Решение по дело №36/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 215                                        31.07.2020г.                                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и първи юли                                                    две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Жана Кметска

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 36 по описа на БОС за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** септември 121, ет. 6, срещу „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, със съдебен адрес:***, офис 3, адвокат Йрданка Попова.

Видно от изложеното в исковата молба и допълнителна такава, между ответника „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД и ищеца Г.А.Н. има сключен предварителен договор за строителство и покупко- продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година, с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД се е задължило да прехвърли правото на собственост и да построи и предаде на Г.А.Н. в завършен вид в срок до 31.12.2008 година недвижими имоти- обекти от новострояща се сграда. Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор са на обща стойност 1 669 000 /един милион шестстотин шестдесет и девет/ лева, от които 901200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева е стойността на правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин шестдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева е стойността на строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида уговорен в договора. През 2009г. е прехвърлена собствеността на построените обекти, като се твърди, че същите  са продадени от ответника на ищеца в незавършен вид. С оглед на което, между страните е подписано споразумение от 03.10.2013 година, с което е констатирано, че обектите-предмет на предварителния договор, не са в завършен вид, като ответникът се задължава да ги довърши до 30.12.2015г., извършват се прихващания с дължими суми между страните по предварителния договор и се уговаря договорна неустойка за забава за задължението на ответника да завърши обектите в размер на 150 лева за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г. С оглед сключения между страните предварителен договор и споразумение към него, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати сумата от 31 800 лева, представляваща дължим неустойка за забава за периода 09.04.2019г.-06.11.2019г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за всеки ден просрочие за посочения период, ведно със законната лихва върху търсената сума от датата на предявяване на иска-07.11.2019г. до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноските, които ще бъдат направени в съдебно производство.

В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба, като оспорва основателността на предявената претенция и иска нейното отхвърляне. Твърди се, че ищецът не е изправна страна в договорните отношения, като се твърди, че не е заплатил продажната цена за имотите, които е получил. Твърди се, че ако има забава в довършителните работи на строителството, то е заради неуказано съдействие от страна на ищеца, на който обектите са предадени във владение. В случай, че се установи забава в изпълнението по вина на ответника, се счита, че е уговорена неустойка за забава, която се дължи при неточно, забавено изпълнение, а се счита, че ищецът претендира компенсаторна неустойка. Прави се възражение за нищожност на споразумението от 03.10.2013 година. На първо място се твърди, че липсва решение на съвета на директорите на ответника за поемане на договорното задължение за неустойка. На второ място се твърди, че при подписването на споразумението е липсвало пазарна оценка, която да определи цената на вещните права и на СМР, като размера на посочената неустойка е имала за цел да се избегне плащане на пълната продажна цена от страна на ищеца и да се получи облага от него. Твърди се, че клаузата за продължаване на срока за изпълнение е нищожна, тъй като срокът за изпълнение вече е погасен по давност. Твърди се, че клаузата за неустойка за забава е нищожна при констатирано пълно неизпълнение. Твърди се, че погасено по давност е главното задължение на ответника да завърши и предаде обектите, следователно е погасено и акцесорното задължение по споразумението. Твърди се нищожност на клаузата на неустойка поради противоречие с добрите нрави, тъй като се дава възможност на ищеца неограничено във времето да претендира неустойка за забава. Прави се възражение по чл. 83, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а именно се твърди недължимост на обезщетението за вреди, тъй като ищецът не е положил грижата на добър стопанин и не е извършил сам необходимото. Прави се възражение за погасяване на вземането на ищеца за реално изпълнение за погасено по давност, съответно погасено е и вземането за неустойка, което има акцесорен характер. Прави се възражение за прекомерност на неустойката.

В проведеното съдебно заседание страните поддържат всичко изложеното по делото. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно претендират се заплащане на договорна неустойка за забава.

Съдът намира за безспорна по делото фактологията, че между страните има сключен предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година, с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД се е задължило да построи в завършен вид и прехвърли правото на собственост на Г.А.Н. в срок до 31.12.2008 година на недвижими имоти- обекти от новострояща се сграда. Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор са на обща стойност 1 669 000 /един милион шестстотин шестдесет и девет/ лева, от които 901200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева е стойността на правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин шестдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева е стойността на строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида уговорен в договора. През 2009г. е прехвърлена собствеността на построените обекти, като същите са продадени от ответника на ищеца в незавършен вид. С оглед на което, между страните е подписано споразумение от 03.10.2013 година, с което е констатирано, че обектите-предмет на предварителния договор, не са в завършен вид, като ответникът се задължава да ги довърши до 30.12.2015г., извършват се прихващания с дължими суми между страните по предварителния договор и се уговаря договорна неустойка за забава за задължението на ответника да завърши обектите в размер на 150 лева за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г. От представените в проведеното пред настоящия съдебен състав удостоверение от Община Пловдив с изх. № 20П-2963.13.03.2020г. и констативен протокол от 09.03.2020г. съдът приема за безспорно установено също така, че към датата на посочените документи, сградите, предмет на споразуменията между страните все още са изпълнени във фаза на завършен груб строеж. Съдът констатира също така от приложените гражданско дело № 1041 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016г., гражданско дело № 324 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017г. и приложеното по делото влязло в сила решение по гражданско дело № 9208 по описа на Пловдивския районен съд за 2015г., че по всички тези дела между същите страни са разгледани спорове, касаещи правоотношения между тях по повод по същите споразумения, които са предмет на настоящото дело.

При така описаната безспорна фактическа обстановка съдът намира, че предявената по делото претенция е допустима и основателна.

Както е указал на страните, в доклада по делото, ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключено облигационно правоотношение между него и ответника и че е валидна уговорената между страните клауза за неустойка за забава. Ответната страна следва да докаже, че е изправна страна по договора и съответно не е в забава за да дължи неустойка. Ответната страна следва да докаже и твърденията си, че са налице предпоставки, изключващи нейната вина за неизпълнението.          В тази връзка съдът намира, че между страните е налице сила на присъдено нещо по отношение на фактологията, касаеща това, че сключения между тях предварителен договор за строителство и покупко- продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година и подписаното към него споразумение от 03.10.2013 година са валидно действащи. В тази връзка наведените от ответника възражения за нищожност на облигационните правоотношения поради противоречие с добрите нрави и липсващо решение на съвета на директорите на ответника за поемане на договорното задължение за неустойка са недопустимо направените и следва да бъдат оставени без разглеждане. Налице е преклудиране на възможността за правене на правоизключващи и правопогасяващи възражения изобщо, тъй като е следвало да бъдат направени всички такива възможни при разглеждането още на гражданско дело № 9208 по описа на Пловдивския районен съд за 2015г., тъй като разгледания по това дело иск касае същото материално правоотношение между страните. Всички цитирани по-горе дела на Пловдивските съдилища са се занимавали именно с валидността на процесните споразумения и са констатирали, че липсват основания за недействителност на същите.  Посочените по настоящото дело нови възражения за нищожност на клаузата за неустойка- поради противоречие с добрите нрави, липсващо решение на съвета на директорите на ответника за поемане на договорното задължение за неустойка и липсваща пазарна оценка на вещните права и СМР, е следвало да бъдат заявени до края на съдебните прения по първия заведен иск, касаещ споразуменията между страните, в противен случай възраженията са се преклудирали. В този смисъл е споделяната от настоящия съдебен състав съдебна практика, обективирана в решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Отделно от това, само за пълнота следва да се отбележи, че възраженията са неоснователни. Няма законово изискване за уговорка за договорна клауза за неустойка, която се поема от търговско дружество, да следва да има решение на органите на съответния търговец, като по отношение на това възражение приложимо би било тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Росица Ковачева. Не е налице и накърняване на добрите нрави, че страните са уговорили неустойка за забава. Липсата на пазарна оценка на вещните права и СМР не влече нищожност на клаузи на договора.

С оглед на становището на съда за валидни споразумения между страните, включително и на клаузата за договорна неустойка за забава, следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е изправна страна по договора, тъй като не е доказал да е извършил плащането на продажната цена за прехвърлените  в собственост имоти. От самото съдържание на подписаното от страните споразумение от 03.10.2013 година е видно, че страните са си уредили отношенията по повод на дължимата от ищеца продажна цена и са се споразумели, че последният не дължи нищо в тази връзка. От друга страна, в тежест на ответника беше да установи, че той е изправна страна по споразумението, а именно, че е извършил строежа съобразно уговореното. Както вече беше казано по-горе, по делото се представиха доказателства, че сградите, предмет на споразуменията между страните, все още са изпълнени във фаза на завършен груб строеж. Следователно безспорно ответникът е в забава по отношение на това си договорно задължение. Неоснователно е възражението на ответника, че на основание чл. 83, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, е налице, недължимост на обезщетението за вреди, тъй като ищецът не е положил грижата на добър стопанин и не е извършил сам необходимото, каквато възможност му дава чл. 80, ал. 1 от ЗЗД.  Разпоредбата на чл. 80, ла. 1 от ЗЗД предвижда правна възможност на кредитора да иска разрешение да извърши действие, което длъжникът не извършва, но невъзползването от това право не съставлява хипотеза на неполагане на грижа на добър стопанин. Кредиторът не е длъжен да се възползва от това му право, тъй като същото е право, а не задължение и следователно, неползването на тази правна възможност не е свързана със санкция, каквато би било приемането, че в този случай, че е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Възражението на ответника за прекомерност на неустойката не следва да се разглежда, тъй като е налице хипотезата на чл. 309 от Търговския закон. Съгласно цитираната разпоредба, не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка. Съдът констатира, сключените между страните съглашения отговарят на изискването на чл. 286, ал. 1 от ТЗ за търговска сделка, тъй като ответникът е търговец, който по занятие се занимава със строителство и продажба на недвижими имоти. Следователно по отношение на него важи забраната да се позовава за прекомерност на договорена неустойка. Недоказано остана твърдението на ответника, че е могъл да изпълни задължението си да построи съобразно уговореното, тъй като не му е указано съдействие от страна на ищеца. Нито се посочи конкретика в тази насока, нито се събраха доказателства за наличие на такова поведение на ищеца.

С оглед гореизложеното съдът намира, че основателно ищецът претендира по делото сумата от 31 800 лева, представляваща дължима неустойка за забава за периода 09.04.2019г.-06.11.2019г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за всеки ден просрочие за посочения период, ведно със законната лихва върху търсената сума от датата на предявяване на иска-07.11.2019г. до окончателното и изплащане. Съгласно чл. 3 от споразумение от 03.10.2013 година е уговорена неустойка за ззабава в размер на 150 лева на ден, като за посочения в исковата молба период общата сума възлиза на претендирания от ищеца размер за обща забава от 212 дни.

Неоснователни са възраженията на ответника за погасяване на търсената неустойка по давност, тъй като е погасено главното задължение на ответника да извърши строежа до уговорения етап на построяване. В тази връзка, необосновано ответникът твърди, че срокът за изпълнение на задължението му е изтекъл на 01.01.2012г. и към подаване на исковата молба е погасено това му задължение, а съответно е погасено и акцесорното му задължение за неустойка. С подписаното от страните споразумение от 03.10.2013 година е уговорено, че ответникът ще извърши строителството съобразно уговореното до 31.12.2015г. Следователно това задължение би се погасило след изтичане на петгодишен давностен срок от крайния срок за изпълнение, който изтича на 31.12.2020г. Настоящият иск е предявен на 07.11.2019г, с което действие е прекъснато изтичането на давността по отношение на задължението за изпълнение на това задължение. Няма погасяване на главното задължение, следователно и на акцесорното за неустойка за забава. Не е налице погасяване на претенцията за неустойка за претенцирания период, тъй като към момента на подаване на исковата молба в съда не е изтекъл срока по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.

Предвид становището  на съда за основателност на предявената претенция, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски, кои то възлизат на 2 792 лева, в това число заплатен адвокатски хонорар на размер на 1 500 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение за адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед  действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да намали размера, но не по-малко от минималния предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори и да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид на това, че фактологията е разглеждана в предходни съдебни процеси, възнаграждението е в рамките на минималното по чл. 7, т. 4 от цитираната наредба, следователно не подлежи на редуциране и на ищеца следва да се присъдят всички разноски, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, със съдебен адресгр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3:, адвокат Йрданка Попова, да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** септември 121, ет. 6, сумата от 31 800 /тридесет и една хиляди и осемстотин/ лева, представляваща дължима неустойка за забава за периода 09.04.2019г.-06.11.2019г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за всеки ден просрочие за посочения период, съгласно сключен между страните предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година и  споразумение  към него от 03.10.2013 година, ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2019г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, адвокат Йрданка Попова, да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** септември 121, ет. 6, сумата от 2 792 /две хиляди седемстотин деветдесет и два/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: