се оправи – тук в Пазарджик го водихме при доктор, не помня името
на доктора. В Пазарджик го водим. И във В. го водихме. Сега в момента не
ходи, защото той трябваше да ходи повече на пета, обаче той изглежда така
не му е сериозно отношението и пак си според мен, че трябва да се оперира,
за да може да стъпва на цяло стъпало, но те са родителите. Аз поне така
мисля. Не мога да кажа каква трябва да е издръжката на детето, не знам точно
колко. Значи, ние помагаме на дъщеря ми с каквото можем, взимаме всичко
необходимо – дрешки, каквото има нужда – не знам, не мога да кажа точно.
Като казвам „водехме го“ – имам предвид, че майката го води. В началото
бащата се обаждаше, информираше се, обаче след това той вече не се
интересуваше. В началото, значи, той искаше тя да го информира – за
доктори, едно-друго, и се информираше. Той се обажда и детето му
обясняваше, тя му обясняваше, обаче в един момент той спря и не се
интересуваше повече какво става. Спря да се интересува откакто го водим във
В.. Физиотерапевтът беше във В.. Във В. го водеше само майката, не го
водеха двамата – тя го водеше на всякъде за всичко. От началото на миналата
учебна година те вече се бяха върнали у нас. Мисля, че тогава беше някъде –
началото на миналата учебна година, когато се разделиха окончателно.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: - През този период от време, да приемем от 15
септември или от 01 октомври, бащата изпращал ли е на майката по някакъв
начин пари, идвал ли е в дома Ви, оставял ли е пари за издръжка на детето?

СВ. Й. Б.: – Не, не. Не.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Б.: - За целият период от време тези две вещи ли са
10
му купени?

СВ. Й. Б.: – Ами доколкото знам давал му е по 5 лв. ей-така, джобни,
когато е отишъл при него. С. знаеше бащата на детето какво трудово месечно
възнаграждение получаваше месечно. Аз, понеже моят мъж някога работеше
там – в „Р.”, взимаше хубави пари, преди години работеше там. Тогава
възнаграждението на месец беше 1600 лева, 1800 лева, нали, брутно. Чисто,
моят съпруг си взимаше преди години 1000-1200 лева. Преди години казвам,
сега не знам, преди 5-6 години беше това. Не са работили заедно моят мъж
със зет ми – той мисля, че тогава по-късно – той започна, напусна, после пак
започна работа – нещо такъв период имаше – говоря за бащата на детето, за
зет ми. Дъщеря ми казва, че е взимал хубава заплата, сега точно размерът не
знам, но доволна е, казва, че хубави пари е взимал. В нашия дом има
необходимите условия за живот на детето – има си всичко необходимо. С.
напусна работа, сега работи като детегледачка, колкото можем й помагаме.
Възможности, с пари, колкото можем го гледаме. Когато тя има работа аз го
гледам и така.

АДВ. Б.: - Нямам повече въпроси към свидетелката.

ВЪПРОС КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА ОТ АДВ. Т.: - Казвате, че бащата на
детето е биел майката и я е гонел. Вие лично свидетел ли сте на това? Видяхте
ли и колко пъти?

СВ. Й. Б.: - Не съм го видяла дали я е бил, дали я е изгонил, но всички го
знаят. И тя го казва, и детето също го казва, че я бие. Аз съм била свидетелка,
у нас, когато оня ден дойде – и с нас се биеше, с мен се биеше, моят мъж той
претърпя злополука – за зет ми за С. говоря, той идва, когато за детето да си
вземе, аз не му го дадох понеже дъщеря ми не беше вкъщи, и с мен се буташе,
биеше – не биеше, айде, не ме е ударил, буташе ме, ама искаше да си вземе
11
детето, и си го взе. Според мен е агресивен, да, когато е пиян да.

ВЪПРОС КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА ОТ АДВ. Т.: - Казвате, че му е давал
по 5 лева. От къде знаете това?

СВ. Й. Б.: – Ами момчето го казва – Ж. го казва, че баща му е дал 5
лева. Защото питам: „Имаш ли пари?”, и той ми казва: „Да, тате ми даде 5
лева”. Това е, не знам за други, може и повече да му е давал по-нататък.

ВЪПРОС КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА ОТ АДВ. Т.: - Детето има ли желание
да ходи при баща си?

СВ. Й. Б.: - Да, има.

АДВ. Т.: - Нямам повече въпроси.

Свидетелката Й. Б. напусна съдебната зала.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
ИЩЦОВАТА СТРАНА, КАКТО СЛЕДВА:

С.КА В. С.-С.: ЕГН: **********, на 34 години, българка, български
гражданин, с висше образование – степен магистър, работя към момента в
Община Пазарджик по програма, омъжена, неосъждана, без родство със
страните по делото – С.Б. ми е приятелка, много близка, от детинство.
12

СВ. С.КА С.-С.: – Желая да бъда свидетел.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.

