№ 1041
гр. Благоевград, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на първи октомври, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500539 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Потребителска кооперация „О.“, ЕИК *,/в
ликвидация/, със седалище и адрес на управление: село С, ул. „Ц.К.“ № 10, представлявано
от Б. Анд. Ц.- ликвидатор, чрез пълномощника адв. И.Н., срещу Определение от
05.03.2021г., постановено по гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански, с което
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 126 ал.1
от ГПК и поради недопустимост на предявения установетелен иск за собственост, в частта
му относно- дясната част от първия етаж на двуетажна сграда, с идентификатор
51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, която част представлява магазин, с площ от 60
кв.м.
С частната въззивна жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, както и за това че същото е постановено при допуснати
процесуални нарушения от състава на РС Сандански, като жалбоподателят моли съда да го
отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за идентичност на предмета на искова
защита по предявения отрицателен иск за собственост по гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС
Сандански и предявения първоначално като насрещен положителен иск за собственост по
гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански. Излагат се съображения за липса на обективен
идентитет между двете дела, тъй като по едното дело се иска установяването на правото на
собственост за част от първия етаж на процесната сграда, а по другото дело- установяване
1
правото на собственост на целия първи етаж от същата сграда. Във връзка с твърдението за
липсата на идентичност в предмета на двете дела, акцентира се че предмета на по- рано
образуваното гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански- дясната част от първия етаж на
двуетажна сграда, с идентификатор 51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, с площ от
60 кв.м., макар да е обособена като магазин, не е заснета по КК и КР като самостоятелен
обект на правото на собственост.
Оспорва се правилността на обжалваното определение на РС Сандански, с което същият
частично е прекратил производството по гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански, за
дясната част от първия етаж на двуетажна сграда, с идентификатор 51737.500.8.1 по КК и
КР на с. Н., Община С, която част представлява магазин, с площ от 60 кв.м., като се излагат
съображения, че преди това първоинстанционният съд е следвало да извърши преценка за
допустимостта на предявения иск по разглежданото от него гражданско дело и за
редовността на исковата молба. Ако е направил това, съставът на РС Сандански е щял да
установи нередовност на исковата молба поради противоречието на обстоятелствената част
и нейния петитум, тъй като се сочи от ищеца че освен че правото на собственост на
Потребителска кооперация „О.“ върху процесния магазин е смутено от това че Община С се
е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на този обект, но и поради факта че
към момента на предявяването на иска Община С е във владение на процесния магазин.
Така за ищеца е налице правен интерес от завеждането на ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, а не на установителен иск. В петитума на исковата молба обаче е
пропуснато искането за предаване на владението на спорния недвижим имот, което е било
основание за съда да остави исковата молба без движение за да бъде остранена тази
нередовност, преди да извърши преценка дали са налице основанията за приложението на
разпоредбата на чл. 126 ал.1 от ГПК и да прекрати частично производството по гр.д. №
281/2021 по описа на РС Сандански, с обжалваното определение.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна- Община С.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената
частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана
страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна,
като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
За да извърши проверка за правилност и обоснованост на обжалваното определение на
първоинстанционния съд, както и за това дали е допуснато съществено процесуално
нарушение, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:
РС Сандански е бил сезиран от Община С, с БУЛСТАТ: *, представлявана от Кмета на
общината, с отрицателен установителен иск, предявен срещу Потребителска кооперация
2
„О.“, ЕИК *,/в ликвидация/, с който се отрича правото на собственост на ответната община
върху следния недвижим имот: магазин, представляващ дясната част от първия етаж на
двуетажна сграда, с идентификатор 51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, с площ от
60 кв.м., който е предмет на Договор за наем на недвижим имот от 07.02.2019г., сключен
между Потребителска кооперация „О.“, като наемодател и Областен кооперативен съюз-
Благоевград, като наемател.
Въз основа на така предявения иск е образувано гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС
Сандански.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, от Потребителска кооперация „О.“, срещу Община С,
е предявен насрещен положителен установителен иск за собственост, за правото на
собственост на следния недвижим имот: мазето и първия етаж от двуетажна сграда, с
идентификатор 51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С и на сграда с идентификатор
51737.500.8.2 по КК и КР на селото.
Тъй като предмета на насрещният иск е касаел целия първи етаж от жилищната сграда с
идентификатор 51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, а предявения главния иск само
част от същия жилищен етаж, с Определение от 04.03.2021г. от закрито съдебно заседание
по гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански, първоинстанционният съд на основание
чл. 211 от ГПК, е отделил предявените насрещни искова за правото на собственост,
предявени от Потребителска кооперация „О.“, за разглеждането им в отделно гражданско
производство.
По отделените за разглеждане положителни установителни искове, предявени от
Потребителска кооперация „О.“, срещу Община С, с предмет установяването на правото на
собственост на мазето и първия етаж от двуетажна сграда, с идентификатор 51737.500.8.1 по
КК и КР на с. Н., Община С и на сграда с идентификатор 51737.500.8.2 по КК и КР на
селото, е било образувано гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански.
С Разпореждане от 22.01.2021г. по образуваното гр.д. № 281/2021 по описа на РС
Сандански, съдът е оставил исковата молба без движение, с указания до ищеца
Потребителска кооперация „О.“ за отстраняване на нередовностите, като е задължил ищеца
да представи по делото искова молба, която да отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от
ГПК, с която да посочи правнорелевантните факти и да обоснове основанието си за
предявените искове за собственост като насрещни искове по гр.д. № 1185/2020г. по описа на
РС Сандански. Посочено е че при предявения положителен установителен иск за правото на
собственост, не е посочена цената на иска, не е внесена дължимата държавна такса, като не е
индивидуализиран докрай недвижимия имот, чието право на собственост са иска да бъде
установено по съдебен ред. Съдът е указал на ищеца, че исковата молба подлежи и на
вписване, съгласно чл. 114 ал.2 от ЗС.
По гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански е представена изправена искова молба,
3
вписана в СВ към РС Сандански, на 15.02.2021г., с която са изправени нередовностите на
насрещния иск, съобразно указанията на съда, като е поискано от съда да бъде признато за
установено по отношение на Община С, правото на собственост на Потребителска
кооперация „О.“, върху следните недвижими имоти: мазето и първия етаж от двуетажна
сграда, с идентификатор 51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С и на сграда с
идентификатор 51737.500.8.2 по КК и КР на селото. Представени са скици на недвижимия
имот и данъчна оценка на отделните обекти съгласно КК и КР на с. Н., Община С.
Изправената молба по насрещния иск е изпратена на СВ към РС Сандански за вписване, а
ищеца Потребителска кооперация „О.“ е бил задължен да довнесе сумата от 37.34лв. като
допълнителна държавна такса, което е било изпълнено чрез внасяне на посочената сума по
сметката на РС Сандански.
След оставянето на исковата молба по гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански без
движение и отстраняване на нередовностите на същата, първоинстанционният съд с
обжалваното Определение от 05.03.2021г. от закрито съдебно заседание по делото, е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск и на осн. чл.
126 от ГПК, в частта на исковата претенция, с която се иска установяването на правото на
собственост на дясната част от първия етаж на двуетажна сграда, с идентификатор
51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, която част представлява магазин, с площ от 60
кв.м.
За да постанови посоченото определние съставът на РС Сандански разглеждащ делото, се е
позовал на разпоредбата на чл. 126 ал. 1 ГПК, като е изложил мотиви, че съгласно направена
служебна проверка е установил, че пред РС Санаднски са висящи две дела- гр.д. №
1185/2020г. по описа на РС Сандански и по- късно образуваното чрез отделяне на
предявените насрещни искове- гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански. Съдът е
обосновал доводите са за наличието на обективен и субективен идентитет по двете дела,
като и изложил съображения че без значение в тази насока е че едното дело е образувано въз
основа на отрицателен установителен иск, а другото дело въз основа на предявен пред съда
положителен установителен иск, като достатъчно е че те имат за предмет един и същ
недвижим имот: дясната част от първия етаж на двуетажна сграда, с идентификатор
51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, която част представлява магазин, с площ от 60
кв.м., както и че се водят между едни и същи страни, като да се уважи отрицателния
установителен иск има същият правен резултат като да се отхвърли положителния
установителен иск за собственост, като правния резултат е формирането на сила на
пресъдено нещо досежно правото на собственост на един и същ имот и по двете дела.
Поради изложеното съставът на РС Сандански е приел че разглеждането на по- късно
образуваното гражданско дело за същия имот е процесуално недопустимо, за да се избегне
опасността от постановяването на две различни като краен резултат съдебни решения за
правото на собственост на един и същ недвижим имот.
4
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд в настоящия си състав, излага
следните правни доводи:
Въззивният състав на ОС Благоевград споделя изводите на първостепенния съд, изложени в
обжалваното определение на РС Сандански, за наличието на основанията на чл. 126 ал. 1
ГПК, когато при висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пълен обективен и
субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен иск за
същото материално субективно право. Проверката за тъждество между предмета на делата
включва преценка на белезите, които индивидуализират субективното право -
правопроизводящите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението,
съставка на което е правото, като преценката на тези белези се извършва въз основа на
посочените от ищеца основание и петитум на иска.
Безспорно налице е идентитет и на заявеното за защита материално право на собственост на
недвижимия имот, макар че предявения отрицателен иск за собственост по гр.д. №
1185/2020г. по описа на РС Сандански, има за предмет само част от първия етаж на сградата
в с. Н., Община С, с идентификатор 51737.500.8.1, който е предмет на установяване на
правото на собственост по предявения насрещен иск за собственост, отделен по реда на чл.
211 от ГПК и в този смисъл предмет на по- късно образуваното гр.д. № 281/2021 по описа на
РС Сандански. Отрицателния установителен иск, предявен по гр.д. № 1185/2020г. по описа
на РС Сандански, е тъждествен на този, предмет на гр.д. № 281/2021 по описа на РС
Сандански, образувано след отделянето на насрещния предявен положителен установителен
иск за правото на собственост. В исковото производство по гр.д. № 281/2021 по описа на РС
Сандански, се цели да се установи принадлежността на правото на собственост върху целия
първи етаж от сградата с идентификатор 51737.500.8.1, а в предходното между същите
страни висящо гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански, предмет на установяване е
принадлежността на правото на собственост върху обособена част от първия етаж на същата
двуетажна сграда като магазин, поради което "цялото поглъща частичното" и е налице пълен
идентитет между предмета на спора по настоящото исково производство с предходно
образуваното. /Определение № 1875 от 1.06.2018г. на САС по в.гр.д. № 2912/2018г./.
Налице е безспорно и пълен субективен (персонален) идентитет на правните спорове между
исковете по двете съдебни дела, тъй като ищец по отрицателния установителен иск,
предявен по гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански е Община С, която е ответник по
предявения положителен установителен иск за правото на собственост от страна на
Потребителска кооперация „О.“, по гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански. Субективен
идентитет е налице, когато две дела са между едни и същи страни- противопоставените
субекти на материалното правоотношение и те са тези, които ще бъдат обвързани от силата
на пресъдено нещо. Въз основа на установената трайна съдебна практика на съдилищата в
страната и на ВКС на РБ, безспорно е че без значение е дали за спорното между страните
право на собственост е предявен положителен установителен иск или отрицателен
5
установителен иск, както и процесуалното качеството на страните по тях- ищец или
ответник. Уважаването на отрицателния установителен иск за собственост е равнозначно на
отхвърления положителен установителен иск за собственост между същите страни и
обратно, поради което спора за собственост се разрешава между страните със сила на
пресъдено нещо, като съдебно признатото право се установява от съда при белезите, които
съдът е установил към момента на постановяване на решението./чл. 299 ал.1 от ГПК/.
Безспорно е в този смисъл че макар страните да имат различна процесуална позиция по
двете дела, то при предявен положителен установителен иск по едното дело и отрицателен
установителен иск по друго дело, за правото на собственост на един и същ недвижим имот
или части от него, следва извода и за субективния идентитет между двете дела, при
идентични правнорелевантни факти, поради което пререшаването на спора би било
недопустимо.
Налага се извода за пълна тъждественост в предмета на материалноправния спор (в
обективно и субективно отношение), предмет на гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС
Сандански и този по предявените насрещни искове на Потребителска кооперация „О.“
срещу Община С, които са отделени от съда по реда на чл. 211 от ГПК и са предмет на по-
късно образуваното между същите страни гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански. Със
забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за
постановяване на различни по съдържание съдебни актове.
При установен обективен идентитет- при пълно съвпадане на предмета на делата, за да е
налице пълна идентичност на спорното материално право, освен идентичност на страните
по двете дела, следва да е налице идентичност и на заявеното правно основание и на
посочените факти, от които произтича претенцията. Ако съдът констатира припокриване на
посочените компоненти- страни, основание на заявения иск и петитум, производството по
по-късно заведения иск следва да бъде прекратено. Ако съдът констатира разлика в някой от
компонентите, то не са налице основания за прекратяване на по-късно заведеното дело. Ако
разликата се състои само в част от заявената претенция, съдът следва да извърши
преценка в коя част трябва да прекрати по-късно образуваното производство, а в
непредявената с предходната искова молба част производството следва да продължи. В
този смисъл са Определение № 357 от 24.07.2013г. по ч.гр.д. № 3981/2013г. на ВКС, I г. о. на
ГК, Определение № 114 от 16.03.2012г. по ч.гр.д. № 1/2012г. на ВКС, II г. о. на ГК и
Определение № 47 от 24.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2647/2019 г., I т. о., ТК/
Неоснователни са доводите наведени с частната жалба по настоящото дело за това, че съдът
не е извършил проверка за редовността на исковата молба по насрещните искове, въз основа
на която е образувано гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански, преди частично да го
прекрати за дясната част от първия етаж на двуетажна сграда, с идентификатор
51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, която част представлява магазин, с площ от 60
кв.м., която е предмет на установяване на правото на собственост по предходното между
същите страни гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански. Към момента на
6
постановяването на обжалваното Определение от 05.03.2021г., постановено по гр.д. №
281/2021 по описа на РС Сандански, безспорно е от петитума на поправената и вписана
искова молба по насрещните искове, че от Потребителска кооперация „О.“ срещу Община С
са предявени положителни установителни искове за първия етаж от жилищната сграда с
идентификатор 51737.500.8.1 и за установяване на правото на собственост на друга сграда в
същия поземлен имот- с идентификатор 51737.500.8.2. Следователно предявените искове по
двете дела- гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански и по- късно образуваното след
отделяне на насрещния иск- гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански имат едно и също
основание, при това видно е че по двете дела страните претендират правото на собственост
въз основа на едни и същи заявени от тях правнорелевантни факти.
Без значение според настоящия състав на ОС Благоевград е и обстоятелството, че за
спорната част на правото на собственост- магазин с площ от 60 кв.м., като част от първия
етаж от сградата с идентификатор 51737.500.8.1- не е извършено заснемане по КК на същия
като самостоятелен обект на собственост. Това е въпрос относим към допустимостта на
предявения иск по гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански, като за приложението на
разпоредбата на чл. 126 ал.1 от ГПК от първоинстанционния съд за тази част от недвижимия
имот, чрез прекратяване на по- късно образуваното дело, достатъчно е обособеното като
магазин помещения изцяло да е разположено в първия етаж от сградата с идентификатор
51737.500.8.1, което обстоятелство не е спорно между страните по гр.д. № 281/2021 по описа
на РС Сандански.
Анализът на представените по настоящото дело искови молби, въз основа на които са
образувани гр.д. № 281/2021 и гр.д. № 1185/2020г. по описа на РС Сандански, сочи на
идентичност в техния спорен предмет, както и на еднакви по двете дела страни, както и на
идентичност на правното основание на предявените отрицателен установителен иск и
насрещен установителен иск за един и същ недвижим имот, което дава основание на
въззивната инстанция за извода, че индивидуализиращите спорното субективно право
белези с оглед на обективната и субективната страна на предявения иск и с оглед на
индивидуализиращите претендираното право признаци, обуславя наличието на пълен
обективен и субективен идентитет между двете дела.
Поради изложените съображения обжалваното Определение от 05.03.2021г., постановено по
гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански е правилно, същото не е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения от състава на РС Сандански, поради което
следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Потребителска кооперация „О.“, ЕИК *,/в
7
ликвидация/, със седалище и адрес на управление: село С, ул. „Ц.К.“ № 10, представлявано
от Б. Анд. Ц.- ликвидатор, чрез пълномощника адв. И.Н., срещу Определение от
05.03.2021г., постановено по гр.д. № 281/2021 по описа на РС Сандански, с което
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 126 ал.1
от ГПК и поради недопустимост на предявения установетелен иск за собственост, в частта
му относно- дясната част от първия етаж на двуетажна сграда, с идентификатор
51737.500.8.1 по КК и КР на с. Н., Община С, която част представлява магазин, с площ от 60
кв.м.
Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от
съобщението на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8