Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2092 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищците твърдят в ИМ, че били приети да
продължат средното си образование в Н.Г.за Д.Е. И К.„К.К.Ф.“(НГДЕК)
и полагали всички усилия да се представят добре в учебния процес и да спазват
правилата. На 04.12.2015г. били в описания бар-кафене и на съседната маса
седели две момичета от училището им, едното от които от техния клас,които говорели
да накарат приятеля на едната да пусне
сигнал за бомба заради класното по математика. Те й казали да не прави това,
след което си тръгнали. Няколко дни след това, по време на третия учебен час били
евакуирани поради сигнал за бомба. Попитали съученичката си дали има нещо общо
с това, а тя им казала, че нейния приятел е пуснал сигнала за бомба. След това
били извикани от час по математика при директорката, където ги разпитвали
полицаи,крещейки да внимават какво ще пишат, защото ще се стигне до детектора и
до съд. Били извикани и родителите им при директора и заместник директора и
класната им ръководителка, като започнали да ги нападат и обвиняват, че са
извършили престъпление. И трите учителки крещели и не им дали възможност да
кажат каквото и да било, като директорката заявила, че каквото и да реши
учителския съвет за тяхното наказване, последната дума е нейна. Твърдят, че
били принудени да подадат молби за напускане, тъй като в противен случай щели
да ги изключат, като това се случило 25 дни преди края на първия срок на
учебната 2015 /2016г. в нарушение на чл.51 ал.4, т.1 ППЗНП, изискващ
преместването на учениците в друго училище да става не по-малко от 30 дни преди
края на всеки срок. Родителите им направили всичко възможно да намерят училище,
в което те да могат да продължат учебната година, но навсякъде отказвали да ги
приемат, тъй като не бил спазен посочения срок. Накрая успели да се запишат в частно
езиково училище, но там се отнасяли зле с тях - наричали ги терористи и те се
чувствали смазани психически.Сочат,че поради действията на директора на училището
принудила ги да напуснат без вина, са им причинени значителни неимуществени
вреди,изпитвали сериозни емоционални и психологически травми - били изгонени от
училището, в което били горди, че са приети да учат, било разрушено доброто им
име и усещането им за лично достойнство и претендират заплащане исковите суми
ведно съ зконните последици
- лихва и разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер, излага подробно становище за неговата
неоснователност. Сочи се, че от страна на ръководството на училището по никакъв
начин не е указван натиск върху учениците за преместване в друго учебно
заведение, а това решение е било взето от родителите им. Оспорват настъпването
на вреди за ищците вследствие поведението на ръководството на училището.
Претендира разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, че ищците са били ученици
при ответника(НГДЕК) в 10 „а“ клас. На
04.12.2015г. били на кафе със съученици, като там станали свидетели на разговор,
че ще бъде пуснат сигнал за бомба в училище заради класното по математика. На
07.12.2015 г. около 10:00 ч. в НГДЕК бил подаден сигнал за бомба. За същия
незабавно били сигнализирани компетентните органи и е било образувано ДП № 3384
ЗМК 2861/2018 г. по описа на 09 РУП на МВР. След проведено разследване,
ръководството на училището било уведомено, че петима ученици имат съпричастност
към подадения сигнал за бомба, сред които и ищците. Родителите на ищците били
незабавно уведомени и в тази връзка е била провела среща с тях на 15.12.2015 г.
Същия ден със саморъчно написани молби с вх. № УД- 2333/15.12.2015 г. на В.Д. и
вх. № УД- 2339/16.12.2015г. на В.Е., ищците пожелали да им бъде издадено
удостоверение за преместване, издадени на
16.12.2015 г.и получени от тях. От приложените протоколи е видно,че на
родителите на ищците са били изпратени
уведомителни писма за представяне
необходимите документи с оглед процедурата и изискванията по оформяне преместването на учениците от НГДЕК в друго учебно заведение.
Показанията на разпитаните свидетели- П.Д. и В.
Е., кореспондират с твърденията в ИМ и отразяват преки впечатления, но същите преценени
по реда на чл. 172 ГПК не следва да бъдат кредитирани с оглед пряката
заинтересованост на тези свидетели от изхода на спора. Част от показанията на
разпитаните свидетели- И.И.и С. Е. не почиват на
преки впечатления. Показанията на свидетелите М.М., К.Ш.и
А.В.установяват обстановката по повод сигнала за бомбата, поведението на
ръководството и учениците, разпространената информация кои ученици от НГДЕК са
участвали в това, които съдът кредитира.
