№ 159
гр. П. , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100290 по описа за 2021 година
Делото е образувано от Г. Н. ЕМ., ЕГН **********, постоянен адрес град П., община
П., област Варна, ул. *** срещу М. В. Т., ЕГН **********, адрес село Д., община Аврен,
област Варна.
В исковата молба ищецът излага следните твърдения:
Твърди се, че страните са родители на малолетната Х. Г. Н., ЕГН **********, роден
на 26.04.2018 г, родена по време на фактическото съжителство на страните продължило
малко повече от една година, в дома на родителите на ищеца в град П..
В средата на м. юни 2018 г, ответницата внезапно, без да посочи причина, и без да
предупреди напуснала жилището, отвеждайки със себе си и тяхното дете Х.. Ищецът узнал,
че ответницата е отвела детето в дома на своите родители в село Д., където условията били
неподходящи за отглеждане на дете. Ответницата отказала на ищеца да вижда дъщеря си, но
той продължил да се грижи за нея, дори отишъл да работи в Германия, за да има по-високи
доходи.
През м.08.2018г. роднини на ответницата уведомили ищеца, че ответница е
изоставила детето и те не знаят къде е тя. Ответницата била намерена от полицията в дом на
мъж в гр.Д., след което се прибрала. През м.09.2018г. ответницата отново изоставила Х. като
заминала в Германия без да предупреди никого. След като узнал затова ищеца се прибрал в
България и взел Х., за която се грижел и към момента на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че от м.09.2018г. до подаване на исковата молба ответницата не се е
интересувала от Х., не е имала контакт с нея, не е правила опит да се срещне с дъщеря си и
не е плащала издръжката, на която е осъдена. Детето не познавало майка си.
Твърди се, че поведението на ответницата е основание за лишаването й от родителски
права спрямо Х..
Иска се постановяване на решение, с което на основание чл.132, ал. 1, т.2 от СК М. В.
1
Т., ЕГН ********** да бъде лишена от родителски права спрямо Х. Г. Н., ЕГН **********,
родена на 26.04.2018 г..
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от назначения на отвеника
особен представител.
В него той счита, че предявения иск за лишаване от родителски права е допустим и
вероятно основателен, в случай, че ищеца докаже изложените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и чрез процесуалния си представител
пледира за уважаване на предявените искове. Ответникът не се явява особения му
представител пледира за уважаване на предявения иск. Представителят на прокуратурата
моли за уважаване на предявения иск.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От Удостоверение за раждане на Х. Г. Н., изд. въз основа на акт за раждане №
700/02.05.2018 г. се установява, че детето Х. Г. Н. е родена на 26.04.2018г. от родители М.
В. Т. и Г. Н. ЕМ..
От решение № 1294/07.11.2019 г. по гр.д. № 1132/2019 г. по описа на ВОС; решение
№ 91/12.04.2019 г. по гр.д. № 1490/2018 г. по описа на РС П. се установява, че ОС Варна с
решение № 1294/07.11.2019 г. по гр.д. № 1132/2019 г. е потвърдил решение № 91/12.04.2019
г. по гр.д. № 1490/2018 г. по описа на РС П. в частта, с която е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Х. Г. Н. с ЕГН **********, на бащата Г. Н.
ЕМ. с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“***, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК; с която е
определено местоживеенето на детето Х. Г. Н. с ЕГН ********** при бащата Г. Н. ЕМ. с
ЕГН ********** в гр.П., Варненска област, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.; определен е
режим на лични отношения на майката М. В. Т. с ЕГН **********, с адрес с.Д., общ.Аврен,
обл.Варна с детето Х. Г. Н. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през коледно-
новогодишните празници на всяка четна година, през Великденските празници на всяка
нечетна година, един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание
чл.127 вр. с чл.59 СК.; осъдена е М. В. Т. с ЕГН **********, с адрес с.Д., общ.Аврен,
обл.Варна да заплаща в полза на детето си Х. Г. Н. с ЕГН **********, действаща чрез своя
баща и законен Г. Н. ЕМ. с ЕГН ********** издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано
от 12.04.2019г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че от м.08-09.2018г. ищецът
полага грижи за дъщеря си Х. Н. в дома си в гр.П.. Бащата е подпомаган от сестра му С. в
грижите за детето си. След изоставяне на детето си през 2018г. майката не е търсила контакт
с него. Детето е в добро здравословно състояние. Жилището, в което живее е водоснабдено,
електроснабдено и разполага с всички условия за отглеждане на детето, за което има
обособена стая. Детето е записано в 1-ва група в ДГ „Пролет“ гр.П., но не посещава детската
градина поради епидемиологичната обстановка. Ищецът работи в строителството, докато го
няма грижи за детето полага сестра му С.. Детето поддържа контакт с близки и роднини по
бащина линия, майката и нейните близки не са се интересували от детето от около 3 години.
Детето е привързано към баща си, той притежава необходимия родителски капацитет за
правилното му отглеждане.
От показанията на св.С. и св.Хасан, които съдът кредитира като обективни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че майката на
2
Х. я е взела, когато тя е била на 40 дена и е напуснала дома на ищецът като е отишла да
живее при майка си в с.Д.. Ответницата изоставила детето на грижите на родителите си и
отишла да живее с друг мъж в гр.Д.. След това се прибрала при родителите си за около 1
месец и заминала за Германия. Ищецът отивал да вижда дъщеря си, когато живеела с майка
си, но роднините й не го канили вътре и се дразН.. През м.09.2018г. ищецът взел дъщеря си,
за да се грижи за нея, като живели в жилището му в гр.П.. Ищецът първоначално е
подпомаган от майка си в отглеждането на Х., но след нейната смърт от сестра си св.С..
Майката на детето живеела в Германия и не се интересувала от него, не се обаждала по
телефона, не плащала издръжка и подаръци на дъщеря си. Детето не познавало майка си, тя
не присъствала на рождените му дни. Х. била записана на ясла, но била спряна заради
пандемичната обстановка. Бащата полагал основните грижи за Х. – хранил я, къпел я,
занимавал се с нея, водил я на разходка, поддържал домакинството. Х. била много
привързана към баща си.
С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с правното основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК – за
лишаване от родителски права на ответницата поради трайно безпричинно неполагане на
грижи и незаплащане на издръжка на дъщеря си Х. Г. Н..
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че с ответницата имат общо дете
Х. Н., къде и с кого живее то, кой полага грижи за него, отношенията между детето и
родителите му.
Ответникът предвид липсата на твърдени факти и обстоятелства по делото няма
доказателствена тежест.
Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и
във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът
служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на
детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на
ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица,
отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на
детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този
аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките
за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от
конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.
От събраните по делото доказателства се установи, че
3
е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на
издръжка от страна на ответника за период от почти 3 години. Този период се определя от
настоящият състав като траен. Съдът взема предвид обстоятелството, че ответницата е
изоставила детето си, когато то е било на около четири месеца. Това е период от живота на
детето, в което то има нужда от грижите на майка си, за да оцелее. Въпреки това майката е
изоставила дъщеря си и не се интересува от нея по никакъв начин вече три години. Майката
неглижира родителските си задължения не само в морален, възпитателен аспект, но и във
финансов. Тя не плаща издръжка на дъщеря си, въпреки, че е осъдена на такава с влязло в
сила решение №91/12.04.2021г. по гр.д.1490/2018г. на РС П.. Майката не ползва и
определеният й с това решение режим на личен контакт с дъщеря си. Тя дори не поздравява
дъщеря си за рождените й дни. Детето на познава майка си. По делото няма твърдения и не
събраха доказателства, които да обосноват основателна причина за поведението на майката,
изразяващо се в пълно дезинтересиране от дъщеря й Х..
Горепосоченото поведение на майката обосновава наличие на предпоставките за
лишаването й от родителски права спрямо дъщеря й Х. на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК
съответно за основателността на предявения иск.
През този почти тригодишен период на неглижиране на родителските задължения от
страна на майката, бащата е осигурявал грижата за дъщеря си с помощта на майка си, а след
нейната смърт с помощта на сестра си св.С.. Свидетелство за добрите му родителски
качества са добрите грижи, които полага за дъщеря си, вниманието, което й обръща,
жилището, в което живеят с подходящи условия за отглеждането й, записването на детето
да посещава ДГ“Пролет“ в гр.П., силната емоционална връзка между Х. и баща й.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.
На основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК съдът следва да определи режим на
лични отношения между майката и детето. С оглед на изхода по делото съдът намира, че
4
следва да бъде изменен (намален) режимът на лични отношения между майката и детето Х.,
определен с решение №91/12.04.2021г. по гр.д.1490/2018г. на РС П., както новият режим
бъде следният: всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа.
С определеният режим на личен контакт, който е изцяло в интерес на детето ще се
осигури възможност да бъде възстановена връзката между детето и майка му, при желание
от нейна страна.
На основание чл.134, т.1 от СК съдът е длъжен, дори и да няма такова искане
служебно да присъди издръжка на детето, ако няма определена такава. В случая с решение
№91/12.04.2021г. по гр.д.1490/2018г. на РС П. е определена издръжка в размер на 150 лева
месечно, която е под минимума предвиден в 142, ал.2 от СК.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление №
331 от 26.11.2020г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната в
размер на 650 лева от 01.01.2021г. Според това минималния размер на издръжка от
01.01.2021г. е в размер на 162,5 лева.
От събраните по делото доказателства се установи, че от м.09.2018г. бащата е поел
изцяло финансовата издръжка на дъщеря си Х., като майката, въпреки, че е осъдена да
изплаща издръжка не плаща такава. Ответницата е в трудоспособна възраст и като родител е
длъжна да заплаща издръжка на детето си, независимо от доходите си.
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето и възрастта му
като Х. е на 3 години, записана е на детска градина, което обуславя повишена нуждата от
разходи за облекло, обувки, храна. Предвид гореизложеното съдът намира, че детето Х. има
нужда от издръжка в общ размер на 360 лева които следва да бъдат разпределени между
нейните родители поравно, поради липсата на доказателства за доходите им. Предвид това
майката следва да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от
постановяване на настоящото решение с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване. Поради това решение №91/12.04.2021г.
по гр.д.1490/2018г. на РС П. следва да бъде изменено в частта относно присъдената на Х. Н.
издръжка.
Ищеца не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС държавна такса по
увеличената издръжка в размер на 50 лева и възнаграждението на назначения й особен
представител адвокат В.Д. Х. в размер на 400 лева на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ЛИШАВА М. В. Т. с ЕГН **********, с адрес с.Д., общ.Аврен, обл.Варна от
родителските права по отношение на детето Х. Г. Н. с ЕГН **********, на основание
чл.132, ал. 1, т. 2 от СК.
ИЗМЕНЯ определеният режим на лични отношения с решение №91/12.04.2021г. по
гр.д.1490/2018г. на РС П. между детето Х. Г. Н. с ЕГН ********** и майка му М. В. Т. с
ЕГН **********, като го НАМАЛЯВА, както следва: майката М. В. Т. с ЕГН **********
има право да се вижда с детето си Х. Г. Н. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от
месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа, на основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК.
ИЗМЕНЯ размера на определената месечна издръжка с решение №91/12.04.2021г. по
гр.д.1490/2018г. на РС П., която майката М. В. Т. с ЕГН **********, с адрес с.Д.,
общ.Аврен, обл.Варна е осъдена да заплаща на дъщеря си Х. Г. Н. с ЕГН ********** чрез
нейния баща и законен представител Г. Н. ЕМ. с ЕГН ********** като я увеличава от 150
лева месечно на 180 лева месечно считано от постановяване на настоящото решение –
17.09.2021г. с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване, на основание чл.134, т.1 от СК.
ОСЪЖДА М. В. Т. с ЕГН **********, с адрес с.Д., общ.Аврен, обл.Варна да заплати
на Районен съд гр.П. държавна такса по присъдената издръжка и възнаграждението на
назначения й особен представител, в размер на общо 450 лв., на основание чл.78, ал.6 вр. с
ал.1 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на общината по постоянния адрес на ответницата
М. В. Т. за вписване на лишаването от родителски права.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7