Мотиви по
НОХД 1036/2018г по описа на РРС – 8 н.с.
РРП е
обвинила Д.В.Д. в това ,че :
На 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,69 на хиляда, установено по надлежния ред – по
реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози - престъпление
по чл. 343б ал. 1 от НК
На 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе причинил на полицейски орган - младши инспектор А.Н.Д. –полицай в група „
Охранителна полиция“ към РУ -
Ветово при ОДМВР – Русе, при и по повод
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето– престъпление
по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 НК
и в това, че на 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе, противозаконно пречил на органи на властта:
младши инспектор А.Н.Д. –полицай в група „ Охранителна полиция“ към РУ - Ветово
при ОДМВР – Русе и младши инспектор В.В.В. –младши автоконтрольор
I степен в група „ Охранителна полиция“ към РУ - Ветово
при ОДМВР – Русе, да изпълнят задълженията си по надзор на изпълнение на
правилата по безопасността на движението, регламентирани в чл. 165 ал. 2 т. 2 вр. т. 1 ,т.3, т.9, т. 10 вр. ал.
1 т. 1 от ЗДвП „При изпълнение
на функциите си по този
закон определените от министъра на
вътрешните работи служби: т. 2 имат право да изземват
и задържат документите по т. 1-документи за самоличност, свидетелство за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в
допустимите от закона случаи- тези по чл. 172 ал. 3 вр.
чл. 171 т. 1 б.б ЗДвП и чл. 172 ал. 4 вр. чл. 171 т.
2а б.б ЗДвП;т. 3 не допускат управлението на моторно превозно средство от
водач, който управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над
0,5 на хиляда; т.9 не допускат управлението на моторно превозно средство от
водач, при който с техническо средство е установено, че управлява МПС с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, като в тези случаи длъжностното лице
от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;т.10
прекратяват служебно регистрацията на пътно превозно средство; както и тези,
регламентирани в чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗМВР „Полицейските органи могат да
задържат лице: т.1. за което има данни, че е извършило престъпление и т. 2.
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба“, като след установяването с техническо
средство на концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда-1,69 на
хиляда и предприемане на действия по сваляне на рег. табели на л.а. от страна
на полицейските служители привел в
движение лек автомобил марка „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: ***, провлачил
с него полицейския служител А.Н.Д.,
увеличил скоростта и избягал от местопрестъплението, като по този начин
попречил на полицейските служители да свалят и отнемат рег. табели на
автомобила, за задържат водача му и да го съпроводят до мястото за извършване
на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване
в УМБАЛ гр. Русе, като по този начин да не допускат управлението на моторно
превозно средство от водач, при който с техническо средство е установено, че
управлява МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда - престъпление по чл. 270, ал.1, пр.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението
Подсъдимият отрича авторството в
престъпленията, за които е обвинен
Защитата твърди ,че обвинението не е доказано
по несъмнен и категоричен начин.
Съдът на база събраните по делото
доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.В.Д. е роден на *** ***, български
гражданин, българин, неженен,с основно образование, работи на длъжност пълномощник в ЕТ „****“и
живее в гр. Ветово, обл.
Русе ул. Мадара №: 3. Подсъдимият е реабилитиран по чл.88а НК. Бил е осъждан :
1. с
решение в сила от 13.07.2004г по НАХД 656/2004 на РРС е наложено адм.наказание по ред на чл.78а НК в размер на 500лв за
деяние извършено на 19.02.1999г
2. с
определение по НОХД 1597/2004г на РРС в сила от 27.07.2004г е одобрено
споразумение за наложено наказание глоба от 700лв за деяние извършено на
05.06.2003г
3. с
определение по НОХД 471/2006 на РРС в сила от 10.02.2006г е одобрено
споразумение за наложено наказание три години лишаване от свобода,отложено за изп.срок от пет години за престъпление извършено на 27-28.01.2006г
4. с определение
по НОХД 1047/2006г на РС-Шумен в сила от
10.08.2006г е одобрено споразумение за наказание пробация / задължителна
регистрация по настоящ адрес от 6 месеца, периодични срещи с проб.служител за 6 месеца ,ограничения в свободното
предвижване със забрана за посещение на гр.Шумен за срок от 2 години и
безвъзмезден труд за 100ч за срок от две поредни години , за престъпление
извършено на 20.10.2004г . Наказанието е изтърпяно на 07.09.2008г , като е
приспаднато предв.задържане от 29.10.2004 до
16.12.2004г
Посоченото
определение по НОХД 1047/2006г ШРС е постановено след възобняваване
и отмяна на предходното осъждане по
НОХД 541/2005г на РС-Шумен, което е предопределило квалификация „повторност” при осъждането по НОХД 471/2006г, която не е
била налична поради отмяната на наказанието по нохд
1047/2006г на РС-Шумен
Видно от
справка на публичен изпълнител при ТД НАП , издаденият по НОХД 1597/2004г на
РРС изпълнителен лист за сумата от 700лв е бил присъединен на 31.08.2004г към
вече образувано изп.дело № 180200005681/2002. С
разпореждане на публичния изпълнител, поради изтичане на 31.12.2014г на 10
годишния давностен срок по чл.171 ал.2 ДОПК е
прекратено производството по изп.дело досежно наложените глоби по
НАХД 656/2004 на РРС и по НОХД 1597/2004г на РРС
Подс.Д. е
правоспособен водач на МПС- притежавал СУМПС категории „,M,B,AM,“, като се водел на
отчет в ОДМВР Русе, като е санкциониран за нарушения на ЗДвП
На 14.01.2018г.
късно вечерта подсъдимият Д. с прякор „ **“ употребил голямо
количество алкохол с компания в ресторант „ Елит“ в гр. Ветово, обл. Русе по случай празника Банго
Васил. Тъй като вече минавало 01,00 часа на 15.01.2018г. св. Б.М.- управител на заведението на няколко
пъти подканяла посетителите му да си тръгнат и да си платят сметката, тъй като
затваряла, но те отказвали и продължавали да консумират алкохол. Тогава св.М.
се обърнала за съдействие към органите на МВР.
По този повод на място в заведението били изпратени с патрулен автомобил
дежурните по график: св. А.Д./ младши
инспектор в група”Охранителна полиция/ и
св. В.В./ младши автоконтрольор I
степен в група „ Охранителна полиция“ /- полицейски служители към РУ -
Ветово при ОДМВР – Русе, които следвало
да изпълняват задължения по оказване съдействие за разкриване на престъпления и
нарушения и надзор на изпълнение на правилата по безопасността на движението.
Когато влезли в заведението, полицейските
служители, разпознали сред лицата подсъдимия,
както и синът му- А. Д.В. и племенникът
му- св. Д.П.Д., които познавали във връзка със служебните си задължения.
Видели, че подсъдимият и други лица от компанията му били във видимо нетрезво
състояние и ги предупредили, че не следва да управляват МПС след употреба на
алкохол, да си платят сметката, да си оставят колите и да напуснат заведението.
След това полицейските служители излезли от ресторанта, като останали навън в
патрулния автомобил, за да изчакат да не възникнел скандал с управата на
заведението и защото се съмнявали ,че няма да се изпълнят указанията да не
управлявал автомобилите си. Докладвали на дежурния –св.Л.К., какво са
установили и той им разпоредил да продължат дежурството си по ЗДвП. Скоро от заведението излезли подс. Д., заедно
със св. А. Д.В. и св. Д.П.Д. и се качили в
лек автомобил марка „Опел Комбо”, с рег.
номер: ***, като на шофьорското място седнал подс. Д..
Автомобилът
„Опел Комбо”, с рег. номер: *** бил паркиран зад
патрулния автомобил. Подсъдимият запалил двигателя на автомобила, но не успял
да потегли, защото двигателят загаснал. Повторно запалил двигателя, въпреки
консумирания алкохол и въпреки направеното минути преди това предупреждение от
полицейските служители, и привел в движение моторното превозно средство, като потеглил с него по улица „ Кирил и
Методий“ в гр. Ветово, минавайки покрай полицейския автомобил. Полицейските
служители го наблюдавали през цялото време и били учудени от поведението му.
Веднага
щом подсъдимият потеглил с автомобила, полицейските служители също привели в
движение патрулния автомобил и го последвали, за да му извършат проверка.
Подали звуков и светлинен сигнал и подсъдимият спрял веднага автомобила си в
дясно на платното за движение, а патрулният автомобил спрял успоредно на него.
Полицейските
служители му разпоредили да отиде до патрулния автомобил, за да му бъде
извършена полицейска проверка, като носи личните си документи и тези на л.а.
Подсъдимият представил единствено СРМПС, тъй като не носел други документи.
Полицейските служители установили, че управляваният от Д. лек автомобил е
негова собственост. Подсъдимият оказвал съдействие при извършваната му проверка,
като му било разпоредено извършването на проверка за алкохол. След това св. В.
пристъпил към проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство- „Алкотест
7510” с фабричен номер АRВВ 0075, съгласно указанията на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. След извършената проба техническото средство
отчело концентрация на алкохол в кръвта на
Д. 1,69 на хиляда, като резултатът от проверката бил показан само на подсъдимия.
Тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия надвишавала 1,2 на
хиляда, полицейските служители уведомили ОДЧ св. Х.К. за констатираните от тях
данни за престъпление, който разпоредил да му се състави АУАН и да се смъкнат регистр.табели и св. Д. предприел действие за смъкване на задната
регистрационна табела.
В същото време св. В.В. обяснил процедурата на подсъдимия, че
трябва да му състави АУАН ,да изземе и задържи СУМПС и контролния талон, което
подсъдимият не носел, че
следвало да бъде задържан и отведен до УМБАЛ гр. Русе, където ще имал
възможност, ако не е съгласен с показанията на техническото средство да даде
кръв за изследване. Обяснил му, че за установената концентрация на алкохол ще
му бъде издаден и талон за медицинско изследване ,че ще трябва да му свали регистрационните
номера и, че след отвеждането му за медицинско изследване може да откаже да
даде кръвна проба пред съответното
медицинско лице. Св.В. му обяснил, че тъй като го познава и не е агресивен няма
да му бъдат поставени белезници. Обяснил му отново ,и че тъй като л.а. е негова
собственост и той го управлявал с концентрация на алкохол от 1,69 на хиляда,
следва да смъкнат рег. табели на л.а. и да отнемат СРМПС и че ще го задържат.
Подсъдимият се държал спокойно и не се възпротивявал, но тъй като не разбирал
процедурата, св.В. няколко пъти му я разяснявал. Междувременно св.Д. предприел
действия по смъкване на задната рег. табела на МПС-то, която била занитена,като
използвал винтовер, а св. В. започнал да нанася данни в АУАН, при
което подсъдимият започнал да се моли да не му съставят акт и да не го
задържат. Св.В. го успокоил ,че до отвеждането му в УМБАЛ-Русе, концентрацията
на алкохол можела да намалее.
В
момента, в който св. Д. се опитвал да свали задна рег. табела на МПС-то, видял,
че подс. Д. отишъл до автомобила си, качил се в него и стартирал двигателя му.
Св. Д. незабавно отишъл до шофьорската страна и тъй като вратата все още била
отворена, хванал Д. за якето и започнал
да го дърпа, за да го свали от автомобила и му разпоредил да изгаси двигателя и
да слезе от л.а. Дори успял да го издърпа в движение, но в този момент
племенника му го дръпнал обратно в автомобила. Подсъдимият вече бил привел в
движение автомобила, като се опитвал да затвори лявата шофьорска врата, но
ръката на св. Д., който продължавал да го държи за якето в опита си да го
задържи, му пречела. Тогава подсъдимият нанесъл на няколко пъти удари с
шофьорската врата по дясната ръка на св. Д., придърпвайки рязко вратата към
себе си, но свидетелят не го пускал и
около 15- 20 метра бягал успоредно с автомобила- до момента, в който
успял да освободи ръката си, а подсъдимият избягал.
Веднага
след това св. Д. почувствал силна болка в дясната ръка. Върнал се до
полицейския автомобил и поискал да последват подсъдимия. Св.В. уведомил св. К.
за случилото се, който разпоредил да не тръгват след автомобила на подсъдимия,
а да се върнат в РУ Ветово и да напишат
рапорта си. След това св. В. откарал св. Д. ***, където му установили
увреждания на дясна предмишница-охлузвания.
На 16.01.2018г. подс. Д. се явил в сградата на РУ Ветово с л.а. „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: ***, където
му бил съставен и предявен АУАН 214351, за това, че на 15.01.2018г. , около
01:50 часа в гр. Ветово управлявал моторно превозно средство –
собствения си лек автомобил, марка
„ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,69 на хиляда, който отказал да подпише и
да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на свидетел. Тогава
бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа, като в последствие бил освободен на
17.01.2018г.
На
16.01.2018г., когато подсъдимият се явил в РУ с л.а., предал 2 броя рег. табели
на л.а. с рег. номер ***, за което бил съставен протокол. Била издадена ЗППАМ
18-0457-000009/16.01.2018г. по чл. 171 т. 2а, б. б от ЗДвП , с която била
прекратена регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил „ОПЕЛ“ Комбо, с рег. номер: *** за срок от 6 месеца. Със заповед ЗППАМ 18-0457-000008/16.01.2018г.
по чл. 171 т. 1, б. б от ЗДвП временно му било отнето и СУМПС.
Видно от
заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза в резултат на
нанесените удари на 15.01.2018г. св. Д. получил охлузвания със забелване на
епидермиса на дясна предмишница, довели до медико- биологичния признак болка и
страдание.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства- АУАН, справки за
нарушител, ЗППАМ, копия от дневници за получени сигнали, писма, справка за валидност на техническо средство,
протоколи за разпити на свидетели, справка за съдимост, заключение на СМЕ, длъжностни характеристики, графици за
дежурства, справки, декларация по ЗСМПИС
и автобиография, както и от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия.
Същият в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник с кратко
изречение се е признал за виновен и изразил съжаление и отказал да дава други
обяснения. В хода на съдебното следствие
отрича авторството си, като твърди, че синът му е управлявал л.а на процесната дата. Това негово твърдение се потвърждава от
показанията на неговия племенник св.Д.Д., синът му-св. А. В., част от
компанията му- св.И.Д.. Обясненията на подсъдимия се опровергават от
показанията на св. В.В., А.Д. досежно възприетото от
тях, че именно той е бил водач на лек
автомобил, марка „Опел Комбо”, с рег. номер: ***. В показанията си свидетелите Г.П.,
Б.Г., П.А. не сочат ,че са възприели св.А. В. да управлява л.а и дори да се
качва в него на мястото на водача, а само ,че в един предходен момент са
видели, че държи ключове за автомобила, от където си направили извода,че той ще
го управлява. Показанията на свидетелите Д.Д., И.Д. са изолирани. Състоянието
на двамата, с оглед признанието им за алкохолно опиянение / първият не помни
как се е прибрал/ и с оглед явната им заинтересованост заради близките
отношения с подсъдимия, изключват достоверността на възприятията им.
Показанията на св.А.В. също са изолирани-непълнолетен,употребил алкохол,син на
подсъдимия, неправоспособен, значително
по-нисък на ръст и телосложение от св.Д., че да е в състояние да му се
противопостави, и по преценка на съда изключват достоверността на твърденията
му.
Защитата
счита, че показанията на полицейските служители са недостоверни, наблягайки на
факта относно твърдяната от тях липса на
работеща камера в полицейския автомобил, поради някакъв дефект, което се
опровергава от писмените справки. Действително видно от справка изх № 17570/31.07.2018г системата за аудио и видео записване
ВПК-2 ,монтирана в полицейския автомобил за периода м.януари 2018г е било в
изправност, но липсват аудио и
видеофайлове за извършения наряд от свидетелите В.В. и А.Д.. Последното
единствено установява, че са нарушени изисквания на чл.62 и сл
от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20.10.2014
г. на Министъра на вътрешните работи по повод използване на камерите на АИСВПК
по начин, позволяващ да се извършва наблюдение, видео- и аудиозапис
на проверяваните лица и ППС.
Обясненията
на подсъдимия се опровергават освен от показанията на свидетелите В.В. и А.Д. и
заключението на СМЕ, но не се и подкрепят от
показанията на свидетелите Г.П., Б.Г., П.А.. Поради което съдът намира
за установено от доказателствата, че на процесната
дата подсъдимият е имал качеството на водач на МПС и е бил спрян за проверка
като такъв.
Според
обвинението подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343б ал. 1 НК. ,тъй като привел
в движение моторно превозно средство - лек автомобил, марка „ОПЕЛ“ Комбо, с
рег. номер: ***, като го управлявал в. гр. Ветово, обл.
Русе, при което действие същият бил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила- 1,69 на хиляда. Тази
концентрация се твърди ,че била
установена по надлежния ред по аргумент на чл.6 ал.9 от Наредбата”
Концентрацията на алкохол в кръвта… се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на
проби за изследване”. Прокурорът е приел, че приложим
/ спазен/ реда на чл.6 ал.9 от наредбата като норма ,попълваща бланкетната диспозиция на състава, „тъй като на практика с
бягството си от местопроизшествието лицето с действия е показало, че отказва да
получи талон за изследване и да се яви / да бъде конвоирано/за такова”. Бланкетната диспозиция на състава по чл.343б НК изисква
спазването на реда на Наредба 1/2017г, а резултата/ последицата/ в чл.6 ал.9 е
приложима при точно и изричното изпълнение на хипотезите й –1. в случаите на
отказ да подпише и/или получи талон за изследване,2.при неявяване в определения
срок и място и 3. при отказ за даване на проба за изследване.
Надлежният
ред не е спазен. Не са съставени нито един от изискуемите по наредбата
документи- АУАН, талон за изследване с изискуемите реквизити, включително и
дали приема показанията на техническото средство. Всъщност от показанията на
полицейските служители не става ясно какво е било отношението на подсъдимия към
установената с техническо средство концентрация на алкохол. Видно от тези
показания той е съдействал при извършването на проверката, като първо е
представил носените от него документи, отзовал се е на разпореждането да бъде тестван
с техническо средство за употреба на алкохол, не е буйствал и не се е
съпротивлявал на разясненията по процедурата, но свидетелите не установяват
дали се е съгласил с установената концентрация на алкохол или я е оспорил.
В
наредбата е подробно разписан реда за установяване употребата на алкохол : чл.3
/ чрез техническо средство или с химическо лабораторно изследване, ако лицето
откаже проверка с техн.средство или не приема
показателите му, при некачествена или невалидна проба/, чл.6 –попълването на
талон за изследване, с изричното вписване на декларация на лицето дали приема
показанията на техн.средство,и последиците, ако не
приема показанията и /или откаже химическо изследване, последващо връчване на
талона за изследване с указано време и място за медицинско изследване, и при
отказ за получаване, следващото установяване на отказа с подписа на свидетел,
съставяне на АУАН, отвеждането по чл.7 от наредбата /съпровождането по чл.165
ал.2 т.9 ЗДвП/ на лицето за медицинско изследване в посочените по чл.11 места-
в спешните отделения на многопрофилните лечебни
заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска
помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове. Такъв ЦСМП е разкрит
на територията на гр.Ветово, където е можело и е следвало да бъде отведен
подсъдимия, а не в УМБАЛ Русе.
Нито един
от изискуемите документи не е съставен по време на проверката и след нея / дори
липсва въобще издаван талон за мед.изследване/. Отвеждането по смисъла на чл.7
от Наредбата/ съпровождането по чл.165 ал.2 т.9 ЗдвП/
определено ,смислово и граматически, се отличава от „задържане” по смисъла на
чл.72 от ЗМВР и необходимостта възниква на която и да било от предпоставките по
чл. 3 ал.2 от процесната
Наредба 1/2017 в редакцията, действаща към 15.01.2018г , а именно: 1/лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3/ извършената проба с
техническо средство или тест е некачествена или невалидна и 4/ физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
По делото
е безспорно, че е извършена проба с техническо средство. Приложимостта на чл.6
ал.9 от Наредбата се определя още и от чл.6 ал.4 и ал.5, чл.3 ал.2 т.2 и се
отразяват в талона за изследване от самото лице. Така приложимостта на чл.6
ал.9 от Наредбата изисква отказ на лицето да получи талон за изследване, отказ
за изследване употребата на алкохол чрез медицинско изследване, като тези
отказа се удостоверяват с подписите на свидетели и чрез съставянето на
документите, предхождащи резултата на нормата на чл.6 ал.9 . Нито един от
полицейските служители не сочи , дали подсъдимият се е възпротивил /отказал/ да
му бъде издаден талон за изследване / такъв безспорно не е издаван/ , дали е
оспорил показанията на техническото средство , при положение , че не е отказал
проверка, което е от съществено значение за приложимостта на реда на наредбата.
Но дори гласните доказателства не установяват дали деецът е / или не е/ оспорил резултатите от нея, дали е поискал
друг вид изследване, а самото му бягство може само да предполага, че не е искал
задържане с цел отвеждане в медицинско заведение за изследване. Всъщност нито Наредбата, използваща термина
„отвеждане”в чл.7 / в новата редакция „съпровождане” , нито ЗДвП/ чл.165 ал.2 т.9 / или ЗМВР дават
право на полицейски служители принудително да задържат, с цел да отвеждат
където и да било лице при такава ситуация.
Освен
реда в Наредба 1/2017г ,който трябва да бъде спазен, полицейските служители
следва да изпълняват и изискванията на чл.62 и сл., чл.
64 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/
Издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90
от
31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г., бр.
104 от 29.12.2017 г., в сила от 29.12.2017 г./ изискването по време на
проверката да се използва монтираната в полицейския автомобил система за видео
и аудио записване, начина по който следва да се спре проверяван автомобил, при
установена употреба на алкохол от водач на ППС същият да не се допуска да
управлява МПС, като се прилага принудителна административна мярка и МПС се
премества принудително съгласно ЗДвП. Всъщност още при посещението на
полицейските служители в заведението „Елит” и двамата са възприели състоянието
на подсъдимия като „явно нетрезво”. Независимо от това свое явно възприятие и
при възприетото налично количество алкохол на масата му и употребата на същото,
след напускането на заведението и опита му да приведе в движение автомобила,
полицейските служители не са изпълнили задълженията си по чл.67 ЗМВР да
предотвратят извършване на престъпление, като не допуснат водачът да управлява
МПС/ чл.165 ал.2 т.3 и т.9 ЗДвП/ ,като са имали достатъчно време за реакция. Не
му е разпоредено да предаде контактния ключ от автомобила и да стои в близост
до полицейския автомобил за съставяне на документите/ правомощие по чл.63 от
Инструкцията/. Установено е, че липсва запис от камерата, монтирана в
полицейския автомобил. При извършването на проверката е следвало да съобразят и
изискванията на чл.62 и сл от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749
от 20.10.2014 г. като предприемат предвидените тактически действия -проверяваното
ППС да бъде в обхвата за заснемане на камерите на АИСВПК по начин, позволяващ
да се извършва наблюдение, видео- и аудиозапис на
проверяваните лица и ППС, местоположението на другия участник в наряда и
неговите задължения/ чл.62 ал.2/- да застане на подходящо и безопасно място,
осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители;да
води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила
лица; при необходимост да предприеме незабавни действия съобразно създалата се
ситуация. Нещо повече, след като предварително са възприели употребата на
алкохол, установили са пакрираните пред заведението
МПС, дали са разпореждане да не ги привеждат в движение, което не е изпълнено
от подсъдимия, при проверката по реда на ЗДвП са имали достатъчно основания да
реагират с оглед правомощията им по чл.63 от Инструкцията, като предприемат
спирането на автомобила съгласно чл.61 ал.5 от инструкцията.
Ако се приеме тезата,
че избягвайки от мястото на проверката, неизпълнявайки полицейско разпореждане
да спре и напусне автомобила, т.е подсъдимият е нарушил задълженията си по чл.2
ал.1 от Наредбата да изпълнява точно дадените
му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, с което възпрепятствал финализирането
на проверката, по аргумент на чл.2 ал.2 от Наредбата би следвало да се приема
за отказ да му бъде извършена такава, което би довело до санкционирането му по
чл.174 ал.3 ЗДвП.
Правилата на ЗАНН /
чл.43 ал.4/ предполагат съставяне на АУАН и в отсъствието на нарушителя /напр.
поради бягството му от местонарушението, както и
възможността да се вменят в негова отговорност и неизпълнение на полицейски
разпореждания ,отказът да изпълни разпореждания на органите на контрол или
осуети проверка/ , издаването на талон за медицинско изследване при отказ на
лицето да го получи, което не е сторено. Видно от показанията на полицейските
служители АУАН е съставен на 16.01. с.г при доброволното яваване
на подсъдимия.
