ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7415
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110176221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312 ГПК.
Ищецът Д. В. К. е предявила срещу ответника „Соф Кънект“ АД
следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно уволнението и за отмяна на Заповед № ЧР
125/24.10.2024 г. на Директора на „Соф Кънект“, с която, на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните.
2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението длъжност
„Дежурен координатор терминали", част от структурата на Главна дирекция
„Операции", Дирекция „Оперативно управление на терминали", Отдел
„Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД.“; и
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 12000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 24.10.2024 г. - 24.04.2025 г., равняващо се на дължимите от
работодателя шест работни заплати за периода;
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника е
заемала длъжността „Дежурен координатор терминали", част от структурата
на Главна дирекция „Операции", Дирекция „Оперативно управление на
терминали", Отдел „Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД
Сочи, че със заповед № № ЧР 125/24.10.2024г. на изпълнителния
Директор на „СОФ КЪНЕКТ“ АД е прекратено трудовото й правоотношение.
На същата дата е издадено и предизвестие с предходен № ЧР 124/24.10.2024г.
1
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Сочи, че в горните актове работодателят се е позовал на основанието,
уредено в чл.328, ал.1, т.12 от КТ, дефинирано като „обективна невъзможност
за изпълнение на трудовите задължения".
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е
осъществен фактическият състав на посоченото в заповедта основание.
Сочи, че изпълнението на трудовите функции на работниците на „СОФ
КЪНЕКТ" АД и служителите на различни административни структури на
територията на летище София предполага обособяване на зони за сигурност и
определяне на достъпа на служителите до всяка от тях. Самото навлизане в
зоните с повишено ниво на сигурност се извършва чрез специално издаден
пропуск.
Сочи, че с такъв пропуск до зоните за сигурност с ограничен достъп е
разполагала и тя, но пропускът й е бил физически отнет от служители на МВР,
които са назначени в група „Оперативно-издирвателна дейност" /ОИД/ в
Граничен полицейски участък /ГПУ/ - София.
Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено, че отнемането на пропуска за достъп до зоните за сигурност е
станало в момент на извършване на престъпление по чл. 242 от НК", като
оспорва да е извършвала такова деяние.
Намира, че заповедта е немотивирана, доколкото не съдържа описание
на конкретно поведение на служителя, описано по време, място и начин, което
да е послужило като основание за отнемане на пропуска за достъп до зоните за
сигурност, свързани с изпълнението на трудовите ми задължения като
координатор.
Намира, че не е съществувало основание за прилагане и на правилата
на Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване,
цитирани в съдържанието на заповедта за уволнението ми.
Сочи, че липсата на валидно основание за отнемане на пропуска за
достъп определя и липсата на основание за приемане наличие на обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите й задължения, каквато хипотеза
визира нормата на чл.328, ал.1, т. 12 от КТ.
Предвид изложеното, намира, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, като моли съдът да признае
уволнението за незаконно и да го отмени.
При уважаване на иска за отмяна на уволнението, моли съдът да
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Дежурен
координатор терминали", част от структурата на Главна дирекция
„Операции", Дирекция „Оперативно управление на терминали", Отдел
„Терминали" на „СОФ КЪНЕКТ" АД.“
Сочи, че в резултат на уволнението е останала без работа, поради което
отправя искане за осъждане на работодателя да й заплати обезщетение за
2
оставане без работа в размер на дължимите трудови възнаграждения за
периода от 24.10.2024 г. – 24.04.2025 г., възлизащи общо на сумата от 12000
лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „СОФ Кънект“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Не оспорва, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. Сочи, че между Д. К. и „Летище София“ ЕАД, в качеството
на работодател, е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 608/10.09.2012г. за длъжността „Сътрудник, охрана“, Отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж", Дирекция „Сигурност". На
основание Концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на
обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ от 22.07.2020г.
между „СОФ Кънект“ АД и Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията /МТИТС/ и чл. 123а КТ трудовото
правоотношение между Д. К. и „Летище София“ ЕАД не е прекратено, а
правата и задълженията по него са прехвърлени към „СОФ Кънект“ АД.
Сочи, че към момента на уволнението длъжността на Д. К. е „Дежурен
координатор Терминали“, Дирекция „Оперативно управление терминали",
Главна дирекция „Операции"
Сочи, че по силата на допълнително споразумение № 1326/27.05.2024г.
основно месечно трудово възнаграждение на Д. К. е в размер на 2010.00 лв. и
допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е в размер на 243.21 лв.
Твърди обаче, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.11.2024
г. /след връчване на процесното предизвестие № ЧР 124/24.10.2024г. за
прекратяване на трудовото правоотношение и заповед № № ЧР
125/24.10.2024г. от ЧСИ Бъзински при отказ/
Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е
законосъобразна, поради наличието на всички изискуемите елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както и с оглед
обстоятелството, че заповедта е издадена от лице, разполагащо с
работодателска власт.
Потвърждава изложеното в исковата молба, че предвид специфичната
дейност на работодателя като летищен оператор и високите рискове за
сигурността в гражданското въздухоплаване на територията на летище София
са обособени зони за сигурност с ограничен достъп.
Сочи, че на основание Националната програма за сигурност в
гражданското въздухоплаване /НПСГВ/ и когато длъжността изисква
пребиваване в зоните с „ограничен достъп" служителите на „СОФ Кънект“
АД получават „Пропуск, образец „Постоянен" /постоянен пропуск/ от Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГД „ГВА".
3
Потвърждава изложеното в исковата молба, че до 11.08.2024г. Д. К. е
разполагала с постоянен пропуск за достъп до зоните за сигурност с
ограничен достъп на летище София.
Потвърждава твърдението на ищеца, че постоянният й пропуск за
достъп до зоните за сигурност с ограничен достъп на летище София на Д. К. е
отнет на 11.08.2024г. от служители на ОИД в Гранично полицейско
управление - София /ГПУ - София/.
Сочи, че на 04.10.2024г., в отговор на искане на „СОФ Кънект“ АД за
преиздаване пропуска на служителя, ГД „ГВА“ информира „СОФ Кънект“
АД, че отказва да преиздаде отнетия от РДГП - Аерогари постоянен пропуск
на Д. К..
Сочи, че липсата на пропуск представлява пречка за изпълнение на
трудовите задължения на служителя.
Счита, че същата е от обективен характер, доколкото пропускът е отнет
от държавен орган, който няма нищо общо със „СОФ Кънект“ АД като
работодател и в рамките на процедура, в която „СОФ Кънект“ АД като
работодател не взима участие и няма отношение.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен.
По отношение на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
сочи, че като обусловени от иска за отмяна на уволнение, същите също се
явяват неоснователни.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен, прави възражение за прихващане с
изплатеното на служителя обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ за неспазено
предизвестие в размер на сумата от 2252.16 лева.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която се оспорва – които обстоятелства, по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъдат отделени като безспорни
между страните, с изключение на датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, по който въпрос е налице спор между страните.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени изискванията за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие
по реда на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а, именно:
1/ че изпълнението на трудовите задължения служителя е обвързано
4
със специфични изисквания на длъжността – в конкретния случай, че
длъжността изисква пребиваване в зоните с „ограничен достъп" на Летище
София и е необходимо служителят да притежава „Пропуск, образец
„Постоянен" /постоянен пропуск/, издаден от Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация" /ГД „ГВА";
2/ че в срока на действие на трудовото правоотношение между
страните са възникнали пречки от обективен характер за служителя да
продължи да изпълнява трудовите си задължения, – в случая, че пропускът, с
който е разполагал, работникът е отнет от компетентния орган и такъв не е
преиздаден, които пречки са съществували към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – обстоятелства, които са безспорни между
страните по делото.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението/ в тежест на
ищеца е да докаже, че към датата на приключване на съдебното дирене е
налице би било налице валидно и непрекратено на друго правно основание
трудово правоотношение, на което да бъде възстановен – обстоятелство, което
не е спорно между страните.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.
1 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на
уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже продължителността на периода,
през който е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа
и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от
работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което
съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото
обезщетение.
По направеното възражение за прихващане от ответника – в тежест
на работодателя е да установи, че е изплатил на служителя обезщетение по
чл. 220, ал. 1, КТ за неспазено предизвестие в размер на сумата от 2252.16
лева – за които обстоятелства не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба, и
отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането
им като доказателства по делото следва да бъде допуснато.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане, следва да бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, доколкото същото не се явява необходимо за изясняване на спора от
5
фактическа и правна страна.
Исканията на ищеца за задължаване на работодателя по реда на чл. 190
КТ следва да бъдат оставени без уважение, доколкото ответникът е
представил към отговора на исковата молба изброените от ищеца документи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 20.03.2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните с препис от настоящото определение. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника с доказателствата към него.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да посочи изрично дали оспорва обстоятелството, че за
изпълнение на служебните му задължение е било необходимо да пребивава в
зоните с „ограничен достъп" на Летище София и е било необходимо да
притежава „Пропуск, образец „Постоянен" /постоянен пропуск/, издаден от
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГД „ГВА/.
ДОПУСКА събирането на писмените доказателства, представени с
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по почин
на ответника чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, касаещи необходимостта ищеца да
притежава пропуск за достъп до зоните с ограничен достъп на летище София
за изпълнение на трудовите задължения на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 192
ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в
оказания едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не
предприемат съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им
указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7