№ 12212
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110120924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
С решение № 2014 от 10.02.2023г. постановено по делото, съдът е отхвърлил
предявените от „Ф-МА“ ЕООД срещу Х. П. С. осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3219,95 лева, представляваща
получена от ответника сума без основание по два банкови превода – от 08.03.2016г. и от
05.04.2016г., предназначени за заплащане на данъчни задължения на дружеството,
въвеждайки в заблуждение управителя на дружеството Н Н, ведно със законната лихва
върху сумата от получаването й до окончателното й заплащане, както и сумата от 1982,39
лева, представляваща мораторна лихва, считано от всеки превод до предявяване на исковата
молба – 14.04.2022г.
Делото е изпратено на Софийски градски съд по компетентност по постъпила въззивна
жалба от „Ф-МА“ ЕООД и е образувано в.гр.д. № 6559/2023г. по описа на СГС, II-Б
въззивен състав.
С определение от 22.06.2023г., постановено по в.гр.д. № 6559/2023г. по описа на СГС,
II-Б въззивен състав, съдът е прекратил въззивното производство и е върнал делото на
първоинстанционния съд за преценка относно поправка на първоинстанционното решение.
Според мотивите на въззивния съд, с диспозитива на първоинстанционното решение от една
страна е отхвърлена претенцията за законна лихва върху главниците от получаване на
сумите до окончателното им заплащане, а от друга страна е отхвърлен и иск за сумата от
1982,39 лева – пораторна лихва считано от всеки превод до датата на предявяване на
исковата молба /14.04.2022г./. Въззивният съд е посочил, че при такъв диспозитив лихвите
са претендирани и отхвърлени два пъти за периода до предявяване на исковата молба, който
освен това принципно трябвало да приключи на 13.04.2022г. и да започне да тече законна
лихва считано от 14.04.2022г. Отделно при иск с основание неоснователно обогатяване
1
нямало причина да се присъжда законна лихва от датата на получаване на сумите до
окончателното плащане, тъй като подобно присъждане било характерно единствено за
исковете за обезщетение на вреди от непозволено увреждане. Освен това според исковата
молба, исковете за мораторни лихви били предявени до 08.04.2022г., а не до датата на
исковата молба.
Съдът, като съобрази изложеното в мотивите на определението и в рамките на
служебните си правомощия по чл. 247 ГПК, намира, че наистина е налице очевидна
фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение в частта относно
претенцията за присъждане на законна лихва до окончателното плащане на главницата. С
петитума на исковата молба ищецът е претендирал лихва върху главницата от общо 3219,95
лева /2513,45 лева платени на 09.03.2016г. и 706,50 лева платени на 05.04.2016г./ за периода
от момента на получаване на сумите до окончателното плащане, като е посочено изрично, че
претендира законна лихва в размер на 1551,57 лева за периода 09.03.2016г. до 08.04.2022г.
върху главницата от 2513,45 лева, и законна лихва в размер на 430,82 лева за периода от
05.04.2016г. до 08.04.2022г. върху главницата от 706,50 лева – общо 1982,39 лева.
Следователно съдът е сезиран със следните претенции за лихва: иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от общо 1982,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от датата на извършване на преводите до 08.04.2022г. /възприета от ищеца като дата на
исковата молба/ и искане по чл. 214, ал. 2 ГПК за присъждане на законната лихва върху
главницата считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Видно от мотивите и диспозитива на решението, правосъдната воля на съда е за
произнасяне именно по предявените претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 214, ал. 2 ГПК, но
поради неточно възпроизвеждане на петитума на исковата молба в диспозитива на
съдебното решение, съдът веднъж е отхвърлил претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода
от датата на извършване на преводите до датата на исковата молба – 14.04.2022г., а заедно с
това е отхвърлил и искането по чл. 214, ал. 2 ГПК, но не за периода от 14.04.2022г. нататък
до окончателното плащане, а за периода от датата на извършване на преводите до
окончателното плащане. С така допуснатата техническа грешка съдът на практика е
дублирал произнасянето си относно лихвата към 14.04.2022г. Доколкото съдът се е
произнесъл с изричен диспозитив по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата
на извършване на преводите до датата на исковата молба, то правосъдната му воля е
напълно ясна – съдът е разгледал този иск за периода до 14.04.2022г., а по отношение на
претенцията по чл. 214, ал. 2 ГПК съдът се е произнесъл за периода от 14.04.2022г. до
окончателното плащане. Ето защо следва да бъде допусната от съда служебно поправка на
очевидната фактическа грешка, като в диспозитива на решението думите „ведно със
законната лихва върху сумата от получаването й до окончателното й заплащане“ бъдат
заменени с думите „ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба
/14.04.2022г./ до окончателното й заплащане“.
По отношение на изложените в определението на СГС съображения относно крайната
дата на периода на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е посочил ясно в
2
мотивите на решението, че се произнася по тази претенция към датата на исковата молба,
която е 14.04.2022г., и именно това е отразено в диспозитива на акта. В случай, че по
преценка на въззивния съд това произнасяне не съответства на предявения иск, то не може
да бъде коригирано от първоинстанционния съд по реда на чл. 247 ГПК, тъй като
противното би довело до недопустимо изменение на решението след неговото
постановяване.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2014 от
10.02.2023г., постановено по гр.д. № 20924/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, както
следва: в диспозитива на съдебното решение след израза „въвеждайки в заблуждение
управителя на дружеството Н Н“ ВМЕСТО ДУМИТЕ „ведно със законната лихва върху
сумата от получаването й до окончателното й заплащане“ ДА СЕ ЧЕТЕ
ПРАВИЛНОТО: „ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
исковата молба /14.04.2022г./ до окончателното й заплащане“.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3