Р Е Ш Е Н И Е
№ 4836/11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети октомври
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Т.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 302 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 4416/07.06.2018г.,
издадена по частно гражданско дело № 8791/2018
г., по описа на ВРС сумата от сумата от 2560,06
лева /две хиляди петстотин и шестдесет лева и шест стотинки/, представляваща задължение
по Договор за стоков кредит № 276934 от
12.07.2017г., сключен между „БАНКА ДСК“
ЕАД и Н.М.С., което задължение е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с
договор за цесия от 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 05.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
679,54 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 11.08.2017г.
до 09.03.2018г., сумата от 88,14
лева /осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
начислена мораторна лихва за периода от
12.08.2017г. до 26.05.2018г..
Претендират се разноски в исковото и в заповедното
производство.
Излага се в исковата молба, че е сключен Договор за
стоков кредит № 276934 от 06 юли 2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД като
Кредитор и Н.М.С. като Кредитополучател. По силата на същия договор на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 2560.06 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ „ЗОРА ММС" ООД, както и за сключване чрез „Банка
ДСК" ЕАД на застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, е усвоена еднократно, безкасово по сметка на Търговеца
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ „ЗОРА ММС" ООД, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката, е усвоена еднократно, безкасово по сметка,
посочена от Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 9 от които в размер на 78,81
лева, а остатъкът в размер на 46,34 лева се дължи с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план.
В чл. 6 от горепосочения Договор за стоков кредит
страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 39,59 % годишно или 0,1100% на ден. Начислената и непогасена
договорна лихва за периода от 11 август 2017 г. до 09 март 2018 г. се
претендира в размер на 679.54 лева.
Н.М.С. преустановила
плащанията по Договор за стоков кредит № 276934 на 12 август 2017 г. поради
което по силата на чл. 12.1. от Общите условия, неразделна част от Договора за
стоков кредит, поради допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем считано
от 09 март 2018 г.
Претендират и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава,
считано от 12 август 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита
до 26 май 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 88.14 лв., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Излагат във връзка с
правния си интерес да претендират вземанията по иска, с наличието на сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 година и Приложение № 1.1 към него от 09 март 2018 година, с които на основание
чл. 99 от ЗЗД вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности от първоначалния кредитор
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********.
За събиране на дължимите му вземания,
дружеството-ищец е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Варна за вземанията си към ответника. По
входираните документи е образувано ЧГД № 8791/2018г.
по което е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на ищеца е указано да предяви установителен иск в едномесечен срок.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,
чрез особен представител депозира отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковите претенции, като недопустими и неоснователни.
Отрича се идентичност на претендираните със
заповедта за изпълнение вземания с тези посочени в исковата молба, по която е
учредено настоящото исково производство.
Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между ответника и
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********. Твърди се, че договор за паричен заем №
27634 от 06.07.2017 г. не е надлежно усвоен от ответника Н.М.С. с ЕГН **********,
както и че страните са подписали и Договор за стоков кредит, по който да е
предоставена кредитна сума в размер на 2 560,06 лева.
Оспорва се, че на 29.09.2017 г. е бил сключен Договор за цесия между
„БАНКА ДСК" ЕАД и „А.З.К.Н.П.З." ООД. Твърди се, че ответницата не е
била уведомена за извършената цесия и същата не може да ѝ бъде
противопоставена.
Налагат се доводи за липса на възможност за съобщаване на цесията с
преписа от исковата молба, т.к. ответницата е представлявана от особен
представител.
Оспорва се и твърдението, че кредитът е следвало да бъде погасен на 12
месечни вноски, тъй като съгласно погасителния план кредитът е следвало да бъде
погасяван на 24 месечни вноски.
Оспорва се, като нищожна клаузата на чл. 6 от Договора за кредит, с
която е определен годишен лихвен процент в размер на 39,59 %, с твърдения за
накърняване на добрите нрави. Наличие на явна нееквивалентност между
уговорените престации за предоставена услуга и уговорената за това цена, поради
което е налице нарушение на принципа за добросъвестност.
Оспорва се и че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем
считано от 09.03.2018 г. съгласно разясненията дадени с т.18 от TP № 4/2013г.на
ОСГТК на ВКС.
В оглед неоснователността на главния иск, считат за неоснователни и
акцесорните претенции по реда на чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 12 от ОУ на
Банката.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8791/2018 год. по описа на ВРС, се установява,
че по заявление н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, *** против Н.М.С. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4416/07.06.2018 год., по
която ответникът е осъден да заплати исковите суми в размер на 2560,06 лева –
главница; 679,54 лева - договорна лихва, начислена за периода
от 11.08.2017г. до 09.03.2018г. и сумата от 88,14 лева, представляваща
начислена мораторна лихва за периода от 12.08.2017г. до 26.05.2018г. Същите са
претендирани по Договор за стоков кредит
№ 276934 от 12.07.2017г., сключен между
„БАНКА ДСК“ ЕАД и Н.М.С., във връзка. Видно е от преписката по заповедното
производство, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви
установителен иск в едномесечен срок. Установява се също и че настоящият иск е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното на л. 6 и 7 от делото заверено от страната копие на
договор за потребителски кредит № 275708
от 06.07.2017 год. и погасителен план към него, „БАНКА ДСК“ ЕАД и Н.М.С. са
сключили договор за потребителски стоков кредит, по силата на който ищецът е
предоставил целеви заем за сума в размер на 1292,67 лева. Със същия е кредитирана покупка на ответницата за
стока на стойност 1139,00 лева от третото неучастващо в делото лице „Технополис
България“ ЕАД, като наред с това е кредитирал и дължимата от ответника
застрахователна премия по застрахователен пакет „Стандарт +” към третото
неучастващо лице „Групама Животозастраховане“ ЕАД в размер на 153,67 лева. От
своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 24 броя
погасителни вноски, 23 от които с размер от 78,81 лева и една такава в размер
от 46,34 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 1858,97
лева, включващ и годишен процент на разходите от 47.69% и годишния лихвен
процент - 39.59%.
