№ 190
гр. гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500481 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 645/04.06.2021 год. на “Водоснабдяване и Канализация Д." АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. Т.м.** срещу
решение № 4/21.05.2021 год. по гр. д.№ 20203210100425 /2020 год. на
Районен съд Балчик, с което е признато за установено , че Б. ИСМ. АЛ. ,ЕГН
********** ,от гр. Б.ул.С.*** не дължи на дружеството сумата от 1106.07 лв. ,
представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект, находящ се в
гр. Б., ул. Г.Д.** за периода от 11.04.2013 год. до 09.08.2017 год. и сумата
321.68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното парично
задължение в размер на 1106,07 лв.
Жалбата съдържа анализ на законодателната уредба и практиката на
ВКС по въпросите за пороците на съдебните актове и правомощията на
първоинстанционния и въззивния съд.Въззивникът счита обжалваното
решение за неправилно и настоява за отмяната му.Противно на твърденията
му за недължимост на сумите, срещу ищецът бил издаден изпълнителен лист
от 16.06.2013 год. за осъждането му за задължения към дружеството в
периода 01.12.2004 год. до 07.05.2013 год.,образувано било изпълнително
1
дело от ЧСИ и по него извършвани изпълнителни действия.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 02.06.2021 год., жалба рег.№ 645/04.06.2021 год. е подадена в
срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Б. ИСМ. АЛ. , от гр. Б. счита жалбата за
бланкетна и лишена от конкретика,а сочената съдебна практика за
неприложима.Настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.
Обжалваното решение е постановено по предявен от титуляр на
партида за водоснабден обект ,находящ се в гр.Б.,ул.“Г.Д.** срещу търговско
дружество-В и К оператор отрицателно установителен иск по чл. 124 ал.1 от
ГПК с предмет отричане на задължение за суми за доставена,отведена и
пречистена вода за времето от 11.04.2013 год. до 09.08.2017 год.,както и
обезщетение за забава в плащането им.Искът е бил основан на твърдения,че е
налице промяна на носителя на правото на ползване на водоснабдения
обект,поради което друго е лицето,което следва да заплаща потребените ВиК
услуги;поради липса на реален отчет на водомера,задължението не било
установено по размер,вън от горното като периодично било погасено с
тригодишна давност по правилото на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Претенцията е била уважена от първоинстанционният съд,приложил
разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД по отношение вземания на
водоснабдителното дружество съобразно посоченото в тълкувателно
решение № 3 /18.05.2012 год. по тълкувателно дело № 3/2011 год. на ОСГК на
ВКС.
Въззивна жалба рег.№ 645/04.06.2021 год. ,съдържаща единствено
теоретични постановки по въпросите на въззивното обжалване е по
съществото си бланкетна.Единствения конкретен довод е,че неоснователно
ищецът твърди да не е задължен да заплаща суми на търговското
дружество,тъй като срещу него е бил издаден изпълнителен лист ,но за
период ,който не е предмет на иска. При въззивното обжалване по новия ГПК
порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши
въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение
до посоченото; за това, което не е посочено ефектът на първоинстанционното
решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но
2
въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора
и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди
/чл. 271 и чл. 272 от ГПК/- така решение № 101 от 9.07.2018 год. на ВКС по
гр. д. № 2191/2017 год., IV г. о., решение № 670 от 27.12.2010 год. на ВКС по
гр. д. № 1728/2009 год. на III г. о.
С оглед този изход на спора във въззивната инстанция,търговското
дружество следва да се осъди да заплати на Б. ИСМ. АЛ. сторените съдебно –
деловодни разноски-адвокатско възнаграждение от 500 лв. за
представителство пред ДОС ,както и сумата от 42.89 лв.-допълнителна
държавна такса.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/21.05.2021 год. по гр. д.№ 20203210100425
/2020 год. на Районен съд Балчик.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и Канализация Д." АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. Т.м.** ДА ЗАПЛАТИ на Б.
ИСМ. АЛ. ,ЕГН ********** ,от гр. Б.ул.С.*** сумата от 542.89
лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред
ДОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3