Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и първи май
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Алина Т. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15945 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.С.Т. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 01.10.2016
г. около 10,50 ч. в гр. София на бул. „Рожен“ в района на бл.32 е настъпило
ПТП, при което е пострадала ищцата. Твърди се, че на посочената дата, време и
място се движи л.а.м. „Мазда 6“ с рег. № ********, управляван от М.Д.П.с посока
на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Ген.Никола Жеков“ и в района на
бл.32 при извършване на маневра-завиване в обратна посока, отнема предимство и
реализира ПТП с л.а.м. „Сузуки Суифт“ с рег. № ********, управляван от Н.А.К..
В резултат на ПТП е пострадала ищцата-пътник в л.а.м. „Сузуки Суифт“ с рег. № ********.
Твърди се, че вследствие на ПТП на ищцата са причинени следните травматични
увреди: политравма-хидронефроза в дясно, бъбречна колика в дясно, отделяне на
кръв в урината, контузия на гръден кош, счупване на ребра2-9-10 в дясно и 2-8 в
ляво, навлизане на кръв в лявата преврална кухина /хемоторакс/, открито
счупване на просдималната фаланга на левия палец. Твърди се, че по време на
проведеното лечение ищцата е извършила непредвидени разходи за лечението си в
размер на 3 934,39 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22116000848986, валидна от 19.03.2016 г. до 18.03.2017 г.
Твърди се, че ищцата е провела
процедурата по чл.380 КЗ, подавайки молба на 06.01.2017 г., но до момента
ответникът не й е изплатил застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, сумата от 3 934,39 лв.-имуществени
вреди-разходи заплатени за лечение на получените травми, като всички вреди са в
пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 01.10.2016 г. в гр. София, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Мазда 6“ с рег. № ********, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 22116000848986, валидна от 19.03.2016 г. до 18.03.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, изчислена
съобразно разпоредбата на чл.497 КЗ до тяхното окончателно изплащане.
Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар,
определен по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Т.надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и
водача на л.а.м. „Мазда 6“ с рег. № ******** към датата на произшествието.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата с твърдението, че е пътувала в автомобила без
поставен обезопасителен колан.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания. Заявява
становище по доказателствените искания на ответника.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно доказателствата по делото и отчете приноса на пострадалата
във връзка с настъпилите травматични увреждания. Претендира направените по
делото разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол № К-865
от 01.10.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2016 г.,
албум, скица на местопроизшествието, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 01.10.2016 г. около
10,50 часа л.а.м. „Мазда 6“ с рег. № ********, управляван от водача М.Д.П., се
е движел по бул. „Рожен“ в района срещу бл.32 в дясната пътна лента, считано в
посоката му от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Ген.Никола Жеков“. Водачът насочва
автомобила към средната лента с намерение да извърши маневра „завиване в
обратна посока“. В същото време, в същата посока, в лявата пътна лента се е
движил л.а.м. „Сузуки Суифт“ с рег. № ********, управляван от водача Н.А.К.,
като в този автомобил като пътник пътувала и ищцата, на предна дясна седалка с
поставен предпазен колан, придържан с две ръце. Водачът на лек автомобил Мазда
6 предприема маневра „завиване в обратна посока“ навлизайки в пътната лента на
движещия се зад него в права посока лек автомобил Сузуки, водачът на който
прави опит да заобиколи навлизащия в коридора му лек автомобил Мазда наляво, но
не успява и последва удар с предната челна част на лек автомобил Сузуки в
страничната лява част в областта на предни врата, калник и колело на лек
автомобил Мазда. Вследствие на удара автомобил Мазда се завърта около масовия
си център по посока на часовата стрелка и се установява на мястото намерен при
огледа на ПТП, а лек автомобил Сузуки се завърта в посока обратна на часовите
стрелки и също се установява на мястото намерен при огледа.
Вследствие на гореописаното
произшествие, и в пряка причинна връзка от него ищцата е получила следните
травматични увреди: контузия на гръдния кош, счупване на ІІ-ІХ-Х ребра в дясно
и ІІ-VІІІ ребра в ляво, левостранен хемоторакс /наличие на кръв в лявата гръдна
половина/, открито счупване на проксималната фаланга на палеца на лявата ръка,
разкъсване на дорзалния лигамент /връзка/ карпо-метакарпалната става съпроводен
със сублуксация на ставата и разкъсване на колалатералната връзка със закрита
луксация, хидронефроза в дясно, бъбречна колика в дясно, наличие на кръв в
урината.
Установява се, че причина за
настъпилото ПТП е субективното поведение на водача на лек автомобил Мазда 6,
който е предприел маневра „завиване в обратна посока“, пресичайки двойната
непрекъсната линия между пътните ленти за движение в двете посоки, както и
наличие на знак Г1 и Б1 и не е пропуснал попътно движещия се от лявата му
страна лек автомобил Сузуки срещу знак Б3.
От заключението на приетата по
делото комплексна СМЕ се установява, че ищцата е търпяла болки и страдания за
период около осем месеца, като с по-интензивен характер са били болките през
първия месец, както и за около месец след всяка оперативна интервенция. По
отношение на урологичните страдания-ищцата е търпяла от тъпи болки в лумбалната
област до изключително силни-нетърпими.
Урологичните увреждания са
лекувани консервативно с активно наблюдение. По отношение на гръдната травма на
10.10.2016 г. е извършена торакоцентеза в ляво. По отношение на травмите в
областта на ръцете е извършено оперативно лечение, както следва: на 28.11.2016
г. е извършена лигаментопластика на дорзален кос лигамент и фиксация към
метакарпалната кост посредством анкар пластика на улнарния колатерален лигамент
също фиксирана с анкар. Трансфиксация на двете стави посредством Киршнерови
игли. На 09.01.2017 г. е отстранена киршнеровата игла, извършена е декомпресия
на горното рамо на десния радиален /лъчев/ нерв. На 03.04.2017 г. е извършена
операция на десен горен крайник.
Във връзка с лечението на горните
травми ищцата е извършила разход в общ размер на сумата от 3 934,39 лв.,
които разходи е бил необходим за лечението на травмите от ПТП. Заплащането на
сумите се доказва с приетите по делото фактури и фискални бонове към тях, удостоверяващи
заплащането на сумите по фактурите.
Установява се, че ищцата е била с
поставен предпазен колан, но го е придържала с двете ръце, от което е получила
и травмите в областта на палците на двете ръце. Травмите в областта на гръдния
кош са получени от хлабавия стоеж на колана, респ.по-свободното движение на
тялото. При условие, че коланът не е бил придържан от ръцете, вероятно е нямало
да настъпят описаните травматични увреждания в областта на двете ръце.
Не е било спорно между страните,
че към 01.10.2016 г. л.а.м. „Мазда 6“ с рег. № ******** е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, със
застрахователна полица № 22116000848986, валидна от 19.03.2016 г. до 18.03.2017
г.
От разпита на свидетеля Д.Д.Я.-дъщеря
на ищцата се установява, че свидетелката видяла майка си след произшествието в
„Пирогов“ в шокова зала. Била в съзнание. Имала счупени ребра, пръстите на
ръцете, двата палеца на ръцете също били счупени. След като се прибрала вкъщи
ищцата не можела да се грижи сама за себе си някъде около 8-9 месеца. Предимно
дъщеря й полагала грижи за нея. Свидетелката установява, че и до момента ищцата
не може да се обслужва напълно. Изпитва страх непрекъснато като се сети за
катастрофата. Не иска да се вози, да пътува. И двете й ръце са увредени.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 06.01.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 06.04.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 07.12.2017 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 01.10.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът Присадашки е нарушил нормата на чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като
при предприемане на маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на
движение, не е пропуснал пътното превозно средство, движещо се в съседната пътна лента, нарушил и не спазил
знаци Г1 „Движение само направо след знака“ и Б1“Пропусни движещите се по пътя
с предимство!“ и в резултат на това неговото виновно поведение е настъпило
пътнотранспортното произшествие.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по делото
доказателства ответникът доказва възражението си за принос от страна на ищцата.
Установи се, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, но го е
придържала с ръцете си, в резултат на което е получила травмите в областта на
палците на двете ръце, които не би получила, ако не бе придържала колана.
Безспорно с това си поведение ищцата е допринесла за увеличаване обема на
търпените от нея вреди, поради което и определеното й застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Съдът като съпостави извършените
нарушения от виновния водач и от пострадалата, намира, че приносът на
последната е в размер на 10%.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 150
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла тежки телесни увреждания, от които е търпяла
болки и страдания за период около осем месеца, като с по-интензивен характер са
били болките през първия месец, както и за около месец след всяка оперативна
интервенция. По отношение на урологичните страдания-ищцата е търпяла от тъпи
болки в лумбалната област до изключително силни-нетърпими. Ищцата е претърпяла
три оперативни интервенции и в продължение на осем месеца се е нуждаела от
чужда помощ, от каквато се нуждае и към момента, тъй като и двете й ръце са
увредени. Изпитва страх, включително и от возене в автомобил.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Този размер на застрахователното
обезщетение ще следва да бъде намален със сумата от 5000 лв., съобразно приетия
принос, или искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
45 000 лв.
Искът за имуществени вреди е
доказан и основателен в пълния му размер, съобразно писмените доказателства и
заключението на комплексната СМЕ, като също следва да бъде намален със сумата
от 393,95 лв. на основание чл.53, ал.2 от ЗЗД или следва да бъде уважен за
сумата от 3540,95 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 06.01.2017 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Още с исковата молба ищцата е
направила заявление, че претендира адвокатското възнаграждение да бъде
определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, а и по делото
е представен договор за правна помощ от който е видно, че адвокат Д.
осъществява безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.1 от
ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.Д. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 и т.5 във връзка с чл.2,
ал.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
При
материален интерес от 150 000 лв.-минималното възнаграждение по т.5 е 4530
лв., от която сума ответникът дължи 1359 лв., съответна на уважената част от иска
от 45 000 лв.
При
материален интерес от 3 934,39 лв.-минималното възнаграждение по т.2 е 505,41
лв., от която сума ответникът дължи 454,87 лв., съответна на уважената част от
иска от 3 540,95 лв. Или общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата от 1813,87 лв.
Изчислено
по горния начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1310
лв. От тази сума на адвокат Найденов следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 300 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв. за депозит вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв., определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сумата от 850 лв., ищцата ще следва да бъде осъдена на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените от него разноски в
размер на 581,96 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /105 393,44
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 941,64
лв., съобразно уважената част от исковете и сума в размер на 189,20 лв.-възнаграждение
за вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.С.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания, сумата от 3 540,95 лв. /три хиляди
петстотин и четиридесет и 0,95 лв./-имуществени вреди-разходи заплатени за
лечение на получените травми, като всички вреди са в пряка причинна връзка с
ПТП, настъпило на 01.10.2016 г. в гр. София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Мазда 6“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД със
застрахователна полица № 22116000848986, валидна от 19.03.2016 г. до 18.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано 06.01.2017 г. до
тяхното окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния
претендиран размер от 150 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД,
поради приет принос в размер на 10% за разликата над сумата от 45 000 лв.
до сумата от 50 000 лв., а искът за имуществени вреди за разликата над
сумата от 3 540,95 лв. до сумата от 3 934,39 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат К. Александрова Д.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 813,87 лв. /хиляда осемстотин и тринадесет и
0,87 лв./
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 565,32 лв. /петстотин шестдесет и пет и 0,32 лв./ разноски направени от
ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважения размер на исковете в размер на 1 941,64 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и
един и 0,64 лв./, както и сумата от 189,20 лв. /сто осемдесет и девет и 0,20 лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр Д.С.Т.:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: