О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1
гр.Сливен, 09.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
участието на секретаря Кина Иванова и прокурор Милена Радева, сложи на разглеждане от Председателя ВЧНД № 641/2019г.
по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С определение без номер от 25.10.2019г., постановено по ЧНД
№ 1079/2019г. по описа на Сливенски районен съд, на осъдения И.Д.Г. е
определено едно общо наказание по влезли в сила съдебни актове по НОХД №№ 1021/2019г.,
792/2019г., 639/2019г. и 1002/2019г., всички по описа на РС Сливен, а именно една
година лишаване от свобода, което изтърпи
при първоначален строг режим. На
основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание с шест месеца,
като така определеното и увеличено общо наказание в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода да изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднато
е времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение Задържане под
стража или изтърпявал наказание Лишаване от свобода, по която и да е от
присъдите, включени в съвкупността.
Определението
е обжалвано от служебния защитник на осъдения Г. в предвидения от закона срок,
като се счита определеното общо наказание за необосновано и несъразмерно тежко.
Посочва се, че наказанието е определено в максималния размер, предвиден в чл.24
от НК и същото противоречи на събраните по делото доказателства. Твърди се, че
осъденият Г. винаги е правил самопризнания по повдигнатите му обвинения, както
и че срещу него няма образувани други наказателни производства, които да не са
приключили с влязъл в сила съдебен акт. Иска се да се отмени определението като
необосновано и несъразмерно тежко и да се определи на осъдения Г. едно общо
наказание, а именно една година лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
В
съдебно заседание осъденият Г., редовно призован, се явява лично и с назначения
си служебен защитник. Пледира се, че определеното общо наказание е необосновано
и несъразмерно тежко, относно приложението на чл.24 от НК. Иска се да се отмени
определението на първата инстанция и да се определи едно общо наказание
лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим.
В
съдебно заседание прокурорът пледира атакуваното определение да бъде оставено в
сила като законосъобразно и мотивирано, включително и по чл.24 от НК. Посочва
се, че жалбата на осъдения Г. е неоснователна.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, подадена
от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установяват
следните фактически положения:
Производството
пред СлРС е образувано по внесено предложение от РП Сливен, за определяне на
общо наказание на осъдения И.Д.Г. за осъжданията му по НОХД №№ 1021/2019г.,
792/2019г. и 639/2019г., всички по описа на РС Сливен.
Първоинстанционният съд, след като е установил
наличието на законовите предпоставки по чл.25 от НК, е определил на осъдения Г.
едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му, а
именно наказание Лишаване от свобода за
срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като
на основание чл.24 от НК е увеличил определеното общо наказание с шест месеца и
така определеното, и увеличено общо наказание в размер на една година и шест
месеца е определил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Въззивният
съд установи, че наложените наказания на осъдения Г. са съответно:
-
по НОХД № 1021/2019г. по описа на СлРС в размер на една година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим;
-
по НОХД № 792/2019г. по описа на СлРС в размер на една година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим;
-
по НОХД № 639/2019г. по описа на СлРС в размер на девет месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим;
-
по НОХД № 1002/2019г. по описа на СлРС в размер на една година лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
осъденият Г. е осъждан многократно, видно от приложената по делото справка за
съдимост. По-голяма част от наложените му наказания е търпял ефективно, като на
19.08.2016г. е изтърпяно наказанието от една година лишаване от свобода по НОХД
№ 458/2015г. на СлОС в Затвора гр.Бургас. С атакуваното определение СлРС е
определил на осъдения Г. общо наказание по четири от делата, по които му е
наложено наказание и са влезли в сила, тъй като осъденият е извършил деянията
по тези дела, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Първата инстанция е включила в определеното общо наказание и наказанието по
НОХД № 1002/2019г. на СлРС, независимо че същото не е било включено в
предложението на РП Сливен. Видно от приложения бюлетин за съдимост на осъдения
И.Г., правилно първоинстанционният съд е включил това наказание в определената
съвкупност, тъй като деянието по това дело е извършено от осъдения преди да са
влезли в сила съдебните актове по останалите три дела.
Действително,
съдебните актове по НОХД № 1021/2019г. на СлРС е влязъл в сила на 12.07.2019г.,
по НОХД № 792/2019г. на СлРС е влязъл в сила на 01.07.2019г., по НОХД №
639/2019г. на СлРС е влязъл в сила на 21.06.2019г. и по НОХД № 1021/2019г. на
СлРС е влязъл в сила на 26.09.2019г. Деянията по НОХД № 1021/2019г. на СлРС е
извършено на 15.04.2019г., по НОХД № 792/2019г. на СлРС е извършено на
29.03.2019г., по НОХД № 639/2019г. на СлРС е извършено на 18.02.2019г. и по
НОХД № 1021/2019г. на СлРС е извършено на 01.01.2019г. Това показва, че
деянията по четирите дела, включени в съвкупността, са извършени от месец
януари до месец април 2019г., т.е. преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, като първата присъда влиза в сила на 21.06.2019г. Правилно
първоинстанционният съд е определил едно общо наказание относно наложените
наказания по четирите наказателни дела от общ характер.
Неоснователни
са наведените от защитата доводи, че не следва да се прилага чл.24 от НК спрямо
определеното общо наказание на осъдения Г.. Правилно първоинстанционният съд е
завишил определеното общо наказание в размер на една година лишаване от
свобода, с шест месеца лишаване от свобода, което действително е максималното
предвидено по закон. Наложените наказания са от един и същи вид и поради това
правилно съдът на основание чл.24 от НК е увеличил определеното общо най-тежко
наказание с една втора като така увеличеното наказание не надвишава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказания. Видно е, че по четирите дела Г. е осъден за извършено престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от 2 до 10 години и за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, т.е.
определеното общо и увеличено наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода не надминава максималния размер, предвиден за съответния
вид наказание. Също така сборът от отделните наказания е в размер на три години
и девет месеца лишаване от свобода, а определеното и увеличено наказание в
размер на една година и шест месеца, не надвишава този сбор.
Съобразявайки
всичко това, настоящата инстанция намира, че са налице условията на чл.24 от НК
и правилно първата инстанция е увеличила определеното общо най-тежко наказание
на осъдения Г.. Неоснователно е наведеното от защитата, че тъй като осъдения Г.
винаги е правил самопризнания и срещу него няма други образувани наказателни
производства, следва да не се прилага института на чл.24 от НК. Разбира се, по
три от делата осъденият е сключил споразумение, одобрено от съда и влязло в
сила, като по този начин се е възползвал от привилегията да признае вината си и
да сключи споразумение с прокурора. Но от друга страна, Г. е осъден за извършени
кражби, които представляват опасен рецидив, извършени са през малък интервал от
време /м.януари, февруари, март и април 2019г./. Това обстоятелство, както и
факта, че спрямо осъдения са налице 22 влезли в сила съдебни акта, правилно са
мотивирали съда да приложи чл.24 от НК, тъй като осъдения е със завишена степен
на обществена опасност и с трайно установени престъпни навици. Наложените му
предходни осъждания, включително и ефективното им изтърпяване не са допринесли
за неговото превъзпитание и поправяне, както и не са спомогнали да попречат на
осъдения да върши други престъпления.
Правилно
СлРС е зачел времето, през което осъдения Г. е бил с мярка за неотклонение
Задържане под стража или е изтърпявал наказание Лишаване от свобода, по която и
да е от присъдите, включени в съвкупността.
Правилно
е определен и първоначалният режим за изтърпяване на определеното и увеличено общо
наказание на осъдения Г., а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим. Налице е хипотезата на чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИНЗС, тъй като осъденият Г. на 19.08.2016г. е изтърпял наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, когато е освободен и не се изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване
от свобода, което не е отложено на основание чл.66 от НК. Също така, деянията,
които е извършил осъденият И.Г. и включени в съвкупността, са умишлени.
Като
съобрази гореизложеното, настоящият състав на съда счита, че определението на
РС Сливен, с което е определено на осъдения И.Д.Г. едно общо наказание по НОХД
№№ 1021/2019г., 792/2019г., 639/2019г. и 1002/2019г., всички по описа на РС
Сливен е правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова следва да се
потвърди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение без номер от 25.10.2019г., постановено по ЧНД № 1079/2019г. по
описа на Сливенски районен съд, с което е определено едно общо наказание на
осъдения И.Д.Г., ЕГН **********, по влезли в сила съдебно актове по НОХД №№
1021/2019г., 792/2019г., 639/2019г. и 1002/2019г., всички по описа на РС Сливен,
а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: