№ 204
гр. Шумен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500352 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №118/15.06.2022г. по гр.д.№390/2020г. по описа на ВПРС , съдът е
разпределил ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /УПИ/ XII-124 в кв.11 по ДРП на гр.В.П., представляващ поземлен имот с
идентификатор 58222.495.200 по КККР на гр. В. П., находящ се в гр.В. П., ул."*"№13А, с
площ от 350 кв.м., при съседи: 58222.495.2282, 58222.495.199, 58222.495.2127,
58222.495.201, като Е. Х. Й. ЕГН ********** с адрес гр.В. П., ул."*"№13А, ет.1 следва да
ползва ¼ ид.ч. от поземления имот с площ от 65.40 кв.м., разположена от източно от
жилищната сграда, подхода за входа на Д. И., от североизточния ъгъл по линията на
сградата на 3.15 м от северната граница до северната граница на имота в източна посока до
източната граница на имота, като в югоизточната му част е определено местото за общо
ползване, съгласно приложена скица вариант /шести/ 6 към допълнителната СТЕ-IV, вх.
№804/01.03.2022 г., Д. М. И. ЕГН ********** с адрес гр.В. П., ул."*"№13А, ет.2 следва да
ползва ¾ ид.ч. от поземления имот с площ от 196.40 кв.м., разположена западно от
североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока по линията на сградата на 3.15
м на изток успоредно на северната граница на имота, съгласно приложената скица вариант
/шести/ 6 към допълнителната СТЕ-IV, вх.№804/01.03.2022 г., като частта от поземления
имот с площ от 3.90 кв.м., включваща площта около водомерната шахта, следва да се ползва
общо от всички съсобственици, съгласно приложената скица вариант /шести/ 6 към
допълнителната СТЕ-IV, вх.№804/01.03.2022 г., която скица да се счита за неразделна част
1
от настоящото съдебно решение.
Решението е обжалвано от Д. М. И. ,действаща, чрез пълномощника си адв.И. Г. Т. от
ШАК като незаконосъобразни и неправилни по изложените в жалбите съображения.
Жалбоподателката моли съдът да отмени решението и вместо това да постанови ново
решение по силата на което ползването на незастроената част от имота да продължи да се
ползва съобразно постановеното предходно решение от 1993г. ,обективирано във вариант 1
или 2 от изготвените СТЕ , като претендира и разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Х. Й. ,действащ ,чрез
пълномощника си адв.Г. Г. Г. от ШАК, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищецът Е. Х. Й. е предявил иск с правно основание чл. 32,ал.2 срещу Д. М. И. за
разпределение на ползването на съсобствения между страните УПИ XII-124 в кв.11 по ДРП
на гр.В.П., представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.200 по КККР на гр. В.
П., находящ се в гр.В. П., ул."*"№13А, с площ от 350 кв.м.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Не е спорно по делото ,че ищецът е собственик на първи жилищен етаж от страда и ¼
ид.ч. от поземлен имот, в който е построена, съставляващ УПИ XII-124 в кв.11 по ДРП на
гр.В.П., представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.200 по КККР на гр. В. П.,
находящ се в гр.В. П., ул."*"№13А, което се установява от договор за покупко[1]продажба,
обективиран в нот.акт №47, т. III, рег.№1266, дело №495/2003 г. по описа на ВПРС от
16.07.2003 г. Ищецът е закупил имота от П.С.П. и съпругата му Е.П.П., които са го били
придобили по силата на нот.акт№125, том I, дело №218/1985 г. на ВПРС от 25.07.1985 г. от
Б.Д.С., като в посоченият нотариален акт е разпределено ползването на поземления имот от
страните по договора за продажба, като е изрично посочено в нотариалния акт, че
купувачите ще ползват източната част от двора, съответстваща на идеалната им част, но без
да е уточнено или да е приложена скица, от където да се установява точно къде минава
границата, отделяща двете части от поземления имот, разпределени за реално ползване
2
между продавача, като собственик на ¾ ид.ч. от имота и купувачите като собственици на
останала ¼ ид.ч. от него. Ответницата е собственик на втория жилищен етаж от същата
сграда и останалите ¾ ид.ч. от поземления имот, видно от нотариален акт за замяна на
недвижим имот от 09.08.1984 г. №146, том I, дело №326/1984 г. по описа на ВПРС. С
Решение по гр.д.№290/1993 г. на ВПРС по което страни са били предишните собственици
на имота, праводателите на ищеца – П.С.П. и Е.П.П. е извършено разпределение на
ползването на процесният имот , но поради липса на приложена скица остава неясна
границата на определените за реално ползване части.
