РЕШЕНИЕ
№ 1853
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря ДаЯ. М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110105287 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен
иск за собственост от Д. П. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Л. №11, Д. СВ. СТ.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Т. бл.35, вх.А, ет.6, ап.18, С. СВ. СТ., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. Т. бл.35, вх.А, ет.6, ап.18,С. Г. С., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. П.Б. № 20 и Д. Г. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Б. № 20 срещу Д. Н.
Й., ЕГН ********** от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17, Я.Н. Й.а, ЕГН
**********, от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17 и Щ. Я. Т. - Й.а, ЕГН **********
от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17 за приемане за установено по отношение на
ответниците, че същите не са собственици на имот с идентификатор *********.319,
намиращ се в местност „А.“, жк. В., гр. Варна, с площ от 1601 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до10м.),номер по предходен план: 235, при граници: имоти с
идентификатори *********.320, *********.9557, **********.36, **********.161,
както и на реална част с площ от 209 кв.м. от имот с идентификатор **********.161
намиращ се в местност „А.“, жк. В., гр. Варна, целия с площ от 8400 кв.м., трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, номер по предходен план:522147, при съседи: имоти с
идентификатори: *********.808, *********.9529, *********.320, *********.319,
**********.36, **********.182, **********.183, **********.184, **********.156,
**********.159, **********.21, **********.155 и **********.175, при граници на
1
процесната реална част: на север – черен път, юг – имот с идентификатор
*********.319, североизток – останалата част от имот с идентификатор
**********.161, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници на С.Г. К., б.ж.
на гр. Варна, на който с решение № 553/09.09.1998г. на ОСЗ – Варна е възстановен
имот с площ от 2 дка, в местност „Т.п.“, ж.к. В., гр. Варна. Към този момент в сила е
кадастрален план от 1977г., по който план възстановения имот се идентифицира под
№235, който имот е идентичен с процесния имот с идентификатор *********.319,
както и частично идентичен с идентификатор **********.161. Посочва, че
ответниците оспорват правата им на собственост доколкото в регистъра на приетата
кадастрална карта техни праводатели са вписани за собственици, съответно същите са
извършили и делба на имота без участието на ищците, която делба е извършена чрез
одобряване на съдебна спогодба постигната по гр. дело № 10325/2016г. на ВРС.
Излагат възражения, като посочват, че наследодателят на ответниците Н. П., приживе
не се е легитимирал за собственик на имот №319. Имотът е собственост на ищците не е
отчуждаван посредством разпоредителна сделка, като същия се владее от последните.
Посредством постигната по делото за съдебна делба спогодба, ответниците се
легитимират за собственици на процесния имот с идентификатор *********.319, както
и на реална част от с площ от 209кв.м. от имот с идентификатор **********.161. За
част от имота с площ от 352 кв.м., които се ситуират в имот с идентификатор
*********.36 не се предявяват претенции, доколкото този имот е притежание на трето
на спора лице.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се възражения, като се
посочва, че имота е собственост на ответните страни, която собственост за тях
произтича по наследство, което е останало от общите им наследодатели Р. и Д. Й.и, а
те от своя страна са придобили имота по наследство от Н. Й. П., който е придобил
вещни права върху имота през 1923г., като дарение от Ц.Ф.. Имотът първоначално е
бил с по-голяма площ, но към момента включва целия имот с идентификатор
*********.319, както и част от съседните му имоти. Не се оспорва, че със съдебна
спогодба постигната по гр. дело № 10325/2016г. на ВРС е извършена делба, като от
сключване на съдебната спогодба до депозиране на исковата молба в съда
собствеността на ответниците върху имота не е оспорена.Поддържа се, че съобразно
КП от 1977г. имотът е записан в разписните листи в собственост на техните преки
наследодатели, който имот е идентифициран под №235, с площ от 1630 кв.м.Излагат се
възражения, че единствено Р. и Д. Й.и приживе са се легитимирали, като собственици
на процесния имот.
В условията на евентуалност се позовава на изтекъл към момента на депозиране
2
на исковата молба в съда в полза на ответниците придобивна десет годишна давност.
Владението върху имота се осъществява от ответните страни, същият е ограден, в него
се намират овощни насаждания, за които те се грижат. Първоначално фактическа власт
върху имота е упражнявал Н. П., в последствие от неговите правопремници, съответно
от ответните страни, като наследници на Д. и Р. Й.и. Владението върху имота от
праводателите на страните, а и от самите ответници е осъществявано спокойно, явно и
необезпокоявано.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е крепостен акт за придобиване на имот чрез покупко –
продажба №987/28.07.1907г., в който е оформен договор за покупко – продажба, по
силата на който Г. К. придобивна собствеността върху недвижим имот представляващ
„лозе“ от 8 дка. в местност „Т.п.“, Варненска околия.
Представено е удостоверение за наследници на Г.К.Г., б.ж. на село К., починал на
20.09.1912г., от което се установява, че наследници на същия са неговите синове
К.Г.К., С.Г. К. и Г.Г. К..
Представено по делото е удостоверение за наследници на С.Г. К., от което се
установява, че наследници на същия са ищците Д. П. С., Д. СВ. СТ., С. СВ. СТ.,С. Г. С.,
и Д. Г. С..Видно от представеното по делото удостоверение за наследници П.С.Г. (пряк
наследодател от своя страна на ищеца Д.С.), починал на 31.05.2005г. също е сред
наследниците на общия на страните наследодател на С.Г. К..
Представено по делото е заявление № 131/07.12.1991г. от П.С.Г. в качеството му
на наследник на С.Г. К., с което е релевирано искане до поземлена комисия А. за
възстановяване на имот представляващ „нива“ с площ от 2 дка. намираща се в
местност „Т.п.“.
Представен по делото е договор за доброволна делба от 18.06.1993г. с нотариална
заверка на подписите,по силата на който е постигната извънсъдебна делба, въз основа
на която се поставя имот с площ от 1700 кв.м. представляващ „хавра“ в землището на
гр. Варна, местност „А.“ в полза на съделителите Г. С. К. и П. С. К..
С решение на ОСЗ гр. Варна № 553/09.09.1998г., на осн. чл.18ж се възстановява
правото на собственост в полза на наследниците на С.Г. К. по отношение на имот
представляващ нива с площ от 2 дка., намираща се в землището на В., местност „Т.п.“.
Представена по делото е Заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006г. на Областния
управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на
местност „А.“, землище на гр. Варна.
Представен по делото извлечение от списък изготвен през 1944г. на лозарите от
3
гр. Варна.
Представено по делото е удостоверение за наследници на Н. Й. П., от което се
установява, че същия е починал на 18.11.1982г., като наследници на същия са
ответниците по делото.
Представено по делото е съдебно решение №5437/22.12.2017г., постановено по
гр. дело № 10325/2016г. на ВРС, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с
идентификатор *********.319 намиращ се в местност „А.“, ж.к. В., община Варна,
както и на „участък“ от поземлен имот с идентификатор *********.161 с площ от 209
кв.м., както и на „участък“ от поземлен имот с идентификатор *********.36, между
съделителите – ищци в настоящото съдебно производство Д.Н. И., Я.Н. Й.а и Щ. Я. Т.
– Й.а, при квоти от по 1/3 ид.части за всеки един от тях.
С определение постановено в съдебно заседание проведено на 13.07.2018г., по гр.
дело № 10325/2016г. на ВРС е одобрена съдебна спогодба по извършване на съдебната
делба, като в общ дял на настоящите ответници е предоставен „участък“ от поземлен
имот с идентификатор *********.161 с площ от 209 кв.м, съответно имот с
идентификатор *********.319 е разпределен на три отделни имота, от които имот с
площ от 534 кв.м. се поставя в дял на Щ. Т. – Й.а, имот с площ от 533 кв.м. на Я. Й.а –
Л. и имот с площ от 534 кв.м. на Д.Й..
Представена по делото е Заповед № 10-10223-26.10.2020г. на началника на СГКК
– Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, както е нанесен нов обект с идентификатор **********.178, с
площ от 209 кв.м. вписан в обща собственост на ответниците, а по отношение на имот
*********.319, вписан в собственост на Д. и Р. Й.и, с площ от 1601 кв.м. са образувани
нови имоти *********.1262 вписан на Щ. Т. – Й.а, имот с идентификатор
*********.1263 вписан в собственост на Я. Й.а – Л. и имот с идентификатор
*********.1264, който е вписан в собственост на Д.Й..
Представен по делото е констативен нотариален акт № 113, том ХІІ, рег. № 17304,
дело №2020/2021г. по описа на нотариус Ж.Т., с който Щ. Я. Т. – Й.а е призната за
собственик на имот с идентификатор *********.1262, с площ от 534 кв.м., намиращ се
в гр. Варна, жк. В., местност „А.“.
Представен по делото е констативен нотариален акт № 110, том ХІІ, рег. № 17301,
дело №2017/2021г. по описа на нотариус Ж.Т., с който Д. Н. Й. е признат за собственик
на имот с идентификатор *********.1264, с площ от 534 кв.м., намиращ се в гр. Варна,
жк. В., местност „А.“.
Представен по делото е констативен нотариален акт № 112, том ХІІ, рег. № 17303,
дело №2019/2021г. по описа на нотариус Ж.Т., с който Я.Н. Й.а – Л. е призната за
собственик на имот с идентификатор *********.1263, с площ от 533 кв.м., намиращ се
в гр. Варна, жк. В., местност „А.“.
4
Представен по делото е констативен нотариален акт № 107, том ХІІ, рег. № 17290,
дело №2014/2021г. по описа на нотариус Ж.Т., с който Щ. Я. Т. – Й.а, Я.Н. Й.а – Л. и Д.
Н. Й. са признати за собственици в размер от по 1/3 ид.части за всеки един по
отношение на имот **********.178, с площ от 209 кв.м. намиращ се в гр. Варна, ж.к.
В., местност „А.“.
Приети по делото са разписки за осъществени плащания на задължения за местни
данъци и такси по отношение на имот в гр. Варна, местност „А.“, дължими за
данъчните 2018, 2019, 2020 и 2021г. от Щ. Я. Т. – Й.а, Я.Н. Й.а – Л. и Д. Н. Й., което
плащане е реализирано на 09.11.2021г., 10.11.2021г. и 25.03.2022г. в полза на Община
Варна.
Приета по делото е съдебно – техническа експертиза на вещото лице Ж.Б., който
посочва, че за района, в който се намират процесните имоти са приети кадастрален
план от 1956г., по отношение на който няма данни да е одобрен със съответен
административен акт, но същия е технически приет и използван за изработка на
следващ план. Относимия по този план имот се идентифицира под №11412, чиято
площ е в размер на 1806 кв.м., като в границите на този имот се ситуират 1508 кв.м. от
имот с идентификатор *********.319 (с площ по КККР 1601 кв.м.), както и 192 кв.м.
от процесната реална част от 209 кв.м.Имота в регистъра за собственост е вписан в
собственост на ТКЗС. Експерта онагледява този си извод в комбинирана скица №1 към
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Следващия план, който е приет за местността е кадастрален план от 1977г., същия
одобрен с ат №7575-КФ/07.09.1977г. По този план относимия имот се идентифицира
под №235, с площ от 1626 кв.м., по отношение на който в регистъра за собственост е
вписан С.Г.. В границите на този имот по КП от 1977г., имот с идентификатор
*********.319 се разполага с площ от 1482 кв.м., а съответно 65 кв.м. от процесната
реална част от имот №178, с площ от 209 кв.м. също се припокриват в тази площ –
същото видно от комбинирана скица №2.
Изготвен през 2002г. е плана на старите имотни граници, в който са нанесени
имотите на бившите собственици в с.о. „А.“, като относимия имот е под №46 с площ от
1842 кв.м., който в регистъра за собственост е вписан в полза на ТКЗС. Имотът
граничи с имот № 47, по отношение на който в регистъра за собственост е вписана
Държавата, а той от своя страна граници с имот № 48 – вписан на наследници на
К.Г.К.. В границите на имот №46 по ПСИГ от 2002г. се ситуират 1483 кв.м. от
процесния имот с идентификатор *********.319, като и 206 кв.м. от процесната реална
част, който извод е онагледен на комбинирана скица №3.
Изработен през 2002г. е и помощен комбиниран план, в който са нанесени
имотите на ползвателите и други имоти, като относимия имот се идентифицира под
№319 с площ от 1601 кв.м., за който имот в регистъра за собственост за вписани Д. и Р.
5
Й.и (без посочено правно основание) – комбинирана скица №4.
Приет през 2006г. е план на новообразуваните имоти, в който имота се
индивидуализира под №319 с площ от 1600 кв.м., а в регистъра за собственост са
вписани Д. и Р. Й.и (без посочено правно основание). По ПНИ от 2009г. цялата площ
на имот с идентификатор *********.319 се включва в този имот, а процесните 209
кв.м. попадат в землищната територия по КВС – комбинирана скица №5.
Приета е КККР през 2008г., в която имота се индивидуализира с идентификатор
*********.319, площ от 1601 кв.м., като съобразно вписване в кадастралните регистри
е вписан в собственост на Д. и Р. Й.и.Извършена е втора промЯ. на вписванията в
КККР на основание съдебно решение №5437/22.12.2017г. по гр. дело №10325/2016г. на
ВРС, като със заповед №18-10223/26.10.2020г. на началника на СГГК – Варна е
допуснато изменение на КККР, като в площта на имот с идентификатор *********.319
са нанесени имоти *********.1262, *********.1263 и *********.1262, които са
вписани в индивидуална собственост на ответниците, като същевременно е обособен и
нов имот *********.178 с площ от 209кв.м., вписан в съсобственост между тях.
При изследване на реституционната процедура, която е започнала във връзка със
заявление №131/07.12.1991 от П.С.Г., като наследник на С.Г. К., вещото лице посочва,
че с решение оформено в протокол №5207/03.02.1993г. на ПК А. на С.Г. К. е отказано
да бъде възстановен имот с площ от 2 дка. в местност „Т.п.“, като мотива на
административния орган е бил, че този имот не попада в землището на село К.. С
решение №553/09.09.1998г. в полза на наследниците на С.Г. К. се възстановява имот с
площ от 2 дка. намиращ се в землище на В., местност „Т.п.“. Вещото лице извежда
идентичност на този имот по решение на ОСЗ – Варна с имот №46 по ПСИГ/2002г.,
която идентичност обосновава на база вписването в регистъра за собственост по
отношение на имот №235 по КП от 1977г. в полза на наследници на С.Г. К., който имот
№235 е идентичен с имот №46 по ПСИГ/2002г., така и с оглед установената
собственост на съседните на имот №46 имоти, а именно № 47 – на Я. и Н. К.и, като
наследници на Г.Г. К., съответно имот №48 – вписан в собственост на К.Г.К.. При
анализ на записванията в разписните листи в КП от 1977г., така и установената
собственост на съседни имоти, експерта излага, че имота посочен в решение №
553/09.09.1998г. на ОСЗ-Варна е идентичен с имот №46 по ПСИГ от 2002г. Установява
частична идентичност на имота посочен в решението на ОСЗ – Варна с имот №235 по
кадастралния план от 1977г., като препокриващата се площ възлиза на 1527 кв.м.
Препокриващата се площ съобразно имота идентифициран в КККР в нейния
първоначален вид – *********.319 с имота посочен в решение № 553/09.09.1998г. на
ОСЗ - Варна, възлиза на 1483 кв.м. С площ от 209 кв.м. се установява и частична
идентичност на имота посочен в решение № 553/09.09.1998г. на ОСЗ-Варна и имота по
КККР **********.161, целия с площ от 8401 кв.м.
6
При запознаване с материалите по делото и съответните действащи към момента
планове за местността, в която се намират процесните имоти, в.л. Б. посочва, че е се
установява на идентичност на имот представляващ дял ІІІ – ти,който е посочен в
договор за доброволна делба от 18.06.1993г.,по силата на който се поставя имот с площ
от 1700 кв.м. представляващ „хавра“ в землището на гр. Варна, местност „А.“ в полза
на съделителите Г. С. К. и П. С. К. (Г.ев – съобразно вписването на съделителите в
титулната частна договора за доброволна делба), същите като наследници на С.Г. К..
При изследване правата на ответниците вещото лице посочва, че техния
праводател Н. Й. П. е включен в списъка на лозарите, който е изготвен през 1944г.,
като в съдебно заседание при приемане заключението в.л. допълнително разяснява, че
и тримата братя (К.Г.К., Г.Г. К. и С.Г. К. – наследници на Г.К.Г.), също са включени в
този списък на лозарите. По начина, по който е посочен имота в полза на
наследодателя на ответниците – Н. П., а именно „лозе от 4 дка.“, не може да бъде
установено неговото местоположение, съответно да бъде осъществена съпоставка с
имоти по съответните действащи за територията планове.
При изготвяне на помощни план през 2002г. и вписване в същия като собственици
на имот №319 Д. и Р. Й.и, вещото лице не установява основание за това вписване.
Липсва основание за вписване и в следващия изготвен за местността ПНИ. Не е
посочено и основание за вписване в тяхна собственост и при приемане на КККР през
2008г. в нейния първоначален вид.
Разпитана в хода на съдебното производство по искане на ответниците е С.ч.Д..
Същата посочва, че притежава имот (№335) в местност „А.“. Излага, че ответниците са
оградили техния си имот преди около 4-5 години. По данни на нейния син в този имот
преди ответните страни е идвал дядо Д., който бил техен роднина. Отново от нейния
син й е известно, че към момента дядо Д. е починал. В имота от преди година – две
свидетеля е виждала ответниците да засаждат овощни дръвчета. Посочва, че е видяла
ответниците в имота за пръв път от преди 5- 6 години, като други лица там не е
виждала. Изрично заявява, че не познава Р. Й.а, като посочва, че й е известно, че тя е
идвала в имота заедно с дядо Д..
Разпитан в хода на съдебното производство по искане на ответника е свидетелят
К.П.А.. Посочва, че имота за пръв път е посетил през 2003-2004г., като е участвал в
неговото ограждане, което е реализирано преди около 4-5 години. След ограждането
му ответниците сложили врата, която се намирала от към пътя. Врата се заключвала
със синджир, на който бил поставен катинар. При последното си посещение (през
2021г.) свидетелят посочва, че катинара бил сменен и бил поставен надпис, който
посочвал, че имотът не е собственост на ответниците. Свидетелят не познава Д. Й..
Познава Р. Й.а, на която помагал предвид това, че ответницата Я. Й.а била в чужбина,
а нейната майка (Щ. ЯН. Т.) и ответникът Д.Й. живеели в гр. Б.. В процесния имот е
7
виждал само Р. Й.а.
По искане на ищците е разпитан свидетелят В. Я.киев К.. Същия при предявяване
на скица по делото посочва, че притежава имот №1158, който имот има от 70-те
години. Посочва, че в имота до към 2003г. – 2004г. е виждал бащата на ищцата Д.С., а
именно П. Г.ев. Имотът е бил ограден с паянтова ограда изготвена от телена мрежа. От
към пътя е бил ограден със стабилна ограда, в която част е имало врата. При
предявяване на скица на имота намираща се по делото, свидетелят посочва, че вратата
се е намирала от към страната на пътя, към границата на съседен имот №36,
приблизително на място посочено с „х“ на скица на л. 81 от делото – от дясната лицева
страна на имота (от към пътя). В последствие през 2016-2017г. вратата на оградата
била изместена в противоположния край на имота от към неговата лява страна. В
имота след 2016г. не е виждал никой.
Разпитана по искане на ищците е Р. А.Т.. Свидетеля при предявяване на скица
разпознава процесния имот, като посочва, че по посочения на скицата път се намира и
нейния имот, в който тя живее от около 27 години. Посочва, че имотът е бил ограден с
мрежа и жив плет, като от страната на пътя оградата е била от телена мрежа. Входът е
бил през врата, която се е намирала в неговата дясна страна при заставане с лице към
имота спрямо пътя. Тази входна врата на това място се е намирала до преди около 2-3
години, като в последствие била изместена от към лявата част наимота. На свидетеля
не и е известно кой е преместил вратата. За имота знае, че П. Г.ев го е поддържал до
неговата смърт преди 6-7 години, той се е занимавал с овошките, той е косил и
мястото. От ищцата Димитричка Й.а й е известно, че други лица са направили новата
ограда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно
право, като се твърди и иска установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
не притежава това право, т. е. спорното. Съобразно приетото с ТР №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за
собственост или други вещни права ще е налице ако той притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права ако отрече правата на ответника.
В настоящия правен спор ищците твърдят, че са собственици на процесния имот и
реална част по наследство, което е останало след смъртта на общия им наследодател
С.Г. К.. От представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че Г.К.Г.,
б.ж. на село К., починал през 1912г. се легитимира за собственик на имот
представляващ лозе с площ от 8 дка., който имот попада в местност „Т.п.“, Варненска
околия. Собствеността е придобита по силата на разпоредителна сделка, която е
8
оформена в крепостен акт №987/28.07.1907г. Наследници на Г.К.Г., б.ж. на село К. са
неговите синове – К.Г.К., б.ж. на село К., Г.Г. К., б.ж. на гр. Варна и С.Г. К., б.ж. на
село К., последния починал през 1976г. Ищците се легитимират съобразно
представените по делото удостоверения за наследници, като универсални
правоприемници на починалия наследодател С.Г. К.. Наследник на С.Г. К., б.ж. на село
К. е и неговия син П.С.Г., починал на 31.03.2015г. От доказателствата по делото съдът
приема, че приживе П.С.Г. е депозирал заявление № 131/07.12.1991г., с което е
релевирал искане в качеството му на наследник на С.Г. К. да бъде възстановен имот
посочен в заявлението като „нива“ с площ от 2 дка. в местност „Т.п.“. Въз основа на
така депозираното заявление е постановено решение на Общинска служба земеделие
гр. Варна, с което на осн. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост в полза на наследниците на С.Г. К. по отношение на имот, който
представлява „нива“ с площ от 2 дка., намираща се в местност „Т.п.“, попадаща в
землището на ж.к. В., гр. Варна. В цитираното решение не е осъществена
индивидуализация на реституирания имот, като нарочно в същото е посочено, че за
издаване на констативен нотариален акт за собственост въз основа на решение на
административния орган следва да бъде издадена скица, в която бъде посочен точния
размер на имота. В материалите по реституционната преписка, която е представена по
делото няма данни за издавана от ОСЗ – Варна скица, с която да бъде
индивидуализиран имота предмет на реституционната процедура.
Към момента на постановяване на посоченото решение (09.09.1998г.) от ОСЗ –
Варна в сила е редакция на разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, ДВ, бр.122/1997г.,
която посочва, че поземлените комисии възстановяват правото на собственост, в което
решение се описва размерът, категорията, местоположението и границите на
възстановения имот. Изрично в разпоредбата на приложимия материален закон,
действащ към момента постановяване на административния акт, от който права черпят
ищците се предвижда, че решението следва да бъде придружено със скица, която се
издава от съответната поземлена комисия. В настоящата хипотеза и доколкото в
решение № 553/09.09.1998г. на ОСЗ – Варна липсва индивидуализация на имота, който
е предмет на възстановяване на наследодателя на ищците, липсва и нарочна скица, в
която този имот да се индивидуализира се поставя въпроса дали същото се полза или
не с конститутивен ефект, доколкото е издадено преди изменението на чл. чл. 14, ал.1
ЗСПЗЗ ДВ бр.68/99г., с което на практика се въвежда двуфазна процедура по
отношение на имоти подлежащи на възстановяване. Отговора на този въпрос има
отношение и към момента, от който за имота предмет на решение № 553/09.09.1998г.
на ОСЗ – Варна може да тече давност, доколкото срещу този, който не може да защити
своите права давност не тече, а защитими са единствено материални права при
приключил фактически състав на реституция.
Имота предмет на реституционната процедура е поставен от съда на изследване
9
досежно неговото местоположение, граници, размери и пр. индивидуализиращи
белези, което изследване е проведено в хода на съдебното производство посредством
изготвяне и представяне заключение на съдебно – техническа експертиза от вещото
лице Ж.Б.. За да даде отговор на въпроса дали е налице идентичност на имота предмет
на реституционната процедура, по която е постановено решение на ОСЗ – Варна,
вещото лице осъществи изследване на всички действащи за местността планове. От
заключението на експерта съдът приема, че в първия кадастрален план (КП), който е
изработен през 1956г. имотът се индивидуализира под № 11412, същия има площ от
1806 кв.м., като в този имот процесния имот с идентификатор (преди последно
изменение на КККР) *********.319 се ситуира с площ от 1508 кв.мм., а процесната
реална част с площ от 192 кв.м. В разписните листи за собственост към този първи за
местност „А.“ план имотът е вписан в собственост на ТКЗС. Ситуацията на имота
№11412 спрямо процесните имоти ясно се онагледява на комбинирана скица №1 към
заключението на съдебно – техническата експертиза (л.389). При проследяване
веригата на следващите приети планове за местността, в.л. Б. посочи, че следващия
приет с нарочен административен акт кадастрален план е този от 1977г., по който
имотът се индивидуализира с кадастрален №235, същият с площ от 1625 кв.м., за който
в регистъра за собственост към този план е вписан в собственост на наследници на
С.Г.. В имот №235 по КП от 1977г. се ситуират 1482 кв.м. от процесния имот с
идентификатор (преди последно изменение на КККР) *********.319, съответно 65
кв.м. от процесната реална част. От заключението на вещото лице съдът приема, че е
налице и идентичност на имот №11412 по КП от 1956г. с имот №235 по КП от 1977г.,
като този си извод съдът обосновава на установената препокриващата част между
двата имота с площ от 1483 кв.м.
За имотите на собствениците преди кооперирането им е изготвен план на старите
имоти граници (ПСИГ), който в случая за процесната местност „А.“ е приет през
2002г. Съдът от заключеното на експерта Б. приема, че относим към процесните имоти
по този план от 2002г. е имот №46, който и с площ от 1842 кв.м., а в регистрите за
собственост е вписан в полза на ТКСЗ. В имот №46 се ситуират 1483 кв.м. от
процесния имот с идентификатор (преди последно изменение на КККР), както и 206
кв.м. от процесната реална част. При съпоставка на първия за местността КП от 1956г.,
втория от 1977г. с ПСИГ от 2002г, вещото лице установява идентичност съответно на
имот №11412 (КП1956г.),№235 (КП1977г.) с имот №46 по ПСИГ от 2002г. При така
установената идентичност в поредност на приетите във времето планове за местност
„А.“, вещото лице дава категорично заключение, че имота предмет на реституционната
процедура, по която е постановено решение № 553/09.09.1998г. на ОСЗ – Варна е
идентичен с имот №46 по ПСИГ от 2002г. Съдът напълно кредитира извода на вещото
лице досежно установената идентичност, като допълва, че същата се установява и по
отношение границите на процесния имот. Имот №46 по ПСИГ/2002г. граничи с имот
10
№ 47, по отношение на който експерта Б. посочва, че се идентифицира, като
собственост на Я. и Н. К.и, които от своя страна са наследници на Г.Г. К., последният
от своя страна наследник на Г.К.Г., б.ж. на село К., починал през 1912г., придобил
собственост на имот в процесната местност по силата на договор за покупко –
продажба оформен в крепостен акт от 1907г.Съседния на имот № 47, а именно имот №
48 по ПСИГ/2002г., експерта идентифицира, че собственост на наследниците на К.Г.К.,
който също е наследник Г.К.Г., б.ж. на село К., почина през 1912г., поради което и
имот №46 по ПСИГ/2002г. се явява имота притежаван от С.Г. К., от чиито материални
права, права черпят ищците. В заключение следва да бъде посочено, че за всеки един
от низходящите на Г.К.Г., б.ж. на село К., починал през 1912г. е отреден имот, като за
имот №46 по ПСИГ собственик се явява С.Г. К..
Напълно на самостоятелно основание се установява и идентичност на имот №235
по КП от 1977г. с имота представляващ дял ІІІ-ти съобразно договор за доброволна
делба от 18.06.1993г., представляващ имот с площ от 1700 кв.м., имащ характер на
„хавра“, намираща се в местност „А.“. Този имот е поставен в общ дял Г. С. К. и П. С.
К., като наследници на С.Г. К..
Към момента на издаване на решение № 553/09.09.1998г. на ОСЗ – Варна в сила е
КП от 1977г., по който план имотът се индивидуализира под №235.В границите на този
имот по цитирания план се включват 1493 кв.м. от имот с идентификатор (преди
последно изменение на КККР) *********.319, както и 209 кв.м. от процесната реална
част. При установената идентичност на имота посочен в решение на №
553/09.09.1998г. на ОСЗ – Варна с имота по действащия към този момент кадастрален
план, съответно при установена идентичност на този имот и с имота по ПСИГ от
2002г., съдът приема, че решението на реституционния орган е произвело своя
конститутивен ефект, като същото легитимира наследниците на лицето в полза на
което имота се възстановява за собственици на имота. Идентичността на имот предмет
на реституционна процедура при липса на скица и индивидуализация на този имот в
самото решение, може да се установи и със специални знания в хода на съдебното
производство. Установената в хода на процеса идентичност следва да бъде зачетена,
като се приложат последиците на приключилата реституционна процедура по
отношение на този имот.
В заключение следва да бъде посочено, че ищците в хода на съдебното
производство в условията на пълно и главно доказване, доказаха, че се легитимират за
собственици на имот с идентификатор (преди последно изменение на КККР)
*********.319 и 209 кв.м. от реална част имот с идентификатор **********.161, също
преди последно изменение на КККР, като правното основание от което те черпят права
е наследствено правоприемство от техния общ наследодател С.Г. К., на който имотът е
възстановен с решение №553/09.09.1998г. на ОСЗ – Варна. Като собственици на
процесния имот и реални части ищците имат правен интерес от предявяване на
11
отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците, които оспорват
техните материални права, претендирайки собствени такива. Така изложеното налага
необходимостта от разглеждане възраженията на ответниците досежно наличието на
техни противопоставими материални права. В производство по предявен отрицателен
установителен иск, насрещните страни в условията на пълно и главно доказване следва
да докажат придобивното си основание, въз основа на което те се легитимират за
собственици на имота предмет на спора.
По отношение правата на ответните страни:
Излагат се насрещни възражения от ответниците, че същите се легитимират за
собственици на имота по силата на наследствено правоприемство от техните
наследодатели Д. и Р. Й.и, а те от своя страна като правоприемници на Н. П., на когото
имота бил подарен по техни твърдения през 1923г. от Ц.Ф.. В евентуалност се
позовават и на оригинерно придобивно основание, като считат, че към момента на
сезиране на съда са изтекли повече от 10 години, през които са владели имота,
присъединявайки се към владението на праводателите си Д. и Р. Й.и.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема, че ответните
страни са наследници на Д. и Р. Й.и. По делото е представено удостоверение на Н. П.,
б.ж. на гр. Варна, починал през 1982г. от което се установява, че негов наследник е
неговия син Д. Н. Й., б.ж. на гр. Варна, починал през 2007г. Съпруга на Д. Й. е Р. Р.
Й.а, починала през 2016г. По отношение собствеността на Н. П. единственото
доказателство, което е представено по делото е списък на лозарите на гр. Варна, който
е изготвен през 1944г. В този списък е посочено, че в полза на Н. П. е предоставен
имот представляващ „лозе“ с площ от 4 дка., без посочване на други
индивидуализиращи го белези като местоположение, граници, площ. На вещото лице
бе поставена изрична задача да установи идентичност на така посочения имот с имот
по действащите във времето планове, по която задача експерта посочи, че това е
невъзможно с оглед липсата на каквито и да са индивидуализиращи имота елементи.
Наред с изложеното следва да бъде посочено, че освен вписването на наследодателя на
ответните страни в списъка на лозарите на гр. Варна изготвен през 1944г., вещото лице
Б. посочи, че в този списък е вписан и наследодателят на ищците.От посочено
вписване материални права за наследодателя на ответниците не могат да бъдат
установени. Няма данни по делото за евентуално реализираното дарствено
разпореждане в полза на Н. П. през 1923г., такива данни не се установяват и от
заключеното на вещото лице, който извърши съответните справки в администрацията.
При установяване наличието на материални права досежно процесния имот и
реална част в полза на ищците, то не следва да бъде зачетен ефекта на реализираната
съдебна делба, за която е образувано гр. дело № 10325/2016г. на ВРС. Съдебната
практика е категорична, че делба, която е извършена без участие на всички
12
сънаследница, респ. собственици, е нищожна на осн. чл. 75, ал.2 ЗН, като на
нищожността може да се позове всеки един от собствениците. В тази насока
решението, с което съдът се е произнесъл по въпроса относно имотите, делбените
квоти и съделители, постановено в първа фаза на съдебната делба не се ползва със сила
на пресъдено нещо спрямо ищците.
Вписването в регистъра за собственост към изработения помощен комбиниран
план (ПКП) през 2002г., а и в последствие в приетия през 2006г. план на
новообразуваните имоти (ПНИ), като собственици на имот №319 на праводателите на
ответниците Д. и Р. Й.и, не може да породи материални права за тях. Вписването в
регистрите няма правопораждащо действие по отношение на материални права, в
полза на лице посочено, като собственик в този регистър. Вписването има чисто
декларативно действие, като от него не произтичат промени досежно вещноправния
статут на имотите. Вписването следва да отговаря на придобивното правно основание,
което легитимира посоченото в регистъра лице, като собственик на този имот. Няма
доказателства по делото, не се установява и от съдебно – техническата експертиза
основанието, на което праводателите на ответниците са вписани, като собственици на
този имот по приетите през 2002г. ПКП, съответно изработения на база на него през
2006г. ПНИ.
С оглед изложеното и доколкото не се установи да са възникнали материални
права на собственост в полза на Н. П., респ. не следва да бъде взета в предвид е
реализираната съдебна делба по гр. дело №10235/2016г. на ВРС между ответниците, то
следва да бъде поставено на изследване релевираното от същите оригинерно
придобивно основание.
Въпросът за наличието или липсата на конститутивен ефект на решението на ОСЗ
– Варна от 1998г., от което права черпят ищците, е относими към началния момент, от
който имотът предмет на реституционното производство може да бъде придобиван по
давност. Така и доколкото съдът зачете конституивния ефект на решението, като
такова издадено преди въвеждане на двуфазната реституционна процедура, то
придобиваната давност за този имот е възможно да тече от момента на неговото
постановяване.
По въпроса за давностно владение на имота се събраха гласни доказателства. По
искане на ответниците свидетелски показания дадоха С.ч.Д. и К.П.А.. Денчева посочи,
че е съсед на процесния имот № 319, като при предявяване на скица на процесния имот
(л.81) посочи, че същата е собственик на имот №335, който имот видно от скицата се
разделя единствено от преминаващ път.В разпита си Денчева сподели факти във връзка
със стопанисването на имота от Д. Й. (дядо Д. – по нейни показания), които факти са и
станали известни не при прякото им възприятие от нея, а опосредено от друго лице –
неин син. Изрично се посочи, че тя не познава Р. Й.а. От показанията на този свидетел,
13
съдът приема, че тя единствено е виждала самите ответниците в имота преди около 5-6
години, като не се установява да е възприела лично факти във връзка със
стопанисването на имота от Д. и Р. Й.и – праводателите на ответниците, към чието
владение те се присъединяват. Свидетелят Андреев посочи, че мястото е посетил за
първи път през 2003-2004г., като там е виждал единствено Р. Й.а. Ограждането на
имота е било реализирано по негов данни преди около 4-5 години, при което на вратата
на имота намираща се от към улицата бил сложен синджир с катинар, който се
заключвал. В последствие този катинар бил сменен, като в имота бил поставен и
надпис, който посочвал, че ответниците не са собственици на имота.Тези факти на
свидетеля станали известни през 2021г.
От анализа на гласните показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели по почин на ответниците, съдът не може да приеме, за
доказано, че праводателите на същите са установили владение върху имота към
началния възможен момент, който е свързан с постановяване на решение №
553/09.09.1998г. на ОСЗ-Варна. Свидетеля Денчева излага факти, които тя лично не е
възприела досежно осъществявано стопанисване на имота от Д. Й., при това, че същата
е непосредствен съсед (през пътя) на имот №319.Не познава Р. Й.а, която е съпруга на
Д. Й.. Свидетелят Андреев от своя страна посочи, че е виждал в имота само Р. Й.а, без
да даде данни дали същата при първото си посещение в имота реализирано през 2003-
2004г. е го е стопанисвала. Към момента на посоченото от Андреев първо посещение в
имота (2003-2004г.) Д. Й. е бил жив, като видно от приложените по делото
доказателства същият е починал на 17.08.2007г.При така изложеното не става ясно кой
към този първоначален момент, в който свидетелят твърди, че е посетил имота се е
грижил за него. Показанията на свидетелите разпитани по почин на ответниците са
общи, взаимно несвързани и не подкрепени от събраните по делото доказателства,
поради което и съдът не ги кредитира.
Разпитани по искане на ищците са свидетелите В. Я.киев К. и Р. А.Т.. Свидетелят
К. е съсед по имот, като неговия имот е под №1158 намиращ се през пътя от към
страната на процесната реална част. За имота свидетеля споделя, че се е грижил П.
Г.ев. Виждал в имота е и ищцата Д.С., която сочи, че е негова дъщеря. Излага, че П.
Г.ев се е грижил за имота до смъртта си през 2003г. – 2004г. Имотът бил ограден, като
имало поставена входна врата от към пътя намиращ се в ниската част на имота, която
врата първоначално била от дясно на имота. Входната врата през 2016-2017г. била
изместена в противоположната лява част на имота. Свидетеля Т. също посочва, че
притежава имот в местност „А.“, като за да стигне до собствения си имот преминава
през пътя, който е лице на имот №319. Също излага, че за имота до смъртта си се е
грижил П. Г.ев.Посочва, че първоначално оградата на имота била от дясно ла лицето
на имота, а в последствие изместена в неговата лява част. Това изместване на входната
врата за имота било реализирани преди около 2-3 години.
14
Показанията на свидетелите К. и Т. са последователни и взаимно свързани.
Фактите, които свидетелите споделят пред съда са им станали известни по лично тяхно
възприятие. И двамата свидетели заявяват, че за имота до смъртта си се грижил бащата
на ищцата Д.С., а именно П. Г.ев. Еднопосочни са и показанията за наличното
заграждане на имота и преместването на входната му врата, която първоначално е била
поставена в неговата дясна лицева част, а след това в ляво. Тези показания на
свидетелите разпитани по искане на ищците се кредитира от съда, като обективно и
безпристрастно дадени. Излагането на последователни и непротиворечиви релевантни
за спора факти говори, че свидетелите са възприели пряко относими за спора факти,
при което техните показания следва да бъдат зачетени.
При обобщаване на гласните показания, съдът прави извод, че за имот №319, респ.
и реалната част предмет на спора, до своята смърт се е грижил П. Г.ев. Видно от
доказателствата по делото бащата на ищцата Д.С. е починал на 31.03.2015г.След
смъртта на П. Г.ев от свидетелските показания може да бъде направен извод, че е
реализирано изместване на входната врата на имота – от неговата дясна лицева част в
ляво на имота.Към този момент съдът приема, че е реализирано и поставянето на нова
ограда. Периода на реализиране тази дейности се установява, че е осъществен между
2016-2017г. В този времеви интервал са показанията за този факт, както на свидетеля
К., така и на свидетеля А.. Тази нова ограда, по данни на свидетеля Т. не е поставена от
ищците, при което съдът приема, че към този момент имот №319 и реалната част са
заградени от ответниците. Именно към периода от 2016-2017г. до 2021г. съдът приема,
че ответниците са установили фактическа власт върху имота.
Така установения период, за който е продължило владението на ответните страни
не е достатъчен за да се осъществи фактическият състав на придобивната давност при
недобросъвестно владение, на осн. чл. 79, ал.1 ЗС, което владение следва да бъде
осъществено спокойно, явно и необезпокоявано за период от 10 години. При тези
съображения материални права за ответниците на посоченото в условията на
евентуалност оригинерно придобивно основание не са възникнали.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да бъде прието, че
фактическа власт ответниците са установили в един по-ранен момент, като бъдат взети
показанията на свидетеля Андреев, а именно от 2003-2004г., който начален момент се
свързва с негово първо посещение в имота, то отново периода на владение е
недостатъчен за осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал.1
ЗС. С предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ищците
прекъсват придобивната давност на ответниците, дори и да бъде прието, че владението
не им е било отнето преди сезиране на съда с исковата молба.
В мотивите на ТР №8/23.02.2016г., постановено по т.дело №/2014г. на ОСГК на
ВКС се прие разбирането, че за установяване спорно право на собственост следва да
15
бъде взето в предвид, както отразяването на съответния имот в КККР към момента на
депозиране на исковата молба в съда, така и към момента на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат в предвид и настъпилите
след одобрение на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото.
В хода на съдебното производство се представиха писмени доказателства и в
частност Заповед №10-10223/26.10.2020г. на Началника на СГГК – Варна, въз основа
на която е допуснато изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
които първоначално са одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съобразно което изменение в границите на имот с
идентификатор *********.319 са образувани три нови имота, както следва: имот с
идентификатор *********.1262, *********.1263 и *********.1264, съответно за
процесната реална част от имот **********.161, целия с площ от 8400 кв.м. е
образуван самостоятелен имот с идентификатор **********.178 с площ от 209 кв.м.
Този факт на изменение на КККР по посочения начин се потвърждава и от
заключението по съдебно-техническата експертиза на в.л. Ж.Б.. Видно от
представените по делото писмени доказателства в това число скица №15-
505198/14.05.2021г. (л.81) за имот с идентификатор *********.319, така и скица №15-
505217/14.05.2021г. (л.82) за имот № **********.161, към момента на депозиране на
исковата молба в съда е нямало данни за посоченото изменение на КККР въз основа на
цитираната заповед на началника на СКГГ – Варна, за което обстоятелство говорят и
актуалните спрямо депозиране на исковата молба в съда скици (от 14.05.2021г.). Това
изменение обаче следва да бъде съобразено от съда при индивидуализация на имотите
в диспозитива на решението, доколкото изменението има отношение към спорното
право, което е предмет на настоящото производство.
По изложените съображения и доколкото ответниците не установиха свои
противопоставими права на собственост, предявеният отрицателен установителен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде отречено тяхното право на
собственост досежно процесните имоти.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищците се дължат съдебно – деловодни
разноски, като при определяне на разноските съдът следва да обсъди възражението за
прекомерност, което е направено от процесуалния представител на ответните страни.
За да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното и заплатено възнаграждение в
размер на 2000 лева е прекомерно то следва да се вземе в предвид спецификата на
спора, осъществените процесуални действия, проведените съдебни заседания, така и
материалният интерес. В случая данъчната оценка на всеки един от имотите определя и
цената на иска, като по отношение на имот с идентификатор *********.319 преди
16
последното изменение на КККР възлиза на 34840,80 лева, а за реалната част в размер
на 75,80 лева, при което материалния интерес възлиза на 34916,6 лева. Минималното
възнаграждение за процесуално представителство съобразно материалния интерес
възлиза на 1577,49 лева. Към тази стойност следва да бъде прибавена и сумата от 200
лева, която се формира от по 100 лева за всяко проведено съдебно заседание след
второто такова, с оглед на което минималното възнаграждение се формира в размер на
1777,49 лева. Делото е с предмет защита на вещни права на собственост, по което
ищците в условията на пълно и главно доказване установяват своите материални права
с оглед правния си интерес от предявения иск, съответно се защитават и по
възраженията на ответника, от които той черпи права. В случая възраженията на
ответниците, срещу които ищците осъществиха насрещно доказване бяха две а именно
деривативно и оригинерно придобивно основание. Видът на спора, осъществените
процесуални действия в това число изслушване на съдебно – техническа експертиза,
разпит на четирима свидетели, набавяне и представяне на значителен обем писмени
доказателства говорят за гражданско дело със значителна фактическа и правна
сложност на спора. Така изложеното мотивира съда да не определя възнаграждение за
процесуално представителство в минималните размери, като счита, че уговореното и
заплатено възнаграждение за процесуално представителство от 2000 лева е
справедливо и следва да бъде присъдено в цялост. Изложеното мотивира и
неоснователност на възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение за
процесуално представителство на процесуалния представител на ищците.
С оглед изложеното в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2920 лева, от които 920 лева съдебно – деловодни разноски и 2000 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. С., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. Л. №11, Д. СВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Т. бл.35, вх.А,
ет.6, ап.18, С. СВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Т. бл.35, вх.А, ет.6, ап.18,С.
Г. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Б. № 20 и Д. Г. С., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. П.Б. № 20, че Д. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5,
ап.17, Я.Н. Й.а, ЕГН **********, от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17 и Щ.Я. Т. -
Й.а, ЕГН ********** от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17 НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на имот с идентификатор *********.319, намиращ се в местност
„А.“, жк. В., гр. Варна, с площ от 1601 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до10м.),номер по
предходен план: 235, при граници: имоти с идентификатори *********.320,
17
*********.9557, **********.36, **********.161, по отношение на който имот със
Заповед №10-10223/26.10.2020г. на Началника на СГГК – Варна е допуснато
изменение на КККР, като са обособени самостоятелни имоти с идентификатори
*********.1262, *********.1263 и *********.1264, както и на реална част с площ от
209 кв.м. от имот с идентификатор **********.161 намиращ се в местност „А.“, жк. В.,
гр. Варна, целия с площ от 8400 кв.м., трайно предназначение на територията: горска,
начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен
план:522147, при съседи: имоти с идентификатори: *********.808, *********.9529,
*********.320, *********.319, **********.36, **********.182, **********.183,
**********.184, **********.156, **********.159, **********.21, **********.155 и
**********.175, при граници на процесната реална част: на север – черен път, юг –
имот с идентификатор *********.319, североизток – останалата част от имот с
идентификатор **********.161, по отношение на който имот със Заповед №10-
10223/26.10.2020г. на Началника на СГГК – Варна е допуснато изменение на КККР,
като в границите на реалната част е обособен самостоятелен имот с идентификатор
**********.178, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17, Я.Н.
Й.а, ЕГН **********, от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17 и Щ. Я. Т. - Й.а, ЕГН
********** от гр. Б., ул. К.М. №55, вх.3, ет.5, ап.17 ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. П. С., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Л. №11, Д. СВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Т.
бл.35, вх.А, ет.6, ап.18, С. СВ. СТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. Т. бл.35, вх.А,
ет.6, ап.18,С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Б. № 20 и Д. Г. С., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. П.Б. № 20 сумата от 2920 (две хиляди деветстотин и
двадесет) лева, от които 920 лева съдебно – деловодни разноски и 2000 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18