№ 21534
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110172739 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 1 835,
91 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца „ЗАД ОЗК –
З-е“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, застрахователно обезщетение по преписка по щета с
№ 0020-130-0349-2019, за нанесени вреди на МПС с марка „Грейт Уолл“,
модел „Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ, вследствие на ПТП от 13.11.2019 г.
Застрахователното събитие е настъпило към 13:30 ч. в град София на ул.
„Деспот Слав“.
Ищецът твърди, че ПТП е изцяло по вина на МПС с марка „Рекстън“, с
рег. № СА 6660 ТА, управлявано от Б. К. Б., който паркирайки, предприема
маневра „движение на заден ход“, без да се убеди, че пътя зад него е свободен,
и удря в предната част спрялото зад него МПС с марка „Грейт Уолл“, модел
„Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ, управлявано от П. Е. Г..
В резултат на ПТП е съставен Двустранен констативен протокол между
двамата водачи, в който е описан механизма на настъпване на събитието.
Ищецът твърди, че след като е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение, е заявил регересна претенция към „ЗК Лев Инс“ АД, с което
водачът на виновното МПС е имал валидна сключена застраховка
1
„Гражданска отговорност“, която е била отказана с Уведомление с изх. №
1239/06.02.2020 г., тъй като ПТП е настъпило на 13.11.2019 г. в 13:30 ч., а
застрахователната полица била с покритие от 16:45 ч. на същия ден. На
ответника е изпратена Покана за уреждане на парични задължения с изх. №
А315-3764/05.10.2020 г., която не е получена и е върната на подателя като
непотърсена. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са претендирани направените
по делото разноски.
Ответникът Б. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
ж. к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. „Б“, ет. 5, ап. 48, чрез назначения от съда особен
представител – адв. Н., твърди, че искът е неоснователен и недоказан.
Оспорва часа на настъпване застрахователното събитие, както и твърдението,
че към момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с „ЗК Лев Инс“ АД.
Ответникът оспорва данните, съдържащи се в предоставения от ищеца
двустранен констативен протокол, и твърди, че ангажираните от страна на
ищеца доказателствени средства не съдържат достатъчно данни, от които да
се заключи по категоричен начин дали точният час на настъпване на ПТП
съвпада с посочения от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК
приема за установено следното:
В изготвената по делото САТЕ, вещото лице инж. Й. Й., изхождайки от
предоставения по делото Двустранен констативен протокол и материалите по
делото, е определил механизма на настъпване на ПТП от 13.11.2019 г.
На 13.11.2019 г., около 14:32 часа, лек автомобил „Санг Йонг Рекстън“, с
рег. № СА 6660 ТА, управляван от Б. Б., се е движил по ул. „Деспот Слав” в
град София, където водачът предприема маневра за паркиране на заден ход,
при която реализира ПТП със спрелия зад него лек автомобил „Грейт Уолл“,
модел „Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ, управляван от П. Г..
В заключението си към експертизата, вещото лице инж. Й. Й., стига до
извода, че щетите по МПС с марка „Грейт Уолл“, модел „Ховер“, съгласно
описа на застрахователното дружество-ищец и данните от Двустранния
констативен протокол, съвпадат и се намират в причинно-следствена връзка с
2
настъпилото на 13.11.2019 г. произшествие. Щетите са били по предната броня
и регистрационния номер на автомобила.
Съдът възприема експертното мнение, според което щетите по з-ия
автомобил са получени в резултат от настъпилото ПТП.
В съдебната практика, така и Решение № 11813/2022 г., по гр. д. №
130142/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в, относно изчисляване стойността на
дължимото застрахователно обезщетение при имуществени застраховки е
възприето да се взема под внимание продължителността на експлоатацията на
МПС: „Ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума е тази, която е отразена в издадените
от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури.“ .
Към датата на настъпване на процесното ПТП, автомобилът с марка
„Грейт Уолл“, модел „Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ е бил в експлоатация 3
години, 9 месеца и 2 дни, считано от датата на първоначалната регистрация –
11.02.2016 г.
Според изчисленията в изготвената САТЕ, сумата, необходима за
възстановяване целостта на лекия автомобил по средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд в сервизи, различни от официалния, към
датата на застрахователното събитие, се равнява на 1 978, 72 лева.
Стойността, необходима за възстановяване щетите, изчислена на база
средни пазарни цени в официалния сервиз на марката към момента на
настъпване на въпросното ПТП, възлиза на 2 303, 72 лева.
В тази стойност не са включени обичайните ликвидационни разноски,
които към онзи момент са били в диапазон между 15 – 25 лева.
Предвид факта, че увреденият автомобил с марка „Грейт Уолл“, модел
„Ховер“, не е бил ремонтиран в официален сервиз, и изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение за поправяне на вредите е в размер на 1 835, 91
лева, по-малко отколкото вещото лице е изчислило в заключението си към
САТЕ – 1 978, 72, съдът счита, че не е налице завивашване на
застрахователната претенция.
Съгласно актуалната практика на ВКС, именно Решение № 106 от
11.07.2011 г., по т. д. № 60381/2016 г., ГК: „За да възникне отговорността на
застрахователя, е необходимо по отношение на з-ия да са налице
3
основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Елементите на този
фактически състав на непозволеното увреждане са противоправно
поведение, вина и причинна връзка между тях като вината се предполага, а
противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортно
произшествие и причинната връзка подлежат на доказване.“.
Относно изискуемите елементи на непозволено увреждане, съгласно чл.
45 от ЗЗД, съдът стига до извода, че на 13.11.2019 г. няма данни да е
осъществено противоправно деяние от страна на водача на МПС с марка
„Грейт Уолл“, модел „Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ. Лекият автомобил е бил в
състояние на покой, когато е настъпил сблъсъка с извършващото маневра
МПС.
Налице е противоправно поведение от страна на водача на лек
автомобил „Санг Йонг Рекстън“, с рег. № СА 6660 ТА – Б. Б., който е нарушил
задължителните предписания за поведение на автомобилистите на пътя,
закрепени в императивни правни норми в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в
следствие на което като резултат от действията си е предизвикал ПТП.
Съгласно чл. 40 от ЗДвП: (1) „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“.
С оглед гореизложеното, СРС, приема, че ищецът е успял да докаже
фактите, разпределени в негова доказателствена тежест с Определение №
27312/24.06.2025 г. по чл. 146 от ГПК.
От събрания по делото доказателствен материал, включително
проведения разпит на свидетеля – П. Е. Г., следва, че на 13.11.2019 г., около
14:32 часа на ул. „Деспот Слав” в град София е реализирано застрахователно
събитие – ПТП между лек автомобил с марка „Санг Йонг Рекстън“, с рег. №
СА 6660 ТА, управляван от Б. Б., който предприема маневра за паркиране на
заден ход, при която реализира ПТП със спрелия зад него лек автомобил с
марка „Грейт Уолл“, модел „Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ, управляван от П. Г.,
при виновно противоправно поведение на водача на първия автомобил, в
4
резултат на което второто МПС е претърпяло вреди.
Ответникът Б. Б. не е успял да докаже разпределените в негова тежест
факти, а именно – изплащане на обезщетението или че за МПС с марка
„Рекстън“, с рег. № СА 6660 ТА към момента на настъпване
застрахователното събитие е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомоилистите“.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ: „С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на з-ия до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.“.
С оглед на гореизложеното, ответникът неправомерно е отказал да
признае и изплати претендираната от „ЗАД ОЗК – З-е“ АД, регресна
претенция.
По разноските:
Като взе предвид изхода на спора и направените искания от
пълномощниците на страните за присъждане на сторените по делото разноски
с основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че при уважен в цялост иск по
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с цена 1 835, 91 лева, ответникът следва да заплати
общо 2 475, 91 лева разноски за двете производства.
За обезпечителното производство по ч. гр. д. № 69388/2024 г., по описа
на СРС, 173 с-в – 640 лева, от които 40 лева за държавна такса и 600 лева за
възнаграждение за адвокат.
За разноски по настоящото исково производство – 1 328, 45 лева, от
които 73, 45 лева държавна такса, 5 лева държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение, 400 лева депозит за назначаване на особен
представител, 200 лева депозит за САТЕ, 50 лева депозит за разпит на
свидетел и 600 лева възнаграждение за адвокат.
В полза на ответника не се присъждат разноски.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ Б. К. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. „Б“,
ет. 5, ап. 48 да заплати на „ЗАД ОЗК – З-е“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5:
Сумата от 1 835, 91 (хиляда осемстотин тирдесет и пет лв. и деветдесет
ст.) лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение
вследствие на ПТП реализирано на 13.11.2019 г. в гр. София, ул. „Деспот
Слав” между МПС с марка „Санг Йонг Рекстън“, с рег. № СА 6660 ТА, и МПС
с марка „Грейт Уолл“, модел „Ховер“, с рег. № СВ 0190 ВВ, причинено поради
виновно противоправно поведение на ответника Б. Б., управлявал първия
автомобил.
ОСЪДЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. К. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. „Б“,
ет. 5, ап. 48, да заплати на „ЗАД ОЗК – З-е“ АД, в съответствие с уважената
част от иска – общо 2 475, 91 (две хиляди четиристотин седемдесет и пет лв. и
деветдесет и една ст.) лева разноски за двете производства.
За обезпечителното производство ч. гр. д. № 69388/2024 г., по описа на
СРС, 173 с-в – 640 (шестотин и четиридесет) лева, от които 40 (четиридесет)
лева за държавна такса и 600 (шестотин) лева за възнаграждение за адвокат.
За разноски по настоящото исково производство – 1 328, 45 (хиляда
триста двадесет и осем лв. и четиридесет и пет ст.) лева, от които 73, 45
(седемдесет и три лв. и четиридесет и пет ст.) лева държавна такса, 5 (пет)
лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 400
(четиристотин) лева депозит за назначаване на особен представител, 200
(двеста) лева депозит за САТЕ, 50 (петдесет) лева депозит за разпит на
свидетел и 600 (шестотин) лева възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7