Според заключенията на вещото лице по СТЕ , процесният имот е УПИ XII-124 в
кв.11 по ДРП на гр.В.П., представляващ поземлен имот с идентификатор 58222.495.200 по
КККР на гр. В. П. с площ 360 кв.м, съгласно кадастралната карта. В имота е изградена
двуетажна жилищна сграда, като входовете на етажите са от източната страна на сградата.
Водопровода и канализацията на сградата са изградени в източната част на имота между
сградата и източната ограда. Съгласно документите за собственост ищеца Е. Х. Й. е
собственик на първи жилищен етаж и ¼ ид.ч. от дворното място, а ответницата Д. М. И. е
собственик на втори жилищен етаж и ¾ ид.части от двора.
Първоинстанционният съд е разпределил ползването на съсобственият поземлен
имот съгласно заключението на допълнителната СТЕ по вариант VІ обективиран в скица по
този вариант намираща се на стр.101 от делото на ВПРС, като като Е. Х. Й. ЕГН следва да
ползва ¼ ид.ч. от поземления имот с площ от 65.40 кв.м., разположена от източно от
жилищната сграда, подхода за входа на Д. И., от североизточния ъгъл по линията на
сградата на 3.15 м от северната граница до северната граница на имота в източна посока до
източната граница на имота, като в югоизточната му част е определено местото за общо
ползване, Д. М. И. следва да ползва ¾ ид.ч. от поземления имот с площ от 196.40 кв.м.,
разположена западно от североизточния ъгъл на жилищната сграда в северна посока по
линията на сградата на 3.15 м на изток успоредно на северната граница на имота, като
частта от поземления имот с площ от 3.90 кв.м., включваща площта около водомерната
шахта, следва да се ползва общо от всички съсобственици.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил иск по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на
съсобственото на страните дворно место. На осн.чл.32 ал.2 от ЗС ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ ,районният съд по
искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса ,взема необходимите мерки и ако
е нужно ,назначава управител на общата вещ. Предпоставка за съдебна намеса за определяне
режима на служене с общата вещ е липса на възможност за образуване на мнозинство на
съсобствениците ,определено от дялото им участие в съсобствеността или наличието на
решение на това мнозинство ,което е вредно за общата вещ / не е съобразено ,както с
естеството на веща ,а така също и с правата на съсобствениците в имота/ . Между страните
по делото не може да се постигне съгласие относно начина на ползване на процесното
дворно место , поради което и правилно първоинстанционният съд е разпределил ползването
3
на съсобственият поземлен имот.
Във въззивната си жалба жалбоподателката твърди ,че ползването на процесният
имот било решено още със съдебното решение от 1993г. и не били налице основания то да
бъде изменяно. Това възражение на жалбоподателката е неоснователно ,тъй като
постановеното съдебно решение по гр.д.№290/1993 г. на ВПРС по което страни са били
предишните собственици на имота, праводателите на ищеца – П.С.П. и Е.П.П. и ответницата
е с предмет същото искане за разпределение на ползването, което е направено с решението,
но поради липса на приложена скица остава неясна границата на определените за реално
ползване части и при това положение същото не може да бъде приложено и спора относно
ползването остава неразрешен. Също така с нот.акт№125, том I, дело №218/1985 г. на ВПРС
от 25.07.1985 г. е разпределено ползването на поземления имот от страните по договора за
продажба, като е изрично посочено в нотариалния акт, че купувачите ще ползват източната
част от двора, съответстваща на идеалната им част, но без да е уточнено или да е приложена
скица, от където да се установява точно къде минава границата, отделяща двете части от
поземления имот, разпределени за реално ползване между продавача, като собственик на ¾
ид.ч. от имота и купувачите като собственици на останала ¼ ид.ч. от него, поради което и с
този нотариален акт спорът между страните отново остава неразрешен.
Предвид гореизложеното е налице нужда от съдебна намеса за разпределяне правото
на ползване между страните по делото на процесният съсобствен недвижим имот .
Във въззивната жалба жалбоподателката твърди ,че съдът при избора на вариант VІ
не се е съобразил с обстоятелството ,че за да се реализират правата на ответницата по този
шести вариант относно достъпа до определеното за общо ползване пространство
ответницата трябвало да има ключ и осигурен достъп от страна на ищеца до това общо
пространство от близо 4 кв.м. В решението не били изложени, каквито и да са доводи и
съображения относно гаранциите за изпълнение от страна на ищеца за осигуряване на
достъп. Съдът счита това възражение за неоснователно ,тъй като постановеното от съда
решение има изпълнителна сила и при оспорване и неосигуряване на достъп до общата за
ползване част , ответницата има правото да пристъпи към принудителното изпълняване на
решението при което достъпът ще й се осигури от съдебният изпълнител. Даденото с
вариант VІ разпределение на имота определя подходящи дялове за страните, отговарящи на
фактическото положение, на квотите им в съсобствеността и не предвижда преустройство.
Дяловете са определени, като на всяка от страните се пада за ползване реална част от
дворното място, която в момента ползва, като е съобразено и с частите, които обслужват
фактически ползваната от нея сграда. Предвидената част за общо ползване включва
единствено водопроводната шахта, за която вещото лице, както и пълномощника на
ответницата заявяват, че следва да се ползва и от двете страни, поради предназначението й
да обслужва двата жилищни етажа на сградата. Минимално определената част за общо
ползване ще предотврати бъдещи спорове между страните, поради влошените им
отношения, предвид влизането в частта от двора, която ще ползва, без някой от тях да
преминава през общо място ще спомогне за избягване на срещи и конфликти. Избраният
4
начин за разпределение на ползването съответства и на възможността всеки от двамата
съсобственика да може да паркира и гарира автомобил в частта от съсобствения имот, която
му е разпределена за реално ползване, която възможност за ищеца е неосъществима при
останалите варианти за разпределение на ползването, изготвени от ВЛ, при които се
определя голяма площ за общо ползване, правеща невъзможно паркиране на автомобил за
ищеца. Вариант шести от експертизата действително съответства в най-голяма степен на
целта на разпределението на съсобствения имот - всеки от съсобствениците да получи
реална част за ползване, като в максимална степен се ограничи площта за общо ползване, а
освен това, когато се касае за жилищен имот, както е в случая, да се създаде възможност
всеки от съсобствениците самостоятелно и безконфликтно да влиза във входа на сградата
към притежавания в индивидуална собственост жилищен етаж.
Този вариант за разпределение на ползването съответства и с фактическото ползване
в момента и изградените, макар и незаконни постройки от ответницата, които попадат
изцяло в реалната част от имота, определена за нейно ползване.
Предвид гореизложеното ,съдът счита , че извършеното от ШРС разпределение на
имота между страните по делото по вариант VІ от допълнителната СТЕ е правилно и
законосъобразно и поради това и решението на първоинстанционният съд следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора по делото пред ШОС следва жалбоподателката да се осъди да
заплати на въззиваемия направените от него разноски по делото пред ШОС в размер на
600лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №118/15.06.2022г. по гр.д.№390/2020г. по описа на
ВПРС.
ОСЪЖДА Д. М. И. ЕГН ********** с адрес гр.В. П., ул."*"№13А, ет.2 да заплати на
Е. Х. Й. ЕГН ********** с адрес гр.В. П., ул."*"№13А, ет.1 разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 600лв. за адвокатски хонорар
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5