Р Е
Ш Е
Н И
Е
гр. Пловдив, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, I състав, в публичното
заседание на 28.11.2024 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Паулина
Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 25 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е върнато за ново разглеждане по предявения
положителен установителен иск за собственост, като предмет на разглеждане в
настоящото производство е искова молба от В.Й.Й. и К.Х.Р. - Й. срещу М.А.С., с
която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че
ищците са собственици на терен, намиращ се на парцелната граница между УПИ I-486, собственост на ищците, и УПИ II – 486,
собственост на ответника, заключен между
- в източната част парцелната граница между УПИ I-486 и УПИ II – 486, на запад – поставена от
ответника ограда навътре в УПИ I-486, съществуваща на
място, на север улица, на юг – УПИ Х-478, 485, при равни права за ищците по
½ ид.ч. за всеки.
В исковата молба са
изловени твърдения, че ищците са придобили собствеността на урегулиран поземлен имот I - 486 в село Алдомировци по силата на договори за
покупко- продажба, обективирани в нотариални актове. Твърди се, че ответникът М.А.С.
е собственик на съседния им имот /от изток/, а именно УПИ I-486. Твърдят, че ответникът е завзел част от техния имот, а
именно терен, намиращ се на регулационната линия между УПИ I-486, собственост на ищците, и УПИ II
– 486, собственост на ответника, заключен между - в източната част парцелната граница между
УПИ I-486
и УПИ II –
486, на запад – поставена от ответника ограда навътре в УПИ I-486, съществуваща на място, на север улица, на юг – УПИ
Х-478, 485. Горното е установено след опит на ищците да поставят ограда между
двамата имота, като след съгласуване с геодезист и измерване на място са
поставени колчета за полагане на ограда. Ответникът, обаче, премахнал колчетата
и ги преместил навътре в имота на ищците и поставил мрежата за оградата в имота
на ищците, като на практика завзел част от техния имот, а именно, описания
по-горе терен. С оглед изложеното предявяват иска за установяване на
собственическите им права спрямо ответника на този терен.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Оспорва да е завладял част от имота на ищците, така
както е описан в исковата молба. Не оспорва, че той е собственик на УПИ II
– 486. Счита, че поставената
на място ограда отразява вярно границата на двата имота.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Ответникът е направил
възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес у ищците за
предявяване на положителен установителен иск за собственост, доколкото имали
друг път за защита.
В т.2 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК е прието, че интерес
от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице и
когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право.
Наред с това от
самите твърдения в исковата молба е изведено от съда, че е предявен именно
положителен установителен иск за собственост, а не иск по чл.108 ЗС, нито иск
по чл.109а ЗС, който правилно е отбелязано от ответниците, че би бил недопустим,
доколкото предмет на такъв иск е определяне на граница
между имоти извън регулация, а процесните са урегулирани. В случая, не е предявен и иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, доколкото не се твърди, че има грешно отразяване на границите в
кадастъра, а се твърди, че ответникът оспорва правото на собственост на ищците
за процесното дворно място и дори е преместил оградата навътре в имота на
ищците, така че е завзел спорната част.
С оглед изложено
съдът приема, макар и ищците да разполагат с възможност да предявят иск по
чл.108 ЗС, като са предявили положителен установителен иск за собственост е
налице правен интерес от това, доколкото от тяхната собствена преценка зависи
как да защитят правото си, което е в съответствие и с цитираното по-горе ТР.
По същество:
Предявени са
субективно, кумулативно съединени положителни установителни искове за
собтвеност с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен
искът ищците следва да установят, че са собственици на УПИ I-486, част
от който е терен, намиращ се на парцелната граница между УПИ I-486, собственост на ищците, и УПИ II – 486,
собственост на ответника, заключен между
- в източната част парцелната граница между УПИ I-486 и УПИ II – 486, на запад – поставена от
ответника ограда навътре в УПИ I-486, съществуваща на
място, на север улица, на юг – УПИ Х-478, 485, при равни права.
Ответникът
следва да докаже, че е собственик на УПИ II – 486, част от който е претендирания от ищците терен.
Между страните не е
спорно, че ищците са собственици на УПИ I-486 при равни права, което се установява и от представените по делото НА
за покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.2005 г. /л.9/, по силата на който
ищецът В.Й.Й. е придобил ½ ид.ч. от посоченото УПИ в режим на СИО с К.Х.Р.
– Й., с която е бил в брак към този момент, а с НА за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.11.2015 г. /л.6/ ищцата К.Х.Р. – Й. придобива в режим на
СИО с другия ищец останала ½ ид.ч. от имота.
Не се спори и че
ответникът е собственик на УПИ II – 486, което се
установява и от представените от него нотариални актове за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.09.2018 г./л.42/ и НА за покупко-продажба на недвижим имот
от 17.10.2017 г. /л.43/.
Спорно по делото е собственост
ли е на ищците спорният терен.
За да се отговори на
този въпрос следва да се установи къде минава границата между двата имота.
Видно от
представената по делото скица от 1969 г. /л.96/, а и от СТЕ на вещо лице Я.
/л.134/ се установява, че с плана от 1963 г. на село Алдомировци от имот с пл.
№ 486 с обща площ от 1690 кв.м., след като от него се придават части за съседни
имоти и към него се придават части от съседен имот, са образувани УПИ I - 486 с площ от 672 кв.м. и УПИ II-486 с площ от
696 кв.м., като дворищната регулация е утвърдена със заповед № 01826 от 1963 г.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, постановено при
действието на ЗТСУ,
по силата на дворищната регулация, собствеността върху имотите се преобразува в собственост
върху отредените за тях парцели, включително и върху придадените за
упълномеряването им части от съседни имоти, поради което се приема, че чл.110,
ал.1 ЗТСУ
урежда непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план по
отношение на имотите, придадени към парцели на други лица. Разпоредбите относно
създаването и изменението на дворищнорегулационните планове и самите планове
посочват кои места имат статут на придаваеми такива за упълномеряване на съседни
парцели, което определя и отношенията между собствениците, засегнати от
регулацията.
В
настоящия случай планът не показва, че спорният
терен представлява придаваемо място от имота
на ищците към този на ответника или обратното, следователно за него не се прилагат и разпоредбите за
уреждане на отношенията между собствениците чрез заплащане на обезщетение,
респективно за връщане на имота с оглед приложението на §8, ал.1 ПР ЗУТ. Наред с това придаваемите части, от които са образувани
УПИ I
- 486 и УПИ II – 486, съгласно скицата от 1969 г. /л.96/, са
били заети след образуването на имотите и заснемането им през 1963 г., което не
се оспорва от страните, доколкото правото им на собственост е придобито именно
върху процесните имоти, така както са отразени в плана от 1963 г., като от
тогава са изтекли повече от 10 г., не е последвала промяна в плана по отношение
на границите на имотите, поради което и на това основание съдът приема, че е
приложена дворищната регулация с плана от 1963 г., както е разяснено в
цитираното по-горе ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС.
В
случая действителната имотна граница между имота на ищците и този на ответника
е тази по плана от 1963 г., който първоначално определя тази граница. Този план
е влязъл в сила и е приложена дворищната регулация. Тази граница е линията, отразена
в син цвят от скицата на Съдебно-техническата експертиза на вещо лица М.
/л.271/ по протежение на букви БД.
По
делото не се установява да е изменян плана от 1963 г., да са променяни
границите на процесните имоти, напротив от СТЕ на вещо лице Я. се установява,
че предходният план е този от 1963 г., последван от приетата КККР на село
Алдомировци със Заповед РД – 18-204/02.04.2019 г. на и.д. на АГКК, което се
установява и от скицата на имотите по КККР /л.215/, както и от СТЕ на вещо лице
М., който е ползвал единствено плана от 1963 г. и действащата КККР на село
Алдомировци.
Видно
от скица на л. 271 към СТЕ на вещо лице М., по дейставащата кадастрална карта
на село Алдомировци границата между имотите на ищците и ответника минава по
линията отразена в черен цвят по протежение на букви ВГ, тоест не съвпада с
парцелната граница по плана от 1963 г., отразена в син цвят в скицата.
От
скицата на л.268 към СТЕ на вещо лице М. се установява, че разликата между
границата по предходния план и по действащата кадастрална карта е 0.28 м.,
заключена между точките Б и В, а между оградата и регулационната линия разстоянието
е 0.45 м.
Съгласно
разпоредбата на чл.14, т.4 от Наредба за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри /в сила от 2017 г../, границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от регулационните планове, одобрени по реда на
отменения ЗТСУ – за имотите с приложена регулация, границите на които не са
материализирани.
Същото
е предвидено и в чл.43, т.5, б. „г“ ЗКИР, а именно, че границите, предмет на
кадастъра се установяват от регулационните планове при приложена дворищна –
регулация.
Горното
обуславя извод, че при изготвяне на кадастралната карта и
кадастралните регистри е следвало да се вземе
предвид границата
между двата имота по действащия регулационен
план, която да бъде нанесена в кадастралната карта
Както е посочено в мотивите към т. 5 на ТР № 8/2014г. от
23.02.2016г.
на ОСГК на ВКС, грешното заснемане в
кадастралната карта на границите на
един недвижим имот не води до промяна на правото
на собственост върху
грешно заснетата част от имота, защото
кадастралната карта няма вещно-
прехвърлително действие.
В
чл.18, ал.4, т.2, вр. с ал.1 от цитираната по-горе Наредба са посочени
допустимите отклонения в границите на два имота при нанасянето им в
кадастралната карта при нетрайно материализирана ограда, каквато е процесната,
по смисъла на пар. 20 от ДР на Наредбата, доколкото е изградена от мрежа и метални
колове, а не е масивна. В тази връзка, при изслушването си в о.с.з., проведено
на 28.11.2024 г. /л.281/, вещо лице М. изяснява, че допустимата разлика на
разстоянията, измерени от кадастралната карта и заснети геодезически е 20 см.,
когато измерването е между две точки, както е в случая между т. А и т. Б, а не
когато се мери само една точка /без да се образува права/, в който случай
допустимото отклонение е 30 см.
Изложените
от вещото лице параметри са приложими в случаите когато се измерват точки от
трайно материализирана на място ограда /чл.18, ал.4, т.1, вр. с ал.1 от
Наредбата/, а при нетрайно материализирана на място ограда, каквато е
процесната, отклонението между две точки – тоест от оградата до имотната
граница следва да е 40 см.
В
случая отклонението между границата по предходния план, приложима в случая и
материализираната на място ограда, е 45 см.
Нещо
повече, дори, цитираните отклонения са без правно значение в случая, дори и
оградата да беше поставена при минималните отклонения, определени от Наредбата,
то искът за собственост пак би бил основателен, доколкото разпоредбата на
чл.18, ал.4 от Наредбата има отношение единствено към това дали да бъде
изменена кадастралната карта или не, но не и по отношение на собствеността. В
този смисъл е Решение № 164 от 12.03.2024 г. по гр.д. № 834/2023 г., II ГО на ВКС.
В
тази връзка и съдът приема, че собствеността на ищците за процесното дворно
място се разпростира до границата, съобразно приложената дворищна регулация, а
не по кадастралната карта, като и в случая съдът счита, че е без правно
значение дали отклоненията между регулационната граница и тази по кадастъра са
под допустимите стойности, съгласно чл.18 от Наредбата, доколкото се преценява
докъде реално се простира правото на собственост. Дали отклонението е в рамките
на допустимото или не, е от значение при иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за
отстраняване на грешки в КККР. Още повече, както беше посочено по-горе,
кадастралната карта няма вещно-прехвърлителен ефект и грешното заснемане не
води до промяна на правото на собственост.
От
СТЕ на вещо лице М., която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че с материализираната на място ограда от страна на
ответника е завзета част от имота на ищците с площ от 8.4 кв.м., заключена
между буквите АБДЕА от комбинирата скица на вещо лице М. към СТЕ, Приложение
1.1. на л.270 – 271 от делото, поради което искът се явява доказан по основание
и като такъв ще се уважи.
Доколкото
след предявяване на иска е последвало одобряване на кадастрална карта за село
Алдомировци, в която имота на ищците е отразен с идентификатор 00223.500.1137,
а този на ответника с идентификатор 00223.500.1137 в решението имотите ще бъдат
отразени, съобразно отразяването им в КККР на село Алдомировци, като съдът приема,
за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на дворно място с площ от 8.4 кв.м., намиращо се на парцелната граница
/регулационната линия/ между поземлен имот с идентификатор 00223.500.1137 /или УПИ I-486 – по предходен план/, собственост на
ищците, и поземлен имот с идентификатор 00223.500.1138 /или УПИ II -486 – по предходен план/, собственост на ответника, заключено между буквите АБДЕА от комбинирата скица на вещо лице М.
към СТЕ, Приложение 1.1. на л.270 – 271 от делото, преподписана от съда
и неразделна част от решението, при равни права за ищците в режим на СИО.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски се пораждат за ищците, които са направили своевременно
искане за присъждане на такива. Ищците доказаха следните разноски 50 лева –
платена държавна такса, 300 лева – депозит за СТЕ и 1500 лева– платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представили
разписка, обективирана в представения по делото договор за правна защита и
съдействие или общо 1350 лева, които
ще се присъдят изцяло на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд -
Сливница
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.Й.Й., ЕГН ********** и К.Х.Р. – Й., ЕГН **********
срещу М.А.С., ЕГН ********** положителен установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК, че В.Й.Й. и К.Х.Р. - Й. са собственици, по
силата на договори за покупко-продажба на недвижим имот, на дворно място с площ от 8.4 кв.м., намиращо се на парцелната граница
/регулационната линия/ между поземлен имот с идентификатор 00223.500.1137 /или УПИ I-486 – по предходен план/, собственост на ищците, и поземлен имот с идентификатор 00223.500.1138 /или УПИ II-486 – по предходен
план/, собственост на ответника, заключено между буквите
АБДЕА от комбинирата скица на вещо лице М. към СТЕ, Приложение 1.1. на л.270 –
271 от делото, преподписана от съда и неразделна част от решението, при равни права на ищците в режим на СИО.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Й.Й., ЕГН ********** и К.Х.Р. – Й., ЕГН ********** сумата в размер на 1350
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: