№ 1925
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. АЛ. В. Цветков
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502307 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 292707/30.06.2021г от
М. КР. С. срещу решението на ВРС-Хс-в № 261801/31.05.2021г по гр.д.№ 14314/ 2020г, с
което е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между бащата М. КР. С. ЕГН **********
и детето АЛ.М. С. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от
10ч до 16ч без преспиване, без присъствието на другия родител, като бащата има
ангажимент да взема и връща детето от дома на майката, на адрес в гр.Варна ул.„*** ;
ОСЪДЕН Е М. КР. С., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето АЛ.М. С., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител АН. Д. П., месечна издръжка в
размер на 250лв /двеста и петдесет лева/, считано от 06.11.2020г, с падеж всяко пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, по банкова сметка –
BG18 STSA 9300 0027 9115 16, открита в банка „ДСК“ АД, с титуляр АН. Д. П.;
ОСЪДЕН Е М. КР. С. да заплати в полза на детето АЛ.М. С., чрез неговата майка и законен
представител АН. Д. П., месечна издръжка за периода от 5.11.2019г до 5.11.2020г в размер
на 1920лв по банкова сметка – BG18 STSA 9300 0027 9115 16 в банка „ДСК“ АД, с титуляр
АН. Д. П.;
ОСЪДЕН е М. КР. С. да заплаща в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
държавна такса и разноски за възнаграждение на особен представител в общ размер от
1
686,80лв; ОСЪДЕН е М. КР. С. да заплати на АН. Д. П. сумата от 675лв, представляваща
сбор на сторените в производството разноски, съобразно списъка по реда на чл.80 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно в тези части и затова моли за отмяната му,
вместо което да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 297825/09.09.2021г от
АЛ.М. С. чрез неговата майка и законен представител АН. Д. П. , в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно призована, не е
изпратила представител и не еизразила становище по жалбата.
В исковата си молба, подадена от АНЕТА ДИМИТРОВА П. като майка и законен
представител на малолетното дете АЛ., род.10.06.2016г излага, че с бащата на детето М.
Кр.С. живели на семейни начала, без сключен граждански брак. През последната една
година майката и детето не живеели заедно с бащата, а от началото на м.декември 2019г се
разделили окончателно.
След раздялата ответникът не полагал никакви грижи за детето и не заплащал
издръжка. Бащата работи от началото на м.11.2020г в Северна Ирландия и доходите му били
около 3000лв месечно.
Поради изложеното отправя искане да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето АЛ.М. С., като на бащата бъде определен
режим на лични отношения и последният да заплаща издръжка в полза на детето в размер
на 250лв месечно, а също и за минало време за периода от 5.11.2019г до 5.11.2020г в размер
на общо 3000лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител, с който не се противопоставя родителките права да бъдат предоставени на
майката, а за него да бъде определен по–разширен режим на лични отношения, за да се
запази връзката между баща и син. Оспорва претенцията за издръжка по размер, който счита
за завишен и необоснован.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Няма спор и от удостоверение за раждане на малолетното детет АЛ.М. С. е видно ,че
е роден от родители АН. Д. П. и М. КР. С..
По делото е приложено становище от Дирекция „Социално подпомагане“–Варна
родителските права спрямо детето да бъдат предоставят на майката доколкото липсва спор
по този въпрос. По отношение размера на дължимата издръжка предоставя на съда да
2
прецени какъв е подходящ съобразно представените по делото доказателства.
От служебна справка за актуално състояние на действащи трудови договори се
установява, че М.С. е прекратил последния си трудов договор на 26.03.2020г и няма данни
за нова месторабота.
Представени са касови бонове от ищцата за сторените разходи за такси за занималня
към читалище „От.Паисий“, както и писмени доказателства, че детето има хранителна
алергия – лактозна непоносимост.
По делото са събрани гласни доказателства :
Свид.М.ВЛ. излага, че познава и двете страни от пет години. С АН. и М. са разделени
от м.12.2019г. За дететобили осигурени перфектни условия за живот - винаги било добре
облечено, нахранено, обгрижено, не му липсвало абсолютно нищо. Още като бебе детето
АЛ. бил диагностициран с алергия към белтъка от кравето мляко; затова не може да приема
млечни продукти и майка му използва заместители; не консумирал и банани, от които
получавал задух; имал алергия и към разни други хрании затова майка му сама приготвяла
храната му. В държавните детски градини било невъзможно да се спазва този хранителен
режим. Излага още, че заместителите на млека били много по–скъпи от обикновеното мляко.
От ответника знае, че бил във Финландия от м.10.2020г. Оттогава не бил виждал детето.
След като се разделили, ответникът не пожелал и не бил инициатор за срещи със сина си.
Откакто бил във Финландия изпращал някакви суми на АН., но не знае конкретно колко,
може би до 200лв.
Във въззивното производство между страните се постигна споразумение относно
РЛО и размера на издръжката, обективирано в писмен вид и поддържано в съдебно
заседание лично от страните, в следния смисъл:
т.1. Упражняването на непосредствените грижи по отношение на малолетният ни син
АЛ. М.С. се предоставят на неговата майка АН. Д. П.;
т.2. Местоживеенето на детето АЛ. е при неговата майка
т.3. М. Кр.С. ще заплаща в полза на своя син АЛ., род.10.06.2016г, чрез неговата
майка и законен представител АН. Дим.П., месечна издръжка в размер на 250лв /двеста и
петдесет лева/, с падеж 5-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, считано от датата на предявяване на ИМ, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
т.4. М. Кр.С. ще осъществява режим на личен контакт с детето АЛ., както следва:
всяка четна седмица от годината - от 10ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване в
дома на бащата;
за КОЛЕДНИТЕ и НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ
всяка четна година от 20.12. в 18ч до 27.12. в 18ч, с преспиване в дома на бащата,
всяка нечетна година от 28.12. в 18ч до 3.01. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
3
през ЛЯТОТО - всяка година
от 1.07. в 10ч до 10.07. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
от 1.08. в 10ч до 10.08. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
от 1.09. в 10ч до 10.09 в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
за РОЖДЕНИЯ ДЕН на БАЩАТА /30.11./ - всяка година от 10ч до 18ч на 30.11.
Режимът на личен контакт няма да се изпълнява в деня на рождения ден на майката
/3.02./.
за РОЖДЕНИЯ ДЕН на ДЕТЕТО /10.06./ - от 10ч до 14ч. на 10.06.
В случай, че бащата желае да изпълнява РЛО извън територията на гр.Варна се
задължава да уведоми майката 5 /пет/ дни по–рано чрез SMS на GSM № **********
В с.з. страните устно изявяват желание да бъде допълнено споразумението в смисъл
детето да бъде вземано и връщано от дома на бащата, както и по отношение на разноските,
определени от ВРС относно адв.възнаграждение - да остане така, както е постановено от
ВРС.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по отношение на обективираното споразумение в т.1, т.2 и т.3
относно предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне
местоживеенето на детето при нея, и присъждане издръжка в полза на детето занапред в
размер на 250лв, считано от датата на подаване на ИМ – 6.11.2020, съобрази следното:
Решението на ВРС № 261801/31.05.2021 е поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 261886/8.06.2021г в частично, като е постановено упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето да са при майката.
От отправеното искане в самата въззивна жалба е видно, че въззивникът желае
постановяването на същия резултат, т.е. предоставянето им на майката.
При това положение липсва правен интрес от обжалването на решението в
посочената част, което се потвърждава и от обективираното в спорзумението по т.1. и т.2
изявление за съгласие в смисъла на постановеното от ВРС решение в тези части.
По аналогичен начин стоят нещата и в частта от споразумението по т.3,
обективиращо съгласието на въззивника да заплаща издръжка в полза на малолетното си
дете в размер на 250лв, считано от датата на подаване на исковата молба. С тази част от
споразумението не се внася някаква промяна, различна от постановения първоинстан ционен
съдебен акт. Затова въззивният съд възприема същото като становище, с която не се
поддържа подадената въззивна жалба срещу атакуваната част от решението на РС.
С оглед изложеното недопустимо е да бъде отменяно решението на ВРС и
постановяване на друго от ВОС, което да е в същия смисъл. Това произтича от естеството на
производството по реда на чл.127 ал.2 СК в сравнение с това по ал.1 на същия член.
Хипотезата на чл.127 ал.1 СК визира случаите на доброволно уредждане на
отношенията между родителите чрез споразумене, постигнато предварително, което същите
4
внасят заедно в съда за неговото утвърждаване.
В хипотезата на чл.127 ал.2 СК са уредени случаите, когато между родителите
съществува спор относно упражняването на родителските права и затова се внася иск в съда.
Характерът на производството е спорна съдебна администрация доколкото постановеното
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде изменено при настъпила
промяна в обстоятелствата. В тези производства съдът винаги постановява решение, с което
да регламентира личните отношения между родители и деца.
В правомощията на първоинстанционния съд е възможността да се съобрази с волята
на страните, обективирана в споразумение, в случай, че с него не се накърнява висшият
интерес на детето.
В рамките на провежданото въззивно производство, обаче, съобразяването с
постигнатото между страните споразумение може да бъде само ако с него родителите се
спорзумяват за нещо, различно от постановеното от РС, при което да е в интерес на детето.
С оглед изложеното се налага изводът, че споразумението на страните само в частта
му по т.4 може да бъде взето предвид /относно РЛО/. Уговореното между страните е
различно от определения от РС режим и с него не се накърнява висшия интерес на детето.
Това налага отмяната на първоинст. решение само в тази част.
Що се отнася до допълнително направеното изявление от процесуалния представител
на въззиваемата А.П. детето да бъде вземано и връщано от дома на бащата, въззивният съд
счита, че се касае за грешка на езика, допусната от адв.Св.В., доколкото отглеждането на
детето и местоживеенето му е постановено да са при майката. Срещу тази част решението
няма подадена жалба и затова е влязло в законна сила. При това положение, щом като детето
се отглежда в дома на майката, очевидно е, че вземането и връщането му следва да става от
и в нейния дом. Още повече, че понастоящем данните по делото сочат, че бащата живее
извън гр.Варна и извън пределите на България.
По отношение на присъдената сума за издръжка за минало време в размер на 1920лв
за периода 5.11.2019-5.11.2020 страните не са обективирали воля за постигнато
споразумение и доколкото въззивното производство е висящо в тази част, то настоящият
съдебен състав дължи произнасяне по този въпрос.
Събраните по делото доказателства сочат, че от момента на раздялата единствено
майката на детето е полагала грижи и осигурявала издръжка. Бащата работи и живее в
чужбина.
Данните по делото сочат, че детето АЛ. има хранителна алергия към белтъка от краве
млякото, както и към други хранителни продукти и затова ме е необходим по-специален
хранителен режим, пердпоставящ повече средства за храна от обичайните. През
едногодишния период детето е посещавало занималня, за която е заплащана месечна такса
от 120лв от майката.
Недостатъчно ясни са доказателстата по делото за давани от бащата парични суми, за
които не става ясно в какъв размер са били и колко регулярно се е случвало това.
5
Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат съгласно чл.142 ал.1 СК. Нормата на ал.2 е императивна и
определя минималния размер на издръжката, под който не може да бъде присъждан, а
именно 1/4 от минималната работна заплата. Същата, макар да се изменя по размер, е
ноторно известна, тъй като се определя с Постановление на МС:
Процесният период обхваща времето от 5.11.2019г до 05.11.2020 и затова следва да
се вземат предвид МРЗ за 2019 и 2020г, които са:
от 1.01.2019 - 560лв, определена с ПМС № 320/20.12.2018г, следова телно, 1/4 от нея възлиза
на 140лв ;
от 1.01.2020 - 610лв, определена с ПМС № 350/19.12.2019г, и 1/4 от нея се равнява на
152,50лв.
Детето АЛ. през процесния период е било на 3,5г-4,5г с установена хранителни
смущения, изискващи специален хранителен режим и повече парични средства за
закупуването на специалните хранителни продукти.
При това положение съдът определя за процесния период месечна издръжка от 240лв,
от които бащата да заплаща по-голямата част в размер на 160лв, а остатъкът – майката, на
която са възложени преките и непросредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. Така общият размер на алиментното задължеине на бащата за минало време е в
размер на 1920лв.
В останалата част за разликата над 1920лв до 3000лв претенцията е отхвърлена и
решението като необжалвано е влязло в законна сила.
По разноските
Предвид изричното изявление на страните, същите следва да останат така, както са
били определини от ВРС.
За въззивното производство не се претендират разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-Хс-в № 261801/31.05.2021г по гр.д.№ 14314/2020г
само в частта, с която е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между бащата М. Кр.С.
и детето АЛ.М. С., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 16ч без
преспиване, без присъствието на другия родител, като бащата има ангажимент да взима и
връща детето от дома на майката, на адрес в гр.Варна ул.„***, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. КР. С. ЕГН ********** с
детето АЛ.М. С. ЕГН ********** по следния начин:
6
всяка четна седмица от годината - от 10ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване в
дома на бащата;
за Коледните и Новогодишни празници
- всяка четна година от 20.12. в 18ч до 27.12. в 18ч, с преспиване в дома на бащата,
- всяка нечетна година от 28.12. в 18ч до 3.01. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
през лятото - всяка година
от 1.07. в 10ч до 10.07. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
от 1.08. в 10ч до 10.08. в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
от 1.09. в 10ч до 10.09 в 18ч, с преспиване в дома на бащата;
за рождения ден на бащата М. Кр. С. /30.11./ - всяка година от 10ч до 18ч на 30.11.
за рождения ден на детето АЛ. М. С. /10.06./ - от 10ч до 14ч. на 10.06.
Във всички случаи вземането и връщането на детето АЛ. следва да става от и в
дома на майката АН. Д.П.
Режимът на лични отношения на детето с бащата няма да се изпълнява в деня,
когато е рожденият ден на майката АН. Д.П. /3.02./
В случай, че бащата желае да изпълнява РЛО извън територията на гр.Варна се
задължава да уведоми майката 5 /пет/ дни по–рано чрез SMS на GSM № **********
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 261801/ 31.05.2021г по гр.д.№
14314/2020г в частта, с която Е ОСЪДЕН Е М. КР. С. ЕГН ********** да заплати в полза
на детето АЛ. М. С. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител АН. Д. П.,
месечна издръжка за периода от 5.11.2019г до 5.11.2020г в размер на 1920лв, платима по
банкова сметка – BG18 STSA 9300 0027 9115 16в банка „ДСК“ АД, с титуляр АН. Д. П., на
осн.чл.149 СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№2307/2021 на ВОС поради отпадане на
правния интерес от обжалването с подадената от М. КР. С. въззивна жалба вх.рег.№
292707/30.06.2021г срещу решението на ВРС в частите му, с които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето АЛ. Мар.С.,
род.10.06.2016г, на майката АН. Д. П.; определено е местоживеенето на детето при майката
АН.; присъдена е месечна издръжка, дължима от бащата М. Кр.С., в полза на детето АЛ. в
размер на 250лв, считано от 06.11.2020г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ГПК., както и в частта относно
разноските, определени от ВРС, с които е осъден М. КР. С. да заплаща в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса и разноски за възнаграждение на
особен представител в общ размер от 686,80лв, както и да заплати на АН. Д. П. сумата от
675лв-сбор на сторените в производството разноски
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която е отхвърлена
7
претенцията за издръжка за минало време за разликата над 1920лв до 3000лв.
Разноски за въззивното производство не се присъждат.
Решението в прекратителната част, имаща характера на определение, може да се
обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА с частна жалба в едноседмичен срок от
уведомяването на страните, на осн.чл.274 ГПК.
Решението в частта, с която е определ РЛО на детето с бащата, може да се обжалва с
касационна жалба, доколкото същото попада сред случаите, непопадащи под хипотезата на
чл.280 ал.3 т.2 ГПК
Решението в частта досежно издръжката не подлежи на касационно обжалване по
арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8