От заключението на в.л.психолог - К. по допуснатата СПЕ се установи: относно ищеца В.Е., че не показва симптоми, позволяващи обсъждането на разстройство от психотичен характер. Отчетливо забележими са остатъчни
белези на преживяната от него като травматична ситуация, свързана със сигнала
за бомба в НГДЕК през 2015 г. - напр. тенденция към социална изолация (малко
приятели, желание да е обграден от близки познати хора, на които се доверява),
страх от нови контакти, опити за избягване на всякакви стимули, асоциирани с
НГДЕК;относно ищцата В.Д., че не показва психопатологични симптоми, позволяващи
обсъждането на страдание от психотичен характер.
Наблюдава се повишена тревожност и недоверчивост към непознатите, разчита
основно на близките си и се страхува да не бъде поставена отново в ситуация,
подобна на преживяната от нея като травматична около сигнала за бомба в НГДЕК.
Стреми се да докаже стойността си чрез лични постижения и се притеснява от
злонамерени коментари и действия. На въпроса „Налице ли е причинна връзка между
констатираната диагноза и отстраняването им от НГДЕК „К.К.Ф."?“
в. л. К. приема, че е ясно видима
тенденцията на свръхценностно фиксиране и на двамата върху преживяното около
отстраняването им от НГДЕК. При избора къде да учат, и двамата по различен
начин се опитвали всячески да избегнат контактите с ученици или преподаватели
от НГДЕК, вкл. избягването на преминаване в района близо до НГДЕК. И при
двамата през времето се е затвърдило убеждението, че случилото се е дало тежко
отражение върху живота им и щетите от него са забележими и към периода на настоящото
психологическо изследване.В.л. е категорично,че медийното отразяване на техния
случай не е допринесло за
депресивното им състояние, при
положение,че цялата Гимназия била запозната със случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно е обстоятелството,че
ищците няколко дни след подаден сигнал
за бомба в НГДЕК са били разпитвани във връзка с разследването на случая от
полицаи в присъствието на директора.
Фактическият състав на института на непозволеното
увреждане, включва кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно - следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на
дееца. В същото време следва да се установи и наличието на съответно възлагателно отношение между прекия причинител на вредата и
лицето, което е възложило работата.
В настоящият случай съдът приема, че не
е доказано при условията на пълно и главно доказване извършването на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредата. От една страна
ищците са били разпитвани като свидетели
в ДП по сигнала за бомбата и техните имена стават известни на учениците в
Гимназията. От друга страна разпитите на
ищците са били извършени от компетентните органи и обстоятелствата по тях били
доведени до знанието на ръководството. Твърдяната вреда - че ищците са „били изгонени от училището“ възникнала
от противоправно поведение на ръководството на училището, в частност директора,
който ги е принудил - упражнил натиск да подадат молби за доброволно
преместване в друго училище не се доказа. Че не е имало никакъв натиск, а
доброволно подадени молби за преместване сочи и писмото на майката на С. - участник в инцидента (л. 19), също
своевременно освободена, видно от протокола от заседанието на ПС от 16.12.2015
г. (л.120). Твърдяното в ИМ поведение на
директора и на цялото ръководство имащо пряко отношение към случая не беше
установено по категоричен и непротиворечив начин. Още повече, че другия ученик
замесен в инцидента- Мария, наказана по реда на чл. 139, ал.1, т.4 от ППЗНП,
респ. чл. 79, ал.1, т. 4 от Правилника за дейността на НГДЕК, след изтичане
срока на наказанието е продължила обучението си при ответника. Приложените
доказателства не кореспондират с твърдението за принуждаване на ищците за
доброволно напускане. При положение, че ищците не са желаели доброволно да се
преместят за обучение в друго учебно заведение, същите са имали възможност да
изчакат решението на Педагогическия съвет и в случай, че им се наложи наказание по реда на чл. 139, ал.1, т.4 ППЗНП, респ. чл.
79, ал.1, т. 4 от Правилника за дейността на НГДЕК, те с биха могли да обжалват издадената в изпълнение на
това решение Заповед на директора на
училището.В случая, ищците не са поели
по законоустановения ред за защита срещу подобни административни актове, а при
неясни обстоятелства и поради не напълно изяснени мотиви са подали молби за
преместване.
Поради изложеното, съдът намира
предявените искове за неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Същия претендира
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева. Ответникът не е представил обаче доказателства
за реалното изплащане на претендираните разноски за адв.
възнаграждение. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адв. възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка. В представеното допълнително
споразумение към договор за правно обслужване (л. 109) начина на плащане е
вписан „по банкова сметка“, ***едставени. Поради
изложеното съдът счита,че не следва да бъдат присъдени претендираните разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените: от В.П.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***-9
и от В.М.Е. с ЕГН **********, с
адрес: ***-32 и двамата чрез адв. Е.П. - САК, със
съдебен адрес: *** срещу Н.Г.ЗА Д.Е. И
К.“К.К.Ф.“,с адрес София, ул.“Св. Св.********искове с правно основание чл. 49 вр.
с чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 30 000 лева за всеки като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: