РЕШЕНИЕ № 260161
гр.Пловдив, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1084 по описа за 2019 година намери за установено
следното:
Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, твърди, че по силата на сключен на 29.08.2018 г. с кредитополучателя П.Н.И. *** договор за кредит-текущо потребление, му е предоставила кредит в размер на 40 000 лева със срок на погасяване 120 месеца.Твърди също, че към 13.11.2019 г., когато е подадена исковата молба, ответникът не е погасил общо пет погасителни вноски, дължими за периода 15.06.2019 – 15.10.2019 г., поради което упражнява правото да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на връчване на препис от исковата молба на ответника. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца главница в размер на 37577.68 лева, ведно със сумата 1035.68 лв. – договорна лихва за периода 15.05.2019 – 12.11.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 13.11.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът П.Н.И. ***, чрез назначения му особен представител адвокат А.Х.Г., съдебен адрес:***, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че същите са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е приет като доказателство и не е оспорен от ответника, договор за кредит за текущо потребление, сключен на 29.08.2018 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника П.Н.И., в качеството му на кредитополучател, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на кредитор, е предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 40 000 лева. Видно от представения и неоспорен като доказателство договор, уговореният срок за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, при фиксиран лихвен процент в размер на 6.65% на годишна база. Съгласно т.6 от договора, падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 15-то число на месеца.
Съгласно т.18.2 от представените като доказателство Общи условия за предоставяне на кредити, неразделна част от процесния договор, при забава на плащането на месечна вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10%, ако Кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след тази дата, надбавка за забава не се прилага.
Представен е и погасителен план, неразделна част от договора, ведно с декларация, подписана от кредитополучателя, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от ЗПК, както и Общите условия, прилагани към кредити за текущо потребление.
Всички така приети по делото писмени доказателства не са оспорени от ответника.
По делото е прието като доказателство неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С., което като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло. Съгласно същото, сметка на кредитополучателя е заверена с предоставената като кредит сума на 29.08.2018 г. Кредитополучателя е погасявал редовно дължимите си месечни вноски до 15.06.2019 г., като със заплащане на последната от тях е погасил от момента на усвояване на кредита да 15.06.2019 г. главница в общ размер от 2422.32 лв. и договорна лихва в размер на 2048 лв. или общо 4470.76 лева. От 15.07.2019 г. и до подаване на исковата молба пред РС – Пловдив на 13.11.2019 г. ответникът не се констатира да е извършил каквито и да е плащания по кредита. Така, към датата на завеждане на исковата молба, дължимото възнаграждение за главница е в размер на 37 577.68 лв., непогасената редовна лихва, за периода 29.08.2018 до 13.11.2019 г., е в размер на 1035.37 лв., а дължимата върху просрочените суми лихви за забава за периода 15.07.2019 до 13.11.2019 г., са в размер на 24.18 лв. и такса за предсрочна изискуемост от 120 лв.
Заключението по така изслушаната и приета по делото експертиза, не бе оспорено от страните.
При така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Няма спор, че на основание сключения между страните на 29.08.2018г. договор, ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит за текущо потребление в размер на 40 000 лв. Съдът намира, че клаузите на договора за кредит са ясни и разбираеми, а същият е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК.
Не е оспорено от ответника, че с посочената сума неговата сметка при банката-кредитор е била заверена на 29.08.2018 г., т.е. е реално получена от него. При това положение, съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът се е задължил за върне на кредитора главница в размер на 40 000 лв., ведно с договорна лихва и мораторна лихва за забава, в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията му. В негова тежест е възникнало и задължението да погаси дължимата такса по обявяване на сумите по договора за предсрочно изискуеми - в размер на 120 лв.
При доказателствена тежест, указана на ответника, да установи по несъмнен по делото начин, че е изпълнил задълженията си по договора и е върнал на ищеца получения кредит, ведно с дължимата лихва, същият не ангажира каквито и да е доказателства.
Нещо повече, неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, установява, че кредитополучателя е преустановил всякакви плащания по договора след 15.06.2019 г., като първата неизплатена от него месечна погасителна вноска е с падеж 15.07.2019 г. Същата не е платена изцяло, както и не са заплатени които и да е от следващите вноски.
Ето защо, съдът намира за безспорно установен факта на преустановяване на плащанията, както и правото, възникнало в полза на кредитора да обяви задълженията по договора за изцяло и предсрочно изискуеми.
Ищецът е упражнил това свое право, чрез връчване на исковата молба на назначения по делото особен представител, което съдът намира за законосъобразно и изцяло в съответствие с установената съдебна практика. Връчването на книжата, чрез особения представител, в пълна степен гарантира правата на кредитополучателя и е законосъобразно и редовно. Предвид изложеното, съдът намира така предявения иск за заплащане на дължимата главница в размер на 37 577.68 лв. за основателен и доказан.
Предвид установената дължимост на задължението за главница, съдът намира за основателен и доказан и иска за заплащане на договорна лихва в размер на 1035.37 лв., която се дължи за периода 29.08.2018 г. до 13.11.2019 г., когато е подадена исковата молба в съда. На ищеца следва да се присъдят, на основание чл. 86 от ЗЗД, мораторната лихва за забава в размер на 24.18 лв. за периода 15.07.2019 – 13.11.2019 г., както и договорената такса за предсрочна изискуемост на задълженията по договора в размер на 120 лв.
Както се посочи, първото непогасено задължение по процесния договор, е с падеж на 15.07.2019 г., а исковата молба е заведена в съда на 13.11.2019 г., поради което единственото направено от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за неоснователно.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 от НЗПП, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1545.49 лв. – внесена държавна такса; 1689 лв. – внесено от ищеца възнаграждение за особен представител на ответника; 150 лв. заплатен депозит за ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1693 лв.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Н.И. ЕГН ********** ***, чрез назначения му особен представител адвокат А.Х.Г., съдебен адрес:***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД ,ЕИК *********, съдебен адрес***, сумите: 37577.68 лева – главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен между същите страни на 29.08.2018 г.; 1035.68 лв. – договорна лихва за забава на главницата, изчислена за периода 15.05.2019 – 12.11.2019 г., мораторната лихва за забава в размер на 24.18 лв. за периода 15.07.2019 – 13.11.2019 г., както и договорената такса за предсрочна изискуемост на задълженията по договора в размер на 120 лв., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 13.11.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 5077.49 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: