Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 919 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 39776/30.07.2018 г., постановено по гр.
д. № 56413/2017 г. по описа на СРС, 161 състав е признато за установено по
предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление-***, срещу
К.В.Е., ЕГН **********, постоянен адрес-***, настоящ адрес-***, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че
ответникът К.В.Е., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, сумата
5 691.17 лв. със законна лихва от 09.05.2017 г. до изплащане на
вземането-цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово
разпределение през периода 01.05.2014 Г.-30.04.2016 г., както и стойността на
изравнителна сметка за периода 01.05.2013 Г.-30.04.2014
г., отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. за топлоснабдения
имот-апартамент №2 в гр.София, ул.******вх.А, аб.№091170, за която е издадена
Заповед от 15.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№29215/2017 г. на Софийски районен съд, I г.о.-161 състав, като е
отхвърлен предявения иск за сумата 2 140,19 лв. (над дължимите 5 691,17 лв. до
пълния размер на иска от 7 831,36 лв.); признато за установено по предявения от
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление-***, срещу К.В.Е., ЕГН **********,
постоянен адрес-***, настоящ адрес-***, положителен установителен иск по
чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът К.В.Е., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата 72.04 лв.- мораторна лихва за периода
15.09.2014 Г.-20.04.2017 г., за която е издадена Заповед от 15.05.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№29215/2017 г. на
Софийски районен съд, I г.о.-161 състав, за която е издадена Заповед от
15.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№29215/2017 г. на Софийски районен съд, I г.о.-161 състав, като е
отхвърлен предявения иск за сумата 1 198,41 лв. (над уважената част от
иска-72,04 лв. до пълния му размер от 1 270,45 лв.).
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК е осъден К.В.Е., да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 495.18 лв.-разноски
по делото в исковото производство и сумата 146,93 лв.-разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№29215/2017 г. на Софийски районен съд, I г.о.-161
състав.
Решението е постановено при участието на „Б.”
ООД, ЕИК ******, като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове. Същото се оспорва с оплаквания за нарушения
на материалния закон. Изразени са оплаквания за неправилно приложение института
на погасителна давност, което е довело до уважаване възражението на ответника
за погасяване по давност на вземанията без съобразяване действащите за периода
ОУ на дружеството.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е съобразил
действащите ОУ за продажба на топлинна енергия /в сила от 13.02.2008 г./, като
в чл.32, ал.1 от същите е определен срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответницата
е следвало да заплаща месечните дължими суми – 30 дневен след изтичане на
срока, за който се отнасят. Поради това,
с изтичане на последния ден от месеца, същата е изпаднала в забава за дължимата
сума. По този начин, СРС е формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените
искове за заплащане на обезщетение за забава. Претендира разноски.
Въззиваемият К.В.Е. е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Б.” ООД
не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба и от ответника К.В.Е., в която се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която
са уважени предявените искове. Заявява, че в производството е установено, че е
собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което с постановеното решение
неправилно е осъден да заплати в цялост задълженията. Освен това с оглед отмяна
на методиката за дялово разпределение, съдът следва да формира извод за
незаконност на начислените суми до този момент. Оспорва задълженията, като
неправилно определени, отчетени и начислени. Прави възражение, че уредите за
отчет не са преминали контрол за законосъобразност на измерваните стойности.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивните жалби е необходимо да се добави и
следното:
По подадената въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД:
Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год.
до м.април 2016 год. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по
чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на забавата и на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
За задълженията, чиято изискуемост зависи от
поканата на ищеца, погасителната давност тече не от изискуемостта на дълга
(чл.114, ал.1 ЗЗД), а от възникването на задължението-чл.114, ал.2 ЗЗД;
доколкото се касае за помесечни задължения, те възникват с изтичане на месеца,
за който се отнасят-на първо число на следващия месец. Поради това, правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е достигнал до извод, че за отоплителни
сезони 2014-2015 и 2015-2016 г. погасителната давност и за най-ранното
задължение (това за м.05.2014 г.) е започнала да тече на 01.06.2014 г.-в годишния срок преди подаване на заявлението в
заповедното производство, поради което за тези задължения възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно. Правилно и законосъобразно въз
основа на събраните пред първата инстанция доказателства и заключението по
счетоводната експертиза, съдът определя размера на главните задължения за
периода м.04.2014 г.-м.04.2016 г. като сума в размер на 5 584,07 лв.