СВ. С.КА С.-С.: – Разбрах отговорността. Със С. сме приятелки от деца.
Двете сме израснали в П.. Там сме родени, там сме израснали и там живея в
момента, и до момента не съм живяла на друго място. Значи, С. живя на
семейни начала с дясно от мен стоящия г-н С., имат дете. 10-11 години
живяха заедно, не мога да кажа точните години, в които живяха заедно на
семейни начала. Имат дете, на 10 години, Г.. Познавам детето им. С. и С. по
време на семейното съжителство живяха в жилището на г-н Д. също в с. П..
Според мен причината да се разделят е алкохолът, който г-н Д., да го кажа
употребява, заради това те са се разделили – това е моето мнение. И съм го
виждала когато пие, излизали сме, по-точно не на една маса – на различни
маси, но и г-жа Б. ми е споделяла. Имам наблюдения по какъв начин се
променя поведението на г-н Д. след като употребява алкохол. Когато пие
става по – , да кажа, – нервен, да не употребя друга дума, според мен нервен.
С. и С. се разделиха окончателно миналата година 2020 година, септември
месец, дата не мога да кажа. След като се разделиха С. и детето отидоха да
живеят в жилището нейното родно, бащино, при баща й и майка й пак в с. П..
След раздялата доколкото знам не са уредили отношенията си за издръжката
на детето. Значи, доходите за детето – майката работеше и си го издържаше,
сега, не мога да кажа бащата да е давал някакви пари, не съм видяла, за да
кажа – „Да, давал е пари на ръка“. Детето си отива при бащата, той си го
обгрижва, връща се при майката – тя си го обгрижва, но лично не съм видяла
бащата да даде пари на майката. Значи, не ми е споделено, че бащата дава
пари на майката.

ВЪПРОС ОТ СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА: - Имало ли е случаи С. да
13
е искала пари от бащата на детето той да не дава такива?

СВ. С.КА С.-С.: – Доколкото знам, да, в смисъл да е искала издръжка,
така да се каже някаква определена сума – нали за това ме питате? – не знам
такова нещо. Не знам и бащата да е давал на С. каквато и да е сума – лично не
съм видяла. Не съм и чула. Не съм говорила, не се виждам със С.. Детето има
проблеми с крачетата, стъпва на пръсти, скъсяване на сухожилията. Лично аз
ги транспортирах до В. при лекар, не е лекар ами е кинезитерапевт – три пъти
лично аз ги карах, за да може г-жа Б. да помогне по някакъв начин на
детенцето. Води го, доколкото знам – води го до П., до С. , тук в Пазарджик,
изследвания, за да може да види какво е съС.ието, как се развива, има ли
нужда от операция детето. Лично на мен за транспорта всеки път С. ми
даваше по 20 лева. На кинезитерапевта сумата за час ако не се лъжа е 20-30
лв. нещо такова, не е малка сума за час. След тези посещения има много
малко подобрение, трябва по-продължително да се работи с детето. Тя след
това продължи в Пазарджик при друг, май не е лекар, а кинезитерапевт д-р Н.
Н.. Доколкото знам, и там се заплащаше нещо – пак сума 20-30 лева, вкъщи
отделно процедури си правеше тя на детето, за да има някакво подобрение.
Категорично не – С. не въздейства на детето да не се вижда с бащата. С.
желанието й е да се разберат за издръжката и няма абсолютно никакви
претенции относно бащата как ще си вижда детето, по кое време и т.н., просто
всичко да е мирно, спокойно и да са в приятелски отношения. С. ми е
споделяла – имало е случай, в който той иска детето късно вечерта. Тя
споделя, че не иска това да се случва, просто иска обажда си се в определен
час, в разумен час, детето си отива, просто всичко да е спокойно. Да, знам
рождената дата на С. – ***** г. последната й месторабота е в Пазарджик, в
търговията, фирмата е– ДИТ (свидетелката мисли). Напусна работа заради
детето, за да може да го води, да има време да го води по лекари. Да, когато
съм виждала С. да употребява алкохол, говоря за заведение в П.. Не съм била
свидетел С. да тормози майката след употреба на алкохол.

Свидетелката С.ка С.-С. напусна съдебната зала.
14

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ ОТ СТРАНА НА
ОТВЕТНИКА, КАКТО СЛЕДВА:
Л. Г.ЕВА Д.А: - ЕГН: **********, на ** години, българка, български
гражданин, със средно образование, работя като санитар в Психиатрията в
Пазарджик, вдовица, неосъждана, майка съм на ответника.

СВ. Л. Д.А: - Желая да свидетелствам. Което знам, ще го кажа.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.

СВ. Л. Д.А: - Знам за отговорността. Майка съм на СТ. Н. Д.. Синът ми
живя със С. на семейни начала 8-9 години. Двамата живееха у нас, в
семейното ни жилище в П. . И аз живях с тях в това жилище, то е къща, там
няма апартаменти. Свидетел съм на съвместния им живот. Не мога да Ви
кажа двамата да имат скандали и да се карат, в началото тръгнаха много
добре, всичко вървеше гладко, не знам после какво стана. От миналата година
декември месец аз отидох да гледам майка ми, тогава вече нещо – не знам.
Към месец декември миналата година, когато аз отидох при моята майка те не
живееха заедно, мисля, че се бяха разделили. Не мога да Ви кажа кога се
разделиха те. Не мога да кажа със сигурност кога С. си тръгна от нашия дом.
Защото ходех при майка, ходех си на П., ходех на работа – със сигурност
точно не мога да кажа.

ВЪПРОС КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА ОТ СЪДА: - Когато живееха заедно
случвало ли се е вашият син след злоупотреба с алкохол да проявява някаква
агресия към С.?
15

СВ. Л. Д.А: - Ами те се качват на втория етаж, аз мога ли да се кача
поС.но с тях, да спя при тях, аз живея на първия.

ВЪПРОС КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА ОТ СЪДА: - А С. да сте виждали
примерно нещо да нагрубява Вашия син, да го обижда?
СВ. Л. Д.А: - Не, нищо такова не съм – ако съм чула или видяла щяла
съм да кажа. След като се разделиха С. и С. детето е и при двамата. С. се
вижда с детето когато е в нас – когато не е на работа. Не мога да Ви кажа дали
се е случвало С. да прави проблеми на сина ми да не му дава детето – това
може само моят син да го каже. Не знам такива работи дали синът ми плаща
издръжка на детето и колко. На детето нещо минискуси на крачетата са му по-
къси, нещо– скъсяване на сухожилията. Детето видимо не се различава от
другите деца, само дето стъпва на пръсти. Ами, повечето дето стъпва на
пръсти, инак друго не мога да Ви кажа. Ами има деца, които си стъпват така –
така си ходят. Разбирахме се добре със снаха ми докато живяхме заедно, не е
имало караници или обиди помежду ни. Не съм била свидетел на някакви
скандали между тях – те си живеят горе, аз долу. Вечерно време синът ми си
пийва алкохол. Ами пийва, от къде да знам сега колко. Синът ми не е поС.но
пиян.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Т. КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА: - Скандалжия ли е
синът Ви? Знаят ли го като скандалджия в селото?

СВ. Л. Д.А: - Аз не излизам, аз съм затворен човек, аз въобще не
излизам от вкъщи. Внучето идва вкъщи на гости, естествено. Да, да
естествено, че му даваме подаръци. Наскоро му купих лап-топ – 1200 лева –
аз и синът ми го купихме, делим си вноските, на изплащане. Лап-топът го
купихме на 20-ти май, аз го купих на изплащане, но синът ми С. ми обеща, че
ще помага за изплащане на вноските. Синът ми работи в „Р.“, не знам с какви
16
доходи разполага – не знам колко му е заплатата.

ВЪПРОС ОТ АДВ. Т. – Когато бяхте заедно, съжителствахте, да сте
усетили недоимък в семейството, някой да помага баба и дядо от другата
страна?

СВ. Л. Д.А: – Не, не съм усетила такова нещо.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Това, което го има, е от нас двамата и от
нея, каквото има това си е от нас. От техните родителите за тези десет години
е видял едно малко моторче на ток и това е. Докато живяхме съвместно от
техните родители сме имали много рядко финансова помощ от тях – и ние
сме им помагали, и те са ни помагали, сега, това е нормално. Но просто за
детето, някакъв такъв голям подарък не е получавало от тяхна страна. Като
парична награда за рожден ден – 20 лв., 50 лв. – това е най-многото където е
видял.

АДВ. Б.: - Нямам въпроси към свидетеля.

Свидетелят Латинка Д.а напусна съдебната зала.
АДВ. Б.: – Господин съдия, добре би било детето да не бъде изслушвано
и да не застава между двамата родители. Детето е на 10 години навършени, но
с оглед данните по делото и заявената позиция, считам, че не е необходимо
изслушване на детето.

АДВ. Т.: – Съгласен съм. Това е записано и в социалния доклад –
родителите не желаят детето да бъде разпитвано.

17
Съдът счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което делото следва да бъде отложено за
друга дата.
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.10.2021 г. от 10:00 часа, за която
дата и час страните се считат за уведомени от днес.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик – уведомени при
условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:47
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18