№ 103294
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110139276 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК *****, седалище и адрес
на управление в гр. (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н, Я.К. Ч, Н.М.Л., чрез
пълномощника им юрисконсулт Е. К.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против М. П. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. (АДРЕС)
за сумата от 1 961,91 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и деветдесет и една
стотинки), от която а) 612,84 лв. (шестстотин и дванадесет лева и осемдесет и четири
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 27.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 156,36 лв. (сто
петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) – договорно възнаграждение за периода от
15.04.2023 г. до 15.04.2024 г., в) 213,32 лв. (двеста и тринадесет лева и тридесет и две
стотинки) – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, г) 346,35 лв. (триста
четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) – възнаграждение за закупена услуга
Флекси, д) 400 лв. (четиристотин лева) – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 дни; е) 196,88 лв. (сто деветдесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки) – лихва за забава за периода от 16.11.2022 г. до 15.04.2024 г. и ж)
36,16 лв. (тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) – законна лихва за периода от
15.04.2024 г. до 26.06.2024 г., както и за сумата от 219,24 лв. (двеста и деветнадесет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 40012984615, сключен на 27.10.2022 г., съгласно който (ФИРМА) е
предоставило на М. И. парична сума, която заемателят се е задължил да върне на 18 месечни
вноски по 103,63 лв. в срок до 15.04.2024 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Е. К., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
1
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район
на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви, тъй като отговаря на формалните
изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички
реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за
внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. К.,
от която изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Според изложеното в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на
Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с
обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите нрави и
не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на
приложените договори, че длъжникът М. И. има качеството на потребител по смисъла на
пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка
дали в договора за потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от
ГПК). Съдът, счита, че уговорките в договора за потребителски кредит за закупуване на
допълнителни услуги Фаст и Флекси съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се предоставя приоритетно разглеждане и
гъвкав погасителен план. Възнагражденията за тези допълнителни услуги са съответно 320
лв. и 480 лв. Съдът счита, че тези клаузи на договора за потребителски кредит водят до
значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги, за които няма
данни да са предоставени, значително надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е
налице съществена нееквивалентност на престациите, което води до нарушаване на
правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с добрите нрави. По тези
съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи закупуването на
допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението, в частта
му за вземането за възнагражденията за услуги Фаст и Флекси, е неоснователно.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане и на такса
за извънсъдебно събиране на вземането, тъй като и в тази част искането се основава на
неравноправни клаузи. В приложения към заявлението договор липсва тарифа за
2
извънсъдебно събиране на вземането, нито от клаузите му може да се направи констатация,
че кредитополучателят е запознат със съдържанието на тази тарифа. В този смисъл, съдът
приема, че е налице хипотезата на чл. 143 ал. 2 т. 10 т ЗЗП, обуславяща неравноправност,
респ. нищожност на клаузи от договор, сключен с потребител.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА)
против М. И. за претендираните главница, договорно възнаграждение, мораторна и законна
лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според
съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са за
заплащане на държавна такса в размер на 39,24 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения
минимум от 50 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК *****, седалище и адрес на управление в
гр. (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н, Я.К. Ч, Н.М.Л., за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение против М. П. И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. (АДРЕС) за сумата от 1 002,24 лв. (хиляда и два лева и двадесет и
четири стотинки), дължима по договор за потребителски кредит № 40012984615, сключен на
27.10.2022 г., от която а) 612,84 лв. (шестстотин и дванадесет лева и осемдесет и четири
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 27.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 156,36 лв. (сто
3
петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) – договорно възнаграждение за периода от
15.04.2023 г. до 15.04.2024 г., в) 196,88 лв. (сто деветдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) – лихва за забава за периода от 16.11.2022 г. до 15.04.2024 г. и г) 36,16 лв.
(тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) – законна лихва за периода от 15.04.2024 г.
до 26.06.2024 г., както и за сумата от 45,59 лв. (четиридесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението и
след намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на (ФИРМА), ЕИК *****, седалище и адрес на управление в
гр. (АДРЕС), представлявано от управителите С.Н.Н, Я.К. Ч, Н.М.Л., за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение против М. П. И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в гр. (АДРЕС) за сумата от 959,67 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и
шестдесет и седем стотинки), претендирана на основание договор за потребителски кредит
№ 40012984615, сключен на 27.10.2022 г., от която а) 213,32 лв. (двеста и тринадесет лева и
тридесет и две стотинки) – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, б) 346,35
лв. (триста четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) – възнаграждение за
закупена услуга Флекси и в) 400 лв. (четиристотин лева) – такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и за сумата от 173,65 лв. (сто
седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) – направени от заявителя разноски.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
УКАЗВА на (ФИРМА), ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
представлявано от управителите С.Н.Н, Я.К. Ч, Н.М.Л., че в едномесечен срок, считано от
датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на
М. П. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
заявителя сумата от 959,67 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки), претендирана на основание договор за потребителски кредит № 40012984615,
сключен на 27.10.2022 г., от която а) 213,32 лв. (двеста и тринадесет лева и тридесет и две
стотинки) – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, б) 346,35 лв. (триста
4
четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) – възнаграждение за закупена услуга
Флекси и в) 400 лв. (четиристотин лева) – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 дни, като довнесе държавна такса в размер на 150 лв.
(сто и петдесет лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5