№ 18
гр. ***, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря КГИ
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20241300500402 по описа за 2024 година
С Решение №77/26.07.2024г. по гр.д.№ 598/2023г. по описа на *** е отхвърлен
предявения от В. Д. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. *****, чрез адв. Ц. В. Т.
от САК, със съдебен адрес: гр. *****, против „***“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище: ***, обл. ***, представлявано от РТВ - Управител, чрез адв. К. К. от
АК - Бургас, със съдебен адрес *****, ***, иск с правно основание чл. 439
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - че вземането по изпълнително дело № 3842/
2018 г. и по изпълнително дело № 574/ 2023 г. - и двете по описа на ЧСИ ***,
рег. № 819 в Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС - ***, не съществува.
Със същото решение В. Д. Т., с ЕГН **********, е осъден да заплати на ***“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище: ***, обл. *** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00 лева.
Прието е от съда, че е издаден изпълнителен лист от 09.01.2018 г. на Районен
съд - ***, по нохд № 1514/ 2012 г. на РС - ***, по което В. Д. Т. е бил осъден да
заплати на „***“ ЕООД, сумата от 11 154.39 лв. - обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва считано от 28.03.2011 г. - датата на деянието, както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Въз основа на същия е било образувано изп. д. № 78/ 2018 г. по описа на ЧСИ
***, което впоследствие е изпратено на ЧСИ - ***, с район на действие ОС -
***, рег. № 819 и е образувано и. д. № 3842/ 2018 г. по описа на същия съдебен
изпълнител, с взискател „***“ ЕООД и длъжник В. Д. Т..
С Постановление от 11.10.2023 г. на ЧСИ ***, изп.дело № 3842/ 2018 г. е
1
прекратено, и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 574/ 2023 г. по описа на същия ЧСИ.
Съдът е установил, че са предприети валидни действия по принудително
изпълнение по изпълнителните дела, които действия са прекъснали давността
за погасяване на вземането на ищеца, последното от които действия е
извършено на 06.12.2023г., поради което е отхвърлил иска.
Срещу решението е подадена жалба от В. Д. Т. , в което се сочи, че решението
е неправилно и необосновано , тъй като съдебният състав бил възприел, че не
е налице изтекла погасителна давност в настоящия процесен случай, тъй като
действията по прекратено изпълнително дело не представлявали годни
изпълнителни действия, които да имат правни последици в новообразувано
изпълнително дело. Предприетите действия по новообразуваното не били от
тази категория изпълнителни действия, които имат правни последици да
прекъснат действието на давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Сочи се, че вземането било установено със съдебно решение, което е влязло в
сила и въз основа на него е издаден изпълнителен лист , като от издаването му
на 09.01.2018 г. до 09.01.2023г е изтекъл давностния срок и е погасил същото.
Позовава се и на Решение № 50034 от 13.03.2023 г. на ВКС постановено по гр.
д. № 1169/2022 г., IV г. о., ГК, ВКС, в което било посочено, че моментът от
който започва да тече началото на погасителната давност за обезщетението за
вреди от деликт е датата на вредоносното деяние, когато деецът е известен,
без да е необходимо авторството и деянието да се установяват по специален
ред.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, както и присъждане на
направените разноски в двете инстанции.
Въззиваемата страна в отговор излага, че въззивната жалба е неоснователна.
Сочи, че възраженията за изтекла давност до датата на присъда от
13.06.2017г., постановена по нохд № 1514 / 2012г. на РС ***, влязла в законна
сила на 20.11.2017г. са преклудирани. Те следвало да бъдат направени пред
съда, постановил този акт. Освен това, сумите били присъдени по
гражданския иск, предявен в рамките на наказателното производство, с което
действие било прекъснато течението на давността, по аргумент от чл. 116, б.
„б“ ЗЗД.
Сочи се, че вземането е установено със съдебен акт, влязъл в сила на
20.11.2017г, от който момент започнала да тече нова давност, срокът на която
е пет години по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03. 2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.),
спират да текат от 13.02.2020г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове, поради което давността би могла да изтече най-
рано в края на 2022г.
С издадения ИЛ било образувано изп.д. №78 / 2018г. на ЧСИ ***, който
загубил правоспособност, поради което делото било прехвърлено на ЧСИ
***** под № 3842 / 2018г. По тези дела били извършвани множество
2
изпълнителни действия, като всяко от тях прекъсвало давността, съгласно
изложеното в т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС.
Изпълнително дело № 3842 / 2018г. на ЧСИ *** било прекратено поради
перемпция и било образувано изп.д. № 574 / 2023г. на ЧСИ *** на основание
същият изпълнителен лист. В това изпълнително производство били
извършени нови изпълнителни действия - запор на дружествени дялове от
12.10.2023г., запор на трудови възнаграждения от 12.10.2023г, запор на МПС
от 13.10.2023г. и запор на вземания от трето лице от 06.12.2023г . ,които
прекъснали давността. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
Видинският окръжен съд, като взе предвид въззивната жалба и отговора и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от В. Д. Т., с ЕГН **********
против „***“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище: ***, иск с правно основание
чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК , за установяване, че вземането по
изпълнително дело № 3842/ 2018 г. и по изпълнително дело № 574/ 2023 г. ,
двете по описа на ЧСИ ***, рег. № 819 в Камарата на ЧСИ, с район на
действие ОС - ***, не съществува.
Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба, като твърди, че
течението на давността е прекъсвано, с оглед предприетите срещу длъжника
изпълнителни действия, поради което и не е изтекъл давностния срок. Иска се
отхвърляне на претенцията и заплащане на разноските.
От страните не са сочени и събирани доказателства пред въззивната
инстанция.
С оглед изложеното от страните и събраните по делото доказателства,
Окръжен съд - *** приема за установено следното от фактическа страна:
Доводите на ищеца, касаещи периода преди приключване на съдебното дирене
в производството по н.о.х.д.№1514/2012г. на РС *** същите са преклудирани ,
съгласно чл.439, ал.2 ГПК, който изрично сочи, че искът на длъжника може да
се основава само на факти,настъпили след приключване на съдебното диренев
производството , по което е издадено изпълнителното основание. Поради това
съдът не обсъжда доводите относно известен или неизвестен е дееца при
извършване на непозволено увреждане, с оглед различния момент, от който
започва да тече погасителната давност, не обсъжда в тази връзка и решението
,на което се позовава жалбоподателя №50034/13.03.2023г. по гр.д.
№1169/2022г. на ВКС. Нещо повече, същото касае неоснователно обогатяване
и в същото не са направени изводите, които твърди жалбоподателя.
Съдът в настоящия си състав констатира, че липсва спор по отношение на
фактите и обстоятелствата, възприети от първоинстанционния съд и
настоящата инстанция не следва да ги преповтаря. Спорът е по отношение на
обстоятелството предприети ли са след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д.
№1514/2012г. на РС *** валидни действия по принудително изпълнение по
образуваните изпълнителни дела, които прекъсват давността за погасяване на
вземането на ищеца.
3
След като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, Окръжен съд-*** намира следното от правна страна :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички
останали въпроси той е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния
съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес по
отношение на част от оплакванията, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, по който се е и произнесъл с крайния съдебен
акт, като е отхвърлил исковата претенция поради липса на изтекла в полза на
длъжника погасителна давност.
Както бе посочено по-горе, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез
иск, който съобразно чл.439, ал. 2 може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на
пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. При наличието на влязло в сила
решение давността е винаги 5 годишна, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД.
В настоящия казус, видно от изпълнителния лист, издаден на 09.01.2018 г. на
Районен съд - ***, основанието на същия е влязла в сила на 20.11.2017г.
присъда по НОХД № 1514/ 2012 г. на РС - ***, с която ищецът В. Д. Т. е бил
осъден да заплати на „***“ ЕООД, сумата от 11 154.39 лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно
със законната лихва считано от 28.03.2011 г. - датата на деянието и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Образувано е изп. дело № № 78/ 2018 г. по описа на ЧСИ ***, изпратено на
друг ЧСИ - ***, при която е образувано изпълнително дело № 3842/ 2018 г. по
описа на същия съдебен изпълнител.
С Постановление от 11.10.2023 г. на ЧСИ ***, изп.дело № 3842/ 2018 г. е
прекратено и въз основа на същия изпълнителен лист на 12.10.2023г.е било
образувано изпълнително дело № 574/ 2023 г. по описа на същия ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. „в“ ГПК, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
4
ОСГТК - т.10 е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В
тълкувателното решение се приема, че изпълнителният процес съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, че погасителната давност в изпълнителното
производство не спира, а се прекъсва многократно на основание чл. 116, б. „в”
ЗЗД. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може
да бъдат приложени различни изпълнителни способи, не всички от които имат
значение за давността. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прието е също така, че прекратяването на
изпълнителното производство става по право при настъпила перемция, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Поради това неоснователни съдът
намира доводите на жалбоподателя, че действията по прекратено
изпълнително дело не представляват годни изпълнителни действия, които да
имат правни последици в новообразувано изпълнително дело.
В случая , по отношение принудителното събиране на процесното вземане са
извършени изпълнителни действия по налагане на запори, които безспорно в
съдебната практика прекъсващи течението на погасителната давност. На
30.03.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, на
27.05.2019 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, със
запорно съобщение от 07.06.2019 г. също е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника .
Предвид последното изпълнително действие от категорията прекъсващи
давността, извършено по изп. дело № 3842/ 2018 г. на ЧСИ *** - на 07.06.2019
г., давността изтича на 07.06.2024 г., след датата на предявения иск.
След прекратяването на изпълнителното дело и образуването на изп.д.
№574/2023г. по описа на същия ЧСИ, отново са извършени действия, които
прекъсват давността, съгласно изложеното по –горе – на 12.10.2023 г.
съдебния изпълнител е наложил запор върху дружествените дялове на
длъжника във фирма „***“ ЕООД , както и запор върху трудови
възнаграждения на длъжника. На 13.10.2023 г. е наложен запор върху
5
движима вещ на длъжника - лек автомобил, на 06.12.2023 г. е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху вземания на длъжника към
„***“ ЕООД.
С оглед горното, въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е
достигнал до извода, че предявения установителен иск е недоказан в
основанието си и е отхвърлил същия, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски на
ответника по жалба за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер 1500.00 лева, платени в брой, съгласно списък по чл.80
ГПК и видно от ДПЗС от 06.01.2025г.
Поради горното , ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №77/26.07.2024г. по гр.д.№ 598/2023г. по описа на
РС ***.
ОСЪЖДА В. Д. Т., с ЕГН **********, адрес: гр. *****, чрез адв. Ц. В. Т. от
САК, със съдебен адрес: гр. *****, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище: ***, обл. ***, представлявано от РТВ - Управител, чрез адв. К. К. от
АК - Бургас, съдебен адрес: *****, ***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00 лева пред въззивната
инстанция
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6