За задълженията за отоплителен сезон 2013-2014 г. обаче
са приложими ОУ от 2007 г., одобрени от ДКЕВР през 2008 г. Според чл.33, ал.1
ОУ-2007 г. „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят“, а
задълженията по изравнителните сметки-„в 30-дневен срок, след датата на
издаване на съобщението за дължимата сума“. (чл.33, ал.2 ОУ-2007 г.). От
цитираната клауза е видно, че месечните задължения (които според чл.155, ал.1,
т.1-3 ЗЕ могат да бъдат: по прогнозна консумация на ТЕ, по реална месечна
консумация или на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска) са
изискуеми с изтичането на посочения в срок от 30 дни след периода, за който се
отнасят (независимо дали след този срок върху тях се дължи лихва за забава или
не), поради което оттогава започва да тече и давностният срок за тях; за сумите
по изравнителните сметки давността започва с изтичането на срок от 30 дни след
датата на издаване на съобщението за дължимата сума- независимо дали се касае
за задължение на клиента (когато изравнителната сума е по- голяма от
прогнозните, в който случай възниква вземане на ищеца за допълнително
начислената сума) или за задължение на топлопреносното предприятие (когато
изравнителната сума е по-малка от прогнозните начисления, в която хипотеза
възниква вземане на клиента за връщане на надплатената сума по прогнозна
консумация). Клаузата на чл.33, ал.2 ОУ-2007 г. касае изискуемостта само на
сумата за доплащане по изравнението за отоплителния сезон, защото за месечните
прогнозни задължения изискуемостта вече е настъпила на основание чл.33, ал.1
ОУ-2007 г.
Поради това, правилно и законосъобразно с постановеното
от СРС решение е формиран извод за погасяване по давност на вземанията за
периода м.05.2013 г.-м.03.2014 г. включително, чийто размер съдът съгласно
чл.162 ГПК въз основа на представеното съобщение към фактура и заключението по
счетоводната експертиза определя на 2 081,11 лв.; непогасени по давност за
вземанията на ищеца за периода м.04.2014 г.-м.04.2016 г. в размер на 5 584,07
лв.
Съответно, в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за
целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ето защо лихва за
забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след
изравняването и за периода след нейното публикуване.
Ищецът не е ангажирал доказателства за публикуването
на издадените фактури за месеците от периода м.05.2014г.-м.04.2016г. на
интернет страницата си и кога е станало това, поради което и не е установен
момента, от който е започнал да тече, съответно изтекъл 30-дневния срок за
изпълнение на всяко от месечните задължения и в този смисъл изпадане
ответницата в забава. Поради това, правилно и законосъобразно с постановеното
от СРС решение исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена като
неоснователна.
По подадената въззивна жалба от К.В.Е.:
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1
от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба
на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие
на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на
топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за
битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
"клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
В проведеното производство, съобразно правилно
разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ищецът е установил
своите фактически твърдения, че ответникът е собственик на имота, за който са
били доставяни количества топлоенергия възлизащи на исковата стойност. Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че с договор за
доброволна делба на недвижим имот от 06.02.1978 г. с нотариална заверка на
подписи рег.№1701/06.02.1978 г. на нотариус при СРС процесният апартамент е
поставен в дял на ответника и съпругата му Е.Б.Е.. С оглед това и при
съобразяване разпоредбата на чл.32 СК, правилни и законосъобразни са изводите
на СРС, че през процесния период апартаментът е бил собственост на ответника.
Собствеността е придобита в режим на СИО, поради което съпрузите отговарят
солидарно съгласно чл.32 СК, като избор на ищеца е дали да предяви иска си
срещу двамата или само срещу един от солидарните длъжници. Фактическите доводи
на ответника, че е собственик на ½ ид.ч. от имота, като недоказани
следва да бъдат оставени без уважение с оглед правилата на чл.154 ГПК.
В производството са ангажирани и доказателства, за
това че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена. Тези
обстоятелства са правопораждащи за установяване наличие на облигационна връзка
с ответника за доставяне на топлинна енергия за битови нужди, чиято стойност е
била начислявана от ищеца, съответно която е била включена в издаденото от
последния съобщение към фактура с оглед нейното заплащане. Тези обстоятелство
се доказват както от представените от ищеца доказателства, така и от
изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира по
реда на чл.202 ГПК, като обоснована и обективна. Начинът на извършване на
дялово разпределение е уреден в чл. 139-148 от ЗЕ и подзаконови нормативни
актове.
Поради това ответникът се явява потребител на
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
С оглед установеното облигационно правоотношение
между страните, при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове за главното вземане са основателни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от ответника на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В
случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между
доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в
закона, като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност
фактическия състав по възникване на облигационната връзка са нормативно
установени и са се осъществили. В този смисъл настоящият състав счита, че не е необходимо
да има изрично сключен писмен договор между страните.
В допълнение следва да се посочи, че е трайна
съдебната практика, че законът за енергетиката е специален по отношение на
Закона за защита на потребителите и доколкото при одобряването на общите
условия на Т.С. ЕАД участва държавен контролен орган - КЕВР, който осъществява
надзор срещу произволното и неравноправно третиране на потребителите на
топлинна енергия, то не може да се направи извод, че съществуват неравноправни
клаузи. Срещу решенията на регулаторния орган има специално предвиден ред за
защита, който няма данни по делото да е бил предприеман. Както беше посочено
по-горе, ответниците не са упражнили и правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
В настоящето производство не са били ангажирани
доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово разпределени,
както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на топлинна
енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ "средства за отчитане на
дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната
инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен
потребител и са негова лична собственост.
Действително с решение № 4777 от 13.04.2018 г. на
ВАС се отменя методиката за дялово разпределение, но съгласно чл. 195 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца
от влизането в сила на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от
2014 г. ОСГТК на ВКС ефектът на решението на административния съд е
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Поради това евентуалната отмяна на визираната методика
не може да се отрази върху вече възникналите отношения за исковия период.
Така, чрез приетата съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертиза, чийто изводи настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, е установено, че стойността на
действително потребената топлинна енергия възлиза на 7 665,16 лв. При
начисляване на сумите за топлинна енергия, измерването и разпределението й са
спазени техническите норми на ЗЕ, наредбите по приложението му и общите условия
на ищеца, съобразно регулираните от ДКЕВР цени. С оглед изразените по-горе
изводи, за основателност в една част на правопогасяващото възражение за изтекла
давност, съдът намира че искът за главното вземане е частично основателен за
сумата 5 691,17 лв.
Лихви за забава върху неоснователни вземания не се
дължи поради акцесорния характер на вземането за мораторна лихва, а върху
погасените по давност вземания такава не се дължи на основание чл.119 ЗЗД.
Следователно ответната страна дължи мораторна лихва
върху сумата за м.04.2014 г. и уважената част от сумата за дялово
разпределение. При условията на чл.162 ГПК и въз основа на заключението на
счетоводната експертиза и представените общи фактури съдът намира иска за
основателен за сумата 72,04 лв., като се отхвърли до пълния предявен размер.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивните
жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваните му части, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателите не
следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39776/30.07.2018
г., постановено по гр. д. № 56413/2017 г. по описа на СРС, 161 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Б.” ООД, ЕИК ******.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.