Липсата на посочените в
нормата на чл.6 ал.9 от Наредба 1/2017г изискуеми документи, с оглед на тяхното
съдържание и резултат, които не са съставени независимо от правната възможност
за това, изключва приложението й, не само поради липсата на хипотезите й и
заради предположението ,че нормата е приложима заради поведението на
подсъдимия/ бягство/, а не и заради неговите волеизявления.
По изложените аргументи съдът ,счита ,че редът
за установяване управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда не
е спазен и не е доказан осъществен състав на престъплението по чл.343б ал.1 НК
и подсъдимият следва да бъде оправдан по това обвинение.
В тази връзка следва да
се отчете , че полицейските служители са се отказали да осъществят делегираните
им от закона /ЗМВР ,ЗДвП/ правомощия: да не допуснат управлението на МПС след
употреба на алкохол, да задържат подсъдимия по чл.72 от ЗМВР/ с установена
самоличност и адрес- известен лично на полицаите/ да изземат регистрационните
табели, да съставят веднага АУАН,ведно с талон за изследване по правилата на
чл.40 и сл от ЗАНН.
Твърди се в обв.акт ,че чрез с бягството си от местопроизшествието
подсъдимият с действия е показал, че отказва да получи талон за изследване/
макар ,че такъв въобще не е издаван/ и да се яви,т.е да бъде конвоиран за такова, и така по
аргумент на чл.6 ал.9 от Наредба 1/2017г е осъществен състава на чл.343б НК и отново
чрез бягството си попречил на полицейските служители да свалят и отнемат рег.
табели на автомобила, да изземат СУМПС, да го задържат и да го съпроводят до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо изследване в УМБАЛ гр. Русе, като по този начин да не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, при който с техническо
средство е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда и така съзнателно попречил на полицейски орган да изпълни задължението
си по служба/ посочени текстове от ЗДвП и ЗМВР / част от тях извън правомощията
на конкретните полицейски служители/, с което е осъществен и състава на чл.270 НК
Съдът счита ,че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.270 ал.1 НК.
Лицето, управомощено от ЗДвП да наложи чрез заповед ПАМ по реда на
чл.171 т.1 б б и по т.2 а б б
ЗДвП/ за прекратяване на регистрацията или за временно отнемане на СУМПС/ е
началника на РУП , а не св.В. или св.Д.. Принудителните адм.мерки
по чл.171 и чл.172 ЗДвП се налагат с мотивирана заповед от ръководителя на
службите за контрол, като правомощия за
изземване на регистрационните табели има само св.В. като младши автоконтрольор / чл.165 ал.2 ЗдвП/.
Отнемането на рег.табели, прекратяване на регистрацията на МПС, временното
отнемане на СУМПС е в правомощията на Началника на РУ, което е и сторено чрез
издаване на заповед за ПАМ от 16.01.2018г. Св. В. не е можел обективно да
изземе СУМПС, тъй като подсъдимият не го е носел. За да го задържи и отведе принудително
за медицинско изследване на кръвта, е следвало да е бил наясно с отношението на
подсъдимия към извършената проверка с техническо средство, което не е сторено. Дори
технически св.Д. да е оказвал съдействие на св.В. за смъкването на рег.табела,
до който резултат не се е стигнало, само В. има правомощие да изземе табелите
със съставянето на АУАН. Твърди се ,че чрез бягството си,подсъдимият попречил
на полицейските служители да не допускат управление на МПС след употреба на
алкохол/ макар ,че вече са го направили и после са го „позволили” с липса на
дължимата по чл.72 ЗМВР реакция/ ,тъй като попречил на задържането му и
отвеждането му за медицинско изследване.Както бе посочено по-горе правомощието
по чл.7 от Наредбата или по чл.165 ал.2 т.9 ЗДвП/ двете норми си кореспондират/
биха намерили приложение при наличие на хипотезите на чл.3 и чл.6 от Наредбата
и определено не се касае за задържане по смисъла на чл.72 ЗМВР.
Престъплението
по чл.270 НК изисква поначало активно действие,
изразено в препятстване на проверка до степен на "противозаконно пречене
на органа на властта" да изпълни задълженията си. Необходимо е и активно
действие на дееца /с думи или действия/,съвкупност от действия или бездействия
от отношение на органа на власт, които да обективират "пречене" на
органите на властта да изпълнят задълженията си , а не бягство. Преченето следва да се отличава с по-висока
степен на обществена опасност, т. е. да е годно да застраши обществените
отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт., за да се
отличи от разпоредбата на чл.175 ал.1 т.3
,т.4 ЗДвП / Решение № 55 от 28.03.2017
г. на ВКС по н. д. № 71/2017 г., I н. о., НК,Решение № 556 от 15.12.2012 г. на
ВКС по н. д. № 1780/2012 г., I н. о., Решение № 16 от 24.02.2009 г. на ВКС по
н. д. № 652/2008 г., III н. о., Решение № 113 от 20.03.2014 г. на
ВКС по н. д. № 207/2014 г., III н. о/.
Начинът на извършване деянието може да бъде изразен в различни
фактически форми поначало на активно препятстване от дееца на органа на властта
да изпълни задълженията си. Подсъдимият е спрял веднага след подадения му
звуков и светлинен сигнал, отзовал се е на разпореждането да представи
документите, които е носел/ само СРМПС- за липсата на другите изискуеми, което
е адм.нарушение е можел да бъде отделно санкциониран
и тези документи да са описани като непредставени- а в АУАН, /съставен ден
по-късно/ е посочено неговото СУМПС, за което се твърди гласно ,че не е
представено/.Видно от гласните доказателства –показанията на полицейските
служители ,подсъдимият е оказал
недвусмислено съдействие при проверката с техническо средство за
употреба на алкохол, не е отказал извършването на такава, дал е проба, не е
изразил становище дали отрича резултата от проверката, не се е съпротивлявал
при разпореждането, че ще бъде задържан, за да бъде отведен за мед.изследване в
УМБАЛ-Русе, не е реагирал на разясненията на процедурата и че ще бъдат свалени
регистрационните табели, не се е държал грубо и арогантно, бил е спокоен, не се
е съпротивлявал. Помолил е да не му съставят акт/ според св.В., докато св.Д.
твърди ,че нищо не е чул и че подсъдимият не е бил агресивен/, като му било
дори разяснено, че до гр.Русе концентрацията на алкохол може да намалее или там
да откаже да даде кръвна проба, че дори няма да му слагат белезници, защото не
е агресивен и го познават, и без никакви признаци на активно неподчинение е
влязъл отново в автомобила си и го запалил. Тогава е последвала намесата
на св. Д. да го измъкне от автомобила през все
още незатворената щофьорска врата,разпореждайки му да
спре, дърпането нееднократно на вратата на
автомобила, в следствие на което Д. е
получил увреждания –болки и страдания.
Необходимо е активно
действие на дееца /с думи или действия/ по отношение на органа на власт, които
да обективират "пречене", а не бягство и поведението на дееца трябва
да е създало пречки не за нещо друго, а за изпълнение на служебни задължения. Както
е посочено , единствено св.В. е разполагал с правомощия по чл.165 ал.2 т.2 вр.чл.171 т.2 а ЗДвП да изземе регистр.табели
със съставянето на АУАН, да издаде талон за мед.изследване и да съпроводи
лицето със съдействието на св.Д. за медицинско изследване. Отнемането на
рег.табели, прекратяване на регистрацията на МПС, временното отнемане на СУМПС
е в правомощията на Началника на РУ чрез издаване на заповед за ПАМ, което е и
сторено. Отвеждането/съпровождането/ на подсъдимия до медицинско заведение /
УМБАЛ-Русе , или по-конкретно ЦСМП-Ветово / места по чл.11 от Наредбата/ по
силата на чл.7 би било наложително при хипотезите на чл.3 ал.2 , чл.6 ал.4 и по
аргумент на противното по ал.3, които както бе посочено по-горе не са били
изпълнени.
Полицейските служители са имали правомощия и възможност да
задържат подсъдимия, като лице за което са имали данни,че е извършило
престъпление и което преди това не е изпълнило предупреждение да не управлява
МПС, но не са го сторили. Не са го сторили и след неговото бягство, макар че
обективно са имали възможност да го последват, още повече че самоличността и
адреса са им известни. Имали са възможност да не допускат той да управлява МПС
след употреба на алкохол, т.е да изпълнят това свое задължение още преди потелянето му от заведението, а и след това , но са
допуснали той да управлява МПС след употребата на алкохол по улиците на града. Обяснението им, че не
са го последвали/ за да го спрат повторно/ при осветен участък от пътя, в непосредствена
близост до РУ, за да не се допусне евентуално ПТП са повече от нелогични. Всъщност за втори път са допуснали лице,за
което им е известно, че е употребило алкохол, да управлява МПС. Разписаните в
чл.165 ал.2 ЗДвП , чл.64 от инструкцията
и чл.67 и чл.72 от ЗМВР техни правомощия, включително и съставянето на
изискуемите по ЗАНН и ЗДвП документи, не са осъществени поради явен отказ от
тях, въпреки наличната обективна възможност
С оглед тези съображения съдът намира , че подсъдимият не е
осъществил състава на чл.270 НК и следва да бъде оправдан по това обвинение
Привеждайки в движение автомобила, опитвайки се да затвори
шофьорската врата и така причинявайки увреждане-болка на св.Д., подсъдимият е
осъществил състава на чл.131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 НК,
тъй като на 15.01.2018г., в гр. Ветово, обл. Русе причинил на полицейски орган - младши инспектор А.Н.Д. –полицай в група „
Охранителна полиция“ към РУ -
Ветово при ОДМВР – Русе, при и по повод
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето . От обективна страна деянието е осъществено чрез
действие - нанасяне на удари с предна лява шофьорска
врата по дясна ръка на св. Д.. Увреждането е
обективно установено на база заключението на СМЕ като механизъм на причиняване.
В резултат на тези му действия пдсъдимият причинил на
св. Д., в качеството му на полицейски орган,
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в
охлузвания със забелване на епидермиса на дясна предмишница,
довели до медико- биологичния признак болка и страдание.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия –
нанесените удари чрез вратата на л.а. по ръката на пострадалия и получените от него
увреждания. Младши инспектор А.Н.Д. е полицай в група „ Охранителна
полиция“ към РУ – Ветово, изпълнявал е
задължения по охрана на обществения ред и увреждането е причинено именно в това
му качество- при и по повод изпълнение на полицейските му функции.
От
субективна страна деянието на подсъдимия било осъществено при пряк умисъл
- съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал общественоопасните му последици и искал настъпването им. Съзнавал, че с
действията си накърнявал телесната неприкосновеност на пострадалия, предвиждал общественоопасните
последици – причиняването на уврежданията, и искал тяхното настъпване.
При
индивидуализация на наказанието следва да се отчете полагането на труд,
дадените характеристични данни от полицейските служители,вида и характера на
причиненото увреждане, чистото съдебно минало поради настъпила реабилитация. Подсъдимият
е реабилитиран към датата на деянието , тъй като последиците от осъжданията му
са заличени на основание чл.88а и чл.86 ал.1 НК,поради следното:
Подсъдимият
е бил осъждан : 1.на наказание глоба от 700лв по НОХД 1597/2004г на РРС в сила
от 27.07.2004г за деяние извършено на 05.06.2003г., 2. на три години лишаване
от свобода,отложено за изп.срок от пет години за деяние
извършено на 27-28.01.2006г по НОХД
471/2006 на РРС в сила от 10.02.2006г , 3. на наказание пробация по НОХД
1047/2006г на РС-Шумен в сила от
10.08.2006г. за престъпление извършено на 20.10.2004г/ задължителна регистрация по настоящ адрес от 6
месеца, периодични срещи с проб.служител за 6 месеца
,ограничения в свободното предвижване със забрана за посещение на гр.Шумен за
срок от 2 години и безвъзмезден труд за 100ч за срок от две поредни години/,
което е изтърпяно на 07.09.2008г , като е приспаднато предв.задържане
от 29.10.2004 до 16.12.2004г.
Наложените
наказания по НОХД 471/2006г на РС.Русе и по НОХД 1047/2006г на РС-Шумен са за деяния,извършени преди да е
имало влязла в сила присъда за кое да е от тях / чл.25 вр.чл.2 НК/
и определят наличието на едно осъждане – едно наказание най-тежкото от
наложените –три години лишаване от свобода,отложено за изп.срок
от пет години.
Т.е. подсъдимият
има две осъждания – на глоба по НОХД
1597/2004г на РРС и на три години лишаване от свобода / по правилата на
съвкупността/ Изпитателния срок е изтекъл на 10.02.2011г. По това осъждане по
правилата на чл.86 НК подсъд.е реабилитиран по право.Видно
от справка на публичен изпълнител при ТД НАП , издаденият по НОХД 1597/2004г на
РРС изпълнителен лист за сумата от 700лв е бил присъединен на 31.08.2004г към
вече образувано изп.дело № 180200005681/2002. С
разпореждане на публичния изпълнител ,поради изтичане на 31.12.2014г на 10
годишния давностен срок по чл.171 ал.2 ДОПК е
прекратено производството по изп.дело досежно наложените глоби по
НАХД 656/2004 на РРС и по НОХД 1597/2004г на РРС.Изтекли са сроковете по
чл.88а НК и съгласно ТР 2 / 2018г на ОСНК на ВКС/ Реабилитацията е
допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е
образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал.
4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а
от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на
изпълнително производство абсолютна давност не тече/. За наложената глоба по НОХД
1597/2004г на РРС е образувано изп.производство на
31.08.2004г , което прекъсва давността, като към 31.12.2014г е изтекла
абсолютната изпълнителска давност за събиране на публично задължение. След
изтичане на този срок следва да намери приложение нормата на чл.88а вр.чл.82 т.5 НК , който е изтекъл най-късно на 31.12.2016г.
Съдът като прецени предвиденото в нормата на
чл.131 ал.2 т.4 НК наказание –до три години лишаване от свобода и
обстоятелството ,че увреждането е причинено на орган на власт по смисъла на
чл.93 т.2 НК- полицейски служител ,част от структурата на МВР , счита ,че е
налице отрицателна предпоставка по чл.78а последна алинея ,което води до
неприложимост на нормата. С оглед на това наказанието следва да се определи при
приложението на чл.54 НК, при отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, а като отегчаващи незачитане на личността на представител на
орган на властта. С оглед на изложеното съдът налага наказание към
минимума-шест месеца лишаване от свобода. Счита,че са налице формалните
предпоставки за приложението на чл.66 НК и целите на наказанието по чл.36 НК ще
се постигнат с отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три
години. На основание чл.67 ал.3 НК през изпитателния срок съдът налага и
пробационна мярка по чл.42 а ал.2 т.1 НК задължителна регистрация по настоящ
адрес при периодичност 2 пъти седмично и 200часа безвъзмезден труд в полза на
обществото за 2 поредни години .
Подсъдимият
дължи направените разноски
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си
Районен
съдия: