№ 162
гр. Оряхово, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100129 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с Вх. № 842/23.02.2024 г.
от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, пк. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от управителите си Х.М.М. и Петр Валента, действащо чрез Б.
Т. – юрисконсулт срещу ответницата Д. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в с. Галово, обл. Враца, ул. “Георги Димитров„ № 23 за
признаване за установено, че последната дължи на ищеца сумите от 251,90
лева - главница, 10,80 лева договорна лихва за периода от 23.08.2021 г. до
08.11.2021 г., 12.25 лева лихва за забава за периода от 23.08.2021 г. до
05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г. до изплащане на вземането. За
исковите претенции е издадена Заповед за изпълнение № 62/16.03.2023 г. по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 93/2023 г. по описа на РС Оряхово. Претендират
се и разноски в производството.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на 13.08.2021 г. между Д. С. Х. и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4229339 за
сумата от 300 лв., която е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски - в
срок до 08.11.2021 г.
Сочи се, че с Договор за цесия от 31.03.2022 г. „Файненшъл България“
ЕООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по цитирания договор за
кредит на настоящия ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********.
Сочи се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл
адрес, а ако съдът не приеме същото за надлежно – уведомяването се прави с
исковата молба.
1
Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за
погасяване на ползвания кредит, поради което ищецът желае спрямо
ответницата да бъде признато за установено, че същата дължи на ищцовото
дружество подробно посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 62/16.03.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 93/2023 г. по
описа на РС Оряхово, като се претендират и разноски по заповедното
производство и по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Д. С. Х., ЕГН **********,
чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв.
И. Ф. от АК Враца, с който исковете се оспорват по основание и размер. Сочи
се, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност на същата и че
ищецът не е активно легитимиран да предяви процесните искове. На следващо
място се сочи, че липсват доказателства как е изчислен размерът на
претендираните вземания за посочения период – главница и лихви. Сочи се
също, че договорът за кредит е сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а е
приложен договор за цесия с „Файненшъл България“ ЕООД, като относно
последното не са налице данни, че е платило задълженията на ответницата
към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Също така се оспорва наличието
на уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземането по процесния
договор за кредит. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на
исковете като недоказани и неоснователни.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото Договор за паричен заем № 4229339 и
приложения към него се установява, че на 13.08.2021 г. ответницата е
сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор, по силата на който Д.
Атанасова е получила сумата от 300 лв. (чл. 2), която се е съгласила да върне
на 12 броя вноски по 26,27 лева в срок до 08.11.2021 г., съгласно погасителен
план, неразделна част към договора. Уговорен е бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на
45,53 %. Този договор е обезпечен от гарантът „Файненшъл България“ ЕООД
по силата на приложения по делото Договор за предоставяне на гаранция №
4229339 от 13.08.2021 г., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се
е задължило да отговаря за задълженията на ответницата, като издаде
гаранция за плащане на всички непогасени в срок дължими суми по договора
за кредит – главница, лихви, такси и разноски. Именно поради това и след
настъпване на крайния падеж на кредита – 08.11.2021 г., до която дата
ответницата не е погасила в срок задълженията си по Договор за паричен заем
№ 4229339, то на 05.04.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД е заплатило на
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 334,95 лв., видно от
приложеното преводно нареждане от 05.04.2022 г.
От приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 31.03.2022 г. се установява, че „Файненшъл България“ ЕООД като цедент е
прехвърлило свои вземания на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, в който договор не се съдържа информация и не са налице
описани конкретни вземания към конкретни длъжници. За тази цесия към
исковата молба е приложено за връчване уведомление до ответницата от
страна на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* по чл. 99 ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
2
правни изводи:
Съдът намира, че събраните по делото доказателства дават основание за
извода, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата Д. Атанасова са били
във валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях
Договор за паричен заем № 4229339 от 13.08.2021 г., което изпълнение е било
обезпечено чрез гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно Договор за
предоставяне на гаранция № 4229339 от 13.08.2021 г. Не се ангажираха обаче
доказателства кога ответницата е преустановила плащанията си, респ. кога
заемът е станал изискуем. Въпреки това е видно, че крайният падеж на заема е
настъпил на 08.11.2021 г. и гарантът „Файненшъл България“ ЕООД на
05.04.2022 г. е заплатило на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от
334,95 лв., видно от приложеното преводно нареждане от 05.04.2022 г., с
посочено в него основание „CREDIT ID: 4229339”.
От приложения Договор за цесия от 31.03.2022 г. се установява, че
поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* свои вземания, които е посочено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към договора за цесия. В тази връзка
съдът изрично e указал на ищеца в своето Определение № 408/19.07.2024 г. да
представи това приложение, което указание не е изпълнено до края на
съдебното дирене в производството. Именно затова съдът намира, че остана
недоказан от страна на ищеца и фактът, че същият има вземане срещу
ответницата по силата на цитирания договор за цесия – т.е не е налице
документ, от който да се установи, че ищцовото дружество е носител на
вземанията по процесния Договор за паричен заем № 4229339 от 13.08.2021 г.
Този факт остава единствено в сферата на предположението.
Освен горното не се ангажираха доказателства за уведомяването на
ответницата за извършената цесия. В исковата молба се твърди, че
ответницата е била уведомена по имейл адрес, като такова уведомление не е
приложено, а също така при прегледа на приложените писмени доказателства,
не се установява ответницата да е предоставила имейл за връзка и
кореспонденция с нея. Към исковата молба е приложено оформено
уведомление по чл. 99 ЗЗД от ищцовото дружество до Д. Атанасова, което
обаче е връчено на назначения й особен представител в производството. Този
факт поставя въпроса дали се счита за надлежно уведомен длъжникът за
станалата цесия, ако уведомлението е получено от особен представител,
назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Поради липсата на произнасяне от
ВКС до момента, съдът констатира, че съдебната практиката е разделена на
две противоположни становища. Единственият въпрос, по който няма спор е,
че цесията може да бъде съобщена на длъжника и в хода на производството, с
надлежно оформено за целта уведомление, приложено към исковата молба,
което няма пречка да изходжа от цесионера и като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че е безпредметно да се спира на въпроса дали в случая
уведомяването на ответницата е надлежно извършено чрез особения
представител, тъй като по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи прехвърлянето на вземанията от „Файненшъл България“ ЕООД
на цесионера ищец по Договор за паричен заем № 4229339 от 13.08.2021 г., по
който ответницата се е задължила (липсва Приложение № 1 към договора за
цесия, което съдът изрично е указал на ищеца).
Също така следва да се отбележи, че на ищеца е указано, че носи
3
тежестта да установи изпълнение от страна на „Файненшъл България“ ЕООД
на задължението на ответницата към първоначалния кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството му на поръчител (гарант). В тази връзка е
представено единствено преводно нареждане от 05.04.2022 г., с посочено в
него основание „CREDIT ID: 4229339” за заплатена сума от 334,95 лв., без
уточнение какво е погасено с тази сума и в какви размери – по главница,
лихви, такси и пр., имайки предвид факта, че общата сума на исковете в
настоящото производство възлиза на 274,95 лв. (главница и лихви), а не на
334,95 лв. Не е уточнено колко вноски е погасила ответницата, кои
задължения по процесния договор са останали неизпълнени, респ. какви суми
по главница и лихви е погасил поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД,
респ. вземания в какъв размер е прехвърлило на ищцовото дружество по
приложения договор за цесия и конкретно по процесния Договор за паричен
заем № 4229339 от 13.08.2021 г., които се претендират в настоящото
производство.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, както и с оглед формалния подход на ищеца към
производството и недоказване от негова страна на част от елементите от
фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът
не е провел успешно доказване по отношение основанието, изискуемостта,
размерът и периодът на претендираните като дължими от ответницата суми по
главница и лихви (оспорени от особения представител в отговора на исковата
молба), за да може след това валидно да претендира вземанията си въз основа
на тези обстоятелства, както и какви суми по пера е погасил гарантът
„Файненшъл България“ ЕООД по този договор, а от там и да прехвърли
гарантът тези свои вземания в полза на ищцовото дружество.
Ето защо, предявените искове се явяват недоказани и съответно
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят. При този изход на спора
е неоснователна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
разноски по делото.
Така мотивиран, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, пк. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
управителите си Х.М.М. и Петр Валента, действащо чрез Б. Т. – юрисконсулт
срещу ответницата Д. С. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
с. Галово, обл. Враца, ул. “Георги Димитров„ № 23 искове по чл. 422, вр. с
чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че последната дължи на ищеца сумите от 251,90 лева -
главница, 10,80 лева договорна лихва за периода от 23.08.2021 г. до 08.11.2021
г., 12.25 лева лихва за забава за периода от 23.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 62/16.03.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 93/2023 г. по описа на РС Оряхово.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5