За установяване изпълнение задължението на ищеца да предаде заетата сума
и за установяване на действителния размер на ГПР на кредита, по делото бе
допусната и приета ССЕ на вещото лице Р.С.. От заключението по поставената
задача и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
сума в размер от 2399,00 лева е преведена с банков превод на третото
неучастващо лице „Технополис България“ по
фактура с № **********/12.07.2017 г. а сумата от 161,06 лева представлява
застраховка по кредита.
Представени са от ищеца и приети, като доказателства по делото Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 година и
Приложение № 1.1 към него от 09 март 2018 година (л. 10-15), с които на
основание чл. 99 от ЗЗД вземане на
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* към ответника Н.М.С. произтичащо от договор
за стоков банков кредит № 276913 за
главница от 619,72 лева, лихва 21,53 лева, такса от 120,00 лева и друго задължение с размер
от 135,41 лева и с общ размер на
дълга от 896.66 лева е прехвърлено в
полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности от първоначалния кредитор.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 8791/2018 год., по
описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на предявения иск е установяването със сила на пресъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
В настоящия случай ищецът въвежда като основание за издаване на записа
на заповед конкретно правоотношение между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Н.М.С., а именно
договор за потребителски кредит № 276934/06.07.2017 г. Съществуването на такъв
кредит на практика се оспорва от особения представител на ответника. Документ
за сключването на такъв кредит с посочен номер 276934 и дата 06.07.2017
г. в изискуемата от чл. 10 ЗПК писмена форма не бе представен по делото. По
делото бе представен договор за кредит с № 275708
от 06.07.2017 год. и погасителен
план към него между ответницата и „БАНКА ДСК“ ЕАД. Същият обаче, не съответства
на посочения в исковата молба и заповедта за изпълнение договор № 276934 от
06.07.2017 г., както по съдържание, така и съобразно размера на отпуснатата
сума, този на договорната лихва и на останалите уговорки.
Спорните по делото въпроси се свеждат също и до фактическото усвояване
на кредитния ресурс. Установено бе със заключението на вещото лице, че на името
на ответницата в счетоводството на „БАНКА ДСК“ ЕАД се води кредит в размер на 2560,06 лева
главница и 679,54 лева договорна лихва. Установено бе, че твърденият в исковата
молба кредитен ресурс в размер на 2560,06 лева е бил усвоен, като сума 2399,00
лева е преведена с банков превод на третото неучастващо лице „Технополис България“ по фактура с №
**********/12.07.2017 г., а с разликата до сумата от 161,06 лева е финансирана
комисионната за сключената застраховка по кредита.
Тъй като в случая задължението към ответника се претендира на основание
стоков кредит, с оглед надлежното установяване усвояването на кредитния ресурс
в тежест на ищеца бе да установи, сключването на такъв договор между „БАНКА
ДСК“ ЕАД и ответника съдържащ уговорка за финансиране на негова покупка от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ „ЗОРА ММС" ООД. По делото обаче, няма доказателства
ответницата да е желала покупката на стоката, чието финансиране по фактура №
**********/12.07.2017 г. е извършено и дали същата реално е желаела сключване
на този стоков кредит. Така твърденията на ищеца за съществуването на договор за потребителски кредит №
276934/06.07.2017 г., от който да произтичат уговорки за поето задължение на
банката да финансира желана от ответницата покупка на стока с цена 2399,00 лева
не се установи. В този смисъл искът не бе доказан по основание и размер и по
тези съображения следва да бъде отхвърлен.
Освен гореизложеното следва също да се има предвид и че по делото не бе
установено надлежно постъпване в патримониума на ищеца на посочените в
заповедта за изпълнение и в исковата молба задължения на ответницата към „БАНКА
ДСК“ ЕАД. Спорните вземания се претендират на основание договор за
потребителски кредит № 276934/06.07.2017 г. За установяване твърденията за
надлежно извършена цесия, от страна на ищеца бяха представени доказателства (л.
10 – 15) за прехвърляне на вземания на „БАНКА ДСК“ ЕАД към ответницата
произтичащи от друг договор, а именно с № 276913 и непосочена дата на същия.
Прехвърлените на ищеца вземания освен това, са за главница от 619,72 лева,
лихва 21,53 лева, такса от 120,00 лева и друго задължение с размер от 135,41
лева и с общ размер на дълга от 896.66 лева, като по никакъв начин не може да
се приеме, че същите са идентични по основание и размер с претендираните по
настоящото дело вземания.
При изложените съображения, претенцията на
ищеца по чл. 422, ал.1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на спора разноски, вкл. за
заповедното производство, се следват на ответника, но тъй като липсват
доказателства за извършени такива, съдът не следва да ги присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***
предявен срещу Н.М.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по
Заповед за изпълнение на парично задължение № 4416/07.06.2018г., издадена по частно гражданско дело № 8791/2018 г., по описа на ВРС сумата от
сумата от 2560,06 лева /две хиляди
петстотин и шестдесет лева и шест стотинки/, представляваща задължение по Договор
за стоков кредит № 276934 от
12.07.2017г., сключен между „БАНКА ДСК“
ЕАД и Н.М.С., което задължение е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД с
договор за цесия от 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 05.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
679,54 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 11.08.2017г.
до 09.03.2018г., сумата от 88,14
лева /осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
начислена мораторна лихва за периода от
12.08.2017г. до 26.05.2018 година, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: